Мамо, все още се уча да живея без теб…
Важен пост за тези, на които им е тежко:
Това писмо до майка си е написала Джена Роуз:
„ … Липсваш ми. Като прясна драскотина в душата.
Липсва ми това по какъв начин ме обичаше. Липсва ми това по какъв начин усмивката ти ме караше да се усещам в сигурност и у дома. Липсва ми това по какъв начин се грижеше за мен и знаех, че постоянно ме защитаваш. Липсва ми това по какъв начин ме ободряваше и това по какъв начин постоянно ме държеше за ръка. Всеки път, когато ми беше мъчно.
Липсва ми това какъв брой специфична беше ти за мен, какъв брой специфична бях аз с теб.
Липсва ми гласа ти в другия завършек на телефона. Когато изслушвах всички дребни елементи на твоя ден и ти разказвах всичко, което се случваше с мен.
Липсва ми, спомняйки си, по какъв начин мощно те прегръщах и държах твоята топла ръка. Липсва ми звука на твоя радостен смях и ми липсва това по какъв начин ми се усмихваше, гледайки ме от своето обичано кресло.
Липсва ми това по какъв начин ме мотивираше да върша вероятното и невъзможното. Липсва ми това по какъв начин ме успокояваше, че всичко ще бъде наред, даже когато изглеждаше, че светът се разпада. Бързо забравях всички наши различия, просто тъй като ми пречеха да бъде до теб.
Липсваш ми. Това е толкоз простичко и почтено. Искам да те виждам всеки ден и аз скърбя, обичам те с всяка клетка на своето създание. Липсва ми времето, което прекарвахме дружно и ми липсва времето, което си мислех, че ни следва с теб.
Липсваш ми. И без теб не ми става по-леко. Струва ми се, че са ме ограбили за цялостен живот. Струва ми се, че са ме лишили от нови мемоари и нови истории. Но всичко, което желая в този момент да запазя са спомените, които към този момент сме основали, спомените, които към този момент сме формирали.
Много постепенно се изучавам да пребивавам без теб и доста постепенно се изучавам по какъв начин да се приспособя с неналичието ти в живота.
Разбрах, че да те изгубя не значи, че ще рева всеки ден или че в никакъв случай няма да се усмихна и да не се дръзвам. Твоето неявяване не значи, че стопирах да се пробвам да пребивавам или че стопирах да върша най-хубавото.
Но значи, че от време на време просто не се усещам добре. Понякога виждам деня напред и просто не се усещам добре. Липсата ти значи, че от време на време се усещам вцепенена и не зная за какво.
Опитвам се да се успокоя, спомняйки си по какъв начин ми е провървяло, че съм претърпяла нашата дребна безконечност дружно, само че след това се опасявам, тъй като разбирам, че някои елементи от теб изчезват от моята памет. Разбирам, че би трябвало да се държа поради нашето време дружно, Заради това да продължа да пребивавам красиво живота за нас двете.
Откакто те няма, дребна част от мен остана пуста. И тази пустош към момента ме кара да се усещам неуверена и непълна. Малка част от мен към момента не е уверена по какъв начин да живее независимо в света без теб. И почтено казано, евентуално, в никакъв случай няма да зная по какъв начин да го направя.
Но ще не преставам да се пробвам. Ще не преставам да пребивавам по подобен метод, че да излъчвам любовта, която ти ми подари, и любовта, която аз ти подарих.
Липсваш ми. Липсваш ми всеки час на всеки ден. И ще продължаваш да ми липсваш ден след ден. Не съм сигурна ще ми стане ли по-леко, само че ще продължа. Не съм сигурна в миналото всичко ще бъде наред, само че ще се постарая.
Но знам едно: в случай че това, че скърбя по теб всеки ден, е цената, която заплащам за това, че те обичам, то несъмнено си заслужава.
