72 1 от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България повече от една четвърт от хората в никакъв случай не са употребявали интернет
Резултатите от извършено през тази година проучване на Национален статистически институт за потреблението на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в семействата и от лицата демонстрират, че 72,1% от семействата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е маркиран растеж от 4.8 процентни пункта по отношение на миналата година. Същевременно 71.5% от семействата са с обезпечена бърза и надеждна широколентова връзка, която с изключение на закрепена кабелна връзка включва и интернет връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори.
През 2018 година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет е Югозападният регион (75.3%), а след него се подреждат Североизточният и Южният централен регион, надлежно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централен регион, където с достъп до интернет са надлежно 70.0 и 68.5% от семействата, изостават от междинната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на семействата с достъп до интернет в Северозападния регион - 65.2%. Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа, като 89.5% от тях имат достъп до интернет при 66.4% за семействата без деца.
През 2018 година 63.6% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява интернет всеки ден или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място, а всеки втори българин (50.3%) се възползва от ресурсите на световната мрежа по няколко пъти дневно.
Най-активни консуматори на интернет са младежите на възраст сред 16 и 24 години, като 92.2% от тях употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа и 17.8% от лицата на възраст сред 65 и 74 години сърфират постоянно.
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората в никакъв случай не са употребявали интернет.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на интернет спрямо дамите - надлежно 64.9 и 62.4%.
Значителни са разликите при постоянно употребяващите интернет по обучение - 89.6% от лицата с висше обучение и 37.7% от лицата с главно или по-ниско обучение употребяват постоянно световната мрежа.
Трудовият статус също се отразява върху интензивността на популацията в световната мрежа. Най-често я употребяват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират постоянно, а при работещите (наети и независимо заети) относителният дял е 80.8%. Почти половината безработни (45.1%) също употребяват постоянно интернет.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон (вкл. смартфон), който се употребява от 56.6% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 година 27.5% от лицата са го употребявали за сърфиране в интернет.
Лицата най-често употребяват световната мрежа за връзка и развлечение, като 53.9% организират телефонни или видеоразговори по интернет (чрез потребление на приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), а 51.4% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Почти идентичен е делът на употребилите световната мрежа за намиране на информация за артикули или услуги (43.0%) и на тези, които са изпращали/получавали електронна поща (40.0%). Всеки трети на възраст сред 16 и 74 години (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, обвързвана със здравето. Най-малко са употребявали интернет, с цел да си запишат час при доктор посредством уеб страница или приложение - 3.5%.
Резултатите от проучването демонстрират, че 17.9% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове.
Потребители на облачни услуги са 19.0% от мъжете и 16.9% от дамите. Младежите на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този тип услуга (35.7%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (30.3%).
През 2018 година 22.2% от лицата употребяват световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уеб страница на обществената администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, заявления и други публични документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца.
При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществената администрация дамите са по-активни от мъжете - надлежно 22.7 и 21.8%. Електронна търговия През 2018 година делът на лицата, които пазарят онлайн за персонални цели, доближава 20.8%1. Най-активни при поръчването/купуването на артикули или услуги онлайн са хората във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове надлежно 34.9 и 37.4%, до момента в който едвам 1.8% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 21.9 и 19.6%.
Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували облекла и спортни артикули, 32.7% са поръчвали артикули за дома, а 19.1% са правили разноски, свързани с пътувания или хотелски резервации. Почти идентичен е броят на купувалите онлайн билети за разнообразни събития (кино, спектакъл, концерти, спортни събития) и електронно съоръжение (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), надлежно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са закупили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен програмен продукт и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%. Повечето от онлайн потребителите купуват артикули или услуги от търговци от България (87.5%), само че значително пазарят и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни отвън Европейски Съюз - 17.2%.
57.6% се разпознават посредством потребителско име и ключова дума при потребление на услуги в интернет за персонални цели (напр. онлайн банкиране, обществени услуги, онлайн пазаруване); 35.9% употребяват профила си в обществена медия за вход при потребление на друга онлайн услуга; 10.9% ползват по-сложни и сигурни способи за идентификация като процедури, свързани с потреблението на мобилен телефон, дигитален документ, електронен автограф, токен устройство и др.; 38.4% показват, че не употребяват способи или процедури за електронна идентификация, до момента в който сърфират. Смартфонът е желано устройство за достъп до интернет и през 2018 година 54.6% от лицата употребяват такова устройство за персонални цели, като от тях: 55.6% го пазят посредством програмен продукт като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена, които са конфигурирани автоматизирано или са вградени в операционната система, а 12.8% са конфигурирали или са се абонирали за такова приложение сами; 33.7% не употребяват или не знаят дали употребяват приложение за сигурност и отбрана на смарт телефона си; 76.5%, показват, че не са претърпели загуба на информация, документи, фотоси и други данни вследствие на вирус или други зловредни програми; 35.5% най-малко един път са ограничавали или отказвали достъп на разнообразни приложения до персонална информация, съхранявана на смарт телефона им (напр. местонахождение, лист с контакти, снимки).
Резултатите от проучването демонстрират, че повече от половината лица на възраст сред 16 и 74 навършени години (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на образование за да подобрят уменията си, свързани с потреблението на компютър, програмен продукт или приложения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн образование или самообразование са провели 8.4%. По време на работа са се учили от сътрудник, началник или наставник 4.5%, а 1.9% са взели участие в образование, заплатено или обезпечено от техния шеф.
Резултатите от извършено през тази година проучване на Национален статистически институт за потреблението на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в семействата и от лицата демонстрират, че 72,1% от семействата в България имат достъп до интернет в домовете си, като е маркиран растеж от 4.8 процентни пункта по отношение на миналата година. Същевременно 71.5% от семействата са с обезпечена бърза и надеждна широколентова връзка, която с изключение на закрепена кабелна връзка включва и интернет връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори.
През 2018 година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет е Югозападният регион (75.3%), а след него се подреждат Североизточният и Южният централен регион, надлежно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централен регион, където с достъп до интернет са надлежно 70.0 и 68.5% от семействата, изостават от междинната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на семействата с достъп до интернет в Северозападния регион - 65.2%. Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа, като 89.5% от тях имат достъп до интернет при 66.4% за семействата без деца.
През 2018 година 63.6% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява интернет всеки ден или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място, а всеки втори българин (50.3%) се възползва от ресурсите на световната мрежа по няколко пъти дневно.
Най-активни консуматори на интернет са младежите на възраст сред 16 и 24 години, като 92.2% от тях употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа и 17.8% от лицата на възраст сред 65 и 74 години сърфират постоянно.
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората в никакъв случай не са употребявали интернет.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на интернет спрямо дамите - надлежно 64.9 и 62.4%.
Значителни са разликите при постоянно употребяващите интернет по обучение - 89.6% от лицата с висше обучение и 37.7% от лицата с главно или по-ниско обучение употребяват постоянно световната мрежа.
Трудовият статус също се отразява върху интензивността на популацията в световната мрежа. Най-често я употребяват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират постоянно, а при работещите (наети и независимо заети) относителният дял е 80.8%. Почти половината безработни (45.1%) също употребяват постоянно интернет.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон (вкл. смартфон), който се употребява от 56.6% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 година 27.5% от лицата са го употребявали за сърфиране в интернет.
Лицата най-често употребяват световната мрежа за връзка и развлечение, като 53.9% организират телефонни или видеоразговори по интернет (чрез потребление на приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), а 51.4% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Почти идентичен е делът на употребилите световната мрежа за намиране на информация за артикули или услуги (43.0%) и на тези, които са изпращали/получавали електронна поща (40.0%). Всеки трети на възраст сред 16 и 74 години (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, обвързвана със здравето. Най-малко са употребявали интернет, с цел да си запишат час при доктор посредством уеб страница или приложение - 3.5%.
Резултатите от проучването демонстрират, че 17.9% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове.
Потребители на облачни услуги са 19.0% от мъжете и 16.9% от дамите. Младежите на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този тип услуга (35.7%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (30.3%).
През 2018 година 22.2% от лицата употребяват световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уеб страница на обществената администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, заявления и други публични документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца.
При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществената администрация дамите са по-активни от мъжете - надлежно 22.7 и 21.8%. Електронна търговия През 2018 година делът на лицата, които пазарят онлайн за персонални цели, доближава 20.8%1. Най-активни при поръчването/купуването на артикули или услуги онлайн са хората във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове надлежно 34.9 и 37.4%, до момента в който едвам 1.8% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 21.9 и 19.6%.
Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували облекла и спортни артикули, 32.7% са поръчвали артикули за дома, а 19.1% са правили разноски, свързани с пътувания или хотелски резервации. Почти идентичен е броят на купувалите онлайн билети за разнообразни събития (кино, спектакъл, концерти, спортни събития) и електронно съоръжение (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), надлежно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са закупили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен програмен продукт и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%. Повечето от онлайн потребителите купуват артикули или услуги от търговци от България (87.5%), само че значително пазарят и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни отвън Европейски Съюз - 17.2%.
57.6% се разпознават посредством потребителско име и ключова дума при потребление на услуги в интернет за персонални цели (напр. онлайн банкиране, обществени услуги, онлайн пазаруване); 35.9% употребяват профила си в обществена медия за вход при потребление на друга онлайн услуга; 10.9% ползват по-сложни и сигурни способи за идентификация като процедури, свързани с потреблението на мобилен телефон, дигитален документ, електронен автограф, токен устройство и др.; 38.4% показват, че не употребяват способи или процедури за електронна идентификация, до момента в който сърфират. Смартфонът е желано устройство за достъп до интернет и през 2018 година 54.6% от лицата употребяват такова устройство за персонални цели, като от тях: 55.6% го пазят посредством програмен продукт като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена, които са конфигурирани автоматизирано или са вградени в операционната система, а 12.8% са конфигурирали или са се абонирали за такова приложение сами; 33.7% не употребяват или не знаят дали употребяват приложение за сигурност и отбрана на смарт телефона си; 76.5%, показват, че не са претърпели загуба на информация, документи, фотоси и други данни вследствие на вирус или други зловредни програми; 35.5% най-малко един път са ограничавали или отказвали достъп на разнообразни приложения до персонална информация, съхранявана на смарт телефона им (напр. местонахождение, лист с контакти, снимки).
Резултатите от проучването демонстрират, че повече от половината лица на възраст сред 16 и 74 навършени години (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на образование за да подобрят уменията си, свързани с потреблението на компютър, програмен продукт или приложения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн образование или самообразование са провели 8.4%. По време на работа са се учили от сътрудник, началник или наставник 4.5%, а 1.9% са взели участие в образование, заплатено или обезпечено от техния шеф.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ