Калин Манолов за Цветанов: Клан-клан-недоклан
В Световния ден на театъра, 27 март 2019, първият и вторият в ГЕРБ изиграха криво-ляво функциите си в най-слабата режисура на „ Много звук за нищо “ в българската политика. Цветан Цветанов напусна Народното събрание, само че остана заместител на Бойко Борисов в партията. Запази поста си и на ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ.
Бойко Борисов запази предизборно партията, само че съществено накърни персоналния си престиж, като не посмя, или по-точно – не можа да в профил заместника си (макар че му се искаше повече от всеки различен път).
И Борисов, и Цветанов, реализираха по една пирова победа. Студената война сред тях не прерасна в гореща. Засега.
Едва ли обаче студеният им мир ще трае дълго. Едни избори – в тази ситуация за Европейски парламент, са задоволително значими за всяка партия, с цел да тушират напреженията сред нейните водачи, до момента в който се проведат. След това обаче отсрочената борба се организира още по-ожесточено. И е на живот и гибел.
Досега ГЕРБ се опазваше от вътрешни разцепления, типични, да не кажа хронични за останалите партии, тъй като Борисов отстраняваше който желае и когато би трябвало. В същото време си гарантираше, че провинилият се деятел няма да му „ разбутва къщичката “. Очевидно към този момент няма тази вътрешнопартийна власт. Дали заради персонална отмалялост, политическо амортизиране, изменена интернационална обстановка – няма значение. Борисов не е това, което беше.
И Цветанов не е. Макар и надменно защитаващ своята непорочност, той въпреки всичко напусна Народното събрание. Загуби по-малко, в сравнение с в случай че беше заставен да се отдръпна от партийния си пост, само че загуби доста. Особено като на следващия ден се види, че Народното събрание събира кворум и без той да обикаля стаите на парламентарните групи, с цел да спазари гласовете им. Както прочее стана и през днешния ден.
Но даже Цветанов и Борисов да си оближат раните, ГЕРБ няма да може. Покрай „ Апартаментгейт “ стана кристално ясно, че в партията към този момент има непреодолими вътрешни напрежения. Няма метод те да „ не избият “ нанякъде – най-често в изборните резултати. Може би не на първите вероятни избори, само че на вторите – сигурно. А през тази година в България ще се проведат два постоянни избора. Все по-вероятен става и трети. Но с него или без него, през октомври ГЕРБ неудържимо ще тръгне надолу, до момента в който не се маргинализира и обезличи. Така стана със Съюз на демократичните сили, след това с Национална движение „Симеон Втори", по този начин става към този момент и с ГЕРБ. Агонията може да трае с години, само че стартира ли, не може да бъде спряна.
А за какво мъката няма да стартира още през май? Защото офанзивата против Цветанов, която той самият дефинира като „ добре планувано мероприятие по отношение на идните евроизбори и по отношение на доста решения и мнения, които съм правил през всичките тези години “, краткотрайно ще сплоти ГЕРБ. Особено когато от това какъв брой евродепутати ще заминат в Брюксел зависи главата на шефа на предизборния щаб. И изключително в случай че герберите си дадат сметка, че зад въпросното мероприятие стои не Вашингтон, а Москва.
Изглежда противоположното, само че Цветанов в никакъв случай не е имал толкоз общо с американците, колкото с руснаците – вижте биографията му, изключително шофьорлъка в Държавна сигурност преди 10 ноември. Същото и с още по-голяма мощ важи за Борисов. След 10 ноември той избра да напусне Министерство на вътрешните работи вместо Българска комунистическа партия, а когато през 2006 създаваше ГЕРБ, се самоопредели като десен, защото „ в Българска социалистическа партия има прекомерно доста генерали”. Новата партия „ всмука” симпатизанти както на Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори", по този начин и на Българска социалистическа партия, „ Атака “ и негласуващи. Да не напомням бизнес-съдружията на Борисов с босове на подземния свят. Това, че Щатите закичиха и двамата с по една -две дузини значки, не значи нищо. Щяха да го създадат с всеки различен на техните позиции по една елементарна причина – те са законно определени да ръководят България. От нас. За трети път.
„ Американците “ нямат доста общо и с разкритията на „ Свободна Европа “, като се изключи че уеб сайтът е финансиран от американския Конгрес. Какъв интерес биха имали да нападат „ най-проамериканския български политик “ два месеца преди изборите за Европейски парламент? Никакъв. Какъв интерес биха имали руснаците? Огромен. Правете си изводите сами.
Накрая – най-важното. Ако ГЕРБ си отива, кой идва? Или кой се връща?
Не знам какъв брой достоверна сила за смяна е останала в обществото, и задоволителна ли ще е тя за структурирането на жизнеспособни други възможности и вляво, и вдясно. Нуждата и от двете е въпиюща, само че аз ще кажа за дясното. За лявото има кой да се грижи.
Има задоволително десни сплотяващи правила и вдъхновяващи хрумвания. Следователно има и база за дясно единение – или по-точно единодушие. Сегашните десни политици и голяма част от техните поддръжници възприемат единността като една-единствена партия – или в най-хубавия случай като една-единствена коалиция. Това е явен симптом за колективистично мислене, т.е., за лявост. Ако единната и монолитна левица, обединена в Българска социалистическа партия, и огледалният ѝ облик в ГЕРБ, са сполучливите модели, за какво да им търсим други възможности? Който желае, да гласоподава за оригиналите, който не желае – да не гласоподава въобще!
Това е мокрият сън и на двете огромни партии в България и съществена цел на политическото им инженерство. Добрата вест е, че то към този момент не работи. Лошата – че още няма опция. А няма, тъй като разривът сред политиката и действителния живот е толкоз огромна, че хората не вършат връзка сред тях. Поради това към момента не „ привиждат” „ нормални”, надарени и почтени хора в ролята на политици.
Но пък и към този момент не одобряват безрезервно посредствените и недостойните. Коментарите в профилите на Борисов и Цветанов от „ Апартаментгейт “ насам са блестящо доказателство за това. Полуоставката на Цветанов – тоже.
За да завърша с оптимизъм, ще преразказвам обичания и на двамата Тодор Живков: „ Е, айде, тая година полуоставка, догодина-цяла оставка! “
И в Псалом 91 написа по този начин.
Калин Манолов, блог
Бойко Борисов запази предизборно партията, само че съществено накърни персоналния си престиж, като не посмя, или по-точно – не можа да в профил заместника си (макар че му се искаше повече от всеки различен път).
И Борисов, и Цветанов, реализираха по една пирова победа. Студената война сред тях не прерасна в гореща. Засега.
Едва ли обаче студеният им мир ще трае дълго. Едни избори – в тази ситуация за Европейски парламент, са задоволително значими за всяка партия, с цел да тушират напреженията сред нейните водачи, до момента в който се проведат. След това обаче отсрочената борба се организира още по-ожесточено. И е на живот и гибел.
Досега ГЕРБ се опазваше от вътрешни разцепления, типични, да не кажа хронични за останалите партии, тъй като Борисов отстраняваше който желае и когато би трябвало. В същото време си гарантираше, че провинилият се деятел няма да му „ разбутва къщичката “. Очевидно към този момент няма тази вътрешнопартийна власт. Дали заради персонална отмалялост, политическо амортизиране, изменена интернационална обстановка – няма значение. Борисов не е това, което беше.
И Цветанов не е. Макар и надменно защитаващ своята непорочност, той въпреки всичко напусна Народното събрание. Загуби по-малко, в сравнение с в случай че беше заставен да се отдръпна от партийния си пост, само че загуби доста. Особено като на следващия ден се види, че Народното събрание събира кворум и без той да обикаля стаите на парламентарните групи, с цел да спазари гласовете им. Както прочее стана и през днешния ден.
Но даже Цветанов и Борисов да си оближат раните, ГЕРБ няма да може. Покрай „ Апартаментгейт “ стана кристално ясно, че в партията към този момент има непреодолими вътрешни напрежения. Няма метод те да „ не избият “ нанякъде – най-често в изборните резултати. Може би не на първите вероятни избори, само че на вторите – сигурно. А през тази година в България ще се проведат два постоянни избора. Все по-вероятен става и трети. Но с него или без него, през октомври ГЕРБ неудържимо ще тръгне надолу, до момента в който не се маргинализира и обезличи. Така стана със Съюз на демократичните сили, след това с Национална движение „Симеон Втори", по този начин става към този момент и с ГЕРБ. Агонията може да трае с години, само че стартира ли, не може да бъде спряна.
А за какво мъката няма да стартира още през май? Защото офанзивата против Цветанов, която той самият дефинира като „ добре планувано мероприятие по отношение на идните евроизбори и по отношение на доста решения и мнения, които съм правил през всичките тези години “, краткотрайно ще сплоти ГЕРБ. Особено когато от това какъв брой евродепутати ще заминат в Брюксел зависи главата на шефа на предизборния щаб. И изключително в случай че герберите си дадат сметка, че зад въпросното мероприятие стои не Вашингтон, а Москва.
Изглежда противоположното, само че Цветанов в никакъв случай не е имал толкоз общо с американците, колкото с руснаците – вижте биографията му, изключително шофьорлъка в Държавна сигурност преди 10 ноември. Същото и с още по-голяма мощ важи за Борисов. След 10 ноември той избра да напусне Министерство на вътрешните работи вместо Българска комунистическа партия, а когато през 2006 създаваше ГЕРБ, се самоопредели като десен, защото „ в Българска социалистическа партия има прекомерно доста генерали”. Новата партия „ всмука” симпатизанти както на Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори", по този начин и на Българска социалистическа партия, „ Атака “ и негласуващи. Да не напомням бизнес-съдружията на Борисов с босове на подземния свят. Това, че Щатите закичиха и двамата с по една -две дузини значки, не значи нищо. Щяха да го създадат с всеки различен на техните позиции по една елементарна причина – те са законно определени да ръководят България. От нас. За трети път.
„ Американците “ нямат доста общо и с разкритията на „ Свободна Европа “, като се изключи че уеб сайтът е финансиран от американския Конгрес. Какъв интерес биха имали да нападат „ най-проамериканския български политик “ два месеца преди изборите за Европейски парламент? Никакъв. Какъв интерес биха имали руснаците? Огромен. Правете си изводите сами.
Накрая – най-важното. Ако ГЕРБ си отива, кой идва? Или кой се връща?
Не знам какъв брой достоверна сила за смяна е останала в обществото, и задоволителна ли ще е тя за структурирането на жизнеспособни други възможности и вляво, и вдясно. Нуждата и от двете е въпиюща, само че аз ще кажа за дясното. За лявото има кой да се грижи.
Има задоволително десни сплотяващи правила и вдъхновяващи хрумвания. Следователно има и база за дясно единение – или по-точно единодушие. Сегашните десни политици и голяма част от техните поддръжници възприемат единността като една-единствена партия – или в най-хубавия случай като една-единствена коалиция. Това е явен симптом за колективистично мислене, т.е., за лявост. Ако единната и монолитна левица, обединена в Българска социалистическа партия, и огледалният ѝ облик в ГЕРБ, са сполучливите модели, за какво да им търсим други възможности? Който желае, да гласоподава за оригиналите, който не желае – да не гласоподава въобще!
Това е мокрият сън и на двете огромни партии в България и съществена цел на политическото им инженерство. Добрата вест е, че то към този момент не работи. Лошата – че още няма опция. А няма, тъй като разривът сред политиката и действителния живот е толкоз огромна, че хората не вършат връзка сред тях. Поради това към момента не „ привиждат” „ нормални”, надарени и почтени хора в ролята на политици.
Но пък и към този момент не одобряват безрезервно посредствените и недостойните. Коментарите в профилите на Борисов и Цветанов от „ Апартаментгейт “ насам са блестящо доказателство за това. Полуоставката на Цветанов – тоже.
За да завърша с оптимизъм, ще преразказвам обичания и на двамата Тодор Живков: „ Е, айде, тая година полуоставка, догодина-цяла оставка! “
И в Псалом 91 написа по този начин.
Калин Манолов, блог
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ