За първи път имаме потвърждение, че земното ядро е твърдо, но не съвсем
Вътрешното ядро на Земята евентуално е по-меко от считаното до момента. Сеизмолозите от Австралийския народен университет (АНУ) са приспособили сполучливо потребления способ за проучване на земната кора и горната тога, с цел да дават нови доказателства за това, което се крие вътре под тях.
Идеята, че има вътрешно ядро, твърда топка обгърната с течен външен пласт, е препоръчана преди повече от 80 години, когато датски сеизмолог проучва аномални резултати от сеизмограми след трусове в Нова Зеландия.
Тогава допускат, че вътрешното ядро е твърдо, само че сходно нещо е мъчно да се откри изрично, значително тъй като срязващите талази, които биха дали директни доказателства, се оказват доста сложни за разкриване даже след огромни трусове.
Вместо това, нискочестотните естествени вибрации на Земята са били разгърнати, с цел да предложат премерване на твърдостта на ядрото. Те са включени в Предварителния референтен модел на Земята (PREM) – едномерният модел, създаден през 80-те години и необятно употребен в сеизмологията.
Благодарение на нови модели, които могат да засекат мекия шепот на сеизмичните талази, анализът на съвсем неосезаем вид земетръсни талази разкри основни характерности на най-дълбокия пласт на планетата.
Изследователи от Австралийския Национален Университет (ANU) са изучили сеизмична вълна с ниска амплитуда (‘J-phase’), преминаваща през земното ядро, което от своя страна им е разрешило да създадат изводи по връзки на неговата стабилност.
Земната кора на повърхността е в непрекъснато придвижване, тя скърца и стене, а под нея енергийни талази проправят пътя си през вътрешността на планетата.
Това се случва в разнообразни форми. Някои, описвани като компресионни талази, натискат напред и обратно сходно на комбинация от влакови вагони. Други, наречени „ срязващи талази “ сърфират нагоре и надолу сред другите пластове.
Как един вид талази се трансформират в различен в другите етапи на смяна, може да разкрие доста за качествата на материала, през който минават.
Една съответна разновидност на вълната е наречена Фаза J (J-phase). Тя би трябвало да минава през вътрешното ядро на планетата, събирайки елементи за неговата разтегливост. Поне такава е теорията. Проблемът е, че те са прекомерно тихи, което прави засичането им съвсем невъзмогно. Затова геолозите гледат на тяхното премерване като на „ Светия граал “ в сеизмологията.
Сега двама учени от ANU са изобретили интелигентен метод да чуват тези необикновено тихи талази в общия поток бръмчене на земетръсните трептения, отекващи през нашата планета.
В най-новата разработка на учените от АНУ Хрвойе Ткалчич и Тан-Сон Фам се търси корелация сред записи на редица огромни трусове от планетарен мащаб, при което се разпознават преди този момент незабелязани сеизмични етапи във вълновото поле на Земята.
В публикацията си, оповестена в списанието Science, двамата настояват, че са съумели да открият срязващи талази във вътрешното ядро на Земята, като по този метод са създали и нови оценки за свойства като скорост на вълните, противодействие на отрязване и понижаване.
Те регистрират скоростите на отрязване и срязващите модули, които са с 25% по-ниски, в сравнение с при PREM, което допуска, че вътрешното ядро е „ солидно, само че релативно меко “.
„ Това умозаключение съставлява прогрес в разбирането ни за структурата и динамичността на вътрешното ядро – най-дълбоката капсула на Земята, която е изследвана от вълновото поле на световната корелация “, пишат те.
В обвързван коментар, оповестен в същото списание, Джесика Ървинг от Принстънския университет в Съединени американски щати споделя, че по-доброто схващане на свойствата на срязващата вълна на вътрешното ядро може да помогне да се открият динамичните процеси, в това число какви (ако има такива) конвекции се случват в нея и дали ядрото се върти без значение от мантията.
„ Вътрешната вътрешност обезпечава значима част от силата за геодинамото на Земята, механизмът, който генерира магнитното поле на планетата, защото латентната топлота се отдава и леките детайли се отделят преференциално в течната външна обвивка на ядрото „, написа Ървинг.
