Тайни тунели крият съкровища в скалите на Аладжа манастир
" Варненската огърлица " притегля туристи със старини от най-древни времена Монахът Рим папа бди над скалната обител, обликът му е запечатан в камъка
Старото християнско име на Аладжа манастир е незнайно. Според поверие, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е " Свети Спас " - от " Христос Спасител ". От 1960 година българските християни го назовават " Света Троица ". Името " аладжа " е от персийски или арабски генезис и значи " цветен, пъстър ". Никой не знае и няма никакви данни за християнското му име и то е окончателно изгубено. Но има и втора версия за настоящето му име, което с изключение на като " цветен ", може да се изтълкува и по още един метод. Ако се одобри, че " Аладжа " са в действителност две думи и " Ал " е определителен член, то " аджа " може да се преведе от санскритски като " агнец " (божий).Манастирът е основан XII - XIII век, само че е зарязан в края на XV и началото на XVI век. В непосредственост до него са открити остатъци от трикорабна черква от V-VI век. Аладжа манастир се намира в красива околност на 14 км северно от град Варна, покрай курортния комплекс Златни пясъци и в централната част на естествения парк " Златни пясъци ". Колкото е мистична обителта, толкоз и остарялата гора към нея. Нишите, вкопани в скалата, имат изключително лъчение, което притегля хиляди туристи през лятото.За пръв път името на средновековния манастир се загатва в книгата " Писма от България " (1832 г.) на съветския публицист Виктор Тепляков. Първите систематични изследвания са извършени в края на XIX век. Те са дело на двамата братя, проправили първата основополагаща пътека на археологията у нас - Хермин и Карел Шкорпил. В началото на предишния век Карел Шкорпил обогатява листата с митове за Аладжа манастир, записвайки чуто от него поверие, съгласно което
патрон на манастира е бил Св. Спас
Историята на Аладжа манастир се базира най-много на предания и догадки. Тя стартира още през ХI-ХII век, въпреки да има данни, че мястото е било употребявано дълго преди този момент. Вероятно още през V-VI век на това място е зародил набожен център - един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и по кое време оформя естествените скални пещери в килии не се знае, само че от същото време датират катакомбите, огромна базилика и малко барикада, ситуирани наоколо до тях.Век-два след формалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот измежду скалите и горите, предоставящи уединение и се допуска, че точно те са почнали да употребяват пещерите като отшелнически килии. По време на Втората българска страна, в интервала ХII-ХIV век има огромен напредък на българското християнство и тогава са възобновени и актуализирани доста църкви и манастири, в това число и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан наново с поддръжката на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С рухването на деспотството на княз Иванко последователно замира и животът в манастира, който най-после бива зарязан. Според други истории, манастирът се намира върху
останките на античен гръцки град, учреден от Филип Македонски
За Аладжа манастир от епохи се описват митове за скрити съкровища - укритите от османците благосъстояния и предмети на други 12 манастира, само че нищо такова не е открито досега. Други разкази разказват голям лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са единствено дребна част. В реалност в криптите има един покрит от срутени скални маси отвор, който не е изследван и не е потвърдено дали в действителност не води към система от подземия. Разказва се и поверие за духа на духовник - страж на обителта. Най-често се загатва мистичната фигура на монаха Рим папа - настойник на манастира, страж на съкровищата му и на близката гора.Покровителят на скалната обител край Варна е разказан в летописи отпреди два века. Огромното му лице е отпечатано върху скалите и може да се види от стълбата на път за втория етаж. Рим Папа е производно от турското урум папаз, което значи турски поп. В някои предания участва като Имри поп. " Вероятно през ХV в. Аладжа манастир е бил атакуван и монасите в него - избити. Възможно е телата им да са останали непогребани, захвърлени в подземните лабиринти. Ние нямаме сигурни доказателства по кое време Аладжа манастир е зарязан. Смятаме, че това става към 1444 година след Битката на народите. Когато крал Владислав Варненчик е погубен, османските турци потеглят да
преследват останалите живи кръстоносци
Може те да са се разправили с християнските монаси. Има и друга догадка - че хора, придружавали войските на Владислав, са опустошили манастира в търсене на съкровища ", споделя варненският археолог Валери Кинов.През 1912 година Аладжа манастир е разгласен за национална старост, а през 1957 година - за монумент на културата от национално значение. Всички тези митове са притегателна мощ за многочислените гости, избрали да отседнат в някой от хотелите на " Златни пясъци ". През 70-те години на предишния век наоколо до манастира е построена музейна постройка, в която наред с непрекъснатата експозиция, представяща предишното на монашеската обител, са уредени и други, отдадени на българската християнска просвета - по този начин това антично християнско средище се трансформира в едно от най-интересните места за културен туризъм у нас.Аладжа манастир обаче не е единствената скъпа средновековна старост край Варна. Само на няколко километра от кв. " Възраждане ", край лозята на Теке Караач се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се отдръпва и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 година Построена е в края на IX и началото на X в. - интервал на одобряване на християнството в България и мощна книжовна активност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната постройка, голям брой пространства, възобновени ненапълно стени и разкопки.Забележително изобретение в манастира е просветителският център, или казано на актуален език,
средновековно книгоиздателство
в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа активност, сложила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият изследван до момента скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.Откривателят на манастира Карел Шкорпил през 1921 година написа: " Оставаме учудени от гледката, която се открива отсам. Под нас като на длан се гледа цялата варненска котловина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна околност! ".Шкорпил открива в региона трисантиметров оловен щемпел (моливдовул) на княз Борис - Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата - най-вероятно замонашеният княз или, съгласно други догатки, молеща се Богородица. Храмът на манастира е отдаден на Пресвета Богородица, настойничка на рода на Борис I.Най-новите изследвания на комплекса стартират през 1995 година под управлението на проф. Казимир Попконстантинов. През 2008 година той попада на основите на баня и тоалетна. Досега такива пространства са откривани единствено в манастира в село Равна, Провадийско, и в Голямата Базилика в Плиска. Според проф. Попконстантинов мястото е част от така наречен Варненска огърлица: Варненският некропол, Аладжа манастир и манастира в село Равна.
Старото християнско име на Аладжа манастир е незнайно. Според поверие, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е " Свети Спас " - от " Христос Спасител ". От 1960 година българските християни го назовават " Света Троица ". Името " аладжа " е от персийски или арабски генезис и значи " цветен, пъстър ". Никой не знае и няма никакви данни за християнското му име и то е окончателно изгубено. Но има и втора версия за настоящето му име, което с изключение на като " цветен ", може да се изтълкува и по още един метод. Ако се одобри, че " Аладжа " са в действителност две думи и " Ал " е определителен член, то " аджа " може да се преведе от санскритски като " агнец " (божий).Манастирът е основан XII - XIII век, само че е зарязан в края на XV и началото на XVI век. В непосредственост до него са открити остатъци от трикорабна черква от V-VI век. Аладжа манастир се намира в красива околност на 14 км северно от град Варна, покрай курортния комплекс Златни пясъци и в централната част на естествения парк " Златни пясъци ". Колкото е мистична обителта, толкоз и остарялата гора към нея. Нишите, вкопани в скалата, имат изключително лъчение, което притегля хиляди туристи през лятото.За пръв път името на средновековния манастир се загатва в книгата " Писма от България " (1832 г.) на съветския публицист Виктор Тепляков. Първите систематични изследвания са извършени в края на XIX век. Те са дело на двамата братя, проправили първата основополагаща пътека на археологията у нас - Хермин и Карел Шкорпил. В началото на предишния век Карел Шкорпил обогатява листата с митове за Аладжа манастир, записвайки чуто от него поверие, съгласно което
патрон на манастира е бил Св. Спас
Историята на Аладжа манастир се базира най-много на предания и догадки. Тя стартира още през ХI-ХII век, въпреки да има данни, че мястото е било употребявано дълго преди този момент. Вероятно още през V-VI век на това място е зародил набожен център - един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и по кое време оформя естествените скални пещери в килии не се знае, само че от същото време датират катакомбите, огромна базилика и малко барикада, ситуирани наоколо до тях.Век-два след формалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот измежду скалите и горите, предоставящи уединение и се допуска, че точно те са почнали да употребяват пещерите като отшелнически килии. По време на Втората българска страна, в интервала ХII-ХIV век има огромен напредък на българското християнство и тогава са възобновени и актуализирани доста църкви и манастири, в това число и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан наново с поддръжката на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С рухването на деспотството на княз Иванко последователно замира и животът в манастира, който най-после бива зарязан. Според други истории, манастирът се намира върху
останките на античен гръцки град, учреден от Филип Македонски
За Аладжа манастир от епохи се описват митове за скрити съкровища - укритите от османците благосъстояния и предмети на други 12 манастира, само че нищо такова не е открито досега. Други разкази разказват голям лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са единствено дребна част. В реалност в криптите има един покрит от срутени скални маси отвор, който не е изследван и не е потвърдено дали в действителност не води към система от подземия. Разказва се и поверие за духа на духовник - страж на обителта. Най-често се загатва мистичната фигура на монаха Рим папа - настойник на манастира, страж на съкровищата му и на близката гора.Покровителят на скалната обител край Варна е разказан в летописи отпреди два века. Огромното му лице е отпечатано върху скалите и може да се види от стълбата на път за втория етаж. Рим Папа е производно от турското урум папаз, което значи турски поп. В някои предания участва като Имри поп. " Вероятно през ХV в. Аладжа манастир е бил атакуван и монасите в него - избити. Възможно е телата им да са останали непогребани, захвърлени в подземните лабиринти. Ние нямаме сигурни доказателства по кое време Аладжа манастир е зарязан. Смятаме, че това става към 1444 година след Битката на народите. Когато крал Владислав Варненчик е погубен, османските турци потеглят да
преследват останалите живи кръстоносци
Може те да са се разправили с християнските монаси. Има и друга догадка - че хора, придружавали войските на Владислав, са опустошили манастира в търсене на съкровища ", споделя варненският археолог Валери Кинов.През 1912 година Аладжа манастир е разгласен за национална старост, а през 1957 година - за монумент на културата от национално значение. Всички тези митове са притегателна мощ за многочислените гости, избрали да отседнат в някой от хотелите на " Златни пясъци ". През 70-те години на предишния век наоколо до манастира е построена музейна постройка, в която наред с непрекъснатата експозиция, представяща предишното на монашеската обител, са уредени и други, отдадени на българската християнска просвета - по този начин това антично християнско средище се трансформира в едно от най-интересните места за културен туризъм у нас.Аладжа манастир обаче не е единствената скъпа средновековна старост край Варна. Само на няколко километра от кв. " Възраждане ", край лозята на Теке Караач се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се отдръпва и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 година Построена е в края на IX и началото на X в. - интервал на одобряване на християнството в България и мощна книжовна активност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната постройка, голям брой пространства, възобновени ненапълно стени и разкопки.Забележително изобретение в манастира е просветителският център, или казано на актуален език,
средновековно книгоиздателство
в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа активност, сложила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият изследван до момента скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.Откривателят на манастира Карел Шкорпил през 1921 година написа: " Оставаме учудени от гледката, която се открива отсам. Под нас като на длан се гледа цялата варненска котловина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна околност! ".Шкорпил открива в региона трисантиметров оловен щемпел (моливдовул) на княз Борис - Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата - най-вероятно замонашеният княз или, съгласно други догатки, молеща се Богородица. Храмът на манастира е отдаден на Пресвета Богородица, настойничка на рода на Борис I.Най-новите изследвания на комплекса стартират през 1995 година под управлението на проф. Казимир Попконстантинов. През 2008 година той попада на основите на баня и тоалетна. Досега такива пространства са откривани единствено в манастира в село Равна, Провадийско, и в Голямата Базилика в Плиска. Според проф. Попконстантинов мястото е част от така наречен Варненска огърлица: Варненският некропол, Аладжа манастир и манастира в село Равна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ