Труд: Учителят Дънов спасява стотици от сигурна гибел при страшното земетресение от 1928 г.
В страхотни спазми изтръпна Южна България през 1928 година по време на едно от най-големите трусове от няколко века насам. Стихията срина 73 280 здания, умъртви 109 души и рани над 1000.
Много повече щяха да са жертвите, в случай че не беше се намесил Петър Дънов. „ Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април, беше несъмнено да стане полунощ, само че това, което можехме да създадем ние, беше да го ускорим, с цел да се избягнат по-големите несгоди “, написа Учителя в книгата си „ За орис пристигнах “.
Водачът на Бялото приятелство влиза по отношение на секрети сили и измолва бедствието да удари привечер. Така хиляди спящи са избавени от труса, написа " Труд ".
„ На 14-й април, Велика събота, в 11 часа преди пладне, когато четях прав в кабинета си, зави ми се свят. За да не падна, подпрях се с ръце у масата “, споделя съвременникът Петър Пешев. Той среща земетресението в София, където е относително едва. В Пловдив обаче пада мазилката на доста здания, на други зейват пукнатини. В Чирпан люлеенето е пагубно. Силата му стига 10 степен по 12-степенната канара на Меркали. Убити са 24 души, 70-80 са ранените.
На 18 април към 9 и 30 вечерта земята е разтърсена още веднъж. Камбаните на храма „ Св. Александър Невски “ стартират да бият сами. Столичани и този път се отървават единствено с нерешителност, само че в Пловдив трусът още веднъж е от 10 степен, а в някои околни села е с едно разделяне по-силен.
Зловещо бумтене минава през Града на тепетата. Къщи пращят и за секунди стават на прахуляк. Електричеството угасва. Лумват пожари, миризма на сяра изпълва въздуха. „ Това е вулкан, изгинахме! “, кръстят се хората, ужасени да не ги застигне ориста на Помпей.
Димитър Модинков е безпаричен книжовник, чиято къщичка стихията изравнява със земята. Със свещв ръка Модинков потегля из разорения град да честити избавлението на оживелите и да оказва помощ с каквото може.
Директорът на Кредитната банка е оставил отворена чешма. „ Ще стане наводняване! “, скубе си косите банкерът. Модинков невъзмутимо влиза в постройката и завърта крана. Редакторът на локалния вестник „ Борба “ е не запомнил газова лампа в дома си. „ Ще стане пожар! “, тюхка се журналистът.
Модинков изнася лампата дружно с облекла, одеяла и две кресла. „ Аман, господин Модинков, бяхме с дамата на кинематограф, едвам се спасихме. Децата останаха вкъщи при бабата. Къщата е остаряла, може да са потърпевши “, изповядва се различен. Пловдивският Диоген ревизира и донася, че децата са живи и здрави.
Когато земята се успокоява и градът стартира да лекува раните си, Димитър Модинков желае да погаси една от многочислените си полици. Обръща се за заем към банкера, комуто е оказал помощ. „ Преустановили сме сходни сметки! “, срязва го оня.
Земетресението е най-страшно за хората, които нямат опция да избягат на открито. На 14 април наказаните на гибел в Централния затвор претърпяват призрачен сън. „ Станал прав и разкривен, се задържах да не падна – досущтака, както едно време съм правел върху капитанския си мост на парахода, когато има стихия “, спомня си някогашният моряк Антон Прудкин, на чийто рамене лежи смъртно наказване.
Когато постройката стартира да се клати, тъмничарите зарязват службата и хукват на двора. Обикновените пандизчии също са пуснати. В килиите остават единствено рисковите смъртници. „ Те, всички, без изключение, почнаха да викат колкото им глас държи, удряйки с оковите си по килийните порти, обковани с дебели ламарини “, споделя Прудкин. След като трусът утихва, двама смъртници получават нервни рецесии. Трогателен е фактът, че пандизчиите дружно с бойците отделят от дажбите си, с цел да оказват помощ на потърпевшите региони.
На 25 април нов трус разклаща Старозагорско и Хасковско. Макар и по-слабо, люлеенето продължава и през идващите месеци на 1928 година Името на България гърми из целия свят. Кореспондент на парижкия вестник „ Тан “ разказва провалите в Пловдив:
„ На един от огромните тютюневи хранилища горният етаж е безусловно откъснат и хвърлен на улицата, която е задръстил до половината. По-нататък, отляво, Военният клуб наподобява непокътнат. Но като заобиколихме фасадата, открихме на мястото на лявото крило, неотдавна издигнато, непроходима камара от тухли, бетон, мазилка, камъни. Полковник с висока служба, на който бюрото в този момент е навън, на чист въздух, ни описа, че колкото да е съумял да скокне от леглото си и да избяга на открито. “
Родната къща на Яворов обаче оцелява. На фона на общата злополука паянтовата сграда в Чирпан героично претърпява стихията.
Земетресението прави какви ли не чудесии. Някои кладенци пресъхват, в други водата се подвига. Лечебният Меричлерски извор секва, от крановете излиза единствено зноен газ. Край Клисура, Карловско, бликва сярна вода. При пловдивското село Чешнигирово пък се появява цяло езеро.
От раздраните земни глъбини потеглят потоци, избухват водни и пясъчни гейзери. Очевидци настояват, че в Кричим около Стара река се появили фонтани от лазурен пясък.
От друга страна, на 8 април 1928 година в огромния ежедневник „ Зора “ се появява прелюбопитно известие: „ Сеньор Бенданди, италианският експерт по земетресенията, предсказва в италианските вестници едно скорошно земетресение в Южна Европа. При това той напомня, че неговите по-раншни предсказания от този темперамент са се сбъдвали. “
Италианецът сочи, че трусовете ще стартират на 9 и 10 април, т.е. сбъркал е единствено с 4 дни. Възможно ли е и българинът Дънов да е знаел за бедствието? „ Ние сме за истината, съгласно която Земята е популярен организъм, в който живее една възвишена рационална душа, със схващане, каквото има и индивидът “, написа белият оракул.
Според тълкуватели на дъновизма Учителя е приел сигнали от земните глъбини и от Слънцето, което Бялото приятелство обожествява. Сеизмолозите пък означават, че земетръсите в известна степен са подвластни от слънчевите петна. Движението на земната магма се въздейства от небесните тела, както приливите и отливите от Луната, допускат те.
Петър Дънов неслучайно се е обърнал към Слънцето. Каква тъкмо магия е направил, с цел да форсира земетресението и да избави хиляди, остава загадка. Това е единствено едно от многочислените чудеса на Учителя.
Много повече щяха да са жертвите, в случай че не беше се намесил Петър Дънов. „ Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април, беше несъмнено да стане полунощ, само че това, което можехме да създадем ние, беше да го ускорим, с цел да се избягнат по-големите несгоди “, написа Учителя в книгата си „ За орис пристигнах “.
Водачът на Бялото приятелство влиза по отношение на секрети сили и измолва бедствието да удари привечер. Така хиляди спящи са избавени от труса, написа " Труд ".
„ На 14-й април, Велика събота, в 11 часа преди пладне, когато четях прав в кабинета си, зави ми се свят. За да не падна, подпрях се с ръце у масата “, споделя съвременникът Петър Пешев. Той среща земетресението в София, където е относително едва. В Пловдив обаче пада мазилката на доста здания, на други зейват пукнатини. В Чирпан люлеенето е пагубно. Силата му стига 10 степен по 12-степенната канара на Меркали. Убити са 24 души, 70-80 са ранените.
На 18 април към 9 и 30 вечерта земята е разтърсена още веднъж. Камбаните на храма „ Св. Александър Невски “ стартират да бият сами. Столичани и този път се отървават единствено с нерешителност, само че в Пловдив трусът още веднъж е от 10 степен, а в някои околни села е с едно разделяне по-силен.
Зловещо бумтене минава през Града на тепетата. Къщи пращят и за секунди стават на прахуляк. Електричеството угасва. Лумват пожари, миризма на сяра изпълва въздуха. „ Това е вулкан, изгинахме! “, кръстят се хората, ужасени да не ги застигне ориста на Помпей.
Димитър Модинков е безпаричен книжовник, чиято къщичка стихията изравнява със земята. Със свещв ръка Модинков потегля из разорения град да честити избавлението на оживелите и да оказва помощ с каквото може.
Директорът на Кредитната банка е оставил отворена чешма. „ Ще стане наводняване! “, скубе си косите банкерът. Модинков невъзмутимо влиза в постройката и завърта крана. Редакторът на локалния вестник „ Борба “ е не запомнил газова лампа в дома си. „ Ще стане пожар! “, тюхка се журналистът.
Модинков изнася лампата дружно с облекла, одеяла и две кресла. „ Аман, господин Модинков, бяхме с дамата на кинематограф, едвам се спасихме. Децата останаха вкъщи при бабата. Къщата е остаряла, може да са потърпевши “, изповядва се различен. Пловдивският Диоген ревизира и донася, че децата са живи и здрави.
Когато земята се успокоява и градът стартира да лекува раните си, Димитър Модинков желае да погаси една от многочислените си полици. Обръща се за заем към банкера, комуто е оказал помощ. „ Преустановили сме сходни сметки! “, срязва го оня.
Земетресението е най-страшно за хората, които нямат опция да избягат на открито. На 14 април наказаните на гибел в Централния затвор претърпяват призрачен сън. „ Станал прав и разкривен, се задържах да не падна – досущтака, както едно време съм правел върху капитанския си мост на парахода, когато има стихия “, спомня си някогашният моряк Антон Прудкин, на чийто рамене лежи смъртно наказване.
Когато постройката стартира да се клати, тъмничарите зарязват службата и хукват на двора. Обикновените пандизчии също са пуснати. В килиите остават единствено рисковите смъртници. „ Те, всички, без изключение, почнаха да викат колкото им глас държи, удряйки с оковите си по килийните порти, обковани с дебели ламарини “, споделя Прудкин. След като трусът утихва, двама смъртници получават нервни рецесии. Трогателен е фактът, че пандизчиите дружно с бойците отделят от дажбите си, с цел да оказват помощ на потърпевшите региони.
На 25 април нов трус разклаща Старозагорско и Хасковско. Макар и по-слабо, люлеенето продължава и през идващите месеци на 1928 година Името на България гърми из целия свят. Кореспондент на парижкия вестник „ Тан “ разказва провалите в Пловдив:
„ На един от огромните тютюневи хранилища горният етаж е безусловно откъснат и хвърлен на улицата, която е задръстил до половината. По-нататък, отляво, Военният клуб наподобява непокътнат. Но като заобиколихме фасадата, открихме на мястото на лявото крило, неотдавна издигнато, непроходима камара от тухли, бетон, мазилка, камъни. Полковник с висока служба, на който бюрото в този момент е навън, на чист въздух, ни описа, че колкото да е съумял да скокне от леглото си и да избяга на открито. “
Родната къща на Яворов обаче оцелява. На фона на общата злополука паянтовата сграда в Чирпан героично претърпява стихията.
Земетресението прави какви ли не чудесии. Някои кладенци пресъхват, в други водата се подвига. Лечебният Меричлерски извор секва, от крановете излиза единствено зноен газ. Край Клисура, Карловско, бликва сярна вода. При пловдивското село Чешнигирово пък се появява цяло езеро.
От раздраните земни глъбини потеглят потоци, избухват водни и пясъчни гейзери. Очевидци настояват, че в Кричим около Стара река се появили фонтани от лазурен пясък.
От друга страна, на 8 април 1928 година в огромния ежедневник „ Зора “ се появява прелюбопитно известие: „ Сеньор Бенданди, италианският експерт по земетресенията, предсказва в италианските вестници едно скорошно земетресение в Южна Европа. При това той напомня, че неговите по-раншни предсказания от този темперамент са се сбъдвали. “
Италианецът сочи, че трусовете ще стартират на 9 и 10 април, т.е. сбъркал е единствено с 4 дни. Възможно ли е и българинът Дънов да е знаел за бедствието? „ Ние сме за истината, съгласно която Земята е популярен организъм, в който живее една възвишена рационална душа, със схващане, каквото има и индивидът “, написа белият оракул.
Според тълкуватели на дъновизма Учителя е приел сигнали от земните глъбини и от Слънцето, което Бялото приятелство обожествява. Сеизмолозите пък означават, че земетръсите в известна степен са подвластни от слънчевите петна. Движението на земната магма се въздейства от небесните тела, както приливите и отливите от Луната, допускат те.
Петър Дънов неслучайно се е обърнал към Слънцето. Каква тъкмо магия е направил, с цел да форсира земетресението и да избави хиляди, остава загадка. Това е единствено едно от многочислените чудеса на Учителя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ