Загряването на Земята вкара България в риск за малария
Въпреки че маларията беше публично отстранена в Европа през 70-те години на предишния век, комарите от типа анофелес, които могат да придвижват болестта,
се възпроизвеждат и живеят на доста места на континента, което води до феномен, прочут като анофелизъм без малария.
Но това е на път да се промени, в случай че страните не отговорят с съответни ограничения на измененията на климата.
Той е все по-благоприятен за пораждане на огнища на малария още в този момент и с по-голяма мощ това ще се утвърждава в бъдеще.
В последния си отчет Междуправителствена експертна група по климатични промени твърди, че световното стопляне от 1,5-2 градуса спрямо прединдустриалните равнища се чака да има огромни въздействия върху векторно пренасяните заболявания като малария и че рискът от тях се чака да пораства.
Въпреки забележителния брой импортирани случаи на малария от пасажери и мигрантски потоци от ендемични региони в доста редки случаи се подозира локално предаване в места, в които в предишното е имало малария.
откогато се вършат измервания) – се очаква географското разпространяване на комарите анофелес да се разпростре на север и вероятният сезон на предаване на малария да бъде продължен.
Следователно рискът от предаване на малария ще се повиши, в случай че още в този момент не стартират да се ползват социално-икономически ограничения за ограничение на популациите на насекомото – преносител на причинителя на маларията – маларийния плазмодий, предизвестяват инфекционисти от Университета на Цюрих. Швейцарските учени не са единствени в опасенията си – десетки изследвания вършат такива прогнози въз основата на разбори на факторите или на математически модели, употребявани с огромна акуратност в епидемиологията.
Това не е задоволително за пораждане на локални огнища на малария обаче. Трябва да има заболели хора, които да бъдат ухапани от въпросните комари, в насекомите да попаднат маларийните плазмодии и на собствен ред комарите да заразят с паразита хората, които ще ухапят след това.
Чрез разбор по разнообразни критерии на данните за Европа швейцарските учени открояват България и още 11 страни като евентуално рискови за завръщане на болестта – Испания, Франция, Италия, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Украйна и Русия. (Потенциалните обхванати територии вижте на картата.)
Маларията съществува от праисторически времена и се е намесвала в хода на човешката история през вековете. И през днешния ден към момента е една от най-разпространените инфекциозни заболявания – съвсем половината от популацията на планетата е изложено на риск от заболяването. Освен това маларията причинява повече смъртни случаи от всички паразитни болести, взети дружно.
се възпроизвеждат и живеят на доста места на континента, което води до феномен, прочут като анофелизъм без малария.
Но това е на път да се промени, в случай че страните не отговорят с съответни ограничения на измененията на климата.
Той е все по-благоприятен за пораждане на огнища на малария още в този момент и с по-голяма мощ това ще се утвърждава в бъдеще.
В последния си отчет Междуправителствена експертна група по климатични промени твърди, че световното стопляне от 1,5-2 градуса спрямо прединдустриалните равнища се чака да има огромни въздействия върху векторно пренасяните заболявания като малария и че рискът от тях се чака да пораства.
Въпреки забележителния брой импортирани случаи на малария от пасажери и мигрантски потоци от ендемични региони в доста редки случаи се подозира локално предаване в места, в които в предишното е имало малария.
откогато се вършат измервания) – се очаква географското разпространяване на комарите анофелес да се разпростре на север и вероятният сезон на предаване на малария да бъде продължен.
Следователно рискът от предаване на малария ще се повиши, в случай че още в този момент не стартират да се ползват социално-икономически ограничения за ограничение на популациите на насекомото – преносител на причинителя на маларията – маларийния плазмодий, предизвестяват инфекционисти от Университета на Цюрих. Швейцарските учени не са единствени в опасенията си – десетки изследвания вършат такива прогнози въз основата на разбори на факторите или на математически модели, употребявани с огромна акуратност в епидемиологията.
Това не е задоволително за пораждане на локални огнища на малария обаче. Трябва да има заболели хора, които да бъдат ухапани от въпросните комари, в насекомите да попаднат маларийните плазмодии и на собствен ред комарите да заразят с паразита хората, които ще ухапят след това.
Чрез разбор по разнообразни критерии на данните за Европа швейцарските учени открояват България и още 11 страни като евентуално рискови за завръщане на болестта – Испания, Франция, Италия, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Украйна и Русия. (Потенциалните обхванати територии вижте на картата.)
Маларията съществува от праисторически времена и се е намесвала в хода на човешката история през вековете. И през днешния ден към момента е една от най-разпространените инфекциозни заболявания – съвсем половината от популацията на планетата е изложено на риск от заболяването. Освен това маларията причинява повече смъртни случаи от всички паразитни болести, взети дружно.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ