Приходите в бюджета нарастват с 16,6% спрямо 2020 |
Въпреки пандемичната година приходите в бюджета към септември 2021 година нарастват с над 16% в съпоставяне със същия интервал за 2020.
Това излиза наяве от отчета за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за деветмесечието на 2021 година, приет на днешното съвещание на Министерския съвет.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към септември 2021 година е позитивно в размер на 1 милиарда и 67 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 1,218 млрд. лева и недостиг по европейските средства в размер на 150,4 млн. лв..
Приходите , помощите и даренията по КФП към септември 2021 година са в размер на 37,840 млрд. лева или 74,8 % от обновените годишни планове. Съпоставени със същия интервал на миналата година, постъпленията към септември 2021 година нарастват с близо 5,4 милиарда лева (16,6 %). Ръстът по отношение на миналата година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни доходи , които нарастват с близо 5,4 милиарда лева, до момента в който постъпленията от помощи са близки до регистрираните за същия интервал на 2020 година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29,60 млрд. лева , което съставлява 75,1% от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 3,6 милиарда лева (13,8 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,2 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите от директни налози са в размер на 5,46 млрд. лева или 71,1 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 14,10 милиарда лева (77,4 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 9,6 млрд. лева (78,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 4,26 милиарда лева (75,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 204,4 млн. лева (84,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1,09 млрд. лева или 87,9 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 8,93 милиарда лева, което съставлява 72,8 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 6,11 млрд. лева, което съставлява 90,5% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,12 млрд. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2021 година възлизат на 36,77 милиарда лева, което е 66,6% от обновените годишни планове. За съпоставяне, разноските по КФП към септември 2020 година бяха в размер на 31,55 милиарда лв.. З начителният растеж на разноските към септември 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато през същия интервал има регистрирани по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19 , до момента в който за деветмесечието на 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на п олитиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски . В частта на разноските за пенсии са изразходени 948,6 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други.
Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Очаква се през последното тримесечие на годината разноските да набъбнат доста , като с изключение на обичайно по-високите финансови разноски и тези, свързани със зимния интервал, ще бъде финансирана и главната част от спомагателните разноски за битка с пандемията, обществената поддръжка, изплащането на добавки към пенсиите на всички пенсионери за месеците октомври, ноември и декември в размер на 120 лв., отбрана от миграционен напън по границите, подкрепяне на бизнеса и други предпочитани ограничения за осъществяване до края на годината, които бяха утвърдени от Народното събрание в средата на месец септември с признатия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 година
Нелихвените разноски са в размер на 35,12 милиарда лева, което съставлява 68,9% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 32,89 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 2,19 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 28,0 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 554,0 млн. лева (84,3% от плануваните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.09.2021 година от централния бюджет, възлиза на 1,09 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.09.2021 година е 10,12 милиарда лева, в това число 9,97 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,15 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Това излиза наяве от отчета за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за деветмесечието на 2021 година, приет на днешното съвещание на Министерския съвет.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към септември 2021 година е позитивно в размер на 1 милиарда и 67 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 1,218 млрд. лева и недостиг по европейските средства в размер на 150,4 млн. лв..
Приходите , помощите и даренията по КФП към септември 2021 година са в размер на 37,840 млрд. лева или 74,8 % от обновените годишни планове. Съпоставени със същия интервал на миналата година, постъпленията към септември 2021 година нарастват с близо 5,4 милиарда лева (16,6 %). Ръстът по отношение на миналата година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни доходи , които нарастват с близо 5,4 милиарда лева, до момента в който постъпленията от помощи са близки до регистрираните за същия интервал на 2020 година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29,60 млрд. лева , което съставлява 75,1% от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 3,6 милиарда лева (13,8 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,2 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите от директни налози са в размер на 5,46 млрд. лева или 71,1 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 14,10 милиарда лева (77,4 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 9,6 млрд. лева (78,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 4,26 милиарда лева (75,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 204,4 млн. лева (84,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1,09 млрд. лева или 87,9 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 8,93 милиарда лева, което съставлява 72,8 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 6,11 млрд. лева, което съставлява 90,5% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец април 2021 година постъпиха доходи с еднократен за годината резултат, които съставляват в началото концесионно заплащане за страната от концесията на Летище София.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,12 млрд. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2021 година възлизат на 36,77 милиарда лева, което е 66,6% от обновените годишни планове. За съпоставяне, разноските по КФП към септември 2020 година бяха в размер на 31,55 милиарда лв.. З начителният растеж на разноските към септември 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато през същия интервал има регистрирани по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19 , до момента в който за деветмесечието на 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на п олитиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски . В частта на разноските за пенсии са изразходени 948,6 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други.
Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Очаква се през последното тримесечие на годината разноските да набъбнат доста , като с изключение на обичайно по-високите финансови разноски и тези, свързани със зимния интервал, ще бъде финансирана и главната част от спомагателните разноски за битка с пандемията, обществената поддръжка, изплащането на добавки към пенсиите на всички пенсионери за месеците октомври, ноември и декември в размер на 120 лв., отбрана от миграционен напън по границите, подкрепяне на бизнеса и други предпочитани ограничения за осъществяване до края на годината, които бяха утвърдени от Народното събрание в средата на месец септември с признатия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 година
Нелихвените разноски са в размер на 35,12 милиарда лева, което съставлява 68,9% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 32,89 милиарда лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 2,19 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 28,0 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 554,0 млн. лева (84,3% от плануваните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.09.2021 година от централния бюджет, възлиза на 1,09 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.09.2021 година е 10,12 милиарда лева, в това число 9,97 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,15 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ