Арх. Неделчев пред Фрог: Съживихме френски комикс по романа „Под игото“ от преди 50 години, светотатство е да се подменят думите на Вазов
„ В тази книга илюстрациите на „ Под игото “ на Жак Наре са съпроводени с достоверния текст на Иван Вазов. Кое прави литературата литература, а не журналистика или нещо друго? Стилът. Той се трансформира без същинските думи. Намирам за осквернение това, което са създали някои хора – да подменят достоверните думи на Вазов с други.
Това сподели пред Фрог Нюз проектант Орлин Неделчев от Русе, който е създател на одеве излязлата книга, събрала над 270 френски илюстрации на романа на Иван Вазов. Ето какво още показа той за неповторимото издание:
Арх. Неделчев, по какъв начин въобще попаднахте на този комикс. Той е от преди половин век. Как по този начин до в този момент никой не е чувал за него?
Съвсем инцидентно стана всичко. Преди повече от четири години, се срещнах с един русенец, който, по отношение на писането на дипломната си работа, завършвайки педагогика в Шумен, беше попаднал на годишник на списание „ Паралели “, издавано от Българска телеграфна агенция. Може би, към този момент малко хора го помнят. В него (през февруари 1970 година), тогавашният ни сътрудник на Българска телеграфна агенция в Париж, прави изявление с никому незнайния у нас френски художник Жак Наре. В това изявление се споделя по какъв начин художникът и брачната половинка му идват за няколко седмици в България. Разхождат се из местата на дейностите на Вазовия разказ „ Под игото “, вършат ескизи, или както ги назовават художествени наброски, за бъдещите илюстрации, за които са поели ангажимент към ежедневника „ Юманите “, който е издание на френската компартия. Ангажирани са да илюстрират романа, който излиза като прибавка към културната страница на вестника. Така, този мой прочут, попада на тази публикация, за която ми описа. Аз също я намерих. Стана ми извънредно любопитно като събитие. Защо французите са се поинтересували, а ние нищо не знаем? Издирихме доста мъчно броевете, в които е оповестен романа и илюстрациите към него. Това са 135 броя на вестника. Всеки работен ден са излизали по два фрагмента, съпроводени с превод на френски на текста на романа. Това се случва от септември 1969 до март 1970 година, в продължение на 6 месеца.
Снимки: Facebook
Къде и по какъв начин открихте изданията на вестника с илюстрираните добавки?
Този вестници се оказаха непокътнати само в къщата-музей на Иван Вазов, в родния му град Сопот. Казвам само, тъй като се оказа, че даже един от броевете липсваше. Отидох да го диря в националната библиотека „ Св.Св. Кирил и Методий “ в София, само че там ми споделиха, че в архива го има записан в каталога, само че никой не може да ме ориентира къде са складирани тези „ архивни единици “, както се назовават. Реално не може да се доближи до тях.
Говорим за френски вестник, който е излязъл от щемпел преди 50 години и неговия списък в България, нали вярно ви разбирам?
Да, за списък от преди 50 години става въпрос. Френският вестник излиза и сега. Въпросът е, че заради смяна в системата, взаимоотношенията сред страните с разпространяването на печата са разнообразни и изданието не доближава до България през днешния ден.
Как намерихте изчезналия брой?
В страната ни е по този начин: когато една институция не работи, намират се хора или човек. Така се случи и с този проблем. Жената, към която се обърнах в библиотеката ми сподели, че откакто не може да се откри архива, тя има другарка в Брюксел, която ще помоли да помогне и да направи копия от библиотеката там. Аз не познавам тази дама, нито тя мен, само че бе по този начин общителна да предложи услугата си напълно доброжелателно, благожелателно и безплатно. Благодарение на тези две дами, броят бе доставен до България по електронен път. Има хора, родолюбиви, които харесаха концепцията още на това равнище и ми помогнаха.
Какво научихте за художника Жак Наре, с изключение на, че е идвал особено поради романа на Вазов в България, съвсем век след излизането му?
В самата книга съм присъединил 4-5 страници с предговори, в които в детайли описвам и съм се опитал да обясня предисторията на художника и всичко, което открих за него. Има и илюстрации на други негови творби. Може да видите и самото изявление, за което загатнах, на българския сътрудник в Париж. Включен е предговорът от френския вестник, който излиза преди първите две илюстрации на романа, който също е доста забавен.
Колко време ви лиши целия развой – събирането на броевете, тази информация, оформянето му в издание?
Вече може да се откри илюстрованото издание. Самото комикс произведение в никакъв случай не е излизало събрано в книга във Франция. То си остава единствено в печата на медията, както е било оповестено. Това в действителност беше предизвикването – да се съберат всички броеве, да се подредят, да се оформят страниците като естествена комикс книга. Отне ми към три години работата по това издание. Тя не е характерен комикс, тъй като ги няма балончетата и графичните звукови детайли и детонациите, само че е тип комикс. Според мен илюстрациите са превъзходни и си заслужава да отдадем респект на художника Жак Наре, който е намерил време, сили и гений да направи всичко това. Говорим за 270 рисунки. Ако си помислите, това е доста сериозен труд. Аз съм проектант и също върша ескизи и рисунки, знам какъв брой комплициран развой е това. Особено, когато би трябвало да нарисуваш смислени рисунки, не просто драсканици. Ще ги видите, доста е забавно. Ще призная, че най-вече време ми лиши търсенето на авторските права.
Разкажете за това, изпреварвате въпроса ми.
Не знам в действителност какво тъкмо да ви опиша. Това са едни преписки, едни писма, разкарвани напред-назад в институциите. Всички отговаряха, че при тях няма регистрирани авторски права. Това бе блуждаене, до момента в който отново не стигнах до един прочут, французин, който е комикс художник. Работил е на времето за изданието „ Пиф “ да! От него научих, че Наре и брачната половинка му са умряли, като и че нямат деца и директни наследници. Всъщност, в никоя от френските организациите и държавни институции, в които ревизирах, няма регистрирани техни авторски права.
А вестникът?
Правата при обява не са за повече от 7-10 години по общоприетите контракти. Същия човек ми сподели още, че при всички случаи, вестникът няма такива права. 10 писма съм написал до вестника във Франция. Включително и такова с противоположна квитанция, с цел да съм сигурен, че е получено от тях запитването ми. Никой не ми отговори. От същия собствен прочут научих, че те са затънали в съществени финансово-юридически проблеми, а вестникът може да бъде разгласен във банкрут. Не съм наблюдавал случилото се с него. Така или другояче, никой не ми обърна внимание. Остана провесен казусът с авторските права. Единственият, който може вероятно да ги държи е вероятно министерството на културата на Франция, само че и от там не получих отговор.
Явно сте създали всичко належащо, само че никой не ви е обърнал внимание, имате потвърждения, че нямат искания за авторски права. Книгата е реалност, само че въпреки всичко звучите като че ли сте бързали. Има ли причина за това?
Времето по този начин си летеше, а тази година има две специфични годишнини. Едната е 125 години от публикуването от Чипев на първото издание на романа от през 1894 година в книжно тяло. Тогава за първи път излиза като разказ. Втората годишнина е 50 години от първата обява във вестник „ Юманите “. Така взех решение да направя изданието, с цел да не се изтърван тези две годишнини. Запазил съм, в издателското каре, малка врата, с която всеки, който удостовери правата си, е добре пристигнал в редакцията, с цел да му бъдат изплатени възнагражденията.
Нека ви върна към наличието на романа. Последните дни се подлага на критика яростно, друго ново издание на „ Под игото “, в което целият текст на Иван Вазов е пренаписан на „ понятен “ език. Премахнати над 6 000 архаични думи и изрази и са сменени със модерни или техни пояснения. Какво мислите за това?
В този смисъл мисля, че се регистрирам от страната на нормалността. Защото, започвайки работа по текста, т.е. да превеждам френския текст на български, след 10-тата страница разбрах, че с това нещо не е наред. Случва се нещо като предаване по негоден телефон – езикът на Вазов е преведен на френски, а аз трябваше да го върна още веднъж на български през френския. Изобщо не звучеше достоверно. За това се захванах с изваждането на достоверния текст. В тази книга илюстрациите на Жак Наре са съпроводени с оригналния текст на Иван Вазов, който открих в издание от 1941 година под редакцията на Михаил Анраудов. Това издание е напълно обикновено, с всички архаизми, с носовките и така нататък Разбира се еровите букви съм ги премахнал, с цел да може да бъде прочетено, само че всички тези хубави, сочни слова на Иван Вазов съм запазил тъкмо с мисълта, че това е смисълът, стилът. Кое прави литературата литература, а не журналистика или нещо друго? Стилът. Той се трансформира без истинските думи. Заради това, намирам за осквернение това, което са създали някои хора – да подменят достоверните думи на Вазов с други. Това не е правилно, меко казано. В този смисъл мисля, че съм на по-правилният път. Децата би трябвало да създадат изпитание да научат нови неща. Сещам се за една фраза, че „ Не би трябвало писателят и творбата да слязат до равнището на читателя, а би трябвало читателят да се издигне до равнището на творбата и езика на създателя. “
Поводът да ви потърся бе, че напълно инцидентно видях за вашата книга с илюстрациите във Facebook, само че никой не приказва за нея в общественото пространство. От това, което разказахте до в този момент е ясно, че даже единствено историята й е впечатляваща. Но пък за изданието с „ пренаписания “ Вазов се приказва от дни. Мислите ли, че това с „ редакцията “ на текста е поради шума, не поради наличието?
От една страна си мисля, че „ пътят към пъкъла е застлан с положителни планове “. Сигурен съм, че подбудите на редакторите са били напълно честни – да създадат творбата по-разбираемо за актуалния възпитаник. Но методът, по който това е сторено, ми се коства несъответствуващ, меко казано. А другояче от маркетингова позиция / в случай че изобщо някой е правил маркетингово проучване/ това поправено издание може и да се продава. Нали знаете това златно предписание: „ Всеки скандал продава! “.
Приемате ли, че могат всички тези думи да бъдат осъвременени и обяснени посредством записка под линия, с цел да могат и децата и възрастните да обогатят и речника и понятията си?
Да, по този начин е. Има към този момент и такова издание, виждал съм го, тъкмо по този метод са направени разясненията, с записка под линия на всяка страница. Друг е въпросът, че някои от тях не бяха свястно обяснени, според мен, само че това е към този момент различен вид проблем, тъй като има разногласия.
Изкушавам се да ви запитвам дали имате различен план и предизвикателство пред себе си след „ Под игото “ с илюстрациите на френския художник. Имате ли?
Да, имам. Ще си разреша да споделя напълно малко от него, тъй като мисля, че също ще е доста забавно. Проектът ми, може би ще прозвучи малко нескромно и амбициозно, само че не знам по какъв начин да го показва по различен метод. Нагърбил съм се да напиша една история за последните дни на град Русе преди Освобождението. Има една история, която е доста малко известна в България. Известна е в Русе, тъй като е част от градските митове, само че не и в страната. Тя е за това по какъв начин в Русе Иван Ведър, който е основоположник на масонството в България, съумява да избави русенци от всеобщо изтребване и заколение, с помощта на контактите си по масонска линия. Това е единствено дребна част от сюжета. Когато се зарових към „ Под игото “ на Иван Вазов, прочетох и вторият му разказ „ Нова земя “, който също е извънредно забавен. По-голямата част от действието се развива точно в Русе, което също е малко известно. Навлизайки в епохата ми оказа въздействие и фактът, че съм проектант и малко или доста се занимавам и със остарялата русенска архитектура. Реших да се опитам да пресъздам образно по какъв начин е изглеждал най-европейският град на империята в България тогава. Получиха се доста забавни неща в изследванията ми. Попаднах на преписка на репортерите от френски вестници, тъй като съм франкофон и естествено влязох в уеб страницата на френската национална библиотека. Там попаднах на изданията на „ Илюстрасион “ и „ Льо вестник илюстре “ (?), които са имали всеки ден (от Русе?) по телеграфа репортажи за развиването на събитията, от мястото, което са наричали „ Източния въпрос “. Говоря за времето, когато към този момент е оповестена война на Турция от Русия и Александър ІІ. Решил съм да направя подобен илюстрован, графичен разказ. Това е предизвикването, което съм сложил пред себе си.
Идеята ви звучи в действителност като съществено предизвикателство, поради неповторимата за България архитектура в Русе, за която в страната ни доста малко се знае. В тази връзка да ви попитам като проектант - опазва ли се това завещание през днешния ден?
Не. Отговорът е - не. В София от ЖП завода виждам е останала единствено една доста забавна фасада, тютюневите хранилища в Пловдив също ги няма… Виждате сами какво става. Изобщо развиващия се „ капитализъм “ много жестоко и брутално напредва. Посяга и на архитектурата и на литературата.
Малко хора ценят и опазват такива полезности. Получавате ли поддръжка, в това което вършиме?
Във всеки миг получавам поддръжка. В понеделник започнахме показване на книгата във Facebook. Ще споделя нещо, което за мен беше доста забавно и даже необичайно. Първият ден, когато публикувахме клипа за книгата, направихме го като филмов откъс, както и информация за изданието, имаше близо 300 реакции, които получихме от най-различи хора. Нито една не беше хейтърска, което си е доста огромен %.
Интервю на Диана Йонкова
Вижте видеото с рисунките на Жак Наре по романа на Иван Вазов „ Под игото “
Това сподели пред Фрог Нюз проектант Орлин Неделчев от Русе, който е създател на одеве излязлата книга, събрала над 270 френски илюстрации на романа на Иван Вазов. Ето какво още показа той за неповторимото издание:
Арх. Неделчев, по какъв начин въобще попаднахте на този комикс. Той е от преди половин век. Как по този начин до в този момент никой не е чувал за него?
Съвсем инцидентно стана всичко. Преди повече от четири години, се срещнах с един русенец, който, по отношение на писането на дипломната си работа, завършвайки педагогика в Шумен, беше попаднал на годишник на списание „ Паралели “, издавано от Българска телеграфна агенция. Може би, към този момент малко хора го помнят. В него (през февруари 1970 година), тогавашният ни сътрудник на Българска телеграфна агенция в Париж, прави изявление с никому незнайния у нас френски художник Жак Наре. В това изявление се споделя по какъв начин художникът и брачната половинка му идват за няколко седмици в България. Разхождат се из местата на дейностите на Вазовия разказ „ Под игото “, вършат ескизи, или както ги назовават художествени наброски, за бъдещите илюстрации, за които са поели ангажимент към ежедневника „ Юманите “, който е издание на френската компартия. Ангажирани са да илюстрират романа, който излиза като прибавка към културната страница на вестника. Така, този мой прочут, попада на тази публикация, за която ми описа. Аз също я намерих. Стана ми извънредно любопитно като събитие. Защо французите са се поинтересували, а ние нищо не знаем? Издирихме доста мъчно броевете, в които е оповестен романа и илюстрациите към него. Това са 135 броя на вестника. Всеки работен ден са излизали по два фрагмента, съпроводени с превод на френски на текста на романа. Това се случва от септември 1969 до март 1970 година, в продължение на 6 месеца.
Снимки: Facebook
Къде и по какъв начин открихте изданията на вестника с илюстрираните добавки?
Този вестници се оказаха непокътнати само в къщата-музей на Иван Вазов, в родния му град Сопот. Казвам само, тъй като се оказа, че даже един от броевете липсваше. Отидох да го диря в националната библиотека „ Св.Св. Кирил и Методий “ в София, само че там ми споделиха, че в архива го има записан в каталога, само че никой не може да ме ориентира къде са складирани тези „ архивни единици “, както се назовават. Реално не може да се доближи до тях.
Говорим за френски вестник, който е излязъл от щемпел преди 50 години и неговия списък в България, нали вярно ви разбирам?
Да, за списък от преди 50 години става въпрос. Френският вестник излиза и сега. Въпросът е, че заради смяна в системата, взаимоотношенията сред страните с разпространяването на печата са разнообразни и изданието не доближава до България през днешния ден.
Как намерихте изчезналия брой?
В страната ни е по този начин: когато една институция не работи, намират се хора или човек. Така се случи и с този проблем. Жената, към която се обърнах в библиотеката ми сподели, че откакто не може да се откри архива, тя има другарка в Брюксел, която ще помоли да помогне и да направи копия от библиотеката там. Аз не познавам тази дама, нито тя мен, само че бе по този начин общителна да предложи услугата си напълно доброжелателно, благожелателно и безплатно. Благодарение на тези две дами, броят бе доставен до България по електронен път. Има хора, родолюбиви, които харесаха концепцията още на това равнище и ми помогнаха.
Какво научихте за художника Жак Наре, с изключение на, че е идвал особено поради романа на Вазов в България, съвсем век след излизането му?
В самата книга съм присъединил 4-5 страници с предговори, в които в детайли описвам и съм се опитал да обясня предисторията на художника и всичко, което открих за него. Има и илюстрации на други негови творби. Може да видите и самото изявление, за което загатнах, на българския сътрудник в Париж. Включен е предговорът от френския вестник, който излиза преди първите две илюстрации на романа, който също е доста забавен.
Колко време ви лиши целия развой – събирането на броевете, тази информация, оформянето му в издание?
Вече може да се откри илюстрованото издание. Самото комикс произведение в никакъв случай не е излизало събрано в книга във Франция. То си остава единствено в печата на медията, както е било оповестено. Това в действителност беше предизвикването – да се съберат всички броеве, да се подредят, да се оформят страниците като естествена комикс книга. Отне ми към три години работата по това издание. Тя не е характерен комикс, тъй като ги няма балончетата и графичните звукови детайли и детонациите, само че е тип комикс. Според мен илюстрациите са превъзходни и си заслужава да отдадем респект на художника Жак Наре, който е намерил време, сили и гений да направи всичко това. Говорим за 270 рисунки. Ако си помислите, това е доста сериозен труд. Аз съм проектант и също върша ескизи и рисунки, знам какъв брой комплициран развой е това. Особено, когато би трябвало да нарисуваш смислени рисунки, не просто драсканици. Ще ги видите, доста е забавно. Ще призная, че най-вече време ми лиши търсенето на авторските права.
Разкажете за това, изпреварвате въпроса ми.
Не знам в действителност какво тъкмо да ви опиша. Това са едни преписки, едни писма, разкарвани напред-назад в институциите. Всички отговаряха, че при тях няма регистрирани авторски права. Това бе блуждаене, до момента в който отново не стигнах до един прочут, французин, който е комикс художник. Работил е на времето за изданието „ Пиф “ да! От него научих, че Наре и брачната половинка му са умряли, като и че нямат деца и директни наследници. Всъщност, в никоя от френските организациите и държавни институции, в които ревизирах, няма регистрирани техни авторски права.
А вестникът?
Правата при обява не са за повече от 7-10 години по общоприетите контракти. Същия човек ми сподели още, че при всички случаи, вестникът няма такива права. 10 писма съм написал до вестника във Франция. Включително и такова с противоположна квитанция, с цел да съм сигурен, че е получено от тях запитването ми. Никой не ми отговори. От същия собствен прочут научих, че те са затънали в съществени финансово-юридически проблеми, а вестникът може да бъде разгласен във банкрут. Не съм наблюдавал случилото се с него. Така или другояче, никой не ми обърна внимание. Остана провесен казусът с авторските права. Единственият, който може вероятно да ги държи е вероятно министерството на културата на Франция, само че и от там не получих отговор.
Явно сте създали всичко належащо, само че никой не ви е обърнал внимание, имате потвърждения, че нямат искания за авторски права. Книгата е реалност, само че въпреки всичко звучите като че ли сте бързали. Има ли причина за това?
Времето по този начин си летеше, а тази година има две специфични годишнини. Едната е 125 години от публикуването от Чипев на първото издание на романа от през 1894 година в книжно тяло. Тогава за първи път излиза като разказ. Втората годишнина е 50 години от първата обява във вестник „ Юманите “. Така взех решение да направя изданието, с цел да не се изтърван тези две годишнини. Запазил съм, в издателското каре, малка врата, с която всеки, който удостовери правата си, е добре пристигнал в редакцията, с цел да му бъдат изплатени възнагражденията.
Нека ви върна към наличието на романа. Последните дни се подлага на критика яростно, друго ново издание на „ Под игото “, в което целият текст на Иван Вазов е пренаписан на „ понятен “ език. Премахнати над 6 000 архаични думи и изрази и са сменени със модерни или техни пояснения. Какво мислите за това?
В този смисъл мисля, че се регистрирам от страната на нормалността. Защото, започвайки работа по текста, т.е. да превеждам френския текст на български, след 10-тата страница разбрах, че с това нещо не е наред. Случва се нещо като предаване по негоден телефон – езикът на Вазов е преведен на френски, а аз трябваше да го върна още веднъж на български през френския. Изобщо не звучеше достоверно. За това се захванах с изваждането на достоверния текст. В тази книга илюстрациите на Жак Наре са съпроводени с оригналния текст на Иван Вазов, който открих в издание от 1941 година под редакцията на Михаил Анраудов. Това издание е напълно обикновено, с всички архаизми, с носовките и така нататък Разбира се еровите букви съм ги премахнал, с цел да може да бъде прочетено, само че всички тези хубави, сочни слова на Иван Вазов съм запазил тъкмо с мисълта, че това е смисълът, стилът. Кое прави литературата литература, а не журналистика или нещо друго? Стилът. Той се трансформира без истинските думи. Заради това, намирам за осквернение това, което са създали някои хора – да подменят достоверните думи на Вазов с други. Това не е правилно, меко казано. В този смисъл мисля, че съм на по-правилният път. Децата би трябвало да създадат изпитание да научат нови неща. Сещам се за една фраза, че „ Не би трябвало писателят и творбата да слязат до равнището на читателя, а би трябвало читателят да се издигне до равнището на творбата и езика на създателя. “
Поводът да ви потърся бе, че напълно инцидентно видях за вашата книга с илюстрациите във Facebook, само че никой не приказва за нея в общественото пространство. От това, което разказахте до в този момент е ясно, че даже единствено историята й е впечатляваща. Но пък за изданието с „ пренаписания “ Вазов се приказва от дни. Мислите ли, че това с „ редакцията “ на текста е поради шума, не поради наличието?
От една страна си мисля, че „ пътят към пъкъла е застлан с положителни планове “. Сигурен съм, че подбудите на редакторите са били напълно честни – да създадат творбата по-разбираемо за актуалния възпитаник. Но методът, по който това е сторено, ми се коства несъответствуващ, меко казано. А другояче от маркетингова позиция / в случай че изобщо някой е правил маркетингово проучване/ това поправено издание може и да се продава. Нали знаете това златно предписание: „ Всеки скандал продава! “.
Приемате ли, че могат всички тези думи да бъдат осъвременени и обяснени посредством записка под линия, с цел да могат и децата и възрастните да обогатят и речника и понятията си?
Да, по този начин е. Има към този момент и такова издание, виждал съм го, тъкмо по този метод са направени разясненията, с записка под линия на всяка страница. Друг е въпросът, че някои от тях не бяха свястно обяснени, според мен, само че това е към този момент различен вид проблем, тъй като има разногласия.
Изкушавам се да ви запитвам дали имате различен план и предизвикателство пред себе си след „ Под игото “ с илюстрациите на френския художник. Имате ли?
Да, имам. Ще си разреша да споделя напълно малко от него, тъй като мисля, че също ще е доста забавно. Проектът ми, може би ще прозвучи малко нескромно и амбициозно, само че не знам по какъв начин да го показва по различен метод. Нагърбил съм се да напиша една история за последните дни на град Русе преди Освобождението. Има една история, която е доста малко известна в България. Известна е в Русе, тъй като е част от градските митове, само че не и в страната. Тя е за това по какъв начин в Русе Иван Ведър, който е основоположник на масонството в България, съумява да избави русенци от всеобщо изтребване и заколение, с помощта на контактите си по масонска линия. Това е единствено дребна част от сюжета. Когато се зарових към „ Под игото “ на Иван Вазов, прочетох и вторият му разказ „ Нова земя “, който също е извънредно забавен. По-голямата част от действието се развива точно в Русе, което също е малко известно. Навлизайки в епохата ми оказа въздействие и фактът, че съм проектант и малко или доста се занимавам и със остарялата русенска архитектура. Реших да се опитам да пресъздам образно по какъв начин е изглеждал най-европейският град на империята в България тогава. Получиха се доста забавни неща в изследванията ми. Попаднах на преписка на репортерите от френски вестници, тъй като съм франкофон и естествено влязох в уеб страницата на френската национална библиотека. Там попаднах на изданията на „ Илюстрасион “ и „ Льо вестник илюстре “ (?), които са имали всеки ден (от Русе?) по телеграфа репортажи за развиването на събитията, от мястото, което са наричали „ Източния въпрос “. Говоря за времето, когато към този момент е оповестена война на Турция от Русия и Александър ІІ. Решил съм да направя подобен илюстрован, графичен разказ. Това е предизвикването, което съм сложил пред себе си.
Идеята ви звучи в действителност като съществено предизвикателство, поради неповторимата за България архитектура в Русе, за която в страната ни доста малко се знае. В тази връзка да ви попитам като проектант - опазва ли се това завещание през днешния ден?
Не. Отговорът е - не. В София от ЖП завода виждам е останала единствено една доста забавна фасада, тютюневите хранилища в Пловдив също ги няма… Виждате сами какво става. Изобщо развиващия се „ капитализъм “ много жестоко и брутално напредва. Посяга и на архитектурата и на литературата.
Малко хора ценят и опазват такива полезности. Получавате ли поддръжка, в това което вършиме?
Във всеки миг получавам поддръжка. В понеделник започнахме показване на книгата във Facebook. Ще споделя нещо, което за мен беше доста забавно и даже необичайно. Първият ден, когато публикувахме клипа за книгата, направихме го като филмов откъс, както и информация за изданието, имаше близо 300 реакции, които получихме от най-различи хора. Нито една не беше хейтърска, което си е доста огромен %.
Интервю на Диана Йонкова
Вижте видеото с рисунките на Жак Наре по романа на Иван Вазов „ Под игото “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ