Български фотограф изследва отчуждението в метрото на Ню Йорк
Варна. Потомственият фотограф Делян Вълчев, чиято фамилия е обвързвана с Варна, демонстрира от 17 юни в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна дебютната си независима галерия „ In Transit “, съобщи кореспондент на Радио " Фокус " - Варна . Той основава фотографиите за плана в метрото на Ню Йорк, където лови непресторените лица на инцидентни пасажери, носещи знаците на елементарното битие с привичната отмалялост, леката скука и отдръпването в себе си. Транзитно преминаващите през обектива на български фотограф нюйоркчани оставят у фена чувството за мимолетността на уловения миг и за преходността на всекидневното съществуване.
„ С плана си „ In Transit “ - споделя Делян Вълчев - се стремя да проучвам отчуждението, което във времето на цифровизацията от ден на ден се настанява в бита на хората, изключително трайно в огромните градове и мегаполиси. Компютрите трансформираха и форсираха неимоверно мощно днешния обичай. Парадоксално, само че времето все не стига и не стига. Личните контакти се редуцират в подмяна на общуването в обществените мрежи. Забързани, изтощени, изнервени - милиони хора пътуват до работа и назад до дома всеки божи ден. В значително случаи това преместване от точка А до точка Б,отнема повече от час. Пътувайки в метрото обаче, те се отпускат за известно време и в този откъслек от „ безвремие ” се саморазкриват. Едни просто се отпускат и дремят, други четат или са се вторачили в телефоните си и поддържат връзка със себеподобни в мрежата. И по този начин до заветната точка Б,където излизат на открито и се втурват още веднъж в съревнование с времето. “
В отзвук за плана на Делян Вълчев уважаваният фотограф Рафаело Казаков, който живее в Съединени американски щати от 1990 година, напомня, че „ метрото в Ню Йорк е огромният градски изравнител ‒ то е по-бързо от лимузина и по тази причина на прилежащи седалки могат да бъдат забелязани брокер от Уолстрийт и незаконен преселник от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото втория за цялостен живот. Но за половин час те са равни ‒ еднообразно облагодетелствани и обезпокоени от нюйоркското метро. “
А за работите на младия създател Казаков написа: „ В цикълa си „ In Transit “ Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците персонално време, които всеки пасажер носи. Скука, полусън, отмалялост, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на публичния транспорт, са по едно и също време персонални и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като гибелта. Понятия като " ничие " и " всеобщо " обаче са вероятни единствено на умозрително равнище. Човекът е пандизчия в килията на персоналното си тяло, което по наложителност е център на вселената за всеки един oт нас. Безбройните разновидности от " директно време ", които всеки пасажер носи със себе си, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев разполага своята фотографска визия... Неговият взор е спокоен и безпристрастен, само че в същото време ‒ неотстъпчив и корав. В метода му отсъстват лесна символика и метафори втора употреба. Работата на документалния артист-фотограф (не, трите думи не се изключват, виж тук!) е незабележим танц с незабележим сътрудник ‒ случайността. Движенията на този танц са комплицирани, само че дуетът е неминуем. С дебютната си галерия „ In Transit “ Делян Вълчев демонстрира завършено креативно мислене, загърбен „ студентски интервал " и самонадеяно притежаване на фотографския език. Цикълът е приключен. Отделните му фотоси са фрагменти от незаснет филм с авторски сюжет, постановка и монтаж. Светлината, полусенките и безтегловността на човешките изражения от метрото търсят своя екран. Безсънието на града става на моменти материално, двуизмерно. С една дума ‒ фотографско. “
Изложбата на Делян Вълчев може да се види от 17 юни до 6 юли 2021 година в ГХГ - Варна на ул. „ Любен Каравелов “ 1.
„ С плана си „ In Transit “ - споделя Делян Вълчев - се стремя да проучвам отчуждението, което във времето на цифровизацията от ден на ден се настанява в бита на хората, изключително трайно в огромните градове и мегаполиси. Компютрите трансформираха и форсираха неимоверно мощно днешния обичай. Парадоксално, само че времето все не стига и не стига. Личните контакти се редуцират в подмяна на общуването в обществените мрежи. Забързани, изтощени, изнервени - милиони хора пътуват до работа и назад до дома всеки божи ден. В значително случаи това преместване от точка А до точка Б,отнема повече от час. Пътувайки в метрото обаче, те се отпускат за известно време и в този откъслек от „ безвремие ” се саморазкриват. Едни просто се отпускат и дремят, други четат или са се вторачили в телефоните си и поддържат връзка със себеподобни в мрежата. И по този начин до заветната точка Б,където излизат на открито и се втурват още веднъж в съревнование с времето. “
В отзвук за плана на Делян Вълчев уважаваният фотограф Рафаело Казаков, който живее в Съединени американски щати от 1990 година, напомня, че „ метрото в Ню Йорк е огромният градски изравнител ‒ то е по-бързо от лимузина и по тази причина на прилежащи седалки могат да бъдат забелязани брокер от Уолстрийт и незаконен преселник от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото втория за цялостен живот. Но за половин час те са равни ‒ еднообразно облагодетелствани и обезпокоени от нюйоркското метро. “
А за работите на младия създател Казаков написа: „ В цикълa си „ In Transit “ Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците персонално време, които всеки пасажер носи. Скука, полусън, отмалялост, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на публичния транспорт, са по едно и също време персонални и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като гибелта. Понятия като " ничие " и " всеобщо " обаче са вероятни единствено на умозрително равнище. Човекът е пандизчия в килията на персоналното си тяло, което по наложителност е център на вселената за всеки един oт нас. Безбройните разновидности от " директно време ", които всеки пасажер носи със себе си, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев разполага своята фотографска визия... Неговият взор е спокоен и безпристрастен, само че в същото време ‒ неотстъпчив и корав. В метода му отсъстват лесна символика и метафори втора употреба. Работата на документалния артист-фотограф (не, трите думи не се изключват, виж тук!) е незабележим танц с незабележим сътрудник ‒ случайността. Движенията на този танц са комплицирани, само че дуетът е неминуем. С дебютната си галерия „ In Transit “ Делян Вълчев демонстрира завършено креативно мислене, загърбен „ студентски интервал " и самонадеяно притежаване на фотографския език. Цикълът е приключен. Отделните му фотоси са фрагменти от незаснет филм с авторски сюжет, постановка и монтаж. Светлината, полусенките и безтегловността на човешките изражения от метрото търсят своя екран. Безсънието на града става на моменти материално, двуизмерно. С една дума ‒ фотографско. “
Изложбата на Делян Вълчев може да се види от 17 юни до 6 юли 2021 година в ГХГ - Варна на ул. „ Любен Каравелов “ 1.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ