Арх. Пламен Мирянов - един чудак, който ни кара да обичаме България
Във фоайето на Народния спектакъл "Иван Вазов " е подредена галерия "Нашият дом е България " с снимки на удивително красиви места от Родината, снимани от камерата на младия арх. Пламен Мирянов, написа epicenter.bg .
Не за първи път неговият креативен почерк ни впечатлява с облиците, които запечатва с фотообектива си - облиците на България с нейното разнообразие, просвета, географско състояние и духовно извисяване.
Снимането обаче не е единствената му пристрастеност - той желае фотографиите му да оживеят, да добият плът, да приказват, да внушават посредством повече сетива, да провокират възхита. Затова фотосите и клиповете му са съпроводени от българска прозаичност и лирика, от музика и древен текстове, които той с ентусиазъм рецитира. И всичко това с една цел - раждане на повече добродетели.
"Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество, с цел да сме обществено ангажирани и да вършим живота на хората към нас, по-добър, хубав, здравословен и логичен. По този метод ние изпълняваме Божията воля ", цитира той Свети Йоан Рилски по време на награждаването му с наградата за щедрост и корпоративна обществена отговорност "Златното сърце ".
И продължи с думите на Исус: "И от всеки, на който доста е обещано, доста и ще се изисква; и на който доста са поверили, от него повече ще изискват”.
Пламен Мирянов следва една своя максима: Животът е тестване и наставничество. Колкото повече ни дава Бог, толкоз по-отговорни чака да бъдем и толкоз повече да се научим да раздаваме.
Колкото повече Бог ни дава, толкоз повече ни учи да раздаваме...
Колцина са през днешния ден българите, които могат да изрекат това и да го трансфорат в своя житейска максима? И това не е поза, не е факсимиле, не е комфортно бягство от суетата на блестящия живот.
За 30-годишния Пламен Мирянов е вътрешна увереност, че би трябвало да построяваме солидарно общество, в случай че желаеме да просперираме като нация.
"Всяко изкуство, в което отдаваме нашия гений, би трябвало служи на индивида и на обществото, а не нашето Его ", споделя той.
И това не са единствено красиви думи. Фондацията му "Нашият дом е България " основава книги и видео планове, преоткриващи благосъстоянията на Родината и непреходното литературно завещание на България, които се употребяват в просветителните стратегии на МОН.
Една от последните начинания на фондацията е изложбата, включваща 50 фотографии на най-забележителните кътчета в страната ни. В извънредно новаторския формат фотографиите се трансформират в фон на особено подбрани литературни и древен цитати.
Пламен Мирянов е в основата на редица начинания за запазване и възобновяване материалната база на национални паркове и основаване на културни събития с учебен и родолюбив темперамент, представящи художествено слово пред възпитаници и студенти.
"Нашият дом е България " към този момент излиза отвън рамките на елементарна фондация, трансформира се в национална акция за издигане националното самочувствие и духа на българите, разпространение хубостта на родината и предпазване на националните обичаи, фолклор и културата на България.
Арх. Мирянов не стопира да твори архитектурните си шедьоври и по едно и също време с това посвещава цялото си свободно време и пристрастеност на тази родолюбива идея, тъй като "Бог, преди да замисли света ни, ни замисли и ни постави в центъра на своята Любов и ни учи да раздаваме тази Любов ".
"За страдание ние сме водени от други пристрастености: от предпочитание за конкуренция, за превъзходство, за битка. Но без значение какво вършим и какъв брой е сложен нашият път, посипан с изкушения и трудности, ние би трябвало да съблюдаваме закона, който е завет на нашия Господ и Спасител - бит близък като себе си ".
Това е призмата, през която арх. Мирянов прави оценката си за днешния свят. И на инат на цялата хипокризия, завлядала битието ни, той е уверен, че без значение какво вършим и къде се намираме, сърцата ни би трябвало да бъдат обърнати към другите с обич и съгласие.
Младият Мирянов има вяра, че в случай че по-често си припомняме историята на България - най-старата европейска страна, както и живота на великите българи, ще можем да отгледаме в мирогледа си полезностите, които постоянно са ни спасявали в сложни за историята моменти: морал, чест, достолепие, очакване в Бог и християнските устои.
Обръщането му към Бога не става внезапно. Усещането, че Бог е с него идва след тежък миг в живота - след проблеми в персоналните връзки, след контузия от ски, последвана от тежка интервенция, която лимитира придвижванията му... Тогава на помощ идват молитвите: болките да минат без намесата на скалпел и хирург!
"И Бог ме чу. С доста тежка остаряла контузия, с доста болки отидох в Лос Анджелис и на Йордановден извадих Кръста от океана. Това бе още веднъж удостоверение, че посредством свръхестествена мощ човек може да направи немислими неща ", споделя Пламен Мирянов за мига, в който е усетил облекчението и възприятието за голямо филтриране.
За мнозина това може да наподобява необикновено, нереално, може да го подминат с пренебрежине, само че за него това е изстрадана действителност.
И всяко тежко приключение, което не приключва с болежка или контузия, той изяснява с Божията интервенция. "Ударих си крайници при рухване от висока канара в Гърция, което би трябвало да приключи с шина и гипс - не се случи. Потопих се в един 40-метров обичан мой водопад в Рила – "Горица " - още веднъж се изцелих по идеален метод.
Такива чудеса са ми се случвали - дребни и огромни, които са свидетелства, че Богът, към който се обръщам в молитва, е живият Бог. Той е безусловно действителен и вярата ни би трябвало да е откровена, тъй като тя ни ни дава мощ ".
Някои го считат за чешит, мислят го за чудноват. Той не върви по купони, по питейни заведения, не пие, не пуши, не си пилее времето с безполезни неща, не обича шумните компании. Eдин младеж, целенасочен. Става рано заран, спортува, работи интензивно над плановете си, пътува, снима, чете, написа...
Има житейска цел - да разпространява българското. "Затова бих желал да се обърна към младите с апел да се извърнат към християнските полезности, може да звучи консервативно, само че за мен това е същинско! ".
Наградата „ Златно сърце “ бе мотив младият проектант да показа мощната си увереност, че „ Всички благоприятни условия, качества и гении са ни дадени от Бог. Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество; да сме обществено ангажирани и да вършим живота на хората към нас по-добър, хубав, здравословен и логичен. По този метод ние изпълняваме Божията воля. “
Да живеем в истина, е един от християнските правила, които той следва. Трудно ли е? Не е! "Всеки минава през разнообразни изкушения, само че когато вложим целия си разум и мощ, можем да ги превъзмогнем ". Когато не се опираме на християнските базисни основи, ставаме подвластни на греховни мисли, на концепцията за трети пол, на джендър идеологията, при която хората губят визия за себе си.
Пламен Мирянов е крепко стъпил на земята и усеща, че където и да върви по света, корените постоянно го връщат тук. "Живея в София и не мога да кажа, че София ми харесва, само че когато отида някъде другаде и видя капацитета, който е заложен тук, се укротявам и си споделям – да и тук е хубаво, тук желая да пребивавам и да накарам и други млади да се завръщат ".
Най-много го влече Рила. Рилската обител му е обичаното място. Рилският манастир - също.
"През столетията манастирът е събрал в себе си духа на велики българи, като стартираме от Свети Йоан Рилски, който го е основал; през Хрельо, който е основал Кулата; Неофит Рилски, който е заровен там; Левски и Раковски; цар Борис III- заровен също там; даже Джеймс Баучър – публицист, покровител за България и още доста велики персони са прекосявали оттова.
Затова желая да направя огромен, 90-минутен филм за тези хубости и духовни съкровища ", разкрива фантазиите си младият проектант.
Рецитира Вазов и Ботев, пее "Де е България ", желае да изнася концерти и уроци по родолюбие пред възпитаници от най-малки, чиито очи и уши жадно попиват слово и картина, до най-големите, които одобряват всичко сериозно, метафизичен.
"И акцентът е – не аз, а Христовата мощ, която е в мен, тъй като от Него е всяко положително дарование и всеки идеален подарък от горната страна идва. Това е посланието ми, което се базира на тези думи на Свети Йоан Рилски от преди 1000 години и повече. Да си спомняме, че най-великите българи - през множеството ни владетели и революционери са имали голяма обич към Христа и са били със мощна религия.
"Златното сърце " на арх. Пламен Мирянов не стопира да въодушевява всички към него и това е гаранция, че напъните на Фондация „ Нашият дом е България “ да възвърне в обществото ни вярата в положителното ще продължат и в бъдеще, с цел да си напомним какъв брой мощен, можещ, набожен и заслужен народ сме.
Той е уверен, че "ако не използваш и дребното, което ти е обещано, с цел да го развиеш и да го споделиш със света, няма по какъв начин да ти бъде поверено нещо по-ценно. "
И знае, че смисъл на живота може да бъде усмивката на индивида, който е нямал, само че към този момент е облечен, който е бил гладен, само че към този момент е спокоен, който е бил в обезсърчение, а след нашите думи получава вяра и предпочитание за живот!
Е, струва си! Когато имаме и образеца на най-висшата демонстрация на обич и предоставяне – Саможертвата за другите. Без да очакваш овации, самопризнание и популярност...
Където и да върви, каквото и да прави младият Мирянов постоянно ни връща към образеца на Вазов: „ Аз пях за България, тъй като я обичах; аз насаждах в младите души религия и любов към своето, тъй като бях наследник на България.
И всичко това показах в моята ария. Аз не изпълнявах дълг, с цел да мога да чакам утвърждение. Не направих някакъв героизъм, с цел да ламтя за венци. Работих не за премия. “
И пита: Бихме ли постъпили през днешния ден като Вазов?
Не за първи път неговият креативен почерк ни впечатлява с облиците, които запечатва с фотообектива си - облиците на България с нейното разнообразие, просвета, географско състояние и духовно извисяване.
Снимането обаче не е единствената му пристрастеност - той желае фотографиите му да оживеят, да добият плът, да приказват, да внушават посредством повече сетива, да провокират възхита. Затова фотосите и клиповете му са съпроводени от българска прозаичност и лирика, от музика и древен текстове, които той с ентусиазъм рецитира. И всичко това с една цел - раждане на повече добродетели.
"Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество, с цел да сме обществено ангажирани и да вършим живота на хората към нас, по-добър, хубав, здравословен и логичен. По този метод ние изпълняваме Божията воля ", цитира той Свети Йоан Рилски по време на награждаването му с наградата за щедрост и корпоративна обществена отговорност "Златното сърце ".
И продължи с думите на Исус: "И от всеки, на който доста е обещано, доста и ще се изисква; и на който доста са поверили, от него повече ще изискват”.
Пламен Мирянов следва една своя максима: Животът е тестване и наставничество. Колкото повече ни дава Бог, толкоз по-отговорни чака да бъдем и толкоз повече да се научим да раздаваме.
Колкото повече Бог ни дава, толкоз повече ни учи да раздаваме...
Колцина са през днешния ден българите, които могат да изрекат това и да го трансфорат в своя житейска максима? И това не е поза, не е факсимиле, не е комфортно бягство от суетата на блестящия живот.
За 30-годишния Пламен Мирянов е вътрешна увереност, че би трябвало да построяваме солидарно общество, в случай че желаеме да просперираме като нация.
"Всяко изкуство, в което отдаваме нашия гений, би трябвало служи на индивида и на обществото, а не нашето Его ", споделя той.
И това не са единствено красиви думи. Фондацията му "Нашият дом е България " основава книги и видео планове, преоткриващи благосъстоянията на Родината и непреходното литературно завещание на България, които се употребяват в просветителните стратегии на МОН.
Една от последните начинания на фондацията е изложбата, включваща 50 фотографии на най-забележителните кътчета в страната ни. В извънредно новаторския формат фотографиите се трансформират в фон на особено подбрани литературни и древен цитати.
Пламен Мирянов е в основата на редица начинания за запазване и възобновяване материалната база на национални паркове и основаване на културни събития с учебен и родолюбив темперамент, представящи художествено слово пред възпитаници и студенти.
"Нашият дом е България " към този момент излиза отвън рамките на елементарна фондация, трансформира се в национална акция за издигане националното самочувствие и духа на българите, разпространение хубостта на родината и предпазване на националните обичаи, фолклор и културата на България.
Арх. Мирянов не стопира да твори архитектурните си шедьоври и по едно и също време с това посвещава цялото си свободно време и пристрастеност на тази родолюбива идея, тъй като "Бог, преди да замисли света ни, ни замисли и ни постави в центъра на своята Любов и ни учи да раздаваме тази Любов ".
"За страдание ние сме водени от други пристрастености: от предпочитание за конкуренция, за превъзходство, за битка. Но без значение какво вършим и какъв брой е сложен нашият път, посипан с изкушения и трудности, ние би трябвало да съблюдаваме закона, който е завет на нашия Господ и Спасител - бит близък като себе си ".
Това е призмата, през която арх. Мирянов прави оценката си за днешния свят. И на инат на цялата хипокризия, завлядала битието ни, той е уверен, че без значение какво вършим и къде се намираме, сърцата ни би трябвало да бъдат обърнати към другите с обич и съгласие.
Младият Мирянов има вяра, че в случай че по-често си припомняме историята на България - най-старата европейска страна, както и живота на великите българи, ще можем да отгледаме в мирогледа си полезностите, които постоянно са ни спасявали в сложни за историята моменти: морал, чест, достолепие, очакване в Бог и християнските устои.
Обръщането му към Бога не става внезапно. Усещането, че Бог е с него идва след тежък миг в живота - след проблеми в персоналните връзки, след контузия от ски, последвана от тежка интервенция, която лимитира придвижванията му... Тогава на помощ идват молитвите: болките да минат без намесата на скалпел и хирург!
"И Бог ме чу. С доста тежка остаряла контузия, с доста болки отидох в Лос Анджелис и на Йордановден извадих Кръста от океана. Това бе още веднъж удостоверение, че посредством свръхестествена мощ човек може да направи немислими неща ", споделя Пламен Мирянов за мига, в който е усетил облекчението и възприятието за голямо филтриране.
За мнозина това може да наподобява необикновено, нереално, може да го подминат с пренебрежине, само че за него това е изстрадана действителност.
И всяко тежко приключение, което не приключва с болежка или контузия, той изяснява с Божията интервенция. "Ударих си крайници при рухване от висока канара в Гърция, което би трябвало да приключи с шина и гипс - не се случи. Потопих се в един 40-метров обичан мой водопад в Рила – "Горица " - още веднъж се изцелих по идеален метод.
Такива чудеса са ми се случвали - дребни и огромни, които са свидетелства, че Богът, към който се обръщам в молитва, е живият Бог. Той е безусловно действителен и вярата ни би трябвало да е откровена, тъй като тя ни ни дава мощ ".
Някои го считат за чешит, мислят го за чудноват. Той не върви по купони, по питейни заведения, не пие, не пуши, не си пилее времето с безполезни неща, не обича шумните компании. Eдин младеж, целенасочен. Става рано заран, спортува, работи интензивно над плановете си, пътува, снима, чете, написа...
Има житейска цел - да разпространява българското. "Затова бих желал да се обърна към младите с апел да се извърнат към християнските полезности, може да звучи консервативно, само че за мен това е същинско! ".
Наградата „ Златно сърце “ бе мотив младият проектант да показа мощната си увереност, че „ Всички благоприятни условия, качества и гении са ни дадени от Бог. Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество; да сме обществено ангажирани и да вършим живота на хората към нас по-добър, хубав, здравословен и логичен. По този метод ние изпълняваме Божията воля. “
Да живеем в истина, е един от християнските правила, които той следва. Трудно ли е? Не е! "Всеки минава през разнообразни изкушения, само че когато вложим целия си разум и мощ, можем да ги превъзмогнем ". Когато не се опираме на християнските базисни основи, ставаме подвластни на греховни мисли, на концепцията за трети пол, на джендър идеологията, при която хората губят визия за себе си.
Пламен Мирянов е крепко стъпил на земята и усеща, че където и да върви по света, корените постоянно го връщат тук. "Живея в София и не мога да кажа, че София ми харесва, само че когато отида някъде другаде и видя капацитета, който е заложен тук, се укротявам и си споделям – да и тук е хубаво, тук желая да пребивавам и да накарам и други млади да се завръщат ".
Най-много го влече Рила. Рилската обител му е обичаното място. Рилският манастир - също.
"През столетията манастирът е събрал в себе си духа на велики българи, като стартираме от Свети Йоан Рилски, който го е основал; през Хрельо, който е основал Кулата; Неофит Рилски, който е заровен там; Левски и Раковски; цар Борис III- заровен също там; даже Джеймс Баучър – публицист, покровител за България и още доста велики персони са прекосявали оттова.
Затова желая да направя огромен, 90-минутен филм за тези хубости и духовни съкровища ", разкрива фантазиите си младият проектант.
Рецитира Вазов и Ботев, пее "Де е България ", желае да изнася концерти и уроци по родолюбие пред възпитаници от най-малки, чиито очи и уши жадно попиват слово и картина, до най-големите, които одобряват всичко сериозно, метафизичен.
"И акцентът е – не аз, а Христовата мощ, която е в мен, тъй като от Него е всяко положително дарование и всеки идеален подарък от горната страна идва. Това е посланието ми, което се базира на тези думи на Свети Йоан Рилски от преди 1000 години и повече. Да си спомняме, че най-великите българи - през множеството ни владетели и революционери са имали голяма обич към Христа и са били със мощна религия.
"Златното сърце " на арх. Пламен Мирянов не стопира да въодушевява всички към него и това е гаранция, че напъните на Фондация „ Нашият дом е България “ да възвърне в обществото ни вярата в положителното ще продължат и в бъдеще, с цел да си напомним какъв брой мощен, можещ, набожен и заслужен народ сме.
Той е уверен, че "ако не използваш и дребното, което ти е обещано, с цел да го развиеш и да го споделиш със света, няма по какъв начин да ти бъде поверено нещо по-ценно. "
И знае, че смисъл на живота може да бъде усмивката на индивида, който е нямал, само че към този момент е облечен, който е бил гладен, само че към този момент е спокоен, който е бил в обезсърчение, а след нашите думи получава вяра и предпочитание за живот!
Е, струва си! Когато имаме и образеца на най-висшата демонстрация на обич и предоставяне – Саможертвата за другите. Без да очакваш овации, самопризнание и популярност...
Където и да върви, каквото и да прави младият Мирянов постоянно ни връща към образеца на Вазов: „ Аз пях за България, тъй като я обичах; аз насаждах в младите души религия и любов към своето, тъй като бях наследник на България.
И всичко това показах в моята ария. Аз не изпълнявах дълг, с цел да мога да чакам утвърждение. Не направих някакъв героизъм, с цел да ламтя за венци. Работих не за премия. “
И пита: Бихме ли постъпили през днешния ден като Вазов?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ