Москва призна: Катастрофален срив на бюджетните приходи frognews.bg
Въпреки постоянния експорт на нефт, рентите на суровините потънаха с 22% на годишна база до 771 милиарда рубли. Завъртането на " газовата клапа " към европейските страни даде резултат, заради което износът на " Газпром " се срина до равнищата от началото на 80-те години. В края на месеца бюджетът е събрал единствено 57,3 милиарда рубли експортни мита върху газа – най-ниската сума след пандемичната рецесия. За съпоставяне: през юни той беше 217,4 милиарда рубли, през май - 199 милиарда рубли, през април - 234 милиарда рубли.
След налозите върху петрола и газа таксите от нересурсния бранш на стопанската система паднаха. С 40% по-малко отпреди година са постъпленията от Данък добавена стойност - вторият по величина източник на доходи за държавното управление. Бюджетът е събрал 493 милиарда рубли локално Данък добавена стойност и 193 милиарда от вносни артикули.
Акцизите падат с 26% до 62 милиарда рубли; налог общ приход - с 32%, до 129 милиарда рубли. Опитите за определяне на успореден импорт не донесоха на бюджета рубли от митниците: вносните мита паднаха с 60%, а акцизите - с 44% (съответно до 32 и 7 милиарда рубли).
Бюджетът претърпя " пагубен срив в приходите ", споделят анализаторите на финансовото министерство. След като събра 1,761 трилиона рубли налози, държавното управление усили разноските със 17% до 2,653 трилиона рубли. В резултат на това в края на месеца хазната има недостиг от 892 милиарда рубли, което се равнява на 33% от месечния бюджет. С други думи, всяка трета рубла, изразходвана от държавното управление, оставаше без данъчни доходи.
Приходите отвън петрола и газа са под напън поради рестриктивните мерки, свързани със глобите против Русия, показва анализаторът на Райфайзенбанк Станислав Мурашов: цели промишлености в страната се срутват - от автомобилостроенето до металургията, вносът е възобновен единствено с една пета, а икономическият спад се форсира - 2,8% през април, 4,3% през май, 4,9% през юни. И макар че бюджетът се пука по шевовете, министерствата и ведомствата желаят в допълнение пари за заменяне на вноса, превъзмогване на рецесията и мегапроекти, в които президентът изисква „ пробив “. Общо, съгласно Министерството на финансите, са получени заявки за 5 трилиона рубли в допълнение финансиране.
В тези условия на управляващите остава може би единствената изпитана от времето рецепта – девалвацията на рублата. Заради обстановката с валутния курс бюджетът губи забележителна част от приходите си, а това не е в полза на управляващите, споделя Александър Арутюнян, основен икономист на капиталова компания Russ-Invest. Затова, показва той, държавното управление и Централната банка приготвят ново бюджетно предписание, съгласно което ще купуват валута на борсата и ще тласкат рублата надолу. Сега може би закупуването на задгранична валута от Централната банка „ може да стабилизира бюджетните доходи и да приключи втората половина на годината с остатък “, счита на собствен ред Евгений Миронюк, специалист в BCS World Investments.
След налозите върху петрола и газа таксите от нересурсния бранш на стопанската система паднаха. С 40% по-малко отпреди година са постъпленията от Данък добавена стойност - вторият по величина източник на доходи за държавното управление. Бюджетът е събрал 493 милиарда рубли локално Данък добавена стойност и 193 милиарда от вносни артикули.
Акцизите падат с 26% до 62 милиарда рубли; налог общ приход - с 32%, до 129 милиарда рубли. Опитите за определяне на успореден импорт не донесоха на бюджета рубли от митниците: вносните мита паднаха с 60%, а акцизите - с 44% (съответно до 32 и 7 милиарда рубли).
Бюджетът претърпя " пагубен срив в приходите ", споделят анализаторите на финансовото министерство. След като събра 1,761 трилиона рубли налози, държавното управление усили разноските със 17% до 2,653 трилиона рубли. В резултат на това в края на месеца хазната има недостиг от 892 милиарда рубли, което се равнява на 33% от месечния бюджет. С други думи, всяка трета рубла, изразходвана от държавното управление, оставаше без данъчни доходи.
Приходите отвън петрола и газа са под напън поради рестриктивните мерки, свързани със глобите против Русия, показва анализаторът на Райфайзенбанк Станислав Мурашов: цели промишлености в страната се срутват - от автомобилостроенето до металургията, вносът е възобновен единствено с една пета, а икономическият спад се форсира - 2,8% през април, 4,3% през май, 4,9% през юни. И макар че бюджетът се пука по шевовете, министерствата и ведомствата желаят в допълнение пари за заменяне на вноса, превъзмогване на рецесията и мегапроекти, в които президентът изисква „ пробив “. Общо, съгласно Министерството на финансите, са получени заявки за 5 трилиона рубли в допълнение финансиране.
В тези условия на управляващите остава може би единствената изпитана от времето рецепта – девалвацията на рублата. Заради обстановката с валутния курс бюджетът губи забележителна част от приходите си, а това не е в полза на управляващите, споделя Александър Арутюнян, основен икономист на капиталова компания Russ-Invest. Затова, показва той, държавното управление и Централната банка приготвят ново бюджетно предписание, съгласно което ще купуват валута на борсата и ще тласкат рублата надолу. Сега може би закупуването на задгранична валута от Централната банка „ може да стабилизира бюджетните доходи и да приключи втората половина на годината с остатък “, счита на собствен ред Евгений Миронюк, специалист в BCS World Investments.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ