Проф. Георги Момеков: Алкохолът е излишен за човешкия организъм
Важно е да сме осведомени за количеството етанол в другите питиета
Малка водка е равна на една бира
Пандемията от КОВИД-19 последователно отзвучава, само че за сметка на това отвори още по-широко вратата за така наречен скрити пандемии – нашите нездравословни привички, с които съжителстваме десетилетия наред и които ще продължат да съществуват отсега нататък. Докладът (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ, направен от група специалисти по самодейност на неправителствената организация ПанЕвропа, беше показан на 14 октомври пред медиите и обществеността. Той предлага теоретичен разбор и прагматичен взор към четири от главните рискови фактори за здравето, чието разпространяване е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и несъразмерното потребление на цифрови устройства.
„ Хубаво е да познаваме рисковите фактори, само че не би трябвало да ги вадим от подтекста на народопсихологията - акцентира проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация и началник на катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " при Фармацевтичен факултет на МУ, София. – А другояче злоупотребата с алкохол безспорно е огромен проблем. Дори страни, които постоянно сме считали за „ пияници “, се оказва, че са взели ограничения и в течение на няколко десетилетия са съумели с акции да понижат този проблем. “
„ Безспорно, постоянният банкет на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са непотребни за човешкия организъм – споделя проф. Момеков. - Въпреки това те съществуват от епохи. Употребата им е обвързвана не с чисто физическото оцеляване на човечеството, както е с храната, а с други обществени и ментални потребности – бързата и лесна приятност. За връзката сред оцеляването и насладата дава отговор една дребна зона в мозъка: системата за заплащане. Отделят се субстанции, които потискат страха и пораждат удовлетворение. В отчета твърдим, че цялостната предварителна защита или прекратяване на пиенето и пушенето би трябвало да останат висша здравна цел, само че признаваме, че това е една идеална цел. В действителния живот и от позиция на науката е също толкоз свястно и оправдано да приказваме за съкращаване на вредите от алкохола и от тютюна, изключително когато науката е потвърдила, че има други възможности и това е допустимо. “
По отношение на алкохола, знанието за наличието на чист етилов алкохол (етанол) е от основно значение. Това наличие в трите най-популярни питиета в общоприета доза за сервиране е сходно. При 5% централизация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в корав алкохол количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл корав алкохол е еднообразно. Нещо повече, понятието „ общоприетоо пиво “ варира в обособените страни. В някои това е 20 мл, у нас нормално е 100 мл. Въпреки рекомендациите на СЗО за стандарт от 10 г етанол в напитките и необятното разбиране на този принцип в Европейски Съюз, в България една общоприета напитка съдържа 20 г етанол. Това значи, че българинът изпива повече чист алкохол спрямо редица европейци, което слага страната ни на 8-о място по консумация на етанол от 217 страни в света.
Подходите за понижаване на вредата от алкохола включват просветителни начинания, разпространение на информация за количеството етанол в алкохолните питиета, замесване на алкохолната и развлекателната промишленост в осведомителни акции, поощряване на банкет на безалкохолни други възможности, ясно етикетиране за наличието на етанол в напитките, умерена консумация и отбягване смесването на алкохол и медикаменти, показва изводите в отчета проф. Момеков.
Малка водка е равна на една бира
Пандемията от КОВИД-19 последователно отзвучава, само че за сметка на това отвори още по-широко вратата за така наречен скрити пандемии – нашите нездравословни привички, с които съжителстваме десетилетия наред и които ще продължат да съществуват отсега нататък. Докладът (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ, направен от група специалисти по самодейност на неправителствената организация ПанЕвропа, беше показан на 14 октомври пред медиите и обществеността. Той предлага теоретичен разбор и прагматичен взор към четири от главните рискови фактори за здравето, чието разпространяване е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и несъразмерното потребление на цифрови устройства.
„ Хубаво е да познаваме рисковите фактори, само че не би трябвало да ги вадим от подтекста на народопсихологията - акцентира проф. Георги Момеков, ръководител на Българското научно сдружение по фармация и началник на катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " при Фармацевтичен факултет на МУ, София. – А другояче злоупотребата с алкохол безспорно е огромен проблем. Дори страни, които постоянно сме считали за „ пияници “, се оказва, че са взели ограничения и в течение на няколко десетилетия са съумели с акции да понижат този проблем. “
„ Безспорно, постоянният банкет на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са непотребни за човешкия организъм – споделя проф. Момеков. - Въпреки това те съществуват от епохи. Употребата им е обвързвана не с чисто физическото оцеляване на човечеството, както е с храната, а с други обществени и ментални потребности – бързата и лесна приятност. За връзката сред оцеляването и насладата дава отговор една дребна зона в мозъка: системата за заплащане. Отделят се субстанции, които потискат страха и пораждат удовлетворение. В отчета твърдим, че цялостната предварителна защита или прекратяване на пиенето и пушенето би трябвало да останат висша здравна цел, само че признаваме, че това е една идеална цел. В действителния живот и от позиция на науката е също толкоз свястно и оправдано да приказваме за съкращаване на вредите от алкохола и от тютюна, изключително когато науката е потвърдила, че има други възможности и това е допустимо. “
По отношение на алкохола, знанието за наличието на чист етилов алкохол (етанол) е от основно значение. Това наличие в трите най-популярни питиета в общоприета доза за сервиране е сходно. При 5% централизация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в корав алкохол количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл корав алкохол е еднообразно. Нещо повече, понятието „ общоприетоо пиво “ варира в обособените страни. В някои това е 20 мл, у нас нормално е 100 мл. Въпреки рекомендациите на СЗО за стандарт от 10 г етанол в напитките и необятното разбиране на този принцип в Европейски Съюз, в България една общоприета напитка съдържа 20 г етанол. Това значи, че българинът изпива повече чист алкохол спрямо редица европейци, което слага страната ни на 8-о място по консумация на етанол от 217 страни в света.
Подходите за понижаване на вредата от алкохола включват просветителни начинания, разпространение на информация за количеството етанол в алкохолните питиета, замесване на алкохолната и развлекателната промишленост в осведомителни акции, поощряване на банкет на безалкохолни други възможности, ясно етикетиране за наличието на етанол в напитките, умерена консумация и отбягване смесването на алкохол и медикаменти, показва изводите в отчета проф. Момеков.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ