Във всяка професия, човек може да се превърне в истински

Във всяка специалност, човек може да се трансформира в същински създател, освен това, без да се приближава даже до изкуството като такова. Има специалности, които са основани в интерес на другите. Такива могат да бъдат лекарите, служителите на реда и не на последно място – пожарникарите. Изисква се особена храброст да влезеш в горяща постройка, с цел да вадиш хора. Да рискуваш живота си, не е предопределение за всеки, само че тъкмо тук можем да обърнем внимание на една от емблемите на бостанската пожарна команда – Еди Лодер. Същият е прочут като един от най-награждаваните пожарникари, а до сходно отличие не се стига изключително елементарно.

На първо място би трябвало да запомним, че пожарникарите в никакъв случай не са просто хората, които се занимават с гасене на пожари, въпреки и мнозина да си го показват като детска игра. Изискванията за пожарникарите са драконови. Необходима е съвършена физика, като всяка година се поставят доста съществени проби, по-късно е належащо изключително знание в архитектурата, химикалите, които могат да горят и още доста други. В днешно време можем да се изумим от какво може да се възпламени пожар, а за сигурността на всички, даже това влиза в образованието на огнеборците.

През 90-те години на предишния век, пожарникарите намират и още едно съществено приложение. Те са хората, които оказват помощ при произшествия, трусове и даже в опитите си да спасят самоубийци. Точно подобен сигнал получава един ден пожарната команда в Бостън. Обаждането на незабавния телефон е за жена, която стои на парапета на 16-я етаж на хотел Риц-Карлтън. Пожарната потегля към мястото и пред самия хотел, Еди употребява бинокъл, с цел да види къде тъкмо е позиционирана жертвата. На 16-я етаж, вижда дама, която стои на парапета с крайници висящи във въздуха. Полицейските парламентьори към този момент са влезнали в хотелската стая, само че дамата отхвърля да приказва с тях.

Пожарникарите се качват на покрива и следят дамата, мислейки върху разновидности, които биха помогнали за нейното избавяне. Забелязват и бръснач в ръката ѝ, само че тъй като тя самата гледа надолу към земята, в никакъв случай не обръща внимание на пожарникарите. Проблемът е, че е мрачно и мнозина не могат да виждат дамата толкоз елементарно. Пожарникарят слага своите въжета и мисли за разновидности, с които да се спусне надолу, неусетно и безшумно, тъй че да успее да хване дамата, преди да скочи. Важно е да обърнем внимание на още една детайлност – времето в такива моменти е много мъчно, с цел да се направи точната преценка. Всички търсят здрава опорна точка, до момента в който Ед се спука безшумно.

Планът е полицията да продължи диалозите и да я разсейва, колкото се може по-дълго, до момента в който пожарникарят не успее да я вкара в стаята. Планът сработва и сега, в който е задоволително близо, Ед сграбчва дамата и я хвърля назад в стаята, бързо се залюлява и съумява да я спре със личното си тяло, до момента в който се пробва да излезе назад. Веднага по-късно и служителите на реда съумяват да я спрат и закопчеят с белезници. Последната процедура може да се коства малко жестока, само че откакто има заплаха даден човек да се самонарани, това е най-хубавият вероятен вид. Пожарникарят става бързо воин, никой не е подозирал, че някой ще успее да хвърли дамата назад в стаята, спускайки се от покрива.

Повече от 300 души следят сполучливата интервенция и въпреки за самият Ед това да е рутинна работа, феновете следят всичко на високи обороти – цялото избавление лишава няколко секунди. Само за този случай, бостънският огнеборец получава премията Мерит за вярна работа. Това обаче е единствено един работен ден от многото забавни провокации, които предстоят. Историята на Лодер не би трябвало да ни изненадва. Докато израства в Кеймбридж, Масачузец, той не стопира да се възхищава на ветераните, които стартират работа в пожарната команда. Същата се намирала единствено на няколко пресечки от вкъщи му и постоянно Ед се събуждал от сирените. Много скоро мечтаел да бъде тъкмо като тях. Оказва се, че бостънската пожарна има доста съществени обичаи и е една от първите, които се финансират от града.

  Първите кожени маркучи идват непосредствено от Англия през 1799 година, а по-късно всички камиони получават стълби до края на 1876 година Първото радио е сложено някъде през 1925 година Разбира се, Ед научава всичко това в следствие. На 21-годишна възраст е един от първите пожарникари, които се отзовават на помощ във влаковата злополука през 1970 година Трябва да отбележим, че Ед не съумява да откри верният миг, с цел да стартира работа като пожарникар. Историята ни демонстрира, че можем да открием много изненади в такива моменти, изключително откакто сред 1963 до 1983 година за всеки пожарникар, това е по този начин наречената „ Военна година “. По калкулации на Съединени американски щати, пожарите в този интервал се случват на всеки 13.6 часа. Една пожарна команда може да реагира на най-вече 5-10 случая по време на едно дежурство. Като доста от своите сътрудници, мъжът се включва, с цел да успее да помогне и прави тъкмо това. През идващото десетилетие, той участва на  всеки по-голям случай. Взима присъединяване по време на пожарите на рафинерии, по-късно оказва помощ за гасенето на транспортен съд, само че за самия него, един от най-големите случаи е клуб 1800, притежаван от някогашния спортист на Red Sox – Кен Харълсън. Когато клубът се възпламенява, някогашното спортно великолепие губи много милиони. За този случай Ед си спомня, че се разхожда със брачната половинка си на 17 юни 1972 година и се разминава с служител на реда, който явно бърза в друга посока. Полицаят се провиква „ Ти какво правиш тук? “ и към този момент е ясно, че почивката на Ед е завършила. И до през днешния ден Ед споделя, че не е виждал човек да гледа толкоз друго. Оказва се, че огънят този път бушува в Хотел Вендом и покривът към този момент е паднал върху една от пожарните коли. 9 огнеборци били в хотела, пробвайки се да изведат гостите и нито един от тях не съумял да излезе от огнената прегръдка. Ед оцелява даже този пожар. През идната година ще бъде един от хората, които идват на най-голямата самолетна злополука в историята – полет на Detla Airlines 723. В тази злополука умират към 89 души, в това число и екипажът. Самолетът се удря в голяма вълна, до момента в който се пробва да кацне на летище Логан. Пожарникарите вършат всичко, с цел да оказват помощ на бреговата защита и се стремят да намерят оживели. Дори този случай не се счита за голямо предизвикателство, въпреки и Ед постоянно да признава, че го сънува. След 12-13 години в работа, той се мести в избавителни интервенции. Един ден се обаждат от болничното заведение в Бостън, с цел да потърсят помощта на пожарникарите за следващ път. Побеснял пациент се качил на покрива и почнал да хвърля тухли по хората, заплашвайки, че ще скочи, в случай че някой се приближи до него. Ед дава концепция да се разпъне оборудването от едната страна на постройката и в случай че полицията го подгони в тази посока, той няма да се самоубие, даже и да скочи и ще би трябвало да се върне.

Пожарникарите се качват от едната страна, а от другата стоят служителите на реда. Изкачвайки се на стълба от едната страна, Ед пита какъв брой още ще продължи този цирк. Споделя на пациента, че към този момент е обяд и е гладен, предлага му да влязат в болничното заведение, с цел да хапнат и да си поговорят, постоянно има време за скачане. Мъжът обаче не е склонен и се хвърля в посоката на Ед. В последният миг огнеборецът го хваща и задържа за блузата, до момента в който мъжът виси в безтегловност, само че не може да се освободи.

Пожарникарят си спомня, че до момента в който крещи на хората да понижат височината, един от операторите бърка копчетата и го удря в стената, дружно със самоубиеца. Стълбата се снишава до относително по-ниска постройка и там мъжът е пуснат. Осъзнавайки, че най-вече ще си счупи крайници, пациентът се отхвърля от желанието да се самоубива. Пожарникарят се пенсионира в края на 70-те години и се оказва, че през последните 43 години е направил доста повече, в сравнение с всеки различен. Впрочем и до през днешния ден се счита, че това е най-награждаваният бостънски пожарникар в дългата история на тази институция. Ед продължава да се радва на славния си и сполучлив статут, а и мнозина го разпознават в родния му град.