Откриха изложба, посветена на двама творци, родени в Сливен
В зала „ Сирак Скитник “ в Сливен бе открита галерия, отдадена на двама създатели, родени в Сливен, приключили мъжката гимназия, Художествената академия, останали вечно другари и съидейници – Евгени Вълев /1933 – 2021 г./ и Николай Николов /1933 – 2005 г./.
Организаторите от художествена изложба „ Димитър Добрович “ показаха упоритостта си не просто да напомнят наследството на двамата огромни художници – сценографи, създатели на мостри в театралното, филмовото и други области на изкуството, носители на голям брой влиятелни оценки и награди. Но най-много да предизвикат интереса към основаването на непреходно изкуство, на първокласен артикул, без значение от особеностите на времето. Както бе маркирано на откриването на експозицията на 6 юли вечерта, те, двамата, направиха нещо огромно и съумяха да го предадат, само че въпросът през днешния ден, когато шир-потребата завладява територии и в духовния ни живот, по какъв начин да се опази изкуството от псевдо – облика му.
Доц. Красимир Добрев, прочут сливенски художник, академични учител и притежател на огромната премия за достижения в изкуството и културата „ Добри Чинтулов “ обърна особено внимание на един от неповторимите планове на Евгени Вълев – Гербът на община Сливен. Създаването на плана е било обвързвано със задълбочена подготовка и изследвания, вследствие на което създателят основава висок пример, отговарящ на всички условия на хералдиката, с вплитането на емблематични знаци за града. Доц. Добрев изрази вяра, че гербът ще бъде непокътнат за поколенията без визията му да бъде поругана от опити да бъде „ осъвременен “.
Директорът на галерията Маргарита Пенева и екипът й посрещнаха в зала „ Сирак Скитник “ художници, интелектуалци и фенове на изкуството, някои от които са имали достойнството да познават персонално Евгени Вълев. Гост на събитието бе и зам. кметът Стоян Марков.
Експозицията „ Сценографията – сбъдната фантазия и заслужен път “ е отдадена на 90-годишнината на двамата създатели и може да бъде забелязана до 30 август. Тя е станала допустима с помощта на положителната воля на персоналната сбирка на семейство Вълеви и наследници и брачната половинка Евгения Николова. Изложбата е измежду най – значимите събития в календара от културни събития на Сливен.
Евгени Вълев работи повече от 30 години в Сливенския трагичен спектакъл, където основава незабравими театрални оформления. Експериментира в живописта, основал е мостри на графичната рисунка и дизайн, на стенописите. Участвал е в алпийската експедиция до Килиманджаро през 1969 година Негови картини са в Националната художествена изложба, в ХГ „ Д. Добрович “ – Сливен, в частни сбирки. Носител е на премията „ Добри Чинтулов “.
За разлика от приятеля си Евгени Вълев, Николай Николов не се завръща в Сливен. Но работи в доста български театри, в това число в София, както и в Москва. Доцент е по сценография в Националната художествена академия от 1969 д 1993 година, по – късно основава и управлява университетска катедра „ Изобразителни изкуства “ в Пловдив. Той е костюмограф на филми, останали в Златния фонд на българското кино: драмите „ Цар Иван Шишман “ /1969 г./, „ Юлия Вревская “ /1978 г./, „ БорисI “ /1985 г./, „ Време разделно “ /1988 г./.
Организаторите от художествена изложба „ Димитър Добрович “ показаха упоритостта си не просто да напомнят наследството на двамата огромни художници – сценографи, създатели на мостри в театралното, филмовото и други области на изкуството, носители на голям брой влиятелни оценки и награди. Но най-много да предизвикат интереса към основаването на непреходно изкуство, на първокласен артикул, без значение от особеностите на времето. Както бе маркирано на откриването на експозицията на 6 юли вечерта, те, двамата, направиха нещо огромно и съумяха да го предадат, само че въпросът през днешния ден, когато шир-потребата завладява територии и в духовния ни живот, по какъв начин да се опази изкуството от псевдо – облика му.
Доц. Красимир Добрев, прочут сливенски художник, академични учител и притежател на огромната премия за достижения в изкуството и културата „ Добри Чинтулов “ обърна особено внимание на един от неповторимите планове на Евгени Вълев – Гербът на община Сливен. Създаването на плана е било обвързвано със задълбочена подготовка и изследвания, вследствие на което създателят основава висок пример, отговарящ на всички условия на хералдиката, с вплитането на емблематични знаци за града. Доц. Добрев изрази вяра, че гербът ще бъде непокътнат за поколенията без визията му да бъде поругана от опити да бъде „ осъвременен “.
Директорът на галерията Маргарита Пенева и екипът й посрещнаха в зала „ Сирак Скитник “ художници, интелектуалци и фенове на изкуството, някои от които са имали достойнството да познават персонално Евгени Вълев. Гост на събитието бе и зам. кметът Стоян Марков.
Експозицията „ Сценографията – сбъдната фантазия и заслужен път “ е отдадена на 90-годишнината на двамата създатели и може да бъде забелязана до 30 август. Тя е станала допустима с помощта на положителната воля на персоналната сбирка на семейство Вълеви и наследници и брачната половинка Евгения Николова. Изложбата е измежду най – значимите събития в календара от културни събития на Сливен.
Евгени Вълев работи повече от 30 години в Сливенския трагичен спектакъл, където основава незабравими театрални оформления. Експериментира в живописта, основал е мостри на графичната рисунка и дизайн, на стенописите. Участвал е в алпийската експедиция до Килиманджаро през 1969 година Негови картини са в Националната художествена изложба, в ХГ „ Д. Добрович “ – Сливен, в частни сбирки. Носител е на премията „ Добри Чинтулов “.
За разлика от приятеля си Евгени Вълев, Николай Николов не се завръща в Сливен. Но работи в доста български театри, в това число в София, както и в Москва. Доцент е по сценография в Националната художествена академия от 1969 д 1993 година, по – късно основава и управлява университетска катедра „ Изобразителни изкуства “ в Пловдив. Той е костюмограф на филми, останали в Златния фонд на българското кино: драмите „ Цар Иван Шишман “ /1969 г./, „ Юлия Вревская “ /1978 г./, „ БорисI “ /1985 г./, „ Време разделно “ /1988 г./.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ