В съвременните международни отношения се откроиха отчетливо два различни подхода,

...
В съвременните международни отношения се откроиха отчетливо два различни подхода,
Коментари Харесай

Симеон Миланов: Общността на споделената съдба и китайското миротворчество срещу ястребите в САЩ

В актуалните интернационалните връзки се откроиха отчетливо два разнообразни метода, които идват от две от трите международни суперсили - Китай и Русия. От една страна е американският метод, който се базира на опита за опазване на американската геополитическа надмощие посредством система от военни съюзи и " сдържането " на самостоятелните сили, които отхвърлят да следват линията на Съединени американски щати. Този метод към интернационалните връзки намира своята предистория, както в Студената война, когато Джордж Фрост Кенан създаде точно тактиката на " сдържането ", по този начин и в по-ранния 19-и век, когато Съединени американски щати създадоха доктрината " Монро ", съгласно която никоя друга мощ няма право на ползи или интервенция в Западното полукълбо. От друга страна е китайският метод, който се основава на поддържане на отзивчиви връзки с допустимо максимален брой страни, основани на взаимната полза и почитание. Този метод е в благозвучие с оповестената от китайския водач Си Дзинпин " общественост на единната орис на човечеството ".

Американският метод произтича от доктрината за американската изключителност, както и убеждението на демократичните идеолози, че краят на историята е пристигнал и всеки, който не приема американската политика, е зложелател. Именно в границите на американския метод към интернационалните връзки, бяха стартирани интервенциите в Ирак и Афганистан, Сирия, Либия и Югославия, които доведоха до гибелта на стотици хиляди хора, както и прогонването от домовете им на десетки милиони. 

Обратното, китайският метод към интернационалните връзки докара до реализацията на крупни стопански, търговски и научни планове в границите на " Един пояс, Един път ", а също и по линия на огромната помощ, която Китай оказа на страните от Азия и Африка в битката против Ковид да вземем за пример. 

В рамките на политиката на Съединени американски щати от десетилетия се предизвикват разнообразни спорове и военни съюзи, които би трябвало да държат " в шах " съперника. Сред тях се открояват войните към разпадането на Югославия, които бяха стартирани, с цел да се фрагментира геополитическото пространство на Балканите и да се пресече всеки предстоящ съветски опит за взаимоотношение с района на база на обща история, религия и ползи. Но с изключение на Югославия и войните в Ирак и Афганистан, следва да отбележим и подпалването на прокси война в Сирия, което имаше за цел да обезврежда една самостоятелна близкоизточна страна, да прокара един газопровод, който да е конкурентен на съветския газ, да лиши Русия от база в Средиземно море и да провокира миграционна рецесия в Европа. 

Отново в границите на американския метод бяха насърчавани районни спорове като този в Нагорни-Карабах, където американски сътрудници на въздействие разпалваха напрежението и от арменска, и от азерска страна. Подклаждаше се напрежението и към Приднестровието и Молдова. Но " венецът " на американския метод към интернационалните връзки е Украйна, в която през 2014 с американски пари и под американско давление беше свалено демократично определеното държавно управление с принуждение. По-късно Съединени американски щати наляха милиарди за превъоръжаването на страната и подготовката й за война, като в същото време не стопираха да предизвикат Русия и да доближават военната си инфраструктура до границите й. Резултатът е печално прочут и докара до гибелта на може би 200,000 украинци и не малко руснаци.  

Нека обаче да забележим какво съставлява и китайската идея за общественост на споделената орис на човечеството, която Си Дзинпин огласи преди 10 години. Това е концепцията, че има всемирен проблеми, които би трябвало да се решат групово от човечеството. Но в същото време това не е глобализъм по американски, тъй като Китай счита, че би трябвало да се почитат националните ползи на всяка страна и да няма недоволни от цялостния развой. Противно на американската концепция за " игра с нулева сума ". 

През 2014 година Си Дзинпин стартира да предлага реализация на своята идея и нова външнополитическа тактика за целия свят, учредена преди всичко, на взаимно партньорство на всички равнища. На второ място, придържаща се към правилото на взаимоизгодните взаимни връзки и отвод от едностранни дейности (например едностранни наказания, спорове и т.н.). Трето, придържане към концепцията за постигане на такива резултати, които да биха били преференциални и удовлетворяващи всички. В рамките на концепцията на Си Дзинпин, Пекин съумя да откри общ език с съвсем 100 страни, а също и с доста интернационалните организации. 

Ключов миг стана развиването в границите на концепцията на Си Дзинпин, на тактиката за интеграция на източните страни. Пекин даде добър образец с плана " общественост на единната орис Китай-АСЕАН ", като на 15 ноември 2020 година във виетнамската столица Ханой беше подписано " Всестранното районно икономическо партньорство " - план за свободна търговия сред КНР и 14-те страни от АСЕАН. 

И до момента в който Съединени американски щати не престават да имат вяра в своето културно предимство и изхождайки от доктрината за своята изключителност, се пробват да американизират целия свят, Китай противоположното, показва уважението си към всяка цивилизация и всяка политическа система. Все още никой не е чул за китайски " експорт на идеология ". Но пък всички знаем за огромни китайски планове, носещи многомилиардни облаги на страните от Азия и Африка, да вземем за пример. 

В рамките на американския метод Джо Байдън провежда две " срещи на върха на демокрациите ", където в действителност раздели света на " демокрации " и " автокрации ", т.е. на " висши " и " нисши ", на " положителни " и " зли ", без никакво почитание към самобитността и ползите на обособените страни. А какво направиха Си Дзинпин и Китай? Показаха на дело, а не на думи, че човечеството в действителност има споделена орис в това световно село, в което живеем. Първо, Китай предложи една съответна формула за мир в Украйна, която можеше да реши огромна част от актуалните проблеми. 

Китайците желаеха: 1. Уважение за суверенитета на всички страни. 2. Изоставяне на менталността от Студената война. 3. Прекратяване на военните дейности. 4. Възобновяване на мирните договаряния. 5. Разрешаване на филантропичната рецесия. 6. Защита на цивилните и военнопленниците. 7. Обезопасяване на атомните електроцентрали (да напомним по какъв начин Съединени американски щати насърчаваха украинския обстрел против следената от руснаците ЗАЕЦ). 8. Ограничаване на стратегическите опасности от нуклеарна ескалация. 9. Възобновяване на зърнения експорт. 10. Прекратяване на едностранните наказания. 11. Поддържане и опазване на сигурносттан а индустриалните и логистични вериги. 12. Насърчаване на реорганизация след спора.

Русия беше готово да разисква, а може би даже и да одобри китайското спокойно предложение, което гарантираше някои от стратегическите съветски ползи и опасения за сигурността. Но Съединени американски щати го отхвърлиха изрично, тъй като техният метод към МО не допуска омиротворяване на Украйна, а поддържане на спора, който има за цел да изтощи Русия и да докара до промяна на съветското държавно управление посредством цветна гражданска война.

Вторият път, когато Китай на дело потвърди, че има вяра в споделената орис на човечеството беше, когато с посредничеството му стартира размразяването сред десетилетните врагове Саудитска Арабия и Иран. И външният министър и консултант по националната сигурност на Кралство Саудитска Арабия, Мохамед ал-Айбан, и секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани благодариха на китайското управление и поддръжка за договарянията и триумфа им. Трите страни обявиха, че Рияд и Техеран са постигнали съглашение за възобновяване на дипломатическите връзки между тях, отваряне на посолства и представителства, освен това в къс период от най-много два месеца, замяна на посланици и изследване на по-нататъшните благоприятни условия за развиване на двустранните връзки.

Това е извънреден триумф на китайската дипломация, тъй като в последна сметка, поради районната студена война сред Рияд и Техеран целият Близък изток беше заплашен. Конфликтите в Сирия и Йемен значително бяха отражение на противоборството сред двете ислямски сили. А това противоборство беше насърчавано интензивно от Съединени американски щати и тяхната анти-иранска политика. Сега, обаче, с намаляването на американската мощност и въздействие, Саудитска Арабия може да организира по-независима политика, което й разреши да одобри китайското ходатайство за помиряване с Иран. Няма по-добър образец за " общественост на споделената орис на човечеството " от това, че с дипломацията си Китай предотврати още спорове и напрежение в Близкия изток, които биха довели до стотици хиляди жертви и милиони бежанци. 

Концепцията на Си Дзинпин може да докара до един по-мирен, по-уреден, спокоен и благоденстващ свят. И от ден на ден страни по света са съгласни с нея, изключително на фона на сриването на еднополюсния хегемонистичен модел.
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР