До месец два е възможно да има меморандум с инвеститор за летището в Стара Загора
" В идващите 1-2 месеца е изцяло допустимо да бъде подписан меморандум за съдействие с съответен вложител, възнамеряващ да трансформира неработещото Летище Стара Загора в логистичен център за карго полети сред Европа, Азия и Африка. Ако това се случи, считаме, че до 3 години товарното летище в Стара Загора може да бъде построено ". Това сподели за " Капитал " Костадин Петков - един от шефовете на Центъра за стопански тактики и конкурентоспособност (ЦИСК) към Софийския университет, във връзка изказването по време на парламентарния надзор в петък на министъра на стопанската система Емил Караниколов, че трима огромни вложители оглеждат старозагорското летище. Преди 8 години ЦИСК беше зает по поръчка на управлението на община Стара Загора и на външни вложители с изследване на опциите за възобновяване на старозагорското летище.
По предварителни планове в построяването на старозагорския карго хъб би трябвало да бъдат вложени 500 млн. $, а строителните действия ще бъдат ангажирани директно и индиректно във времето към 200 000 служащи и чиновници. Подобна сума може да е по силите на доста огромен вложител или консорциум от компании и действително може да се окаже висока преграда. Например за софийското летище минималната инвестиция, която се изисква от бъдещия концесионер е 600 млн. евро - и то за най-големия и работещ аеропорт.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Започнахме работа по този план преди 8 години. След това направихме и много актуализации по него. За да се построи карго летище в Стара Загора, пистата ще би трябвало да се удължи с към 500 м. Необходимо е и да се удебели настилката ѝ, както и да се обособят съответните терминали. Ще бъде належащо митническо обслужване на стоките, както и създаване на спомагателна ж.п. линия наоколо до летището ", уточни Петков. И въпреки всичко, до момента в който не се подпише контракт, всички изказвания за осъществянето на тази инвестиция остават в областта на предварителните диалози и на спекулациите, акцентира той.
Преди 8 години някои от задграничните вложители се интересуваха от летище София, други – от летище Пловдив. " След завършилия конкурс за концесия на летище София обаче някои от тях се преориентираха към Стара Загора като опция за създаване на товарен хъб ", уточни Костадин Петков.
Интерес към летище Стара Загора в тези години прояви четвъртият по величина карго оператор в света – Държавната корпорация за ръководство на летищата на Република Корея. Тогава персонално посланикът на Корея Чън-Бихо прегледа летището. Интерес за възможна инвестиция проявявиха и компании от Китай, Сингапур и Казахстан. " Логиката на едно такова летище е, че в Западна Европа свършват слотовете за самолети и огромните потоци товари, които идват от Изток – Китай, Корея, Япония, би трябвало някъде да кацнат и по-късно да се разпределят към Европа, обясниха тогава представителите на Центъра за стопански тактики и конкуреноспособност. Стара Загора е най-подходящ за такава инвестиция, тъй като е ситуиран върху 3 европейски коридора. Независимо от проявения интерес тогава, до договорка по този начин и не се стигна.
" Министерство на стопанската система продължава да бъде доста интензивно по този план. Искаме нещата да се случат, тъй като тази договорка е с голям капацитет за България ", счита Костадин Петков. Според него Летище Пловдив и летище Стара Загора имат напълно разнообразни благоприятни условия. Пловдивското е с приоритет за развиване като пътническо летище, до момента в който старозагорското е доста уместно за карго транспорти. Директорът на ЦИСК отхвърли на този стадий да заяви имената на евентуалните вложители към старозагорското летище. Според източници на " Капитал " един от тези евентуални вложители е немската логистична компания DHL.
Според министър Караниколов съществува действителна опция напълно скоро в министерството да бъде показан съответен план. Пред депутатите той сподели, че евентуалните вложители са привлечени от положителната локация на старозагорското летище, което от дълго време няма лиценз за осъществяване на полети заради нарушавания в настилката на пистите, само че пък разполага с отлична инфраструктура, канализация, тръбопровод и връзки. Съоръжението е електрифицирано и газифицирано и заема повърхност от 2320 декара с дължина на пистата от 2.5 километра. Емил Караниколов уточни, че какъвто и капиталов план да се появи, реализацията му първо ще бъде съветвана с обществеността на Стара Загора.
През август, тази година бюрата на " Летище Стара Загора " ЕООД в Ямбол и Стара Загора стопираха продажбите си на билети поради големите насъбрани загуби през последните месеци. С това на процедура се прекрати главната активност на старозагорското летище, което се устояваше от продажба на самолетни билети и отдаване на площи чартърен, откакто през 1995 година гражданските полети бяха спрени, а през 2007 година стопираха и полетите на селскостопански самолети и вертолети, заради нарушената асфалтова настилка. Само за последните 6 месеца двете бюра за самолетни билети в Стара Загора и Ямбол са натрупали загуби от 21 000 лв..
Като най-губещо, бюрото в Хасково е било закрито още през март тази година. Допреди десетина години трите бюра са правили месечен оборот от 18 000 лв., а годишната облага на сдружението е достигала 50 000 лева През 2018 година обаче месечният оборот пада под 5000 лв.. Заради отрицателната наклонност решението на Държавната консолидационна компания, част от структурата на която е " Летище Стара Загора " ЕООД, взема решение да приключи съществуването му. След закриването през август летателната писта и оборудванията към нея минаха на непосредствено ръководство от Държавната консолидационна компания, която е на послушание на Министерство на стопанската система.
По предварителни планове в построяването на старозагорския карго хъб би трябвало да бъдат вложени 500 млн. $, а строителните действия ще бъдат ангажирани директно и индиректно във времето към 200 000 служащи и чиновници. Подобна сума може да е по силите на доста огромен вложител или консорциум от компании и действително може да се окаже висока преграда. Например за софийското летище минималната инвестиция, която се изисква от бъдещия концесионер е 600 млн. евро - и то за най-големия и работещ аеропорт.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Започнахме работа по този план преди 8 години. След това направихме и много актуализации по него. За да се построи карго летище в Стара Загора, пистата ще би трябвало да се удължи с към 500 м. Необходимо е и да се удебели настилката ѝ, както и да се обособят съответните терминали. Ще бъде належащо митническо обслужване на стоките, както и създаване на спомагателна ж.п. линия наоколо до летището ", уточни Петков. И въпреки всичко, до момента в който не се подпише контракт, всички изказвания за осъществянето на тази инвестиция остават в областта на предварителните диалози и на спекулациите, акцентира той.
Преди 8 години някои от задграничните вложители се интересуваха от летище София, други – от летище Пловдив. " След завършилия конкурс за концесия на летище София обаче някои от тях се преориентираха към Стара Загора като опция за създаване на товарен хъб ", уточни Костадин Петков.
Интерес към летище Стара Загора в тези години прояви четвъртият по величина карго оператор в света – Държавната корпорация за ръководство на летищата на Република Корея. Тогава персонално посланикът на Корея Чън-Бихо прегледа летището. Интерес за възможна инвестиция проявявиха и компании от Китай, Сингапур и Казахстан. " Логиката на едно такова летище е, че в Западна Европа свършват слотовете за самолети и огромните потоци товари, които идват от Изток – Китай, Корея, Япония, би трябвало някъде да кацнат и по-късно да се разпределят към Европа, обясниха тогава представителите на Центъра за стопански тактики и конкуреноспособност. Стара Загора е най-подходящ за такава инвестиция, тъй като е ситуиран върху 3 европейски коридора. Независимо от проявения интерес тогава, до договорка по този начин и не се стигна.
" Министерство на стопанската система продължава да бъде доста интензивно по този план. Искаме нещата да се случат, тъй като тази договорка е с голям капацитет за България ", счита Костадин Петков. Според него Летище Пловдив и летище Стара Загора имат напълно разнообразни благоприятни условия. Пловдивското е с приоритет за развиване като пътническо летище, до момента в който старозагорското е доста уместно за карго транспорти. Директорът на ЦИСК отхвърли на този стадий да заяви имената на евентуалните вложители към старозагорското летище. Според източници на " Капитал " един от тези евентуални вложители е немската логистична компания DHL.
Според министър Караниколов съществува действителна опция напълно скоро в министерството да бъде показан съответен план. Пред депутатите той сподели, че евентуалните вложители са привлечени от положителната локация на старозагорското летище, което от дълго време няма лиценз за осъществяване на полети заради нарушавания в настилката на пистите, само че пък разполага с отлична инфраструктура, канализация, тръбопровод и връзки. Съоръжението е електрифицирано и газифицирано и заема повърхност от 2320 декара с дължина на пистата от 2.5 километра. Емил Караниколов уточни, че какъвто и капиталов план да се появи, реализацията му първо ще бъде съветвана с обществеността на Стара Загора.
През август, тази година бюрата на " Летище Стара Загора " ЕООД в Ямбол и Стара Загора стопираха продажбите си на билети поради големите насъбрани загуби през последните месеци. С това на процедура се прекрати главната активност на старозагорското летище, което се устояваше от продажба на самолетни билети и отдаване на площи чартърен, откакто през 1995 година гражданските полети бяха спрени, а през 2007 година стопираха и полетите на селскостопански самолети и вертолети, заради нарушената асфалтова настилка. Само за последните 6 месеца двете бюра за самолетни билети в Стара Загора и Ямбол са натрупали загуби от 21 000 лв..
Като най-губещо, бюрото в Хасково е било закрито още през март тази година. Допреди десетина години трите бюра са правили месечен оборот от 18 000 лв., а годишната облага на сдружението е достигала 50 000 лева През 2018 година обаче месечният оборот пада под 5000 лв.. Заради отрицателната наклонност решението на Държавната консолидационна компания, част от структурата на която е " Летище Стара Загора " ЕООД, взема решение да приключи съществуването му. След закриването през август летателната писта и оборудванията към нея минаха на непосредствено ръководство от Държавната консолидационна компания, която е на послушание на Министерство на стопанската система.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ