Градската художествена галерия - Варна, представя “Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов”
Варна. Изложбата “Изкуството на графиката в сбирката на проф. доктор Чавдар Славов ” включва произведения на повече от 70 от най-значимите имена в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХI век, оповестиха от пресцентъра Градската художествена изложба - Варна . Сред тях са графики на Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Румен, Скорчев, Иван Кирков, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Андрей Даниел, Любен Диманов, Петър Чуклев, Стоян Цанев, Иван Димов, Иван Газдов, Захари Каменов, Цветан Казанджиев, Мария Духтева, Христо Кърджилов и други Ще забележим и графични произведения и рисунки и на художниците Дечко Узунов, Светлин Русев, Генко Генков, Емил Попов и други, изявяващи се главно в региона на живописта и скулптурата. Селекцията на тази експозиция е дело на акад. Румен Скорчев, а сбирката на проф. Славов е показана и в първокласен азбучник.
Проф. доктор Чавдар Славов, д.м.н., е измежду интернационално приетите български медици, водещ уролог, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и на Европейската и Световната урологични асоциации. Уважаван специалист и притежател на многочислени научни и професионални оценки. Началото на неговата богата сбирка е поставено през 1985 година, само че целият му умишлен живот минава в отдадено другарство с изкуството и артистите, които го основават.
Варненската аудитория, изкушена от постоянните си срещи с високите мостри на графиката в Биеналето на графичното изкуство, сигурно ще оцени тази изключителна сбирка.
Изложбата ще открие изкуствоведът Пламена Рачева, шеф на ГХГ - Варна, която акцентира: “Животът на проф. доктор Чавдар Славов протича в тясно другарство с художници и хора на изкуството. Определя себе си като познавач на изобразителното изкуство. Началото на колекционерската си активност слага през 1985 година
Колекцията му обгръща повече от 200 творби на графичното изкуство от известни създатели, както класици в българското изкуство, по този начин и модерни художници показани с някои от най-значимите си достижения. Сред тях са графиките на проф. Васил Захариев, Преслав Кършовски, Павел Вълков, графични листове на Атанас Яранов, Светлин Русев, Димитър Казаков Нерон които са същинска необичайност за творчеството им, ранни графични листове на Иван Нинов и Иван Димов, една от емблематичните графики на проф. Стоимен Стоилов от серията „ Бестиарии “ от 80-те години, литографии на Стоян Цанев, Милко Божков, Свилен Блажев, на Румен Скорчев и Тодор Панайотов. Особен интерес провокират рисунки на Любен Диманов, на Емил Попов, както и графиките на Захари Каменов, Буян Филчев, Веселин Дамянов, Сашо Стоицов и Алекси Начев.
Във всички 21 издания на Варненското графично биенале обичайно са показани и творби на новите генерации в графичното изкуство, чиито имена откриваме и в сбирката - като Камен Старчев, Велико Маринчевски и други Характерен белег за сбирката на проф. доктор Ч. Славов е подчертаното му користолюбие към графиката и рисунката. Колекцията му е отразена в азбучник и е показана в разнообразни галерии в София и страната под названието „ Изкуството на графиката “. Тя е една от най-мащабните частни сбирки на модерна българска графика. ”
За сбирката „ Изкуството на графиката “ на проф. Славов акад. Румен Скорчев написа:
“Колекционирането на изкуство е болест, страдалчество от невъзможността да имаш мечтаните произведения. То поражда и грижи към добитите полезности. То не е занимание, а полуда, наркотична полуда. Защото вълнението от всякакви хартийки, платънца и пластики не е снобска показност или примитивна пристрастеност на спекуланта, чиято единствена цел е парична облага. Колекциите се основават посредством нескончаем асортимент на произведения по тематики или създатели, по типове изкуства, по софтуерен принцип или в границите, на избрани национални култури. Думата „ одобрявам " звучи непочтено в речника на колекционера и остава за тези, които украсяват жилището си, без да ги интересува ниската естетическа стойност, нито създателите на притежаваните от тях изображения.
Колекционирането изисква естествена просветеност, изисква и умения да се поддържа връзка с създателите, дипломатична агресивност и най-важното - обилни финансови благоприятни условия. Ако човешката история, най-малко у нас е потвърдила какъв брой дребна е вероятността да се срещнат в една персона нейната богата нематериалност и материалното й положение. На общия декор от постоянно срещани събирачи на картини и търговци, доктор Славов, който, с присъщата си невзискателност, настойчиво твърди, че не е колекционер, а ние, феновете му, бихме споделили, че е водещ експерт в здравната просвета, духовно извисена и всестранно и талантлива с ученолюбие персона.
Всред живите ни съвременници, той е рядко срещан случай на проявен интерес особено към графиката и рисунката. А то е в действителност, едно нормално събитие през предишните десетилетия. Но в останалия културен свят тъкмо графиката постоянно най-ревностно се е колекционирала, освен заради по-ниската й цена, само че и за опцията да се съхранява в по-малки пространства. Без съмнение мога да направя извода, че освен така наречен „ колекционери ", само че и всеки приблизително образован човек, който назовава гравюрата „ рисунка " и се отнася с равнодушие към тези съществени начала в изкуството - като преценя сребролюбив, че хартията е по-нетрайна от платното, най-малкото демонстрира незнание, а аз бих го определил - като оглупяване.
Преди тридесетина и повече години, обратно във времето, ползата към графиката беше подхранван от многочислените международни биеналета, чистотата и магнетизма, който излъчва графичния лист. Това занимание има доста сходни качества с филателията. И по този начин добива темперамент на елитарно занятие.
Колекцията на доктор Славов е формирана от известни създатели, повече от имената, показани с най-значимите си произведения. Би било непрофесионално да ги определим като графици. Те са художници, работещи в региона на графиката, във всички нейни типичен техники. В нея може да се открие единствената демонстрация на Генко Генков в офорта, една от емблематичните щорцови гравюри на Преслав Кършовски, изящната, само че за жалост, малко известната „ суха игла " на Иван Нинов от 1973 година, та дори и на ранния Иван Димов. По-скромните в своите знания фенове, е належащо да знаят, че новите международни трендове навлязоха в българското изобразително изкуство преди половин век посредством графиката, посредством самостоятелните прояви на неколцина художници. Най-известните енциклопедии, както и огромни международни музеи съдържат произведения от български създатели. А в края на предишния век, на България беше отредено почтено място посредством двама модерни художници и в двутомното първокласно издание от Япония за графиката на XX век.
Това самопризнание на родното изкуство в началото стана притежание на света, само посредством графиката, посредством високите награди, до Grand Рriх, които получаваше на международните биеналета и чието динамично появяване по всички континенти беше тласъка за развиване на изкуството. Ако в прехода сред двете Световни войни някои именити художници създаваха епизодично своите графики, през втората половина на предишния век, това изкуство доби своята стилна и количествена специфичност, като породи учредения за неговото колекциониране.
Настоящият, краткотрайно снижен интерес към графиката, ни посрамва пред останалия свят, където нейното колекциониране от ден на ден се разраства. Това внимателно и комплицирано изкуство се нуждае от професионално проучване и писмено обоснована история. Нерешителността на изкуствоведите идва от предчувствието им за огромните старания, съпътстващи такова дело - техните скромни знания за процесите в родното и международно изкуство, и на първо място - знание за комплицираните графични техники, без които е неосъществим и най- обикновен разбор на графиката.
Моята вяра, колкото и дребна да е тя, е че в кръговрата на времето полезностите ще заемат още веднъж местата си - вяра, която просветва в обособени млади персони, към момента недокоснати от разединения, идеологически зависимости и колегиална несъответственост. Упование би трябвало да търсим и в една безконечна истина, че всяко време на тотална съсипия слага на тестване съзидателната мощ на създателя. ”
Чл.-кор. проф. доктор Чавдар Славов
Чл.-кор. проф. доктор Чавдар Славов е роден през 1953 година в София. Завършва Висшия медицински институт в София със компетентност “Урология ” и УНСС с магистратура по здравен мениджмънт. Специализира във Франция, Белгия, Англия, Съединени американски щати.
Проф. Славов създава и вкарва за първи път в България реконструктивните интервенции на мъжката уретра с ламбо от букална лигавица, с което страната става една от първите 10 в света, усвоили този метод в уретралната хирургия.
Автор на повече от 300 научни труда и на 13 рационализации и изобретения. Има заслуги за усъвършенстване на организацията на опазването на здравето и мениджмънта на болничното опазване на здравето.
Бил е шеф на Клиниката по урология в УМБАЛ “Александровска ”, народен съветник по урология, зам.-министър на опазването на здравето.
Работи като уролог-андролог в Клиниката по урология и андрология при УМБАЛ “Царица Йоана - ИСУЛ ”.
Член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и интернационален член на Световната, Европейската и Американската урологични асоциации.
Удостоен е с премия за принос в региона на хирургичните науки на името на проф. Параскев Стоянов, приз за повсеместен принос в региона на редките заболявания от НЦРБЛС и други оценки. Почетен жител на Кюстендил.
Колекционерската активност на проф. Славов стартира през 1985 година
Колекцията му е една от най-мащабните частни сбирки на модерна българска графика.
Проф. доктор Чавдар Славов, д.м.н., е измежду интернационално приетите български медици, водещ уролог, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и на Европейската и Световната урологични асоциации. Уважаван специалист и притежател на многочислени научни и професионални оценки. Началото на неговата богата сбирка е поставено през 1985 година, само че целият му умишлен живот минава в отдадено другарство с изкуството и артистите, които го основават.
Варненската аудитория, изкушена от постоянните си срещи с високите мостри на графиката в Биеналето на графичното изкуство, сигурно ще оцени тази изключителна сбирка.
Изложбата ще открие изкуствоведът Пламена Рачева, шеф на ГХГ - Варна, която акцентира: “Животът на проф. доктор Чавдар Славов протича в тясно другарство с художници и хора на изкуството. Определя себе си като познавач на изобразителното изкуство. Началото на колекционерската си активност слага през 1985 година
Колекцията му обгръща повече от 200 творби на графичното изкуство от известни създатели, както класици в българското изкуство, по този начин и модерни художници показани с някои от най-значимите си достижения. Сред тях са графиките на проф. Васил Захариев, Преслав Кършовски, Павел Вълков, графични листове на Атанас Яранов, Светлин Русев, Димитър Казаков Нерон които са същинска необичайност за творчеството им, ранни графични листове на Иван Нинов и Иван Димов, една от емблематичните графики на проф. Стоимен Стоилов от серията „ Бестиарии “ от 80-те години, литографии на Стоян Цанев, Милко Божков, Свилен Блажев, на Румен Скорчев и Тодор Панайотов. Особен интерес провокират рисунки на Любен Диманов, на Емил Попов, както и графиките на Захари Каменов, Буян Филчев, Веселин Дамянов, Сашо Стоицов и Алекси Начев.
Във всички 21 издания на Варненското графично биенале обичайно са показани и творби на новите генерации в графичното изкуство, чиито имена откриваме и в сбирката - като Камен Старчев, Велико Маринчевски и други Характерен белег за сбирката на проф. доктор Ч. Славов е подчертаното му користолюбие към графиката и рисунката. Колекцията му е отразена в азбучник и е показана в разнообразни галерии в София и страната под названието „ Изкуството на графиката “. Тя е една от най-мащабните частни сбирки на модерна българска графика. ”
За сбирката „ Изкуството на графиката “ на проф. Славов акад. Румен Скорчев написа:
“Колекционирането на изкуство е болест, страдалчество от невъзможността да имаш мечтаните произведения. То поражда и грижи към добитите полезности. То не е занимание, а полуда, наркотична полуда. Защото вълнението от всякакви хартийки, платънца и пластики не е снобска показност или примитивна пристрастеност на спекуланта, чиято единствена цел е парична облага. Колекциите се основават посредством нескончаем асортимент на произведения по тематики или създатели, по типове изкуства, по софтуерен принцип или в границите, на избрани национални култури. Думата „ одобрявам " звучи непочтено в речника на колекционера и остава за тези, които украсяват жилището си, без да ги интересува ниската естетическа стойност, нито създателите на притежаваните от тях изображения.
Колекционирането изисква естествена просветеност, изисква и умения да се поддържа връзка с създателите, дипломатична агресивност и най-важното - обилни финансови благоприятни условия. Ако човешката история, най-малко у нас е потвърдила какъв брой дребна е вероятността да се срещнат в една персона нейната богата нематериалност и материалното й положение. На общия декор от постоянно срещани събирачи на картини и търговци, доктор Славов, който, с присъщата си невзискателност, настойчиво твърди, че не е колекционер, а ние, феновете му, бихме споделили, че е водещ експерт в здравната просвета, духовно извисена и всестранно и талантлива с ученолюбие персона.
Всред живите ни съвременници, той е рядко срещан случай на проявен интерес особено към графиката и рисунката. А то е в действителност, едно нормално събитие през предишните десетилетия. Но в останалия културен свят тъкмо графиката постоянно най-ревностно се е колекционирала, освен заради по-ниската й цена, само че и за опцията да се съхранява в по-малки пространства. Без съмнение мога да направя извода, че освен така наречен „ колекционери ", само че и всеки приблизително образован човек, който назовава гравюрата „ рисунка " и се отнася с равнодушие към тези съществени начала в изкуството - като преценя сребролюбив, че хартията е по-нетрайна от платното, най-малкото демонстрира незнание, а аз бих го определил - като оглупяване.
Преди тридесетина и повече години, обратно във времето, ползата към графиката беше подхранван от многочислените международни биеналета, чистотата и магнетизма, който излъчва графичния лист. Това занимание има доста сходни качества с филателията. И по този начин добива темперамент на елитарно занятие.
Колекцията на доктор Славов е формирана от известни създатели, повече от имената, показани с най-значимите си произведения. Би било непрофесионално да ги определим като графици. Те са художници, работещи в региона на графиката, във всички нейни типичен техники. В нея може да се открие единствената демонстрация на Генко Генков в офорта, една от емблематичните щорцови гравюри на Преслав Кършовски, изящната, само че за жалост, малко известната „ суха игла " на Иван Нинов от 1973 година, та дори и на ранния Иван Димов. По-скромните в своите знания фенове, е належащо да знаят, че новите международни трендове навлязоха в българското изобразително изкуство преди половин век посредством графиката, посредством самостоятелните прояви на неколцина художници. Най-известните енциклопедии, както и огромни международни музеи съдържат произведения от български създатели. А в края на предишния век, на България беше отредено почтено място посредством двама модерни художници и в двутомното първокласно издание от Япония за графиката на XX век.
Това самопризнание на родното изкуство в началото стана притежание на света, само посредством графиката, посредством високите награди, до Grand Рriх, които получаваше на международните биеналета и чието динамично появяване по всички континенти беше тласъка за развиване на изкуството. Ако в прехода сред двете Световни войни някои именити художници създаваха епизодично своите графики, през втората половина на предишния век, това изкуство доби своята стилна и количествена специфичност, като породи учредения за неговото колекциониране.
Настоящият, краткотрайно снижен интерес към графиката, ни посрамва пред останалия свят, където нейното колекциониране от ден на ден се разраства. Това внимателно и комплицирано изкуство се нуждае от професионално проучване и писмено обоснована история. Нерешителността на изкуствоведите идва от предчувствието им за огромните старания, съпътстващи такова дело - техните скромни знания за процесите в родното и международно изкуство, и на първо място - знание за комплицираните графични техники, без които е неосъществим и най- обикновен разбор на графиката.
Моята вяра, колкото и дребна да е тя, е че в кръговрата на времето полезностите ще заемат още веднъж местата си - вяра, която просветва в обособени млади персони, към момента недокоснати от разединения, идеологически зависимости и колегиална несъответственост. Упование би трябвало да търсим и в една безконечна истина, че всяко време на тотална съсипия слага на тестване съзидателната мощ на създателя. ”
Чл.-кор. проф. доктор Чавдар Славов
Чл.-кор. проф. доктор Чавдар Славов е роден през 1953 година в София. Завършва Висшия медицински институт в София със компетентност “Урология ” и УНСС с магистратура по здравен мениджмънт. Специализира във Франция, Белгия, Англия, Съединени американски щати.
Проф. Славов създава и вкарва за първи път в България реконструктивните интервенции на мъжката уретра с ламбо от букална лигавица, с което страната става една от първите 10 в света, усвоили този метод в уретралната хирургия.
Автор на повече от 300 научни труда и на 13 рационализации и изобретения. Има заслуги за усъвършенстване на организацията на опазването на здравето и мениджмънта на болничното опазване на здравето.
Бил е шеф на Клиниката по урология в УМБАЛ “Александровска ”, народен съветник по урология, зам.-министър на опазването на здравето.
Работи като уролог-андролог в Клиниката по урология и андрология при УМБАЛ “Царица Йоана - ИСУЛ ”.
Член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и интернационален член на Световната, Европейската и Американската урологични асоциации.
Удостоен е с премия за принос в региона на хирургичните науки на името на проф. Параскев Стоянов, приз за повсеместен принос в региона на редките заболявания от НЦРБЛС и други оценки. Почетен жител на Кюстендил.
Колекционерската активност на проф. Славов стартира през 1985 година
Колекцията му е една от най-мащабните частни сбирки на модерна българска графика.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ