Във футбола един от най-зрелищните мигове е, когато даден отбор

Във футбола един от най-зрелищните мигове е, когато даден тим хвърли всичко в офанзива в последните секунди. Буквално всичко - тогава и вратарят към този момент е в непознатото наказателно поле с вярата да вкара някой скъп, избавителен гол. В тези мигове публиката се оживява поради самия заряд и прилива на адреналин от това, че нещо извънредно се случва долу на терена.

Често обаче този взлом не съумява да докара до стремежи резултат. Рискът е подхванат, само че загубата не е избегната, а въодушевлението на публиката остава мимолетно. След това идва разочарованието.

В тази роля попадна " Левски ". Точно преди година сините се насочиха с всички сили в офанзива в търсене на самобитен избавителен гол в последните минути. Пет месеца откакто притежателят Спас Русев беше декларирал обществено, че си потегля от клуба, намиращ се по думите му в на практика във банкрут, сините към този момент привличаха футболист след футболист.

Черешката в селекцията беше някогашният състезател на " Манчестър юнайтед " Габриел Обертан. Две седмици по-късно пристигна и другият непредвиден ход - сините взеха за треньор Делио Роси.

Година по-късно италианецът си потегля под мощни освирквания и крясъци " Оставка ". Тръгва си от същото равнище, от което пое " Левски " - след ранно отпадане от евротурнирите и в конюнктура на неразбираемо бъдеще.

Щурмът на сините сътвори вдъхновение, целият тим беше в непознатото наказателно поле и докосваше " гола " в последните секунди, само че... пропусна. Пропусна да завоюва първа купа от девет години, въпреки да беше на крачка във финала със " Славия ". Пропусна и да разреши на последователите си най-малко да помечтаят за почтено прекосяване през Лига Европа. Вместо това им сервира нов призрачен сън с унизително отпадане от тим от Лихтенщайн.

И в този момент идват ред да се понесат следствията от поетите опасности на играта " ва банк ", която не е дала резултат. Клубът ще би трябвало да търси решения - незабавни, значими и по опция точни. В противоположен случай скоро още веднъж може да му се наложи да хвърля всичко в офанзива.

Крачка, две и... още веднъж кота нула

Болезненото и срамно отпадане против " Вадуц " е следващият мотив за размисъл на " Георги Аспарухов ". Година след година клубът се озовава в една и съща позиция, без да съумява да откри излаз от омагьосания кръг.

Последният извоюван трофей от сините е от 2009 година А последното приемливо присъединяване в евротурнирите е от наличието в групите в Лига Европа през 2010-11. От тогава " Левски " е отстранил единствено един противник в евротурнирите - черногорския " Сутиеска " преди година.


© LAP.bg

В тази сива картина на безвремие предишното лято макар алармата за тежкото финансово положение, пристигнала от самия Русев, клубът се насочи към цялостна смяна, включваща някои високоплатени играчи и треньор. Тогава изпълнителният шеф Красимир Иванов сподели пред " Дневник ", че разноските за хонорари са скочили. Но посочи, че нарастването на заплатите нито е в шокиращи размери, нито е хазартен ход и е било авансово планувано. Справка във финансовия доклад на клуба за 2017 година демонстрира, че разноските за личен състав са скочили с 1 млн. лв. по отношение на 2016 година и към този момент са 8.8 милиона.

В средата на май Иванов разгласи, че финансовото положение на клуба не зависи от представянето в евротурнрите. " Ефектът (от присъединяване в евротурнирите) върху бюджета на клуба не е толкоз огромен. Той е по-скоро репутационен и обвързван с това къде желаеме да вървим. Очевидно, в случай че се стигне до групова фаза в Лига Европа, това към този момент е напълно друго нещо, само че първите елиминационни кръгове не са толкоз значими ", сподели изпълнителният шеф.

За присъединяване си в първия квалификационен кръг " Левски " ще вземе 240 хиляди евро. Ако беше преодолял " Вадуц ", тимът щеше да си обезпечи още 260 хиляди евро. Отделно това щеше да значи и спомагателни доходи, главно от билети.

Вместо това сривът против " Вадуц " ще има противоположния резултат и ще отблъсне задълго огромна част от последователите от " Георги Аспарухов ". А топката още веднъж е при управлението, което ще се чуди по какъв начин да работи, до момента в който изяснява, че финансовото положение е устойчиво.

Първо мери, по-късно режи

За " Левски " е пристигнало извънредно време да предприеме фрапантни ограничения. Безкрайното повторение на едни и същи неточности оказва пагубно въздействие върху положението на клуба.

" Преди една година подадохме ръка към вас в качеството ви на мажоритарен акционер и президент на " Левски " в обстановка на следващата рецесия. Независимо че сме идеологически съперник на модела " Бащица ", си даваме ясна сметка, че обществено-политическите действителности в България го вършат безалтернативен все още. Същевременно обаче сме сигурни, че в сходна действителност единственият късмет пред " Левски " е промяна на всяко равнище в клуба и заемането на позиции от хора с потвърден опит и качества ", показват от тръста " Синя България " в послание към Русев.


© LAP.bg

От организацията приканиха за незабавна среща със притежателя и за бързо взимане на ограничения. " Смятаме, че промяната, за която приказваме и чиято нужда споделяме, не търпи никакво отсрочване, а невъзможността ви да се справите с нея, отлагането и предприемането на компромисни стъпки са главната причина за спортната и морална злополука ", споделят те.

Въпреки че за последните 10 години в " Левски " няколко пъти имаше промяна на собствеността, нито един път не се видя промяна на мисленето и на тактиката . На " Георги Аспарухов " демонстрират, че не са научили своите уроци и им се постанова да го схващат всяко лято по мъчителен метод - било то с присъединяване в бараж за влизане в евротурнирите, с някой изгубен край за купата или с ранно слизане от европейската сцена. Показват също, че не са научили и уроците от турбулентните години на ЦСКА.

Същият ЦСКА, който под управлението на Александър Томов се беше хвърлил " ва банк " да се избавя с шампионска купа, а най-после се озова отвън професионалния футбол. Между другото, също както е в този момент на " Герена ", Томов дълго убеждаваше по какъв начин във финансов проект всичко е чисто, тъкмо, транспарантно...

Привържениците на " Левски " дълго слушаха още от Тодор Батков проекти за създаване на мощен тим със лични фрагменти. Там някъде се появиха и желанията за създаване на съвременен стадион, който да открие нови благоприятни условия пред клуба. Вместо с подобен, в този момент " Левски " разполага с една незавършена централна естрада, която години напред ще би трябвало да изплаща.

Безкрайното текучество на футболисти и треньори пък се оказа обща характерност за всички притежатели и управления от Батков насам. Тук незаобиколим фактор са почитателите, които изискват, само че рядко са склонни да чакат. Това притиска управлението да работи " на парче " в опит да сглоби порядъчен състав в търсене на някакви приемливи резултати.

И най-после стомната още веднъж се чупи... Година след година.