Солидарността, която не е механична
Във времената на модерната гласност тематиката за солидарността не убягва на публичното внимание. Нашето време се характеризира с непрекъснати промени. Колкото по-дълбоки са измененията, толкоз по-остри са колизиите. На пръв взор е парадоксално, само че солидарността също възпламенява нерядко остри публични исблъсъци.
Европейският съюз, който е неповторима и невиждана в историята на човечеството социално-политическа и транснационална групировка, познава латентни напрежения и исблъсъци, които се усилиха и станаха ненадейно и изненадващо очевидни по отношение на огромната бежанска вълна. Тъй като вълната отслабна, се основава усещането, че нещата не са по този начин трагични към този момент, само че основният проблем е провесен. Главният проблем е разтърсената фундаментална обществена полезност - солидарността, прокламирана от и за страните членки на съюза. Кризата не е въпрос на политическата форма на Европейски Съюз, която е невиждана и неповторима, не е тъй като съюзът не е станал Европейски съединени щати, по-малко централизирана федерация и така нататък Нещата са многомерни и в дебатите са откроени към този момент съществени разлики по отношение на солидарността сред страните членки и групи страни членки. Има разминавания сред разновидностите на взаимност в границите на съюза: кохезионно фондове - „ Да! “, квоти за бежанци- „ Не! “ и така нататък
Циркулират всекидневни показа за солидарността и конкуриращи се научни теории и понятия за феномена. Високата социологическа доктрина не се отнася с неуважение и пренебрежение към всекидневните показа, въпреки че публичното мнение не е място на истината. То включва наред с истини полуистини, мечти, мечтано, одобрявано за фактически, замяна на полезности и какво ли не. Но публичното мнение е съществена част от обществената действителност. Има голям брой светове (реалности), може би безчет (Джеймс). Всекидневният живот на хората е висша действителност (Шютц). Нагазваме в дълбоки води, само че няма по какъв начин. Солидарността е от дълбоките води. Добре е да си огледаме оборудването, на което ни е научил безсмъртният здрав смисъл. Различните научни теории отмират без значение от претенциите, че науката е мястото на истината. Така е било и по този начин ще бъде.
Солидарността е фундаментална обществена полезност. Без взаимност обществото се разпада и умира, а с това, несъмнено, умират човешките същества въобще. Но сходни радикални заключения са оттатък хоризонта на здравия смисъл. Всекидневното схващане и публичното мнение нямат рационални понятия за произхода на солидарността, за нейната същина и форми. Общественото мнение се уповава на несигурни предчувствия, вярвания и стеснен емпиричен опит. Необходима е социология и сродни на нея науки. Науката по своята същина е доктрина на действителността. Съвременниците, обаче, не престават да гледат съмнително на теоретичните познания, което считат за нещо отвеяно, непрактично и непрагматично. Но актуалното общество се трансформира непреклонно в общество на знанието. Кое е това познание, което се трансформира в ос на настъпващото общество? Това е преди всичко фундаменталното теоретично познание. Да, теоретичното познание. То придобива осево значение, т.е. всичко се върти към него.
Заглавието е евентуално озадачаващо. Какво значи взаимност, която не е механична? В социологическата класика се разграничават две исторически форми на взаимност. В предмодерното общество солидарността е механична. В модерното общество механичната взаимност се измества от органичната взаимност (Дюркем). Предмодерното общество почива на естествената взаимозависимост и обособените членове на общността нямат съзнанието и самосъзнанието да са персони. Дори най-смелата и надалеч отиваща фикция няма концепция за човешкия субект като персона. Солидарност сред обособени групи хора обаче има и тя е непоклатима. На неволя или похищението върху член на рода се дава отговор без съмнение, автоматизирано от различен или други членове. Цената на солидарността няма значение, тя може да е всеотдайност. Ето за какво, солидарността е автоматизирана, механична.
В модерното общество индивида става жител, доколкото се освобождава от предходните общностни зависимости (Русо). Като жител всеки пълновръстен човек е самостоятелен член на обществото. Хората в модерните общества, които се признават и ценят като персони, се нуждаят от взаимност, без която обществото е немислимо. Липсата на взаимност и бягството от взаимност, там където тя е витално нужна, е изтриване на личността. Обезличената самостоятелност на човешките човеци е озъбено страшилище. Човешкият субект, който не вижда отсреща си персона, е нищожество, рисково нищожество, каквото е чудовището. Общество, което не почива на взаимност, е деградирало в зверилник.
Солидарността, която не е механична, произтича от благородното сърце на самостоятелния член на обществото, от самостоятелна персона. Умът осветява и отваря път на благородното сърце. Хората имат потребността да знаят по какъв начин, по кое време и на кого да дадат поддръжка. Другият е близък и това качество е преди нашия опит и подръчни познания. Не користта и страхът ръководят солидарността. В този недопечен свят ще кажат, че тия думи са вятър работа. „ Който е безпаричен, да работи и да стане богат “ и така нататък Така е. И не е по този начин. Необходимо е да преценяме и да пресмятаме. Произволната взаимност се срутва като обществена полезност. Тя може да опива бедните да остават в леността си, мързеливите в мързела се, привикналите да живеят на непознат тил да се усещат комфортно, готованите да ламтят за непознатото и така нататък Социалното разлагане има безчет разновидности.
В тоталитарната система солидарността се постанова. За част от обществото солидарността прилича механичната взаимност от предмодерната ера, за друга част от членовете на обществото, които не одобряват вътрешно комунистическата идеология, комунистическите идеали и мироглед, солидарността е насилствена и механична. Солидарността се диктува от господстващата комунистическа идеология. Тя е проведена и направлявана от комунистическата партия-държава. Спонтанната взаимност е немислима и бива смазана от тоталитарната машина. Международната работническа взаимност, солидарността на интернационалното комунистическо придвижване и пакетирани придвижвания като „ придвижването за мир “, „ женско придвижване “ и други са сякаш спонтанна взаимност. За всички трезво мислещи хора социалистическата и комунистическата взаимност е надълбоко подправена. Думата „ взаимност “ беше омърсена.
Истинската взаимност е на първо място спонтанна в смисъл, че е самоосновна, т.е. по своята същина тя е поради самата себе си и от себе си в името на богатство за другите. Ние сме солидарни не с цел да получим нещо, да се облагодетелстваме, а за дадем на другите, които считаме за ближни в най-широкия смисъл на това разбиране.
В късно модерната ера си прокарва път нова механична взаимност, която произтича от пълзящия във всички координати на обществената сфера юридизъм. Това е лудостта всичко да се свежда до правно регламентиране и контролиране. Юриспруденцията претендира да е панацея за всичко. Успоредно върви с разстрела на интимността и функционализация на човешките връзки. Вменяването на взаимност по квоти за приемане на бежанци, прииждащи в Европейския съюз, е илюстрация на юридизъм. Привържениците на необятно отворените порти, като канцлерът на Германия, считат, че щом солидарността е съществена обществена полезност на Европейски Съюз, то договорът, на който почива съюза, диктува всяка страна членка да одобри симетричен брой чужденци. Юридизмът отива толкоз надалеч, че надали не всичко предстои на правно контролиране. Правните правила, които - както е известно - са наложителни, и те от ден на ден изместват моралните правила. Юридизмът е юридически империализъм. Подчиняването на солидарността на юридизма я трансформира в механическа.
Алтернатива на механичната взаимност е съзвучната на благородните човешки и обществени полезности взаимност като висша обществена и хуманна полезност. Не може да се живее с мисълта, че историята си знае работата. Историята няма собствен вътрешен разсъдък. Съвременниците са виновни за идните генерации, както родителите за своите невръстни деца и пълнолетните за малолетните. Не е правилно, че нещо, което е доста значимо и скъпо, не може да бъде изгубено един път вечно. Човешкият живот е висша полезност и самоценност, само че има хора, които се самоубиват, което е най-печалното от всички печални неща на този свят. И въпреки всичко нищо не е предопределено и неизбежно, с изключение на самостоятелната гибел на всяко едно човешко създание.
Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет. Автор е на огромен брой научни изявления у нас и в чужбина.
Проф. Г. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселвано по политически аргументи. Дълго време не му позволяват да следва, бил е служащ и така нататък
Министър на науката и висшето обучение (1991). Три мандата е шеф на Института по социология към Българска академия на науките. Сред главните му писания са книгите: Социална действителност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна конструкция на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Българската потиснатост (2010), Сфери на полезностите (2012), Смисъл и схващане (2014), Човешката неустановеност (2016) и други
В чест на проф. Г. Фотев е оповестен монументалният алманах " Светове в социологията " (2006) с присъединяване на негови възпитаници, сътрудници и на международни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.
Европейският съюз, който е неповторима и невиждана в историята на човечеството социално-политическа и транснационална групировка, познава латентни напрежения и исблъсъци, които се усилиха и станаха ненадейно и изненадващо очевидни по отношение на огромната бежанска вълна. Тъй като вълната отслабна, се основава усещането, че нещата не са по този начин трагични към този момент, само че основният проблем е провесен. Главният проблем е разтърсената фундаментална обществена полезност - солидарността, прокламирана от и за страните членки на съюза. Кризата не е въпрос на политическата форма на Европейски Съюз, която е невиждана и неповторима, не е тъй като съюзът не е станал Европейски съединени щати, по-малко централизирана федерация и така нататък Нещата са многомерни и в дебатите са откроени към този момент съществени разлики по отношение на солидарността сред страните членки и групи страни членки. Има разминавания сред разновидностите на взаимност в границите на съюза: кохезионно фондове - „ Да! “, квоти за бежанци- „ Не! “ и така нататък
Циркулират всекидневни показа за солидарността и конкуриращи се научни теории и понятия за феномена. Високата социологическа доктрина не се отнася с неуважение и пренебрежение към всекидневните показа, въпреки че публичното мнение не е място на истината. То включва наред с истини полуистини, мечти, мечтано, одобрявано за фактически, замяна на полезности и какво ли не. Но публичното мнение е съществена част от обществената действителност. Има голям брой светове (реалности), може би безчет (Джеймс). Всекидневният живот на хората е висша действителност (Шютц). Нагазваме в дълбоки води, само че няма по какъв начин. Солидарността е от дълбоките води. Добре е да си огледаме оборудването, на което ни е научил безсмъртният здрав смисъл. Различните научни теории отмират без значение от претенциите, че науката е мястото на истината. Така е било и по този начин ще бъде.
Солидарността е фундаментална обществена полезност. Без взаимност обществото се разпада и умира, а с това, несъмнено, умират човешките същества въобще. Но сходни радикални заключения са оттатък хоризонта на здравия смисъл. Всекидневното схващане и публичното мнение нямат рационални понятия за произхода на солидарността, за нейната същина и форми. Общественото мнение се уповава на несигурни предчувствия, вярвания и стеснен емпиричен опит. Необходима е социология и сродни на нея науки. Науката по своята същина е доктрина на действителността. Съвременниците, обаче, не престават да гледат съмнително на теоретичните познания, което считат за нещо отвеяно, непрактично и непрагматично. Но актуалното общество се трансформира непреклонно в общество на знанието. Кое е това познание, което се трансформира в ос на настъпващото общество? Това е преди всичко фундаменталното теоретично познание. Да, теоретичното познание. То придобива осево значение, т.е. всичко се върти към него.
Заглавието е евентуално озадачаващо. Какво значи взаимност, която не е механична? В социологическата класика се разграничават две исторически форми на взаимност. В предмодерното общество солидарността е механична. В модерното общество механичната взаимност се измества от органичната взаимност (Дюркем). Предмодерното общество почива на естествената взаимозависимост и обособените членове на общността нямат съзнанието и самосъзнанието да са персони. Дори най-смелата и надалеч отиваща фикция няма концепция за човешкия субект като персона. Солидарност сред обособени групи хора обаче има и тя е непоклатима. На неволя или похищението върху член на рода се дава отговор без съмнение, автоматизирано от различен или други членове. Цената на солидарността няма значение, тя може да е всеотдайност. Ето за какво, солидарността е автоматизирана, механична.
В модерното общество индивида става жител, доколкото се освобождава от предходните общностни зависимости (Русо). Като жител всеки пълновръстен човек е самостоятелен член на обществото. Хората в модерните общества, които се признават и ценят като персони, се нуждаят от взаимност, без която обществото е немислимо. Липсата на взаимност и бягството от взаимност, там където тя е витално нужна, е изтриване на личността. Обезличената самостоятелност на човешките човеци е озъбено страшилище. Човешкият субект, който не вижда отсреща си персона, е нищожество, рисково нищожество, каквото е чудовището. Общество, което не почива на взаимност, е деградирало в зверилник.
Солидарността, която не е механична, произтича от благородното сърце на самостоятелния член на обществото, от самостоятелна персона. Умът осветява и отваря път на благородното сърце. Хората имат потребността да знаят по какъв начин, по кое време и на кого да дадат поддръжка. Другият е близък и това качество е преди нашия опит и подръчни познания. Не користта и страхът ръководят солидарността. В този недопечен свят ще кажат, че тия думи са вятър работа. „ Който е безпаричен, да работи и да стане богат “ и така нататък Така е. И не е по този начин. Необходимо е да преценяме и да пресмятаме. Произволната взаимност се срутва като обществена полезност. Тя може да опива бедните да остават в леността си, мързеливите в мързела се, привикналите да живеят на непознат тил да се усещат комфортно, готованите да ламтят за непознатото и така нататък Социалното разлагане има безчет разновидности.
В тоталитарната система солидарността се постанова. За част от обществото солидарността прилича механичната взаимност от предмодерната ера, за друга част от членовете на обществото, които не одобряват вътрешно комунистическата идеология, комунистическите идеали и мироглед, солидарността е насилствена и механична. Солидарността се диктува от господстващата комунистическа идеология. Тя е проведена и направлявана от комунистическата партия-държава. Спонтанната взаимност е немислима и бива смазана от тоталитарната машина. Международната работническа взаимност, солидарността на интернационалното комунистическо придвижване и пакетирани придвижвания като „ придвижването за мир “, „ женско придвижване “ и други са сякаш спонтанна взаимност. За всички трезво мислещи хора социалистическата и комунистическата взаимност е надълбоко подправена. Думата „ взаимност “ беше омърсена.
Истинската взаимност е на първо място спонтанна в смисъл, че е самоосновна, т.е. по своята същина тя е поради самата себе си и от себе си в името на богатство за другите. Ние сме солидарни не с цел да получим нещо, да се облагодетелстваме, а за дадем на другите, които считаме за ближни в най-широкия смисъл на това разбиране.
В късно модерната ера си прокарва път нова механична взаимност, която произтича от пълзящия във всички координати на обществената сфера юридизъм. Това е лудостта всичко да се свежда до правно регламентиране и контролиране. Юриспруденцията претендира да е панацея за всичко. Успоредно върви с разстрела на интимността и функционализация на човешките връзки. Вменяването на взаимност по квоти за приемане на бежанци, прииждащи в Европейския съюз, е илюстрация на юридизъм. Привържениците на необятно отворените порти, като канцлерът на Германия, считат, че щом солидарността е съществена обществена полезност на Европейски Съюз, то договорът, на който почива съюза, диктува всяка страна членка да одобри симетричен брой чужденци. Юридизмът отива толкоз надалеч, че надали не всичко предстои на правно контролиране. Правните правила, които - както е известно - са наложителни, и те от ден на ден изместват моралните правила. Юридизмът е юридически империализъм. Подчиняването на солидарността на юридизма я трансформира в механическа.
Алтернатива на механичната взаимност е съзвучната на благородните човешки и обществени полезности взаимност като висша обществена и хуманна полезност. Не може да се живее с мисълта, че историята си знае работата. Историята няма собствен вътрешен разсъдък. Съвременниците са виновни за идните генерации, както родителите за своите невръстни деца и пълнолетните за малолетните. Не е правилно, че нещо, което е доста значимо и скъпо, не може да бъде изгубено един път вечно. Човешкият живот е висша полезност и самоценност, само че има хора, които се самоубиват, което е най-печалното от всички печални неща на този свят. И въпреки всичко нищо не е предопределено и неизбежно, с изключение на самостоятелната гибел на всяко едно човешко създание.
Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет. Автор е на огромен брой научни изявления у нас и в чужбина.
Проф. Г. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселвано по политически аргументи. Дълго време не му позволяват да следва, бил е служащ и така нататък
Министър на науката и висшето обучение (1991). Три мандата е шеф на Института по социология към Българска академия на науките. Сред главните му писания са книгите: Социална действителност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна конструкция на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Българската потиснатост (2010), Сфери на полезностите (2012), Смисъл и схващане (2014), Човешката неустановеност (2016) и други
В чест на проф. Г. Фотев е оповестен монументалният алманах " Светове в социологията " (2006) с присъединяване на негови възпитаници, сътрудници и на международни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ