Никола Стоянов пред Стандарт: Само в Австрия купуват по-скъпи яйца
Въпреки всички рецесии, стопанската система ни стартира гладко възобновяване и има резистентен растеж Съотношението инспекции - нарушавания на пазара е съвсем 100%, което буди безпокойствие Таван на цените е потвърдено неефективна мярка Наивно е да се обръщаме към хората с обръщение да не купуват Доходите би трябвало да се покачват, само че е рисково това да се прави на ръба на опциите на бюджета Партньорството със Саудитска Арабия е стратегическо за връщането на млечните ни артикули на техния пазар Отчитаме растеж от над 85% при директните задгранични вложения през 2022 година Не желаеме вложители " на кг ", а компании, които дават добавена стойност, споделя министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Стоянов, второто служебно държавно управление на Гълъб Донев сложи като един от главните цели преодоляването на инфлацията, изключително при храните. Започнаха инспекции на КЗП и БАБХ, открити бяха доста нарушавания, само че към този момент няма осезаемо намаляване на цените на храните. Какво демонстрират Вашите разбори? Има ли далавера и къде по веригата се появява тя?
-->
- Важно е да отбележим, че това не е нова тематика за служебното държавно управление. Първите диалози с представителите на комерсиалните вериги бяха още през месец ноември при министър-председателя. След това продължиха и в действен порядък в границите на Министерството на стопанската система и промишлеността. В опита ни обаче да обсъдим за какво се получава по този начин, че от производител до клиент цената нараства в пъти, получихме разнопосочни отговори. Доставчиците упрекват веригите, а веригите - доставчиците. Същевременно през миналите месеци държавното управление направи доста за усмиряване на икономическата конюнктура и за понижаване на цените. Нека напомня, че когато поехме ръководството през август 2022 година, България отчиташе най-високата инфлация от 1997 година За няколко месеца успяхме да обърнем тази наклонност. Горивата понижиха с сред 15 и 20%, имаме газ на едни от най-хубавите цени в Европа, цената на тока е конкурентна, а настрана има и обезщетения за бизнеса. Отложихме и повишаването на ТОЛ-таксите, с цел да дадем глътка въздух на бизнеса. Всичко това даде резултат в множеството браншове, само че не и при цените на храните. И хората с право ни споделяха - какво като отчитате понижаване на инфлацията, когато аз не го чувствам по джоба си, когато отида в магазина. Затова и ясно декларирахме - няма по-важна тематика в икономическата област за сегашния мандат от цените на храните и страната ще направи всичко в границите на закона, с цел да сме сигурни, че българските жители заплащат действителна цена за продуктите, която не е изкуствено повишена.
Стартирахме и инспекции като част от общите ни старания. Те не са единственото, което можем и ще създадем, само че от тях също виждаме много показателни трендове. Така да вземем за пример, от 494 броя инспекции на КЗП са открити 466 нарушавания. Съотношението инспекции - нарушавания е съвсем 100%, което единствено по себе си е притеснителен факт. Трябва обаче да е ясно - ние нямаме законово съображение да проверим каква надценка се слага. Можем обаче да проследим по какъв начин се образуват цените по веригата. И от това излизат повече от притеснителни обстоятелства - че надценката при някои артикули е 80%, а в някои случаи даже до 100%.
- Включва ли се в борбата против високите цени Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, която има лостове за влияние, в случай че откри съществуване на картел?
- Знаете, че Комисия за защита на конкуренцията е самостоятелни орган, на който държавното управление не може да въздейства - те са определени от Народното събрание. Виждам от медиите, че те също вършат свои инспекции, уповавам се да има и съответни резултати. Ние обаче сме фокусирани върху това, което изпълнителната власт може да свърши по тематиката.
- Коментирахте въвеждането на мярка, че в случай че търговец реши да постави над 25% надценка, би трябвало да уведоми за това КЗП. Нужни ли са законодателни промени за тази мярка?
- Като цяло са нужни нормативни промени, които да дадат повече пълномощия и принадлежности на институциите. Една от ограниченията, които обсъждаме, е да има предел на надценката, над който търговците са длъжни да уведомят контролния орган. Дискусионно е дали това да са 20% или 25%, само че логиката е следната - в условия на пазарна стопанска система ние не можем да дефинираме кой да е маржът на облагата. Можем обаче да регламентираме предел, над който да има осведомителен режим и вероятно спомагателна информация за потребителите. Така ще осветлим процеса и ще пресечем практики като тези, които загатнах - да установяваме надценки от по 80%.
- Може ли понижение на Данък добавена стойност за повече храни да докара до понижение на крайната цена?
- Практиката като цяло, а и частният опит с премахването на Данък добавена стойност на хляба сподели, че това не е работеща мярка във връзка с цените. Тя е значима и има своето отражение, само че по-скоро върху бизнеса. Ако желаеме да насърчим даден бранш и да отнемем част от тежестта към него, понижение или отпадане на Данък добавена стойност е допустима мярка. Да мислим обаче, че това ще докара до понижение на крайната цена, е наивно.
- Поставихте задача на комерсиалните ни аташета да съпоставят цените у нас и в други европейски цени. Какво демонстрират данните?
- Откакто обществено обявихме ограниченията за понижение на цените, от ден на ден хора започнаха да ми пращат разнообразни сигнали какъв брой костват стоките в комерсиалните вериги в други европейски страни. Затова, взаимно с сътрудниците, взехме решение страната да събира публична информация и да я дава на българските жители. Както знаете, в обсега на това събиране на данни попадат седем европейски страни (Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия), като имаме подготвеност и да разтеглим този лист.
Вече е направено първото засичане на информация, като комерсиалните ни аташета бяха на място допълнително от 50 търговски обекта. Това са първични данни, само че те демонстрират някои притеснителни трендове. Например кравето масло в Германия е близо 40% по-евтино от това в България. В Чехия най-ниските цени за литър мляко стартират от 2 лева, а най-високите въобще в комерсиалната мрежа са 3,50 лева Сами знаете какво е ситуацията у нас. В прилежаща Румъния олиото стартира с цена от 2,65 лева. Единствената страна, в която купуват по-скъпи яйца от тези у нас е Австрия. Навсякъде другаде цените са сходни или по-ниски от нашите с 10%-20%.
Продължаваме да почистваме методологията по събиране на данните, само че тяхното
издание е още един метод да изпратим изрично обръщение към търговците у нас, че страната няма да се задоволи с официални заявки от тяхна страна. Няма по какъв начин при по-ниски цени на горивата, по-ниски разноски за превоз и по-ниски разноски за възнаграждение, българите да заплащат по-скъпо за същите хранителни артикули от германци, французи, чехи, румънци, гърци. Това може да е било подминавано през годините, само че това държавно управление ще направи всичко в границите на закона, с цел да подсигурява на българските жители, че заплащат естествени търговски надценки.
- Страни с пазарна стопанска система, като Хърватия, Франция и други, подхващат разнообразни ограничения против спекулата - таван на надценките и даже таван на цените. Може ли да се възползваме от техния образец?
- Изследването на положителните практики в Европа е тематика, по която също работим. Нужен е обаче подробен разбор, тъй като виждам по какъв начин някои политици свободно боравят с тематиката за таван на цените. Но и тук дяволът е в детайла и комфортно се пропуща, че в действителност в Европа доста рядко става дума за чиста форма на използване на таван на цените. Просто тъй като тази мярка е потвърдила своята неефективност.
- Редица специалисти показват като мярка против високите цени повдигането на приходите. Според други пък това помпа инфлацията. Как да се откри салдото?
- Факт е, че по-високото ползване помпа инфлацията, само че е наивно да се обръщаме към хората с обръщение да не купуват. Същевременно в България тръгваме от доста ниски равнища на приходите, тъй че постоянно е добре когато съумяваме да ги покачваме. Проблемът е когато това се прави без действителна оценка и на ръба на опциите на бюджета. Това към този момент е рисково. За страдание, в условия на политическа рецесия, доста политици стигат до крайности в опит да се харесат на гласоподавателите и оферират ограничения, които могат да са пагубни за бюджета. Мисля, че единственият метод да има баланс, е най-сетне да има постоянен кабинет, който да поеме отговорност и за осъществяването на дълготрайни политики. До тогава ние ще създадем всичко по силите си, с цел да подсигуряваме, че хората заплащат действителни пазарни цени за питателните артикули, а не такива, които са изкуствено повишени.
- Индустрията, която посочваше скъпия ток, като една от аргументите за високите цени, ще получава обезщетения най-малко до края на април. Работи ли тази мярка - има ли понижение на цените при промишлените артикули?
- Компенсациите за цените на електрическата сила бяха доста значима мярка за българската стопанска система, която съумя да подсигурява нейната конкурентоспособност и тя е утвърдена за цялата 2023 година Проблемът е, че с цел да я задействаме оптимално бързо, трябваше тя да бъде идентична за всички. Така се стига до парадокса да се дават помощи и на компании, които натрупат свръхпечалби. Обратният вид обаче - да предложим диференцирано използване на помощта, означаваше тя да бъде приложена с огромно закъснение, тъй като трябваше да премине през съгласувателна процедура с Европейската комисия. Разбирате, че за това време всички предприятия, които имат действителна потребност от нея, щяха да са банкрутирали. Взимайки поради това мога да кажа, че макар всичките? дефекти, тази мярка има доста значимо значение за българския бизнес и българската стопанска система.
- Силната стопанска система и вложенията също са тип оръжие против инфлацията. Какво може да се предприеме в тази тенденция?
- След всички спомагателни заплащания, които Народно събрание гласоподава през последните месеци, единственият метод бюджетът да се оправи е, в случай че успеем да подсигуряваме резистентен растеж на стопанската система ни. Затова и е толкоз значимо да насърчаваме българския износ и да привличаме повече непознати вложения. Активно работим и в двете направления. Реформираме активността на Службите ни по търговско-икономически въпроси, организираме бизнес конгреси в чужбина и имаме непрекъснат контакт с непознатите компании, опериращи у нас. Мога да кажа, че ползата за вложения към страната ни е доста огромен, само че това са процеси, за които би трябвало време. От момента на взимане на решение до действителното пускане на активност постоянно минава година и повече. Така че по-скоро можем да кажем, че в този момент слагаме основи и в случай че продължи да се работи вярно, в средносрочен проект ще забележим и действително отражение. И нещо доста значимо, което желая да подчертая - България към този момент няма интерес да притегля вложители " на кг ". Не се фокусираме върху количеството, а върху качеството. Искаме компании, които ще дадат добавена стойност - както за стопанската система ни, по този начин и в приходите на хората. Нашата цел изрично не е привличането на вложители, които избират страната ни с претекста, че тук заплащането е по-ниско.
- Преди два месеца съобщихте, че Саудитска Арабия желае да влага в огромна плантация у нас. Има ли развиване?
- Това е тематика, която започнахме преди няколко месеца. Навлизаме към този момент във фаза с съответни параметри. Моментът за такава инвестиция е доста подобаващ, тъй като има дефицит на мляко в цяла Европа. Министерството, посредством държавната млекопреработвателна компания, може да влага в такава плантация. Важното тук е да имаме сътрудник, който има пазари, само че и ноу-хау. Затова започнахме диалози с една от най-големите компании в хранително-вкусовата индустрия в Саудитска Арабия. Говорим за голяма плантация, която да е оптимално механизирана и всичко в процеса да се оползотворява. Саудитската компания има сходна плантация и в същото време пазарен дял в целия Персийски залив. Затова партньорство с тях е стратегическо за връщане наличието на българските млечни артикули на техния пазар. От друга страна ние можем да предложим и достъп до единния европейски пазар. Затова ползата от двете страни е сериозен и се надявам, че ще имаме съответни резултати.
- Имаме браншове, които се развиват доста добре с помощта на износа. Друго обаче страдат поради скъпите първични материали. Какво е като цяло положението на стопанската система ни и какви са прогнозите Ви?
- По отношение на стопанската система утежняване на макроиндикаторите в следствие от войната има единствено при инфлацията. За благополучие при другите макро индикатори данните са позитивни. Брутният вътрешен артикул се усилва на годишна база през четвърто тримесечие на 2022 година с 2.1% по отношение на четвъртото тримесечие на миналата година и брутната добавена стойност нараства с 2.8%. По предварителни данни на Национален статистически институт, през 2022 година от България общо са изнесени артикули на стойност 94,4 милиарда лева Промишленото произвеждане нараства през декември 2022 година с 2,1% в съпоставяне със същия месец на 2021 година Към този миг по данни на Българска народна банка потокът на директните вложения в страната за 2022 година е в размер на 2,2 милиарда евро (2.7% от БВП).
Все отново си заслужава да отбележим, че въпреки и по предварителни данни, отчитаме растеж от над 85% при директните задгранични вложения през 2022 година спрямо 2021 година На пазара на труда се регистрират също позитивни трендове. През декември 2022 година безработицата резервира ниските си равнища от 4,7%. През четвъртото тримесечие на 2022 година междинната брутна месечна работна заплата нараства със 7.8% и доближава 1 879 лв., макар че на фона на инфлационните процеси това повишаване е извънредно незадоволително. Последната зимна прогноза на Европейска комисия за България също включва оптимистични допускания за икономическото развиване на страната.
В резюме на тези данни ще кажа, че макар всички рецесии, пред които сме изправени, стопанската система ни стартира своето гладко възобновяване и резистентен растеж на икономическите действия. Важно е също да се означи, че най-черните сюжети, които някои специалисти и политици чертаеха преди месеци, въобще не се осъществиха. Това ни дава убеденост, че сме на верния път с ограниченията, които подхващаме.
- Господин Стоянов, второто служебно държавно управление на Гълъб Донев сложи като един от главните цели преодоляването на инфлацията, изключително при храните. Започнаха инспекции на КЗП и БАБХ, открити бяха доста нарушавания, само че към този момент няма осезаемо намаляване на цените на храните. Какво демонстрират Вашите разбори? Има ли далавера и къде по веригата се появява тя?
-->
- Важно е да отбележим, че това не е нова тематика за служебното държавно управление. Първите диалози с представителите на комерсиалните вериги бяха още през месец ноември при министър-председателя. След това продължиха и в действен порядък в границите на Министерството на стопанската система и промишлеността. В опита ни обаче да обсъдим за какво се получава по този начин, че от производител до клиент цената нараства в пъти, получихме разнопосочни отговори. Доставчиците упрекват веригите, а веригите - доставчиците. Същевременно през миналите месеци държавното управление направи доста за усмиряване на икономическата конюнктура и за понижаване на цените. Нека напомня, че когато поехме ръководството през август 2022 година, България отчиташе най-високата инфлация от 1997 година За няколко месеца успяхме да обърнем тази наклонност. Горивата понижиха с сред 15 и 20%, имаме газ на едни от най-хубавите цени в Европа, цената на тока е конкурентна, а настрана има и обезщетения за бизнеса. Отложихме и повишаването на ТОЛ-таксите, с цел да дадем глътка въздух на бизнеса. Всичко това даде резултат в множеството браншове, само че не и при цените на храните. И хората с право ни споделяха - какво като отчитате понижаване на инфлацията, когато аз не го чувствам по джоба си, когато отида в магазина. Затова и ясно декларирахме - няма по-важна тематика в икономическата област за сегашния мандат от цените на храните и страната ще направи всичко в границите на закона, с цел да сме сигурни, че българските жители заплащат действителна цена за продуктите, която не е изкуствено повишена.
Стартирахме и инспекции като част от общите ни старания. Те не са единственото, което можем и ще създадем, само че от тях също виждаме много показателни трендове. Така да вземем за пример, от 494 броя инспекции на КЗП са открити 466 нарушавания. Съотношението инспекции - нарушавания е съвсем 100%, което единствено по себе си е притеснителен факт. Трябва обаче да е ясно - ние нямаме законово съображение да проверим каква надценка се слага. Можем обаче да проследим по какъв начин се образуват цените по веригата. И от това излизат повече от притеснителни обстоятелства - че надценката при някои артикули е 80%, а в някои случаи даже до 100%.
- Включва ли се в борбата против високите цени Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, която има лостове за влияние, в случай че откри съществуване на картел?
- Знаете, че Комисия за защита на конкуренцията е самостоятелни орган, на който държавното управление не може да въздейства - те са определени от Народното събрание. Виждам от медиите, че те също вършат свои инспекции, уповавам се да има и съответни резултати. Ние обаче сме фокусирани върху това, което изпълнителната власт може да свърши по тематиката.
- Коментирахте въвеждането на мярка, че в случай че търговец реши да постави над 25% надценка, би трябвало да уведоми за това КЗП. Нужни ли са законодателни промени за тази мярка?
- Като цяло са нужни нормативни промени, които да дадат повече пълномощия и принадлежности на институциите. Една от ограниченията, които обсъждаме, е да има предел на надценката, над който търговците са длъжни да уведомят контролния орган. Дискусионно е дали това да са 20% или 25%, само че логиката е следната - в условия на пазарна стопанска система ние не можем да дефинираме кой да е маржът на облагата. Можем обаче да регламентираме предел, над който да има осведомителен режим и вероятно спомагателна информация за потребителите. Така ще осветлим процеса и ще пресечем практики като тези, които загатнах - да установяваме надценки от по 80%.
- Може ли понижение на Данък добавена стойност за повече храни да докара до понижение на крайната цена?
- Практиката като цяло, а и частният опит с премахването на Данък добавена стойност на хляба сподели, че това не е работеща мярка във връзка с цените. Тя е значима и има своето отражение, само че по-скоро върху бизнеса. Ако желаеме да насърчим даден бранш и да отнемем част от тежестта към него, понижение или отпадане на Данък добавена стойност е допустима мярка. Да мислим обаче, че това ще докара до понижение на крайната цена, е наивно.
- Поставихте задача на комерсиалните ни аташета да съпоставят цените у нас и в други европейски цени. Какво демонстрират данните?
- Откакто обществено обявихме ограниченията за понижение на цените, от ден на ден хора започнаха да ми пращат разнообразни сигнали какъв брой костват стоките в комерсиалните вериги в други европейски страни. Затова, взаимно с сътрудниците, взехме решение страната да събира публична информация и да я дава на българските жители. Както знаете, в обсега на това събиране на данни попадат седем европейски страни (Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия), като имаме подготвеност и да разтеглим този лист.
Вече е направено първото засичане на информация, като комерсиалните ни аташета бяха на място допълнително от 50 търговски обекта. Това са първични данни, само че те демонстрират някои притеснителни трендове. Например кравето масло в Германия е близо 40% по-евтино от това в България. В Чехия най-ниските цени за литър мляко стартират от 2 лева, а най-високите въобще в комерсиалната мрежа са 3,50 лева Сами знаете какво е ситуацията у нас. В прилежаща Румъния олиото стартира с цена от 2,65 лева. Единствената страна, в която купуват по-скъпи яйца от тези у нас е Австрия. Навсякъде другаде цените са сходни или по-ниски от нашите с 10%-20%.
Продължаваме да почистваме методологията по събиране на данните, само че тяхното
издание е още един метод да изпратим изрично обръщение към търговците у нас, че страната няма да се задоволи с официални заявки от тяхна страна. Няма по какъв начин при по-ниски цени на горивата, по-ниски разноски за превоз и по-ниски разноски за възнаграждение, българите да заплащат по-скъпо за същите хранителни артикули от германци, французи, чехи, румънци, гърци. Това може да е било подминавано през годините, само че това държавно управление ще направи всичко в границите на закона, с цел да подсигурява на българските жители, че заплащат естествени търговски надценки.
- Страни с пазарна стопанска система, като Хърватия, Франция и други, подхващат разнообразни ограничения против спекулата - таван на надценките и даже таван на цените. Може ли да се възползваме от техния образец?
- Изследването на положителните практики в Европа е тематика, по която също работим. Нужен е обаче подробен разбор, тъй като виждам по какъв начин някои политици свободно боравят с тематиката за таван на цените. Но и тук дяволът е в детайла и комфортно се пропуща, че в действителност в Европа доста рядко става дума за чиста форма на използване на таван на цените. Просто тъй като тази мярка е потвърдила своята неефективност.
- Редица специалисти показват като мярка против високите цени повдигането на приходите. Според други пък това помпа инфлацията. Как да се откри салдото?
- Факт е, че по-високото ползване помпа инфлацията, само че е наивно да се обръщаме към хората с обръщение да не купуват. Същевременно в България тръгваме от доста ниски равнища на приходите, тъй че постоянно е добре когато съумяваме да ги покачваме. Проблемът е когато това се прави без действителна оценка и на ръба на опциите на бюджета. Това към този момент е рисково. За страдание, в условия на политическа рецесия, доста политици стигат до крайности в опит да се харесат на гласоподавателите и оферират ограничения, които могат да са пагубни за бюджета. Мисля, че единственият метод да има баланс, е най-сетне да има постоянен кабинет, който да поеме отговорност и за осъществяването на дълготрайни политики. До тогава ние ще създадем всичко по силите си, с цел да подсигуряваме, че хората заплащат действителни пазарни цени за питателните артикули, а не такива, които са изкуствено повишени.
- Индустрията, която посочваше скъпия ток, като една от аргументите за високите цени, ще получава обезщетения най-малко до края на април. Работи ли тази мярка - има ли понижение на цените при промишлените артикули?
- Компенсациите за цените на електрическата сила бяха доста значима мярка за българската стопанска система, която съумя да подсигурява нейната конкурентоспособност и тя е утвърдена за цялата 2023 година Проблемът е, че с цел да я задействаме оптимално бързо, трябваше тя да бъде идентична за всички. Така се стига до парадокса да се дават помощи и на компании, които натрупат свръхпечалби. Обратният вид обаче - да предложим диференцирано използване на помощта, означаваше тя да бъде приложена с огромно закъснение, тъй като трябваше да премине през съгласувателна процедура с Европейската комисия. Разбирате, че за това време всички предприятия, които имат действителна потребност от нея, щяха да са банкрутирали. Взимайки поради това мога да кажа, че макар всичките? дефекти, тази мярка има доста значимо значение за българския бизнес и българската стопанска система.
- Силната стопанска система и вложенията също са тип оръжие против инфлацията. Какво може да се предприеме в тази тенденция?
- След всички спомагателни заплащания, които Народно събрание гласоподава през последните месеци, единственият метод бюджетът да се оправи е, в случай че успеем да подсигуряваме резистентен растеж на стопанската система ни. Затова и е толкоз значимо да насърчаваме българския износ и да привличаме повече непознати вложения. Активно работим и в двете направления. Реформираме активността на Службите ни по търговско-икономически въпроси, организираме бизнес конгреси в чужбина и имаме непрекъснат контакт с непознатите компании, опериращи у нас. Мога да кажа, че ползата за вложения към страната ни е доста огромен, само че това са процеси, за които би трябвало време. От момента на взимане на решение до действителното пускане на активност постоянно минава година и повече. Така че по-скоро можем да кажем, че в този момент слагаме основи и в случай че продължи да се работи вярно, в средносрочен проект ще забележим и действително отражение. И нещо доста значимо, което желая да подчертая - България към този момент няма интерес да притегля вложители " на кг ". Не се фокусираме върху количеството, а върху качеството. Искаме компании, които ще дадат добавена стойност - както за стопанската система ни, по този начин и в приходите на хората. Нашата цел изрично не е привличането на вложители, които избират страната ни с претекста, че тук заплащането е по-ниско.
- Преди два месеца съобщихте, че Саудитска Арабия желае да влага в огромна плантация у нас. Има ли развиване?
- Това е тематика, която започнахме преди няколко месеца. Навлизаме към този момент във фаза с съответни параметри. Моментът за такава инвестиция е доста подобаващ, тъй като има дефицит на мляко в цяла Европа. Министерството, посредством държавната млекопреработвателна компания, може да влага в такава плантация. Важното тук е да имаме сътрудник, който има пазари, само че и ноу-хау. Затова започнахме диалози с една от най-големите компании в хранително-вкусовата индустрия в Саудитска Арабия. Говорим за голяма плантация, която да е оптимално механизирана и всичко в процеса да се оползотворява. Саудитската компания има сходна плантация и в същото време пазарен дял в целия Персийски залив. Затова партньорство с тях е стратегическо за връщане наличието на българските млечни артикули на техния пазар. От друга страна ние можем да предложим и достъп до единния европейски пазар. Затова ползата от двете страни е сериозен и се надявам, че ще имаме съответни резултати.
- Имаме браншове, които се развиват доста добре с помощта на износа. Друго обаче страдат поради скъпите първични материали. Какво е като цяло положението на стопанската система ни и какви са прогнозите Ви?
- По отношение на стопанската система утежняване на макроиндикаторите в следствие от войната има единствено при инфлацията. За благополучие при другите макро индикатори данните са позитивни. Брутният вътрешен артикул се усилва на годишна база през четвърто тримесечие на 2022 година с 2.1% по отношение на четвъртото тримесечие на миналата година и брутната добавена стойност нараства с 2.8%. По предварителни данни на Национален статистически институт, през 2022 година от България общо са изнесени артикули на стойност 94,4 милиарда лева Промишленото произвеждане нараства през декември 2022 година с 2,1% в съпоставяне със същия месец на 2021 година Към този миг по данни на Българска народна банка потокът на директните вложения в страната за 2022 година е в размер на 2,2 милиарда евро (2.7% от БВП).
Все отново си заслужава да отбележим, че въпреки и по предварителни данни, отчитаме растеж от над 85% при директните задгранични вложения през 2022 година спрямо 2021 година На пазара на труда се регистрират също позитивни трендове. През декември 2022 година безработицата резервира ниските си равнища от 4,7%. През четвъртото тримесечие на 2022 година междинната брутна месечна работна заплата нараства със 7.8% и доближава 1 879 лв., макар че на фона на инфлационните процеси това повишаване е извънредно незадоволително. Последната зимна прогноза на Европейска комисия за България също включва оптимистични допускания за икономическото развиване на страната.
В резюме на тези данни ще кажа, че макар всички рецесии, пред които сме изправени, стопанската система ни стартира своето гладко възобновяване и резистентен растеж на икономическите действия. Важно е също да се означи, че най-черните сюжети, които някои специалисти и политици чертаеха преди месеци, въобще не се осъществиха. Това ни дава убеденост, че сме на верния път с ограниченията, които подхващаме.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ