Васко Василев: От Тато исках сладолед, от Бойко бих...
Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 година в София. Започва да взима уроци по цигулка на пет години, на осем към този момент записва първата си плоча със Софийската филхармония и дебютира на сцената на Народния спектакъл. На девет играе във филм. На шестнайсет печели първата си интернационална премия на състезанието за цигулари “Жак Тибо ”. Васко е учил в Централното музикално учебно заведение в Москва, възпитало някои от най-хубавите цигулари в света.
Премества се в Лондон и единствено за година печели няколко влиятелни европейски награди. На 18 години получава наградата " Николо Паганини ” в Генуа. В английската столица той прави следдипломна подготовка в Кралския музикален лицей, а през 1994 година печели конкурс за концерт-майстор в английската кралска опера “Ковънт Гардън ”. Като неин солист и артистичен шеф, той става най-младият (тогава е на 23 години) концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. Следват концерти и участия във фестивали във Англия, Испания, Италия, Китай, Япония, Съединени американски щати. Васко е концертирал в над 40 страни по света, работил е с едни от най-хубавите музиканти, като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. По-късно Васко Василев е креативен продуцент на операта „ Ковънт Гардън ”.
На 8 ноември световноизвестният цигулар ще изнесе концерт в комплекс С.И.²Л.А. в Пловдив.
- Вие сте едно от обичаните „ деца ” на България! И Пловдив ви обича безпределно. Има голям интерес към концерта ви под тепетата на 8 ноември. С какви жестове на реципрочност ще отговорите на пловдивската аудитория? Какви изненади подготвяте за нея?
- Много благодаря! С Пловдив сме в действителност в особени взаимоотношения на взаимна обвързаност - част от детството ми е минало тук, а и самата сила на града е доста вдъхновяваща. Както споделят всички - “Пловдив си е Пловдив ”.
Всъщност в този момент, като ме питате за изненада, си давам сметка, че имам вест - с изключение на мен, единственият различен българин измежду музикантите, с които ще дойдем, е от Пловдив - това е Ангел Дюлгеров. Знам, че той изрично отхвърля да се реалокира да живее в София и фамилията му е тук, тъй че ще бъде огромно наслаждение да сме му на посетители.
- С горест разбрахме, че вашият обичан дядо Васко си е отишъл от този свят. От него ли пристигна любовта ви към музиката?
- Да, за жалост дядо Васко го няма към този момент... Ще е необичайно да не ни изпее най-малко няколко родопски национални песни по време на подготовката. Целият екип, с който работя от години, доста го обича и всички сме привикнали да идва ненадейно и с ария. Любовта към музиката бе неизбежна - обикнах фолклора по линия на дядо ми, татко ми е цигулар, майка ми - пианистка.
- Какви мемоари пазите от Пловдив?
- Много мемоари имам от Пловдив - от детството ми, от баба ми, както и от по-късни години, когато започнах да се връщам за концерти. Все още не съм видял по-магично и красиво място за музика в България от Античния спектакъл.
- Изявявате се пред аудитория от 5-годишен. Наричали са ви детето-чудо. Не ви ли е тежал този имидж? Не предпочитахте ли да си играете на двора с другите деца?
- Честно казано, не съм правил нищо, което не желая. Нямам спомен за ощетено детство или за това да съм се лишавал от игри. Живеехме в квартал „ Люлин “ с родителите ми, в един от последните блокове преди полето и Филиповци. Едни от най-хубавите ми другари бяха циганета. Бягал съм от у дома, крал съм (неуспешно) локум от магазин за хранителни артикули и съм ходил до Централна гара да допушвам изхвърлени фасове. Цигулката беше в действителност неизбежна част от детството ми, само че в никакъв случай не съм мислил да се отхвърлям от нея или да считам, че музиката нещо ми е лишила.
- Тогава - на 5, поискахте от Тодор Живков „ доста сладолед ”. Ако е в този момент, какво бихте си поискали от Бойко Борисов?
- Ха-ха-ха, да - тогава татко ми ми подсказваше да желая апартамент, аз обаче споделих “кофа сладолед ” и в полза на истината Тодор Живков си съблюдава обещанието. Сега, в случай че мога да желая нещо, ще е малко по-голямо от кофа сладолед. Ще бъде концертна зала... същинска, акустично съобразена за музика зала - не за спорт, не мултифункционална, а особено построена за концерти.
- Наричат ви „ Супер Паганини ”. А вие на кого желаете да наподобявате?
- На себе си. Вече съм на възраст, на която доста се надявам да наподобявам на себе си и да се разбирам добре със себе си.
- Какви са връзките ви с вашите сестри?
- Обичам ги доста... и те мен. (Усмихва се.) Живеем географски доста разграничени, само че имамe общ фамилен чат канал във вайбър, където непрекъснато прелитат фотоси и информация за това кой къде и по какъв начин е. Спокоен съм, че са здрави, щастливи и обичани - вършат това, което обичат. Вече съм публично чичо Васко - на Мира - бебе на най-голямата от трите ми сестри Вероника. С Мира се срещнах публично това лято на сватбата на междинната ми сестра - Вики. Най-малката ми сестра - Виви, се занимава единствено с музика - свири на маринба, барабани, всевъзможни перкусии... Има много задължения, професионални звукозаписи и огромни концерти с оркестри в Германия. С нея най-често си приказваме за работа и за музика. Много ги обичам и трите.
- Как съумявате да сте постоянно положителен? Нищо ли не ви ядосва?
- Не, не виждам никакъв смисъл в ядосването. Винаги е за сметка на този, дето се е ядосал. Обичам да мисля, че имам привилегията да се занимавам с изкуство и да способствам за удоволствието на хората, да работя с чувствителността им. Може би щях да мисля друго, в случай че бях лекар и животът на човек зависеше от мое решение или деяние. Трябва да се усмихваме повече и да гледаме с повече лекост на всичко. Така мисля.
- Всички знаем, че скромността краси индивида, само че за гения, който притежавате, не сте ли прекомерно преклонен човек?
- Това е характерът ми. Просто съм подобен. В живота си съм се срещал и съм се запознавал с много хора, които са били извънредно надарени, осъществени, известни и това не ги е променяло, когато сме общували. Хубаво е да сме великодушни едни към други - въпреки всичко ние сме за малко тук, би трябвало да ни е прелестно.
- Дамите, които свирят на цигулка, с едни гърди напред ли са пред цигуларите от мощния пол?
- Ха-ха-ха... знам ли? Буквално - сигурно. (Смее се.)
- Приживе дядо Васко ви пожела „ да сте жив и здрав, да се ожените за японката и да си вършиме деца ”. Не е ли време да го послушате?
- А, той дядо Васко имаше какви ли не проекти мен, а и за себе си - до последно. Сега се сещам, че доста искаше да ме запознае с някакво момиче, което имало огромно паркомясто в центъра, което давало чартърен... или паркинг някакъв беше. И била доста хубави и с положителни благоприятни условия. До последно се запознаваше с разнообразни дами, представяше им се и ги водеше на концертите ми, като на мен и фамилията споделяше, че са братовчедки. Дядо Васко беше и ще си остане легенда!
Премества се в Лондон и единствено за година печели няколко влиятелни европейски награди. На 18 години получава наградата " Николо Паганини ” в Генуа. В английската столица той прави следдипломна подготовка в Кралския музикален лицей, а през 1994 година печели конкурс за концерт-майстор в английската кралска опера “Ковънт Гардън ”. Като неин солист и артистичен шеф, той става най-младият (тогава е на 23 години) концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. Следват концерти и участия във фестивали във Англия, Испания, Италия, Китай, Япония, Съединени американски щати. Васко е концертирал в над 40 страни по света, работил е с едни от най-хубавите музиканти, като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. По-късно Васко Василев е креативен продуцент на операта „ Ковънт Гардън ”.
На 8 ноември световноизвестният цигулар ще изнесе концерт в комплекс С.И.²Л.А. в Пловдив.
- Вие сте едно от обичаните „ деца ” на България! И Пловдив ви обича безпределно. Има голям интерес към концерта ви под тепетата на 8 ноември. С какви жестове на реципрочност ще отговорите на пловдивската аудитория? Какви изненади подготвяте за нея?
- Много благодаря! С Пловдив сме в действителност в особени взаимоотношения на взаимна обвързаност - част от детството ми е минало тук, а и самата сила на града е доста вдъхновяваща. Както споделят всички - “Пловдив си е Пловдив ”.
Всъщност в този момент, като ме питате за изненада, си давам сметка, че имам вест - с изключение на мен, единственият различен българин измежду музикантите, с които ще дойдем, е от Пловдив - това е Ангел Дюлгеров. Знам, че той изрично отхвърля да се реалокира да живее в София и фамилията му е тук, тъй че ще бъде огромно наслаждение да сме му на посетители.
- С горест разбрахме, че вашият обичан дядо Васко си е отишъл от този свят. От него ли пристигна любовта ви към музиката?
- Да, за жалост дядо Васко го няма към този момент... Ще е необичайно да не ни изпее най-малко няколко родопски национални песни по време на подготовката. Целият екип, с който работя от години, доста го обича и всички сме привикнали да идва ненадейно и с ария. Любовта към музиката бе неизбежна - обикнах фолклора по линия на дядо ми, татко ми е цигулар, майка ми - пианистка.
- Какви мемоари пазите от Пловдив?
- Много мемоари имам от Пловдив - от детството ми, от баба ми, както и от по-късни години, когато започнах да се връщам за концерти. Все още не съм видял по-магично и красиво място за музика в България от Античния спектакъл.
- Изявявате се пред аудитория от 5-годишен. Наричали са ви детето-чудо. Не ви ли е тежал този имидж? Не предпочитахте ли да си играете на двора с другите деца?
- Честно казано, не съм правил нищо, което не желая. Нямам спомен за ощетено детство или за това да съм се лишавал от игри. Живеехме в квартал „ Люлин “ с родителите ми, в един от последните блокове преди полето и Филиповци. Едни от най-хубавите ми другари бяха циганета. Бягал съм от у дома, крал съм (неуспешно) локум от магазин за хранителни артикули и съм ходил до Централна гара да допушвам изхвърлени фасове. Цигулката беше в действителност неизбежна част от детството ми, само че в никакъв случай не съм мислил да се отхвърлям от нея или да считам, че музиката нещо ми е лишила.
- Тогава - на 5, поискахте от Тодор Живков „ доста сладолед ”. Ако е в този момент, какво бихте си поискали от Бойко Борисов?
- Ха-ха-ха, да - тогава татко ми ми подсказваше да желая апартамент, аз обаче споделих “кофа сладолед ” и в полза на истината Тодор Живков си съблюдава обещанието. Сега, в случай че мога да желая нещо, ще е малко по-голямо от кофа сладолед. Ще бъде концертна зала... същинска, акустично съобразена за музика зала - не за спорт, не мултифункционална, а особено построена за концерти.
- Наричат ви „ Супер Паганини ”. А вие на кого желаете да наподобявате?
- На себе си. Вече съм на възраст, на която доста се надявам да наподобявам на себе си и да се разбирам добре със себе си.
- Какви са връзките ви с вашите сестри?
- Обичам ги доста... и те мен. (Усмихва се.) Живеем географски доста разграничени, само че имамe общ фамилен чат канал във вайбър, където непрекъснато прелитат фотоси и информация за това кой къде и по какъв начин е. Спокоен съм, че са здрави, щастливи и обичани - вършат това, което обичат. Вече съм публично чичо Васко - на Мира - бебе на най-голямата от трите ми сестри Вероника. С Мира се срещнах публично това лято на сватбата на междинната ми сестра - Вики. Най-малката ми сестра - Виви, се занимава единствено с музика - свири на маринба, барабани, всевъзможни перкусии... Има много задължения, професионални звукозаписи и огромни концерти с оркестри в Германия. С нея най-често си приказваме за работа и за музика. Много ги обичам и трите.
- Как съумявате да сте постоянно положителен? Нищо ли не ви ядосва?
- Не, не виждам никакъв смисъл в ядосването. Винаги е за сметка на този, дето се е ядосал. Обичам да мисля, че имам привилегията да се занимавам с изкуство и да способствам за удоволствието на хората, да работя с чувствителността им. Може би щях да мисля друго, в случай че бях лекар и животът на човек зависеше от мое решение или деяние. Трябва да се усмихваме повече и да гледаме с повече лекост на всичко. Така мисля.
- Всички знаем, че скромността краси индивида, само че за гения, който притежавате, не сте ли прекомерно преклонен човек?
- Това е характерът ми. Просто съм подобен. В живота си съм се срещал и съм се запознавал с много хора, които са били извънредно надарени, осъществени, известни и това не ги е променяло, когато сме общували. Хубаво е да сме великодушни едни към други - въпреки всичко ние сме за малко тук, би трябвало да ни е прелестно.
- Дамите, които свирят на цигулка, с едни гърди напред ли са пред цигуларите от мощния пол?
- Ха-ха-ха... знам ли? Буквално - сигурно. (Смее се.)
- Приживе дядо Васко ви пожела „ да сте жив и здрав, да се ожените за японката и да си вършиме деца ”. Не е ли време да го послушате?
- А, той дядо Васко имаше какви ли не проекти мен, а и за себе си - до последно. Сега се сещам, че доста искаше да ме запознае с някакво момиче, което имало огромно паркомясто в центъра, което давало чартърен... или паркинг някакъв беше. И била доста хубави и с положителни благоприятни условия. До последно се запознаваше с разнообразни дами, представяше им се и ги водеше на концертите ми, като на мен и фамилията споделяше, че са братовчедки. Дядо Васко беше и ще си остане легенда!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ