Михаил Сарафов е най-младият финансов министър на България
В столичния регион " Подуяне ", сред ул. " Тодорини кукли " и бул. " Владимир Вазов ", се намира дребната уличка " Михаил Сарафов ". Тя е кръстена на един изтъкнат български политик, посланик и образован деятел, чиято роля в ранната история след Освобождението от турско иго е доста огромна. Сарафов има сериозен принос и за ранното развиване на България като независима страна.
-----------
Михаил Сарафов е роден във Велико Търново на 26 февруари 1854 година Баща му Константин Сарафов доста държи на образованието и учи добре синовете си. Братята на Михаил също са известни персони - генерал Иван Сарафов (той е бил и опълченец) и доктор Георги Сарафов, който е измежду създателите на Българския червен кръст и е бил кмет на София.
Първоначално Михаил учи в родния си град, само че след това е изпратен в гимназия в Загреб и приключва там през 1875 година Завръща се във Велико Търново и става преподавател, като се захваща и с революционна активност - взе участие в работата на Българския революционен централен комитет, включва се в Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстание.
След потушаването на въстанията е задържан от турските управляващи, само че скоро е освободен и отпътува още веднъж да учи в Загреб математика и физика, като се трансферира в Мюнхен, където приключва висшето си обучение. Същевременно специализира и политическа икономика в Париж.
Когато още веднъж се прибира в България през 1880 година, става член на Либералната партия и като подобен е определен за министър на националното просвещение в кабинета на Петко Каравелов (1880-1881 г.), наследявайки на този пост Петко Славейков. При преврата на 27 април 1881 година обаче държавното управление на Каравелов е свалено, Търновската конституция - суспендирана, и в страната се открива така наречен Режим на пълномощията, при който княз Александър Батенберг лимитира ролята на Народното събрание и управлява чрез укази и назначени от него държавни управления и Държавен съвет.
Михаил Сарафов е посочен за министър на просвещението и в новото държавно управление - на съветския военачалник Казимир Ернрот, само че незабавно отхвърля поста, заявявайки, че назначаването на този кабинет е нелегално и че е неправилно той да се оглавява от непознат гражданин.
И защото е завършил Математическия факултет в Мюнхен, става шеф на новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите. А една от главните му задания е да провежда първото броене на популацията в България.
Режимът на пълномощията завършва през декември 1883 година, а през 1884-та Сарафов към този момент е деветият министър на финансите на България - в държавното управление на Драган Цанков. Така, едвам 30-годишен, той е най-младият човек на този пост в страната и остава рекордьор и до наши дни.
През същата 1884 година е признат за действителен член на Българското книжовно сдружение, което по-късно се преобразува в Българска академия на науките. И се отдава на други действия - най-много в региона на просветата, като се отдалечава от политиката. От 1893 до 1896 година Сарафов е шеф на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 година - на Солунската българска девическа гимназия.
Когато се завръща в София е назначен за зам.-директор на Осигурително дружество „ Балкан “ (1897-1900 г.) и в същото време е ковчежник на Българското книжовно сдружение (1898-1904 г.).
Но през 1901 година се връща в политиката, като става министър на вътрешните работи в съдружното държавно управление на Петко Каравелов (1901 г.), а по-късно застава отпред на финансовото министерство (1902-1903) в трите независими прогресистки държавни управления на Стоян Данев, дългогодишния водач на Прогресивно-либералната партия.
През идващите години Сарафов навлиза и в дипломацията. Първо е назначен за дипломатически представител на България във Виена (1904-1909 г.), а по-късно е пълномощен министър в Цариград (1909-1913 г.). Представлява външното министерство на дипломатически задачи в Солун и Силистра по време на Балканската война (1913 г.).
Един от малко известните обстоятелства за Сарафов е, че той е в състава на българската делегация за подписването на Ньойския кротичък контракт през 1919 година, и то като един от петимата пълномощни делегати дружно с премиера Теодор Теодоров, министъра на публичните здания и благоустройството Александър Стамболийски, правосъдния министър Венелин Ганев и министъра на търговията Янко Сакъзов. След отпътуването на Теодоров той оглавява цялата българска делегация в Париж.
В личния му списък е непокътнат неговият дневник, който е оповестен едвам след Втората международна война. В него има в детайли изложение на събитията от юли до ноември 1919 година, започвайки от самото пътешестване на делегацията до парижкото предградие Ньой сюр Сен. Има значими сведения за антибългарската акция във френската преса, а също е документирано неуваженото желание на българските делегати да убедят страните победителки (Антантата) в Първата международна война да не се нарушават българските довоенни граници.
Но в дневника си Сарафов показва недоволството си от някои еднолични решения на Александър Стамболийски, който в това време на 6 октомври е станал министър-председател.
В деня преди подписването на контракта - 26 ноември 1919 година, Сарафов написа: " Стамб[олийски] смята всичко за собствен персонален триумф. Самомнението му се ускорява. Не помогнахме ли с Ганев за усилването това възприятие посредством отказването ни да подпишем контракта? Ако изтъкването личността на Стам[болийски] спомогне Entente’aтa [Антантата] да промени държанието си към нас, толкова по-добре за България. Вътрешното състояние, което може да се утежни заради неопитността и неблагоразумието на земеделците, основно на Стамб[олийски], може да се поправи със съдействието на по-старите партии ".
А на 27-и, когато всичко завършва и унизителният за България договор е подписан, записва: " Г-н Стамболийски подписа мирния контракт в Hotel de Ville на Neuilly-sur-Seine. Румъни и сърби не подписали заради неподписване St Germain-ския контракт (защитата на меншествата). Дават им период 8 дни. Подписан е и договорът с Гърция за emigration. Военни почести, отдадени на Стамболийски след подписването. На делегацията разрешено свободно придвижване в Париж. (...) Ст[амболийски] приема публицисти. Между другото им споделя, че останал самичък да ликвидира някогашния режим в България, че имал предусещане, какво подписаният контракт ще бъде променен до три години. Г-н Sauerwein от [вестник] " Matin " казва, че във Франция виждат по какъв начин договорът е тежък и се почва работа за проверката му. Съглашението не можело да не удовлетвори най-малко частично съдружниците си ".
Различията на Сарафов със Стамболийски се задълбочават. През 1920 година той влиза в ръководството на Обединената народно-прогресивна партия и в разговорите си с премиера от БЗНС неведнъж му припомня, че парламентарните обичаи не трябва да се погазват. А след осуетяването на митинга на опозицията във Велико Търново през септември 1922 година непосредствено приключва връзките си със Стамболийски.
Извън политическата си активност Михаил Сарафов оставя в завещание много писания в областта на статистиката и финансите. Той умира на 13 декември 1924 година в София.
-----------
Михаил Сарафов е роден във Велико Търново на 26 февруари 1854 година Баща му Константин Сарафов доста държи на образованието и учи добре синовете си. Братята на Михаил също са известни персони - генерал Иван Сарафов (той е бил и опълченец) и доктор Георги Сарафов, който е измежду създателите на Българския червен кръст и е бил кмет на София.
Първоначално Михаил учи в родния си град, само че след това е изпратен в гимназия в Загреб и приключва там през 1875 година Завръща се във Велико Търново и става преподавател, като се захваща и с революционна активност - взе участие в работата на Българския революционен централен комитет, включва се в Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстание.
След потушаването на въстанията е задържан от турските управляващи, само че скоро е освободен и отпътува още веднъж да учи в Загреб математика и физика, като се трансферира в Мюнхен, където приключва висшето си обучение. Същевременно специализира и политическа икономика в Париж.
Когато още веднъж се прибира в България през 1880 година, става член на Либералната партия и като подобен е определен за министър на националното просвещение в кабинета на Петко Каравелов (1880-1881 г.), наследявайки на този пост Петко Славейков. При преврата на 27 април 1881 година обаче държавното управление на Каравелов е свалено, Търновската конституция - суспендирана, и в страната се открива така наречен Режим на пълномощията, при който княз Александър Батенберг лимитира ролята на Народното събрание и управлява чрез укази и назначени от него държавни управления и Държавен съвет.
Михаил Сарафов е посочен за министър на просвещението и в новото държавно управление - на съветския военачалник Казимир Ернрот, само че незабавно отхвърля поста, заявявайки, че назначаването на този кабинет е нелегално и че е неправилно той да се оглавява от непознат гражданин.
И защото е завършил Математическия факултет в Мюнхен, става шеф на новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите. А една от главните му задания е да провежда първото броене на популацията в България.
Режимът на пълномощията завършва през декември 1883 година, а през 1884-та Сарафов към този момент е деветият министър на финансите на България - в държавното управление на Драган Цанков. Така, едвам 30-годишен, той е най-младият човек на този пост в страната и остава рекордьор и до наши дни.
През същата 1884 година е признат за действителен член на Българското книжовно сдружение, което по-късно се преобразува в Българска академия на науките. И се отдава на други действия - най-много в региона на просветата, като се отдалечава от политиката. От 1893 до 1896 година Сарафов е шеф на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 година - на Солунската българска девическа гимназия.
Когато се завръща в София е назначен за зам.-директор на Осигурително дружество „ Балкан “ (1897-1900 г.) и в същото време е ковчежник на Българското книжовно сдружение (1898-1904 г.).
Но през 1901 година се връща в политиката, като става министър на вътрешните работи в съдружното държавно управление на Петко Каравелов (1901 г.), а по-късно застава отпред на финансовото министерство (1902-1903) в трите независими прогресистки държавни управления на Стоян Данев, дългогодишния водач на Прогресивно-либералната партия.
През идващите години Сарафов навлиза и в дипломацията. Първо е назначен за дипломатически представител на България във Виена (1904-1909 г.), а по-късно е пълномощен министър в Цариград (1909-1913 г.). Представлява външното министерство на дипломатически задачи в Солун и Силистра по време на Балканската война (1913 г.).
Един от малко известните обстоятелства за Сарафов е, че той е в състава на българската делегация за подписването на Ньойския кротичък контракт през 1919 година, и то като един от петимата пълномощни делегати дружно с премиера Теодор Теодоров, министъра на публичните здания и благоустройството Александър Стамболийски, правосъдния министър Венелин Ганев и министъра на търговията Янко Сакъзов. След отпътуването на Теодоров той оглавява цялата българска делегация в Париж.
В личния му списък е непокътнат неговият дневник, който е оповестен едвам след Втората международна война. В него има в детайли изложение на събитията от юли до ноември 1919 година, започвайки от самото пътешестване на делегацията до парижкото предградие Ньой сюр Сен. Има значими сведения за антибългарската акция във френската преса, а също е документирано неуваженото желание на българските делегати да убедят страните победителки (Антантата) в Първата международна война да не се нарушават българските довоенни граници.
Но в дневника си Сарафов показва недоволството си от някои еднолични решения на Александър Стамболийски, който в това време на 6 октомври е станал министър-председател.
В деня преди подписването на контракта - 26 ноември 1919 година, Сарафов написа: " Стамб[олийски] смята всичко за собствен персонален триумф. Самомнението му се ускорява. Не помогнахме ли с Ганев за усилването това възприятие посредством отказването ни да подпишем контракта? Ако изтъкването личността на Стам[болийски] спомогне Entente’aтa [Антантата] да промени държанието си към нас, толкова по-добре за България. Вътрешното състояние, което може да се утежни заради неопитността и неблагоразумието на земеделците, основно на Стамб[олийски], може да се поправи със съдействието на по-старите партии ".
А на 27-и, когато всичко завършва и унизителният за България договор е подписан, записва: " Г-н Стамболийски подписа мирния контракт в Hotel de Ville на Neuilly-sur-Seine. Румъни и сърби не подписали заради неподписване St Germain-ския контракт (защитата на меншествата). Дават им период 8 дни. Подписан е и договорът с Гърция за emigration. Военни почести, отдадени на Стамболийски след подписването. На делегацията разрешено свободно придвижване в Париж. (...) Ст[амболийски] приема публицисти. Между другото им споделя, че останал самичък да ликвидира някогашния режим в България, че имал предусещане, какво подписаният контракт ще бъде променен до три години. Г-н Sauerwein от [вестник] " Matin " казва, че във Франция виждат по какъв начин договорът е тежък и се почва работа за проверката му. Съглашението не можело да не удовлетвори най-малко частично съдружниците си ".
Различията на Сарафов със Стамболийски се задълбочават. През 1920 година той влиза в ръководството на Обединената народно-прогресивна партия и в разговорите си с премиера от БЗНС неведнъж му припомня, че парламентарните обичаи не трябва да се погазват. А след осуетяването на митинга на опозицията във Велико Търново през септември 1922 година непосредствено приключва връзките си със Стамболийски.
Извън политическата си активност Михаил Сарафов оставя в завещание много писания в областта на статистиката и финансите. Той умира на 13 декември 1924 година в София.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ