Владислав Горанов: Не е работа на правителството да сменя курса на лева
" Валутният ръб не е заплашен по безусловно никакъв метод. Левът е свръхобезпечен и тематиката за смяна на курса не знам на кого в Министерството на финансите му е хрумнала, само че е погрешна. Въобще не е работа на държавното управление да разяснява тази тематика, най-малкото тъй като курсът е избран по закон и няма никакви предпоставки за неговата смяна ". Такава позиция отбрани в Аудиокаста " Това е България " на Радио " Фокус " Владислав Горанов, дълготраен финансов министър. Той разяснява популяризирания от държавните институции пагубен сюжет за националните финанси, че пред страната ни има съществени проблеми с поддържането на фискалната непоклатимост и има риск за смяна на съществуващия курс на лв. към еврото.
" Длъжен съм да кажа това, с цел да успокоя всички български жители, които ми задават в частни диалози тези дни въпроси: да си обръщаме ли левовете в евро? Левовете ще бъдат обърнати в евро, само че това ще стане един ден, в който влезем в Еврозоната, и то с курс, който сега е закрепен 1.9583. Така че това необичайно, този чудноват анонс от изтеклия от Министерството на финансите отчет е по-скоро някакво неразбирателство, което апропо като звук в системата неглижира действителния проблем, който служебното държавно управление искаше да сложи на масата ", сподели Горанов.
По думите му, действителният проблем се свежда до това, че поради редица решения, свързани с разходната политика на българския бюджет, се стигна до големи задължения, а от там - до доста сериозна дупка в бюджета.
" Още от август месец първите анонси на служебното Финансово министерство и на служебния финансов министър бяха, че в случай че не се подхващат ограничения, бюджетният недостиг през 2023 година ще бъде доста сериозен. Още тогава се чу за колосални разминавания сред приходите и разноските в порядъка на милиарди. При подготовката на така наречен " Удължителен закон за бюджета " още веднъж се чуха тези анонси, само че те не бяха комфортни на никого, и още веднъж не се взеха поради, а периодите в Удължителния закон ангажират държавното управление да предложат някакъв вид на бюджет ", добави някогашният финансов министър, като акцентира:
" Аз разбирам анонса от страна на Министерството на финансите по следния метод: в случай че не се подхващат никакви ограничения за понижаване на несъответствието сред доходи и разноски в бюджета, дефицитът, който се обрисува, е в порядъка на 6.9, близо 7% от Брутният вътрешен продукт. Това е колосално число, в случай че го гледаме в номинал и приказваме някъде за към 12 милиарда. Действително България е една от най-ниско задлъжнелите страни в Европейския съюз, само че би трябвало да имаме в поради, че дребните отворени стопански системи имат и най-малка приемливост от пазара във връзка с задлъжняване ".
По думите на Горанов, такива огромни дефицити, в случай че се сложат в идващите няколко години един върху различен, ще изискват поемането на голям по мярка дълг.
" И тук отново споделям, в кратковременен проект дългът няма да е проблем, казусът в кратковременен проект е бързите темпове на задлъжняване и дали някой ще ни разреши, дали пазарът ще ни разреши да поемем подобен огромен дълг. Защото, в случай че за 2023 година се обрисува, в случай че не се подхващат никакви ограничения, недостиг от близо 12 милиарда, това дружно с падежиращите задължения през тази година значи, че би трябвало да осигурим 15 милиарда общо ново външно финансиране, или нова финансиране на бюджета било от интернационалните пазари, било от нашата банкова система ", посочи той.
Според някогашния финансов министър, страната не може да генерира няколко години сходни задължения и да поддържа подобен голям недостиг.
" Това, което финансовият министър сигнализира, и то евентуално ще се случи, е, че в една такава догадка Европейската комисия като страж на европейското законодателство, незабавно ще вдигне жълт картон на българските финанси и на българското държавно управление и ще ни вкара в процедура по свръхдефицит. Процедура по свръхдефицит изисква от държавите-членки предприемането на бързи ограничения за свиването на недостига до здравословните или възприети за такива равнища от не повече от 3% от Брутният вътрешен продукт. А такова внезапно стесняване от 7 до 3% от Брутният вътрешен продукт значи или милиарди нови доходи, или милиарди по-малко разноски, или композиция от двете - нещо, което Финансовото министерство се пробва да показа като тактика ", безапелационен е Горанов.
Според него, различен е въпросът, че да свиеш разноските с 4% от Брутният вътрешен продукт е на практика невероятно, тъй като през последните няколко години главните нови задължения за разноски са свързани с внезапно повишаване на пенсионните приходи и на възнагражденията в бюджетната сфера.
" Не желая да ме разбирате неправилно, нашите майки и татковци, баби и дядовци заслужават по-високи приходи, само че те би трябвало да бъдат направени, те би трябвало да бъдат основани в нашата стопанска система и тогава да стигнат до тях. Никой не заплаща пенсии със заеми или никой не може дълго време да заплаща пенсии със заеми. И това е в действителност истината, която напълно скоро ще се появи на банките на народните представители, които в идващия парламент ще би трябвало да взимат някакво решение в тази посока ", сподели още Горанов.
" Длъжен съм да кажа това, с цел да успокоя всички български жители, които ми задават в частни диалози тези дни въпроси: да си обръщаме ли левовете в евро? Левовете ще бъдат обърнати в евро, само че това ще стане един ден, в който влезем в Еврозоната, и то с курс, който сега е закрепен 1.9583. Така че това необичайно, този чудноват анонс от изтеклия от Министерството на финансите отчет е по-скоро някакво неразбирателство, което апропо като звук в системата неглижира действителния проблем, който служебното държавно управление искаше да сложи на масата ", сподели Горанов.
По думите му, действителният проблем се свежда до това, че поради редица решения, свързани с разходната политика на българския бюджет, се стигна до големи задължения, а от там - до доста сериозна дупка в бюджета.
" Още от август месец първите анонси на служебното Финансово министерство и на служебния финансов министър бяха, че в случай че не се подхващат ограничения, бюджетният недостиг през 2023 година ще бъде доста сериозен. Още тогава се чу за колосални разминавания сред приходите и разноските в порядъка на милиарди. При подготовката на така наречен " Удължителен закон за бюджета " още веднъж се чуха тези анонси, само че те не бяха комфортни на никого, и още веднъж не се взеха поради, а периодите в Удължителния закон ангажират държавното управление да предложат някакъв вид на бюджет ", добави някогашният финансов министър, като акцентира:
" Аз разбирам анонса от страна на Министерството на финансите по следния метод: в случай че не се подхващат никакви ограничения за понижаване на несъответствието сред доходи и разноски в бюджета, дефицитът, който се обрисува, е в порядъка на 6.9, близо 7% от Брутният вътрешен продукт. Това е колосално число, в случай че го гледаме в номинал и приказваме някъде за към 12 милиарда. Действително България е една от най-ниско задлъжнелите страни в Европейския съюз, само че би трябвало да имаме в поради, че дребните отворени стопански системи имат и най-малка приемливост от пазара във връзка с задлъжняване ".
По думите на Горанов, такива огромни дефицити, в случай че се сложат в идващите няколко години един върху различен, ще изискват поемането на голям по мярка дълг.
" И тук отново споделям, в кратковременен проект дългът няма да е проблем, казусът в кратковременен проект е бързите темпове на задлъжняване и дали някой ще ни разреши, дали пазарът ще ни разреши да поемем подобен огромен дълг. Защото, в случай че за 2023 година се обрисува, в случай че не се подхващат никакви ограничения, недостиг от близо 12 милиарда, това дружно с падежиращите задължения през тази година значи, че би трябвало да осигурим 15 милиарда общо ново външно финансиране, или нова финансиране на бюджета било от интернационалните пазари, било от нашата банкова система ", посочи той.
Според някогашния финансов министър, страната не може да генерира няколко години сходни задължения и да поддържа подобен голям недостиг.
" Това, което финансовият министър сигнализира, и то евентуално ще се случи, е, че в една такава догадка Европейската комисия като страж на европейското законодателство, незабавно ще вдигне жълт картон на българските финанси и на българското държавно управление и ще ни вкара в процедура по свръхдефицит. Процедура по свръхдефицит изисква от държавите-членки предприемането на бързи ограничения за свиването на недостига до здравословните или възприети за такива равнища от не повече от 3% от Брутният вътрешен продукт. А такова внезапно стесняване от 7 до 3% от Брутният вътрешен продукт значи или милиарди нови доходи, или милиарди по-малко разноски, или композиция от двете - нещо, което Финансовото министерство се пробва да показа като тактика ", безапелационен е Горанов.
Според него, различен е въпросът, че да свиеш разноските с 4% от Брутният вътрешен продукт е на практика невероятно, тъй като през последните няколко години главните нови задължения за разноски са свързани с внезапно повишаване на пенсионните приходи и на възнагражденията в бюджетната сфера.
" Не желая да ме разбирате неправилно, нашите майки и татковци, баби и дядовци заслужават по-високи приходи, само че те би трябвало да бъдат направени, те би трябвало да бъдат основани в нашата стопанска система и тогава да стигнат до тях. Никой не заплаща пенсии със заеми или никой не може дълго време да заплаща пенсии със заеми. И това е в действителност истината, която напълно скоро ще се появи на банките на народните представители, които в идващия парламент ще би трябвало да взимат някакво решение в тази посока ", сподели още Горанов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ