Залезите и изгревите на юни 1923-а и днес кървят
В такава загадка са забъркани от време на време упоритостите за власт, популярност и пари, да не забравим и пролятата кръв, че всичко е потънало в непрогледна мъгла и през днешния ден. Хеле пък след последната подарена власт, която получи под външен напън ПП-ДБ. Преди три дни водачи на тази формация - Кирил Петков, Атанас Атанасов и Владислав Панев, че и министърът Кирил Вътев, уважиха 100 години от убийството на Александър Стамболийски, прегърнати с… Български земеделски народен съюз и Обединени земеделци. (Е, преди три месеца земеделците далновидно се вляха при претендентите за власт от Политическа партия...) А отново в този ден клакьори на новата власт обикаляха из всичките медии да изясняват, че Деветоюнският прелом не бил закононарушение, а бил отмъщение за отвратителния режим на същия Стамболийски с неговото земеделско държавно управление. И вижте по-долу „ указателната ” табела на общината, лепната до кръстовището на бул. „ Стамболийски “ и бул. „ Христо Ботев ” в центъра на София – той бил правил противоречиви промени и основал напрежение в обществото с властническите си трендове! Кой различен български министър председател е окичен с сходни словеса, и кой е нарочван за деспот на улична табела?! А другояче се пъчат да ни убедят какъв брой доста тачат паметта на Стамболийски. Поредно двуличие и измама.
Политическата неразбория не е за първи път. Ето още един, може би най-фрапиращия образец. Какво се случва на 9-и септември 1944 година с няколко от висшите главорези с бели ръкавици и якички, управлявали и вдъхновявали вакханалията на 9 юни – Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски, последният е бил и министър на правораздаването, внесъл за гласоподаване през 1925 година в Народното събрание допълнения в печалния Закон за отбрана на страната, донесли толкоз премеждия и гибел?Защо не са изправени и те пред Народен съд за избитите с тяхната благословия българи, в това число и депутати? Както е добре известно, нищо сходно не им се случва, в противен случай. Кимон Георгиев става министър-председател, Дамян Велчев – министър на войната, бай Цвятко – регент, а сговориста Венелин Ганев също е регент! Не е ли удивително? Навярно поради тях и неколцина други закъснява с 10 години процесът за пролятата кръв през 1923- 1925 година Как да седнат на подсъдима пейка пред Народен съд през 1944-1945 година обвинени, които управляват държавно управление и страна?
Дали е вярно да се назовава държавното управление на Отечествен фронт през 1944 година комунистическо, когато отпред му стоят и отявлени фашисти. И доста други въпроси ми идват мислено, само че ще ги оставя за различен път..
А тематиката за това, че повече от половината държавно управление и регентството са сръбски и британски шпиони, за което има доста документални свидетелства, никак няма да я предприемам през днешния ден.
Проф. Александър Цанков „ България в бурно време ”, мемоари, изд. „ Прозорец ”, 1999 година
Превратът на 9 юни 1923 година
Военната лига има дребна история. Тази, която извърши преврата на 9 юни 1923 година, се сътвори една-две години преди този момент. Създателите й бяха офицери от запаса на армията… Инициаторът и основателят е полковник Дамян Велчев, уволнен в запаса на армията заради понижение броя на настоящите офицери след Първата международна война. Дамян Велчев е историческа персона и нему политическата история на България ще отреди доста страници. Добър, смел боеви офицер, взел присъединяване във всички войни, по всички фронтове, той бе роден конспиратор. Стихията на живота му беше единствено конспирацията и военните преврати, само че единствено там и на никое място другаде…
Най-близки сътрудници на Дамян Велчев бяха още трима души: подполковник Кимон Георгиев, който през 1919/1920 беше настоящ офицер, и артилерийските капитани Никола Рачев и Владимир Начев. Тази четворка беше душата, мозъкът и волята на лигата. Тия господа поддържаха връзките с мен. Отношенията сред тях и мен бяха другарски, свързани с делото, на което служехме…
Деветоюнският прелом стана под лозунга „ Да се освободи цар Борис от дружбашки плен. Да се закрепи царският престол ”. Вълков настояваше и в това направление упорства да се подхващат дейности единствено със единодушието на царя като висш военачалник…
Най-напред на мен се повери, по този начин да се каже, политическата подготовка на преврата. Аз единствен и единствено аз бях по отношение на основните деятели в лигата. Моята работа първоначално беше посредством връзките, които имах, било с персони, било с всякакви организации, да потвърждавам, че държавното управление Стамболийски с легални средства не може да бъде отстранено. Нямаше нито политическа, нито социална мощ за такава една работа. Единствената мощ въпреки всичко остава армията в лицето на Военната лига[…] Дамян Велчев имаше своя тактичност, своя метода, той не общуваше с огромните, т.е. висшите военачалници. Привличаше и печелеше по-малките – поручици, капитани и майори, ротни и дружинни командири, и рядко приобщаваше някой полкови командири. Но поставяше на висшите и най-висшите места високи чинове от запаса на армията, които в миг на деяние обличаха военните си униформи. Такъв бе казусът да вземем за пример с военачалник Лазаров, уволнен в запаса на армията, който на 8 против 9 юни 1923 година облече военната си униформа и пое командата на целия софийски гарнизон[…]
Конспиративната машина през месеците март и април на 1923 година бе пусната в деяние и не можеше към този момент да бъде спряна, само че се понижи ходът и работата не се отлагаше, само че се замедляваше.
Всяко закъснение обаче беше с рискови последствия, разколебаване у едни, отричане у други. Дългото отсрочване не можеше да резервира в цялостна загадка това, което се готвеше. Имаше към този момент някои белези[…]
Все по това време – сред 1 и 3 юни, евентуално под усещане на слуховете, които бяха в обращение, аз бях подирен и извикан на среща с цар Борис[…]
„ Исках да ви видя, драги приятелю – царят неведнъж се обръщаше с такава вежливост към ония, пред които искаше да подчертае своята откровеност и приятелско благоволение, - да поговоря с вас и ви помоля да въздействате на господата да не подхващат някоя случка. ” Бях обезпокоен и, както споделят, мравки лазеха по гърба ми. Повтарях в себе си: какво излезе? Как ли ще се гледаме след няколко дни и кой и къде ще бъде? Дали аз под бесилката или пръв консултант на царя на българите Борис III…
Не знам по какъв начин да стартира, въпреки че има моменти, когато мозъкът работи интензивно и какво ли не ми мина през мозъка. Първото ми съмнение беше, че той ме изпитва, че той в действителност знае що става и се преструва. Но мислех и друго и то ме плашеше. Конспирацията е разкрита, въпреки че я приписва на македонците. Най-после събрах сили и с същинско успокоение отговорих: „ Ваше Величество, неправилно се обръщате към мен. Аз нямам връзки с организацията – и това беше самата истина. – Но вие имахте такива. ” „ Загубих ги ” – отвърна той. „ Но в случай че пожелаете, можете да ги възобновите. ” Тия връзки той поддържаше посредством университетския професор Никола Милев, един от околните на Тодор Александров… Цар Борис повтори отначало, че последствията могат да бъдат ужасни, изключително за София. То е въпрос на сили, ще си премерят силите. С това нашият диалог, който търпя два-три часа, се приключи[…]
Хитър и интелигентен, на цар Борис не му липсваше и далновидност, неговата естествена вътрешен глас постоянно му подсказваше събитията. Нему липсваше единствено едно – решителност[…]
Заповедта за деяние беше дадена на 8 против 9 юни. На 6 юни оповестих на всички, които влизаха в листата на новото държавно управление, да се съберат на уреченото място към 9 часа вечерта. И фактически всички бяха точни, и всички усещаха и разбираха, че тая нощ е съдбоносна и за нас персонално, само че най-много за България. Защото в случай че превратът не беше съумял, и Стамболийски станеше още веднъж стопанин на ситуацията, освен ние персонално щяхме да увиснем на бесилката, само че и цар Борис щеше да загуби трона…
Цар Борис и Александър Стамболийски бяха два свята, две култури, два човешки вида, сред които няма нищо общо. Те се изключваха по всичко…
В 2 часа през нощта войските от софийския гарнизон потеглиха от казармите и се насочиха всяка по предназначението си. Всичко се вършеше тъкмо по авансово направения проект: машината на конспирацията беше пусната и функционираше с точността на часовник. До сутринта всичко бе свършено[…]
Към 4 и половина часа сутринта на 9 юни одеве беше почнало да се разсъмва. Чухме мощно ура. Всички скочихме и в момент се отправихме към прозорците, които гледаха към насрещната улица[…] В тоя момент ето го и Дамян Велчев в униформата на полковник, съпроводен от своя адютант. По разпоредбите на военната работа рапортува за станалото. „ Господин полковник – обърна се той към Вълков, който беше по-старши от него, - делото е приключено с цялостен успех; заповедите се извършиха тъкмо по планувания проект. За благополучие няма злощастни произшествия. Армията извърши отечествения дълг. ”[…]
Във военното министерство се бяха събрали с изключение на министрите още доста други – публицисти, наши и непознати, представители на политическите партии, персонални другари. Като новороден влязох в салона, където бяха събрани бъдещите мои сътрудници. Сложих подписаните укази на масата, взех председателското място на министерския съвет, господата министри заеха и те местата си. Поздравих ги. От тоя миг ние бяхме законното държавно управление на България. Вратата на салона се отвори и в същия миг фотоапаратите на репортерите защракаха[...]
На 9 юни, деня на преврата, нашите комунисти попаднаха в ситуацията на Буридановото магаре. По това време, види се, тям още не бе известна марксистко-лениновата доктрина…
Двама от водачите на Българската комунистическа партия, провинциалните юристи Васил Коларов и Тодор Луканов, два-три дни след преврата се явиха персонално пред министъра на вътрешните работи военачалник Иван Русев, с цел да му заявяват като първи хора на партията, от името на която се явяват, че комунистическата партия остава настрани и няма никакви планове и не се интересува от промяната на държавното управление Стамболийски. С други думи, по този начин да се каже, комунистите остават неутрални. Министър Русев не се е задоволил с тая декларация единствено и е заставил двамата господа в негово наличие да се обадят на свои другари в някои от по-големите градове да мируват, което и сториха. И в действителност комунистите останаха безучастни. За тая своя постъпка бяха остро порицани от Третия интернационал в Москва и в следствие трябваше да се реабилитират…
Но Третият интернационал измисли друга, по-плитка, със същите оскърбителен цели неистина. Превратът на 9 юни, тръбяха господата от Москва на висок глас, бил инспириран и поддържан от реакционните кръгове в Европа за да се осуети политиката на Стамболийски на сплотяване с Русия и с Югославия… Нашите комунисти лицемерно съжаляват за осуетяването на сближението сред България и Югославия. Москва не искаше и да чуе за Югославия. Тя беше записана в черните описи на Кремъл. По това време, 1923 до 1941 година, Югославия беше единствената страна и в Европа и на Балканите, която беше скъсала всевъзможни дипломатически връзки с Русия…
Между цар Борис и мен, както през годините, когато управлявах, та и когато бях ръководител на Народното събрание, имаше доста недоразумения и спорове. Нашите връзки бяха току речи непрекъснато обтегнати. Цар Борис демонстрираше изключително благоволение към военния министър в моя кабинет военачалник Иван Вълков. Вълков като боен, още повече като се мислеше, че е значима персона в офицерската лига, в която все и вся беше полковник Дамян Велчев, си позволяваше някои работи, които не бяха разрешени и съвместими с офицерското му звание и поста, който заемаше като боен министър. Той се опитваше да се меси в политическите работи, само че най-главното, че протежираше една група офицери – настоящи и запасни, която в битката против комунистите се увличаше и преминаваше границите на това, което законите на България позволяваха. Жертва на техните подвизи паднаха някои депутати комунисти; един недодялан лидер на комунистическата партия. В това число би трябвало да причислим и убийството на Петко Д. Петков, депутат и брат на съдения и екзекутиран от българските комунисти Никола Д. Петков. Поради тия убийства и още други съществени различия аз няколко пъти желаех най-настоятелно оставката на военачалник Иван Вълков…
Из публикацията на Кимон Георгиев " Една паметна дата " , в. " Отечество ", 13 юни 1925 година
Всяка година днешният ден ще ни придвижва към спомените от акта на 9 юний 1923 година, който още за дълго време ще продължава да буди интерес измежду обществото. Едно по-пълно пояснение на това събитие не би било допустимо в един вестникарски отзвук. Все отново тоя акт би могъл незадълбочено да се характеризира в няколко реда, стига да се има пред очи картината на нашия политически живот, която го наложи. Ето в едри линии физиономията на режима на Стамболийски, чиито опустошения в духа и морала на българския народ ще би трябвало да лекуваме още за дълго.
Насаждане съсловност в ръководството, изкуствено възбуждане ненавист и изостряне несъгласията сред класите, сред селото и града, сред учени и неучени. Изплуване на повърхността тинята на обществото посредством предоставяне преднина на всичко полуинтелигентно, декласирано и незаконно. Даване необятен шир на диви хищнически инстинкти посредством жестоко посягане върху държавни, публични и частни парцели. Разклащане из основа на най-важните държавни институти: армията и правосъдното дело. Незапомнена безнравственост на полицията, превърната в гнездо за нихилистични замисли и акции против политически съперници. За разхищаване и разврат се даваха най-цинични образци от горната страна. Примирението със злото ставаше съвсем всеобщо.
За благополучие, измежду тоя общ честен крах и публичен разплох имаше още крепки духом български синове, които стояха будни на своя пост. Техният знак в последния миг сложи в придвижване незасегнатите от общата безнравственост морални сили в армията, към която като с вълшебен скиптър се сгрупира всичко почтено и родолюбиво в страната. Така армията извърши едно велико дело, спасявайки българския народ от честен погром.
Нека оставим историята да даде обективна преценка на това събитие в нашия политически живот, а на българския народ, в лицето на неговата интелигенция, дано пожелаем да довърши сполучливо положеното начало, защото замисълът на 9 юний чака продължителните и дружни старания на всички положителни синове на тая страна.
Из показанията на о.з. генерал-полковник Иван Вълков пред Народния съд. Публикувани от доцент Александър Гребенаров в кн. 2 на сп. " Македонски обзор ", 2003 година
Именувам се Иван Вълков Вълков, о.з. генерал-полковник, в допълнение на показанията ми, дадени по-рано, споделям следното:
Подробностите и показанията ми за събитията към " 9 юни ", някъде непотребни, замъглиха до известна степен същината. За това тук ще дефинира по-точно ролята на Царя към " 9 юни " и изясня най-същественото по убийството на Стамболийски.
1. За ролята на Царя към 9 юни.
Както и по-рано споделих, към два месеца преди 9 юни, Царят ме бе повикал на загадка среща в квартирата на Директора на зоологическата градина при самата градина (това бе немец). Той за пръв път ме вика, с цел да ме пита какво е ситуацията във войската. Сигурно беше се научил от адютанта си майор Драганов Първан (после п[олковни]к, някогашен боен и пълн. министър в Берлин и някогашен министър на Външните работи в кабинета на Багрянов) и о.з. п[олковни]к Калфов Христо (бивш адютант на Царя, някогашен министър на Външните работи и някогашен ръководител на Н. Събрание), че сме изоставили концепцията за прелом през м. февруари с.г. И стана ясно, че повикването бе да окуражи " Военния Съюз " в това направление, т.е. за преврата. Аз му оповестих, че настроението за едно събаряне на държавното управление е огромно. Помолих го - дали той не може по парламентарен път да направи нещо за намаляване на атмосферата, като се направи някоя реорганизация или нещо друго, с цел да не набъркваме войската и тя да се успокои. Той отговори изрично, че нищо не може да направи в тая посока. И тогава, откакто се обяснявахме обстойно и необятно все върху едни и същи положения, той съобщи, че не остава друго, с изключение на определения към този момент пътq т.е. преврата. С други думи, " Военния Съюз " имаше към този момент освен единодушие само че и неговото предпочитание. След това, аз към този момент не го виждах до 10-11 юни. Най-сетне, когато беше взето решението за датата " 9 юни ", Калфов е ориентирал Царя посредством Драганов. Калфов беше връзката с двореца. И царят, несъмнено, не е направил никакви възражения, а възприел, както споделяше Калфов, с облекчение решението. Това бе доста ясно, както споделих, поддържано от Царя и при срещата ми с него. Отиването му в Славовица на 7 юни, ясно е, е било за маскиране на преврата, така мечтан от него, а в това време да се подсигури, при положение, че превратът не би имал триумф.
След осъществяване на преврата, както и по-рано изложих, царят сутринта на 9 юни до 11 ч. се е криел из парка на двореца " Враня " т.е. до когато е бил към този момент сигурен, че превратът е съумял. Делегацията от Цанков, Смилов, Казасов, Ал. Цанев (о.з. п[олковни]к) и прочие, която беше отишла още от сутринта към 8 часа във " Враня ", е била призната от княгиня Евдокия. В 11 ч. се явява Царят и след едно малко видимо самоограничение да подпише указа за новото държавно управление, подава същия декрет и делегацията се връща. По убийството на Стамболийски той не отвори в никакъв случай дума с мен - сякаш нищо не е станало. Значи, това ликвидиране е било мечтано и утвърдено от него. Ясно е, че Царят желаеше и поощряваше по всички пътища осъществяването на преврата. При това, той е мислил повече за " Трона ", в сравнение с за България.
2. Най-същественото по убийството на Стамболийски.
Както показах по-рано, почвайки от 9 юни, в течение на 5-6 дни, ние министрите прекарвахме дълго време всеки ден в Министерството на войната. Там следях събитията и очаквайки установяването на ситуацията. Там идваха също и членовете на Централно управление на " В. Съюз " и други още офицери... Майор Рачев (секретарят на В. Съюз) ми доложи, че в М-вото е получено сведение от Сл. Василев на 9-ти вечерта или на 10 сутринта, че Стамболийски оказва опозиция със събраните негови селяни при Славовица и, че е имало потребност от поддръжка на войсково поделение там, изпратено от Пловдивския гарнизон. Това сведение го имал и н-ка на Софийския гарнизон г-л Лазаров. По тоя мотив Централно управление на " В. Съюз " се събрало в Гарнизонното ръководство... Там е било решено да се изпрати капитан Харлаков с една рота при Славовица в поддръжка на войсковото поделение там. Някои (подполк. Данчев и Найденов и о.з. п-к Савов) са изказали концепцията, че Стамболийски заслужава да бъде премахнат за това, като се употребява съпротивата му. Това предложение е било признато. Аз трябваше в качеството си на ръководител да взема мнение по това решение на " В. Съюз ", което и направих, като се солидаризирах с него и утвърдих.
Рачев ми заяви също, че при заминаването на Харлаков, тия, които са дали концепцията за ликвидирането на Стамболийски (посочени по-горе) или единствено п-к Данчев (не си припомням точно), са му предали решението на " В. Съюз " да се ликвидира Стамболийски, като се употребява съпротивата на Стамболийски... Харлаков се бе показал и на мен в Министерството на войната по случай заминаването си за Славовица в бойна форма (до тоя миг Стамболийски не беше заловен). Както ще се види по-долу всички министри след това се солидаризираха със станалото при Славовица. Както споделих нагоре, при приемането на сведението, че Стамболийски се е съпротивлявал, министрите бяха в Министерството на войната. Всички се настроиха против Стамболийски, а Цанков смеейки се, споделяше: " Те ще го пречукат него, но да забележим ". А някой различен сподели: " А бе, щом се съпротивлява, хак му е " - нещо сходно.
Харлаков отпътува и заварва едно ненадейно за него състояние. Стамболийски хванат и се намира в ръцете на Сл. Василев. Майор Рачев ми заяви, че в мое неявяване се е обаждал Сл. Василев. Рачев съобщил на Сл. Василев да съобщи Стамболийски на Харлаков. Така Сл. Василев предава Стамболийски на Харлаков, който направил убийството му в осъществяване решението на Централно управление на " В. Съюз ", дадената му персонална заповед от Цанков и на решението на Вътрешна македонска революционна организация и управителен от неговото мощно предпочитание да убие Стамболийски. Министрите бяхме в Министерството на войната, когато се получиха известията за залавянето на Стамболийски, както и за убийството му. Тия известия бяха признати от някои очевидно скрито въздържано, а от други със удовлетворение, нескривайки насладата си. Особено необуздан в това отношение беше Цанков, както помня, още Русев, Калфов, Стоенчев и Смилов. По-късно узнах, че при Славовица се е намирал напълно погрешно Величко Великоскопски челник с към 30 македонци. Тяхното наличие там се дължеше към този момент на особено съглашение сред Харлаков и самия Величко, т.е. Вътрешна македонска революционна организация, която е упражнила огромен напън върху него. Самият Величко с няколко от своите хора са взели присъединяване в убийството. Взели са присъединяване и някои от офицерите на Харлаков, от които познавам (сега о.з. п-к) Кръстев. Там са били поручик Савов, който не познавам, поручик (тогава) Дипчев, който съм виждал, само че дали е взел присъединяване в самото ликвидиране не зная. След връщането си от Славовица Харлаков не се е явявал на отчет при мен, а както се вижда - при г-л Лазаров. Преди убийството прочел присъдата на Стамболийски от името на " В. Съюз " и Вътрешна македонска революционна организация.
Заравят труповете там вън от селото, само че след известно време идва Сл. Василев и наредил труповете да се пренесат по-далеч от реката и се заровят. Това било направено, с цел да се изгубили следите и за това били върнати от Сл. Василев пътуващите за Славовица с коли непознати публицисти. За откритите пари Харлаков споделил на г-л Лазаров, че ще се показват с протокол от комисия в Министерството на войната, което бе направено както по-рано изложих. Харлаков споделил, че дал пари на някои офицери и подофицери, а още първоначално (когато се пръснали пари при тършуването на долапите във вилата) някои подофицери и бойци разграбили известна част. Той обаче построил след това всички, които били във вилата и събрал взетите пари. Той самичък не взел никакви пари. Парите, както изложих, се изпратиха от Министерството в Българска народна банка. Кръстев съобщи, че и Харлаков бил взел пари, въпреки че отхвърля.
Стана належащо да събера Централно управление на " В. Съюз ", с цел да обсъдим основаното състояние. Г-л Лазаров заяви на другарите гореизложеното, което и те са знаели и с което се излага армията. Изказа се неодобрение за метода, по който е действал Харлаков, заради наличието на македонците там. Повдигна се въпросът за производство анкета, както за убийството, така и за парите и прочие Този въпрос се разиска обширно от всички страни и се реши, че никаква анкета не може и не би трябвало да се създава. Не би трябвало да става и дума. Главният претекст бе - излагането на войската пред самата себе си, пред народа и пред света. И тъй като при сходни решения не може да се преследва самия Харлаков и други, то с цел да се понижат приказките най-малко по негов адрес и във войската и вън от нея, да се изпрати в странство за проучване език на период 1 година. Това изпращане се оформи по-късно по надлежния фиктивен ред.
Капитан Харлаков с хората си при завръщането в София, 18 юни 1923 година
Снимка: kvantov-prehod.org
Следва продължение
*Черно на бяло
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Политическата неразбория не е за първи път. Ето още един, може би най-фрапиращия образец. Какво се случва на 9-и септември 1944 година с няколко от висшите главорези с бели ръкавици и якички, управлявали и вдъхновявали вакханалията на 9 юни – Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски, последният е бил и министър на правораздаването, внесъл за гласоподаване през 1925 година в Народното събрание допълнения в печалния Закон за отбрана на страната, донесли толкоз премеждия и гибел?Защо не са изправени и те пред Народен съд за избитите с тяхната благословия българи, в това число и депутати? Както е добре известно, нищо сходно не им се случва, в противен случай. Кимон Георгиев става министър-председател, Дамян Велчев – министър на войната, бай Цвятко – регент, а сговориста Венелин Ганев също е регент! Не е ли удивително? Навярно поради тях и неколцина други закъснява с 10 години процесът за пролятата кръв през 1923- 1925 година Как да седнат на подсъдима пейка пред Народен съд през 1944-1945 година обвинени, които управляват държавно управление и страна?
Дали е вярно да се назовава държавното управление на Отечествен фронт през 1944 година комунистическо, когато отпред му стоят и отявлени фашисти. И доста други въпроси ми идват мислено, само че ще ги оставя за различен път..
А тематиката за това, че повече от половината държавно управление и регентството са сръбски и британски шпиони, за което има доста документални свидетелства, никак няма да я предприемам през днешния ден.
Проф. Александър Цанков „ България в бурно време ”, мемоари, изд. „ Прозорец ”, 1999 година
Превратът на 9 юни 1923 година
Военната лига има дребна история. Тази, която извърши преврата на 9 юни 1923 година, се сътвори една-две години преди този момент. Създателите й бяха офицери от запаса на армията… Инициаторът и основателят е полковник Дамян Велчев, уволнен в запаса на армията заради понижение броя на настоящите офицери след Първата международна война. Дамян Велчев е историческа персона и нему политическата история на България ще отреди доста страници. Добър, смел боеви офицер, взел присъединяване във всички войни, по всички фронтове, той бе роден конспиратор. Стихията на живота му беше единствено конспирацията и военните преврати, само че единствено там и на никое място другаде…
Най-близки сътрудници на Дамян Велчев бяха още трима души: подполковник Кимон Георгиев, който през 1919/1920 беше настоящ офицер, и артилерийските капитани Никола Рачев и Владимир Начев. Тази четворка беше душата, мозъкът и волята на лигата. Тия господа поддържаха връзките с мен. Отношенията сред тях и мен бяха другарски, свързани с делото, на което служехме…
Деветоюнският прелом стана под лозунга „ Да се освободи цар Борис от дружбашки плен. Да се закрепи царският престол ”. Вълков настояваше и в това направление упорства да се подхващат дейности единствено със единодушието на царя като висш военачалник…
Най-напред на мен се повери, по този начин да се каже, политическата подготовка на преврата. Аз единствен и единствено аз бях по отношение на основните деятели в лигата. Моята работа първоначално беше посредством връзките, които имах, било с персони, било с всякакви организации, да потвърждавам, че държавното управление Стамболийски с легални средства не може да бъде отстранено. Нямаше нито политическа, нито социална мощ за такава една работа. Единствената мощ въпреки всичко остава армията в лицето на Военната лига[…] Дамян Велчев имаше своя тактичност, своя метода, той не общуваше с огромните, т.е. висшите военачалници. Привличаше и печелеше по-малките – поручици, капитани и майори, ротни и дружинни командири, и рядко приобщаваше някой полкови командири. Но поставяше на висшите и най-висшите места високи чинове от запаса на армията, които в миг на деяние обличаха военните си униформи. Такъв бе казусът да вземем за пример с военачалник Лазаров, уволнен в запаса на армията, който на 8 против 9 юни 1923 година облече военната си униформа и пое командата на целия софийски гарнизон[…]
Конспиративната машина през месеците март и април на 1923 година бе пусната в деяние и не можеше към този момент да бъде спряна, само че се понижи ходът и работата не се отлагаше, само че се замедляваше.
Всяко закъснение обаче беше с рискови последствия, разколебаване у едни, отричане у други. Дългото отсрочване не можеше да резервира в цялостна загадка това, което се готвеше. Имаше към този момент някои белези[…]
Все по това време – сред 1 и 3 юни, евентуално под усещане на слуховете, които бяха в обращение, аз бях подирен и извикан на среща с цар Борис[…]
„ Исках да ви видя, драги приятелю – царят неведнъж се обръщаше с такава вежливост към ония, пред които искаше да подчертае своята откровеност и приятелско благоволение, - да поговоря с вас и ви помоля да въздействате на господата да не подхващат някоя случка. ” Бях обезпокоен и, както споделят, мравки лазеха по гърба ми. Повтарях в себе си: какво излезе? Как ли ще се гледаме след няколко дни и кой и къде ще бъде? Дали аз под бесилката или пръв консултант на царя на българите Борис III…
Не знам по какъв начин да стартира, въпреки че има моменти, когато мозъкът работи интензивно и какво ли не ми мина през мозъка. Първото ми съмнение беше, че той ме изпитва, че той в действителност знае що става и се преструва. Но мислех и друго и то ме плашеше. Конспирацията е разкрита, въпреки че я приписва на македонците. Най-после събрах сили и с същинско успокоение отговорих: „ Ваше Величество, неправилно се обръщате към мен. Аз нямам връзки с организацията – и това беше самата истина. – Но вие имахте такива. ” „ Загубих ги ” – отвърна той. „ Но в случай че пожелаете, можете да ги възобновите. ” Тия връзки той поддържаше посредством университетския професор Никола Милев, един от околните на Тодор Александров… Цар Борис повтори отначало, че последствията могат да бъдат ужасни, изключително за София. То е въпрос на сили, ще си премерят силите. С това нашият диалог, който търпя два-три часа, се приключи[…]
Хитър и интелигентен, на цар Борис не му липсваше и далновидност, неговата естествена вътрешен глас постоянно му подсказваше събитията. Нему липсваше единствено едно – решителност[…]
Заповедта за деяние беше дадена на 8 против 9 юни. На 6 юни оповестих на всички, които влизаха в листата на новото държавно управление, да се съберат на уреченото място към 9 часа вечерта. И фактически всички бяха точни, и всички усещаха и разбираха, че тая нощ е съдбоносна и за нас персонално, само че най-много за България. Защото в случай че превратът не беше съумял, и Стамболийски станеше още веднъж стопанин на ситуацията, освен ние персонално щяхме да увиснем на бесилката, само че и цар Борис щеше да загуби трона…
Цар Борис и Александър Стамболийски бяха два свята, две култури, два човешки вида, сред които няма нищо общо. Те се изключваха по всичко…
В 2 часа през нощта войските от софийския гарнизон потеглиха от казармите и се насочиха всяка по предназначението си. Всичко се вършеше тъкмо по авансово направения проект: машината на конспирацията беше пусната и функционираше с точността на часовник. До сутринта всичко бе свършено[…]
Към 4 и половина часа сутринта на 9 юни одеве беше почнало да се разсъмва. Чухме мощно ура. Всички скочихме и в момент се отправихме към прозорците, които гледаха към насрещната улица[…] В тоя момент ето го и Дамян Велчев в униформата на полковник, съпроводен от своя адютант. По разпоредбите на военната работа рапортува за станалото. „ Господин полковник – обърна се той към Вълков, който беше по-старши от него, - делото е приключено с цялостен успех; заповедите се извършиха тъкмо по планувания проект. За благополучие няма злощастни произшествия. Армията извърши отечествения дълг. ”[…]
Във военното министерство се бяха събрали с изключение на министрите още доста други – публицисти, наши и непознати, представители на политическите партии, персонални другари. Като новороден влязох в салона, където бяха събрани бъдещите мои сътрудници. Сложих подписаните укази на масата, взех председателското място на министерския съвет, господата министри заеха и те местата си. Поздравих ги. От тоя миг ние бяхме законното държавно управление на България. Вратата на салона се отвори и в същия миг фотоапаратите на репортерите защракаха[...]
На 9 юни, деня на преврата, нашите комунисти попаднаха в ситуацията на Буридановото магаре. По това време, види се, тям още не бе известна марксистко-лениновата доктрина…
Двама от водачите на Българската комунистическа партия, провинциалните юристи Васил Коларов и Тодор Луканов, два-три дни след преврата се явиха персонално пред министъра на вътрешните работи военачалник Иван Русев, с цел да му заявяват като първи хора на партията, от името на която се явяват, че комунистическата партия остава настрани и няма никакви планове и не се интересува от промяната на държавното управление Стамболийски. С други думи, по този начин да се каже, комунистите остават неутрални. Министър Русев не се е задоволил с тая декларация единствено и е заставил двамата господа в негово наличие да се обадят на свои другари в някои от по-големите градове да мируват, което и сториха. И в действителност комунистите останаха безучастни. За тая своя постъпка бяха остро порицани от Третия интернационал в Москва и в следствие трябваше да се реабилитират…
Но Третият интернационал измисли друга, по-плитка, със същите оскърбителен цели неистина. Превратът на 9 юни, тръбяха господата от Москва на висок глас, бил инспириран и поддържан от реакционните кръгове в Европа за да се осуети политиката на Стамболийски на сплотяване с Русия и с Югославия… Нашите комунисти лицемерно съжаляват за осуетяването на сближението сред България и Югославия. Москва не искаше и да чуе за Югославия. Тя беше записана в черните описи на Кремъл. По това време, 1923 до 1941 година, Югославия беше единствената страна и в Европа и на Балканите, която беше скъсала всевъзможни дипломатически връзки с Русия…
Между цар Борис и мен, както през годините, когато управлявах, та и когато бях ръководител на Народното събрание, имаше доста недоразумения и спорове. Нашите връзки бяха току речи непрекъснато обтегнати. Цар Борис демонстрираше изключително благоволение към военния министър в моя кабинет военачалник Иван Вълков. Вълков като боен, още повече като се мислеше, че е значима персона в офицерската лига, в която все и вся беше полковник Дамян Велчев, си позволяваше някои работи, които не бяха разрешени и съвместими с офицерското му звание и поста, който заемаше като боен министър. Той се опитваше да се меси в политическите работи, само че най-главното, че протежираше една група офицери – настоящи и запасни, която в битката против комунистите се увличаше и преминаваше границите на това, което законите на България позволяваха. Жертва на техните подвизи паднаха някои депутати комунисти; един недодялан лидер на комунистическата партия. В това число би трябвало да причислим и убийството на Петко Д. Петков, депутат и брат на съдения и екзекутиран от българските комунисти Никола Д. Петков. Поради тия убийства и още други съществени различия аз няколко пъти желаех най-настоятелно оставката на военачалник Иван Вълков…
Из публикацията на Кимон Георгиев " Една паметна дата " , в. " Отечество ", 13 юни 1925 година
Всяка година днешният ден ще ни придвижва към спомените от акта на 9 юний 1923 година, който още за дълго време ще продължава да буди интерес измежду обществото. Едно по-пълно пояснение на това събитие не би било допустимо в един вестникарски отзвук. Все отново тоя акт би могъл незадълбочено да се характеризира в няколко реда, стига да се има пред очи картината на нашия политически живот, която го наложи. Ето в едри линии физиономията на режима на Стамболийски, чиито опустошения в духа и морала на българския народ ще би трябвало да лекуваме още за дълго.
Насаждане съсловност в ръководството, изкуствено възбуждане ненавист и изостряне несъгласията сред класите, сред селото и града, сред учени и неучени. Изплуване на повърхността тинята на обществото посредством предоставяне преднина на всичко полуинтелигентно, декласирано и незаконно. Даване необятен шир на диви хищнически инстинкти посредством жестоко посягане върху държавни, публични и частни парцели. Разклащане из основа на най-важните държавни институти: армията и правосъдното дело. Незапомнена безнравственост на полицията, превърната в гнездо за нихилистични замисли и акции против политически съперници. За разхищаване и разврат се даваха най-цинични образци от горната страна. Примирението със злото ставаше съвсем всеобщо.
За благополучие, измежду тоя общ честен крах и публичен разплох имаше още крепки духом български синове, които стояха будни на своя пост. Техният знак в последния миг сложи в придвижване незасегнатите от общата безнравственост морални сили в армията, към която като с вълшебен скиптър се сгрупира всичко почтено и родолюбиво в страната. Така армията извърши едно велико дело, спасявайки българския народ от честен погром.
Нека оставим историята да даде обективна преценка на това събитие в нашия политически живот, а на българския народ, в лицето на неговата интелигенция, дано пожелаем да довърши сполучливо положеното начало, защото замисълът на 9 юний чака продължителните и дружни старания на всички положителни синове на тая страна.
Из показанията на о.з. генерал-полковник Иван Вълков пред Народния съд. Публикувани от доцент Александър Гребенаров в кн. 2 на сп. " Македонски обзор ", 2003 година
Именувам се Иван Вълков Вълков, о.з. генерал-полковник, в допълнение на показанията ми, дадени по-рано, споделям следното:
Подробностите и показанията ми за събитията към " 9 юни ", някъде непотребни, замъглиха до известна степен същината. За това тук ще дефинира по-точно ролята на Царя към " 9 юни " и изясня най-същественото по убийството на Стамболийски.
1. За ролята на Царя към 9 юни.
Както и по-рано споделих, към два месеца преди 9 юни, Царят ме бе повикал на загадка среща в квартирата на Директора на зоологическата градина при самата градина (това бе немец). Той за пръв път ме вика, с цел да ме пита какво е ситуацията във войската. Сигурно беше се научил от адютанта си майор Драганов Първан (после п[олковни]к, някогашен боен и пълн. министър в Берлин и някогашен министър на Външните работи в кабинета на Багрянов) и о.з. п[олковни]к Калфов Христо (бивш адютант на Царя, някогашен министър на Външните работи и някогашен ръководител на Н. Събрание), че сме изоставили концепцията за прелом през м. февруари с.г. И стана ясно, че повикването бе да окуражи " Военния Съюз " в това направление, т.е. за преврата. Аз му оповестих, че настроението за едно събаряне на държавното управление е огромно. Помолих го - дали той не може по парламентарен път да направи нещо за намаляване на атмосферата, като се направи някоя реорганизация или нещо друго, с цел да не набъркваме войската и тя да се успокои. Той отговори изрично, че нищо не може да направи в тая посока. И тогава, откакто се обяснявахме обстойно и необятно все върху едни и същи положения, той съобщи, че не остава друго, с изключение на определения към този момент пътq т.е. преврата. С други думи, " Военния Съюз " имаше към този момент освен единодушие само че и неговото предпочитание. След това, аз към този момент не го виждах до 10-11 юни. Най-сетне, когато беше взето решението за датата " 9 юни ", Калфов е ориентирал Царя посредством Драганов. Калфов беше връзката с двореца. И царят, несъмнено, не е направил никакви възражения, а възприел, както споделяше Калфов, с облекчение решението. Това бе доста ясно, както споделих, поддържано от Царя и при срещата ми с него. Отиването му в Славовица на 7 юни, ясно е, е било за маскиране на преврата, така мечтан от него, а в това време да се подсигури, при положение, че превратът не би имал триумф.
След осъществяване на преврата, както и по-рано изложих, царят сутринта на 9 юни до 11 ч. се е криел из парка на двореца " Враня " т.е. до когато е бил към този момент сигурен, че превратът е съумял. Делегацията от Цанков, Смилов, Казасов, Ал. Цанев (о.з. п[олковни]к) и прочие, която беше отишла още от сутринта към 8 часа във " Враня ", е била призната от княгиня Евдокия. В 11 ч. се явява Царят и след едно малко видимо самоограничение да подпише указа за новото държавно управление, подава същия декрет и делегацията се връща. По убийството на Стамболийски той не отвори в никакъв случай дума с мен - сякаш нищо не е станало. Значи, това ликвидиране е било мечтано и утвърдено от него. Ясно е, че Царят желаеше и поощряваше по всички пътища осъществяването на преврата. При това, той е мислил повече за " Трона ", в сравнение с за България.
2. Най-същественото по убийството на Стамболийски.
Както показах по-рано, почвайки от 9 юни, в течение на 5-6 дни, ние министрите прекарвахме дълго време всеки ден в Министерството на войната. Там следях събитията и очаквайки установяването на ситуацията. Там идваха също и членовете на Централно управление на " В. Съюз " и други още офицери... Майор Рачев (секретарят на В. Съюз) ми доложи, че в М-вото е получено сведение от Сл. Василев на 9-ти вечерта или на 10 сутринта, че Стамболийски оказва опозиция със събраните негови селяни при Славовица и, че е имало потребност от поддръжка на войсково поделение там, изпратено от Пловдивския гарнизон. Това сведение го имал и н-ка на Софийския гарнизон г-л Лазаров. По тоя мотив Централно управление на " В. Съюз " се събрало в Гарнизонното ръководство... Там е било решено да се изпрати капитан Харлаков с една рота при Славовица в поддръжка на войсковото поделение там. Някои (подполк. Данчев и Найденов и о.з. п-к Савов) са изказали концепцията, че Стамболийски заслужава да бъде премахнат за това, като се употребява съпротивата му. Това предложение е било признато. Аз трябваше в качеството си на ръководител да взема мнение по това решение на " В. Съюз ", което и направих, като се солидаризирах с него и утвърдих.
Рачев ми заяви също, че при заминаването на Харлаков, тия, които са дали концепцията за ликвидирането на Стамболийски (посочени по-горе) или единствено п-к Данчев (не си припомням точно), са му предали решението на " В. Съюз " да се ликвидира Стамболийски, като се употребява съпротивата на Стамболийски... Харлаков се бе показал и на мен в Министерството на войната по случай заминаването си за Славовица в бойна форма (до тоя миг Стамболийски не беше заловен). Както ще се види по-долу всички министри след това се солидаризираха със станалото при Славовица. Както споделих нагоре, при приемането на сведението, че Стамболийски се е съпротивлявал, министрите бяха в Министерството на войната. Всички се настроиха против Стамболийски, а Цанков смеейки се, споделяше: " Те ще го пречукат него, но да забележим ". А някой различен сподели: " А бе, щом се съпротивлява, хак му е " - нещо сходно.
Харлаков отпътува и заварва едно ненадейно за него състояние. Стамболийски хванат и се намира в ръцете на Сл. Василев. Майор Рачев ми заяви, че в мое неявяване се е обаждал Сл. Василев. Рачев съобщил на Сл. Василев да съобщи Стамболийски на Харлаков. Така Сл. Василев предава Стамболийски на Харлаков, който направил убийството му в осъществяване решението на Централно управление на " В. Съюз ", дадената му персонална заповед от Цанков и на решението на Вътрешна македонска революционна организация и управителен от неговото мощно предпочитание да убие Стамболийски. Министрите бяхме в Министерството на войната, когато се получиха известията за залавянето на Стамболийски, както и за убийството му. Тия известия бяха признати от някои очевидно скрито въздържано, а от други със удовлетворение, нескривайки насладата си. Особено необуздан в това отношение беше Цанков, както помня, още Русев, Калфов, Стоенчев и Смилов. По-късно узнах, че при Славовица се е намирал напълно погрешно Величко Великоскопски челник с към 30 македонци. Тяхното наличие там се дължеше към този момент на особено съглашение сред Харлаков и самия Величко, т.е. Вътрешна македонска революционна организация, която е упражнила огромен напън върху него. Самият Величко с няколко от своите хора са взели присъединяване в убийството. Взели са присъединяване и някои от офицерите на Харлаков, от които познавам (сега о.з. п-к) Кръстев. Там са били поручик Савов, който не познавам, поручик (тогава) Дипчев, който съм виждал, само че дали е взел присъединяване в самото ликвидиране не зная. След връщането си от Славовица Харлаков не се е явявал на отчет при мен, а както се вижда - при г-л Лазаров. Преди убийството прочел присъдата на Стамболийски от името на " В. Съюз " и Вътрешна македонска революционна организация.
Заравят труповете там вън от селото, само че след известно време идва Сл. Василев и наредил труповете да се пренесат по-далеч от реката и се заровят. Това било направено, с цел да се изгубили следите и за това били върнати от Сл. Василев пътуващите за Славовица с коли непознати публицисти. За откритите пари Харлаков споделил на г-л Лазаров, че ще се показват с протокол от комисия в Министерството на войната, което бе направено както по-рано изложих. Харлаков споделил, че дал пари на някои офицери и подофицери, а още първоначално (когато се пръснали пари при тършуването на долапите във вилата) някои подофицери и бойци разграбили известна част. Той обаче построил след това всички, които били във вилата и събрал взетите пари. Той самичък не взел никакви пари. Парите, както изложих, се изпратиха от Министерството в Българска народна банка. Кръстев съобщи, че и Харлаков бил взел пари, въпреки че отхвърля.
Стана належащо да събера Централно управление на " В. Съюз ", с цел да обсъдим основаното състояние. Г-л Лазаров заяви на другарите гореизложеното, което и те са знаели и с което се излага армията. Изказа се неодобрение за метода, по който е действал Харлаков, заради наличието на македонците там. Повдигна се въпросът за производство анкета, както за убийството, така и за парите и прочие Този въпрос се разиска обширно от всички страни и се реши, че никаква анкета не може и не би трябвало да се създава. Не би трябвало да става и дума. Главният претекст бе - излагането на войската пред самата себе си, пред народа и пред света. И тъй като при сходни решения не може да се преследва самия Харлаков и други, то с цел да се понижат приказките най-малко по негов адрес и във войската и вън от нея, да се изпрати в странство за проучване език на период 1 година. Това изпращане се оформи по-късно по надлежния фиктивен ред.
Капитан Харлаков с хората си при завръщането в София, 18 юни 1923 година
Снимка: kvantov-prehod.org
Следва продължение
*Черно на бяло
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ