В спорта всичко може да е измама, но с голямото

В спорта всичко може да е машинация, само че с огромното изискване, че ще бъде такава, в случай че някой успее да ви хване. До тогава може да се радвате на всички медали и титли, идващи с още доста милиони долари и популярност, която най-вероятно даже не сте заслужили, но това не е проблем. След известно време ще преминете няколко контроли и ще ви се наложи да потвърждавате своята непорочност, а когато най-сетне пристигна време за пенсиониране и целият живот е обезпечен от реклами и спонсорства, умерено може да върнете трофеите и да забравите за цялата сага. Ако това е познато, то най-вероятно сте чували легендата за Ланс Армстронг и неговата невероятна легенда по отношение на многократното продобиване на Тур Дьо Франс.

Ланс не е единственият човек, който ще бъде открит като съвършената опция за машинация, можем да открием и доста други в това отношение – Диего Марадона и до през днешния ден се помни с прословутата ръка на Бог, а в случай че приказваме за Формула 1, не можем да забравяме, че там всеки се пробва да прикрие неразрешената технология, с цел да резервира преимуществото за себе си. Кои обаче са допустимо най-големите измамници в тази посока? Благодарение на половото тъждество или неравноправие, основано от разнообразни организации, опитващи се да потвърдят, че промяната на пола автоматизирано трансформира мъжа в жена и противоположното, започваме да следим много забавни и даже странни подходи на трансексуалните спортисти за доминация.

На последните Олимпийски игри наблюдавахме трансексуален спортист – преди този момент мъж, а в този момент жена – да се състезава с дамите и на към 43 години да се пробва да вземе орден, което не се случи. Междувременно при други спортове като колоездене, виждаме неналичието на всякаква конкуренция, както и в смесените бойни изкуства, където една жена претърпя тежка интервенция при срещата си с подобен спортист. Един от нашите особени любимци е женският тим на Саудитска Арабия по футбол, където обаче към 8 от спортистите се оказаха мъже, които играят в женски облекла.

Най-голямото предизвикателство е било бръсненето и обстоятелството, че мъжката публика не трябвало да се разкрива, само че както знаем за спорта – в случай че никой не ви хване, всичко се играе по разпоредбите. На фона на толкоз доста образци пристигна и един доста значим въпрос: кой сложи връх по измами и по кое време се случи това свещено събитие? За страдание ще открием, че до момента в който промишлеността би трябвало да дава равни шансове и да стимулира спортистите да дават най-хубавото от себе си, доста от треньорите в действителност желаят да завоюват още една купа, да прибавят още доста средства в активите си и да бъдат сигурни, че ще се пенсионират със златен орден, уреждайки всички разноски, които в миналото могат да се появят пред него.

За положително или неприятно, купата за максимален лъжец се присъжда на Испания, а заслугата е освен засегнатост за Параолимпийските игри, само че и доказателство, че за малко повече финикийски знаци може да се направи всичко. За задачата ще върнем лентата към 2000 година и наличието на една от най-дългите измами – почти 13 години. Фернандо Мартин Виченте е някогашен шеф – по обясними аргументи – на Испанската федерация на спортни дисциплини за хора с увреждания. Покрай основаването на една голяма промишленост за доста милиони долари, някой се досетил, че въпреки всичко би трябвало да има и човешка страна на играта, а с цел да има такава, може да се извикат и хората с увреждания за присъединяване в по този начин наречените Параолимпийски игри.

Правото да има спортен дух и наслаждение, както и основаването на идоли, доказващи, че едно заболяване не е нищо друго, с изключение на едно предизвикателство за превъзмогване, стартира да стимулира от ден на ден хора с такива проблеми да се борят и да потвърждават своята мощ. Всичко би изглеждало необикновено красиво и даже почтено за почитание, до момента в който не доближаваме до заключението, че през 2000 година в ще има наказания и връщане на златни медали. Целият свят съумява да ревне против Испания и да извади огромната брадва освен за унижението и уронването на престижа на едно от най-красивите надпревари. Фернандо е заставен да заплати санкция от 5400 евро, а по-късно е и длъжен да върне извоюваните държавни дотации на стойност от 142 355 евро.

Големият скандал се появява някъде през ноември 2000 година с разкритието на Карлос Рибагорда – член на баскетболния тим на Испания във въпросният спортен формат – и разкритието му по отношение на някои от спортистите. Докато множеството страни най-вероятно са се подготвяли по верния метод, Карлос е безапелационен, че неговите съотборници, както и сътрудници в дисциплини като тичане с трудности, тенис на маса и плуване, не са имали никакви физически или ментални ограничавания.

По негови думи, от 200-тата изпратени испанци в Сидни, едвам 15 са имали проблеми и някакви форми на лимитирани. Останалите са били експерти. Самият Карлос е играл към 2 години в испанския баскетболен тим за Параолимпийските игри, само че той самият няма никакви физически или ментални ограничавания. Никога не се е налагало да симулира такива, просто е мълчал малко повече пред камерите. Има още един провинен за цялата работа и основаването на този скандал – Австралия.

По някаква причина всички критерии и проби били толкоз занижени, че безусловно всеки може да ги покрие. Карлос споделя, че е трябвало да направи шест лицеви опори, а по-късно е премерено неговото кръвно налягане. Обикновено се прави и тест за просветеност, само че тъкмо подобен в никакъв случай не е бил провеждан. За въпросната олимпиада всички играчи би трябвало да бъдат с IQ под 70, само че формалната информация е единствено за 2-ма души, до момента в който останалите съотборници били надалеч над това равнище. Испания е трябвало единствено да напечата подправени медицински документи и с това да господства на игрището. И до момента в който множеството тимове би трябвало да се състезават с ограничавания, не би трябвало да забравяме, че испанците имат други проблеми – те би трябвало да не разкриват своя цялостен капацитет.

Това е сложната задача. Карлос си спомня, че още на първия мач против Китай, тимът му води с 30 точки. Треньорът ги кара да понижат темпото, тъй като има огромна заплаха да бъдат разкрити. На финалът се изправят против Русия и още веднъж не срещат проблеми, само че първата хвърлена сянка на подозрение идва от испанското спортно издание Marca. Снимката на празнуването разсънва доста проблеми.

По-лошата вест е, че някои от играчите са разпознати от читателите и за тях е ясно, че са изцяло зрящи и нямат никакви ограничавания. Същото се удостоверява от второ издание, което съумява да открие и медицинските картони. Мартин Винченте бърза да подаде своята оставка, само че не преди да получи и покана да върне всичко извоювано и да достави данни за всеки един от 200-тата спортисти, които са участвали в Сидни.

Спечелените медали във всяка една категория по-късно са иззети и връчени на достойните им носители. Някой сигурно има потребност от най-малко някакво пояснение и Винченте не закъснява с него – установяването на менталното положение на един състезател е мъчно занятие – най-малко по този начин твърди той. За страдание това не минава като опрощение и Испания би трябвало да върне 107 медала. Интересното е, че този триумф я подрежда на 3-то място след Австралия и Англия. Колко почтени са били останалите тимове, никой не може да знае, но крайният резултат е повече от явен!

Снимки: Wikipedia