Една дума, която често пренебрегваме, може да спаси връзката ви
В фамилията ми постоянно ми се смеят на възторга, който показвам в ресторанта: „ О, благодарим доста, че ни донесохте самун – в действителност го оценяваме! Вода? Обичам вода! Благодаря ви, че сте толкоз благи! “
Въпреки че никой в фамилията не го е казвал категорично, допускам, че част от повода да го намират за толкоз занимателно е, че аз съвсем в никакъв случай не показвам толкоз признателност към тях.
Дори за това че, да речем, са ме довели на бял свят и отгледали до 18-годишна възраст.
Затова нещо ме озари, до момента в който четях „ The Gratitude Diaries ” на Джанис Каплан – книга, в която тя разказва едногодишното си изпитание да покаже повече признателност в разнообразни области от живота си.
Преди да напише книгата, авторката взе участие в изследване върху навиците на американците да показват признателност.
Резултатите демонстрират, че 97% от респондентите споделят, че биха изразили признателност към сервитьора в прекрасен ресторант. Но какъв брой дами споделят, че постоянно благодарят на мъжете си? Само 48%.
Каплан написа каква е повода съгласно нея – имаме по-високи упования към сътрудниците си, в сравнение с към сервитьорите. Освен това, тя подозира, че просто привикваме с това сътрудникът ни да е постоянно отсреща за нас и като цяло забравяме да оценим това.
Дори простичкото изпитание да кажем „ благодаря “ може да вдъхне нов живот в едни изтощени взаимоотношения.
Когато си в една връзка, изключително за по-дълго време, един тип спираш да забелязваш индивида. Психолозите го назовават хабитуация. Свикваш, забравяш за какво въобще си се стремил към тази връзка - уверена е Каплан.
През първия месец от нейния опит с благодарността, Каплан се концентрира върху това да отдава самопризнание на брачна половинка си.
Тя стартира да му благодари за това, че я прибира с колата от празненство или поправя пробитото кранче. Той се усеща комплициран, тъй като по принцип го прави.
Знам – споделя тя. Но го правя оценка.
Шана Лебовиц за Business Insider
