Еволюцията на турската външна политика: от панислямизъм към Realpolitik
Разногласията със Запада са фундаментални, само че изискват удостоверение с съответни каузи
Характерът на последните събития в района на Близкия изток и изключително в Източното Средиземноморие (историческия Левант), динамичността на развиването на междудържавните връзки сред Турция и нейните съседи показват поправените подходи на турската външна политика.
В момента турското политическо управление интензивно влиза в контакти, договаря и даже търгува с оръжия с тези, които единствено преди няколко години заплашваше, натоварвайки ги с неласкави прилагателни зад тила си и даже демонстрирайки подготвеност да скъса връзките си. По-специално това се отнася за Египет и Гърция.
С известна доза догатки можем да кажем, че преди 2016-2017 година, т.е. преди опита за прелом и референдума за конституцията, държавното управление на Реджеп Тайип Ердоган сложи акцент върху исляма във външнополитическия си инструментариум, обръщайки се към трансграничната концепция за ислямска еднаквост и взаимност.
Ако единствено допреди няколко години ислямската религия изглеждаше надали не като лайтмотив на интернационалното позициониране на Турция, през днешния ден (включително риторично) се отдава желание на един качествено друг курс. Най-точно може да се опише като Realpolitik в нейния „ комбиниран-балансиран ” формат.
Докато към момента избира самодейна външна политика, в която концепцията за ислямската еднаквост и светоглед играе значима роля, турското управление е все по-принудено да балансира. В частност, когато взаимодейства с играчи от Близкия изток, той би трябвало да се преценява с техните идеологически характерности и желания, демонстративно да ги взема под внимание - до цялостен отвод да наложи своя дневен ред, в който е турският прочит на исляма и държавата- историческия път на Турция, които се показват като пример, към който би трябвало да се стремим (поне за ислямските страни и народи).
Пример е съдействието на турските разследващи служби с египетските сътрудници по въпроса за „ Мюсюлманските братя “ (организация, неразрешена в Русия), макар идеологическата непосредственост с тях. С други думи, идеологическата непосредственост на режимите към този момент не е решаващият фактор или „ задвижващият ремък ” на двустранните връзки.
Нещо повече, това изказване за прехода на републиката от панислямизъм към реалполитика в интернационалната политика е правилно както във връзка с непосредствените съседи на републиката, по този начин и във връзка с съседите на Турция в района.
Отбелязаните промени в методите се дължат на няколко основни фактора, които доста способстваха в случай че не за преосмислянето на ролята и дилемите на Ак-Сарай на интернационалната сцена, то във всеки случай доведоха до видимо преразглеждане на инструментите и практиките на реализиране на интернационалния курс на страната.
Става дума за неподходящите за турската страна резултати от Арабската пролет, която в началото я въодушеви със забележителен възторг, когато Анкара се оказа на практика изолирана от редица авторитетни районни играчи. Ръководството на страната загуби свободата на маневриране в неустойчив район.
Второто събитие, което доста промени характера на турската външна политика, беше опитът за прелом през юли 2016 година Вътрешнополитическите процеси през идващите години доведоха до усилване на националистическото и условно „ държавно-националистическо ” течение във външнополитическите ведомства, в Народното събрание, както и в неправителствените организации, разпространяващи турската „ мека мощ ”.
В същото време забележимото преди този момент въздействие на ислямските секти и ордени (тарикати) върху същите тези институции, които образуваха външната политика, избледня на назад във времето и беше до избрана степен обезвредено.
Третото събитие, което накара Анкара да преразгледа външнополитическите си принадлежности, беше отрицателният резултат от приемането на измененията в конституцията през 2017 година Промяната на държавната форма на ръководство от парламентарна към президентска, макар очевидното обединение на държавния и партийния уред (една от поправките в главния закон към този момент разрешава съчетаването на президентски и партийни постове), макар концентрацията на властта в едни ръце, въобще не докара до признание на подобен монопол от страна на гласоподавателите.
От една страна, резултатът от всеобхватния надзор на управляващите върху дневния ред беше нулев заради, нагледно казано „ победи на ръба “. През 2017 година последователите на смяната на държавната форма на ръководство са единствено с малко над 3% повече от броя на гласувалите срещу (съответно 51,4% против 48,6%). Последните резултати от президентските избори през 2023 година от същата поредност от „ победи “ са на ръба – 52% за Ердоган против съвсем 48% за Кълъчдароглу, и то след втория тур. Резултати от локалните избори през 2019 и 2024 година също са добре известни.
Има рецесия на представителството. Нарастването на протестния капацитет и вътрешната опозиция на „ дълбоката страна “ (оттук и проблемите с контролируемостта на системата), съчетани с неподходяща икономическа обстановка (хиперинфлация, недостиг на платежния баланс и др.), принудиха президента Ердоган и неговата партия от ден на ден да се вглеждат в публичното мнение, коригирайки целите, да не приказваме за нуждата, при положение на слаби позиции, да координира интернационалната си политика с съдружния си сътрудник - ръководителят на MHP Девлет Бахчели.
В голям брой изявления и изявленията водачът на националистите и втори човек в ръководещата „ национална ” коалиция неведнъж си позволяваше или свободни тълкования на политиката на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването, или разминаване с нея. Често имаше диаметрално противоположни оценки в методите на съдружниците - да вземем за пример това се отнасяше до оценките на близкоизточната рецесия, двустранните връзки сред Турция и Съединени американски щати и ролята на страната в НАТО (Швеция, Финландия).
В същото време концентрацията на властта в едни ръце докара до повишени (или нереализирани) упования на последователите и на първо място това се отнася до „ нуклеарния “ електорат на президента Ердоган. Всъщност той не съумя да извърши доста от предизборните си обещания и не съумя да показа отговорността за неуспехите с никого.
На първо място, това се отнася за „ Програма 2023 “ в нейната икономическа част. Нещо повече, търсенето на гласоподавателите за други представители на политическия ислям ясно се появи и се прояви: партиите Гелечек, ДЕВА. Дебют на YRP. Проислямската партия Yeniden Refah направи най-голямата изненада на последните общински избори, като завоюва 6,18% от гласовете на общинските избори и 7% в общинския съвет.
Симптоматично е, че точно през 2016 година външнополитическата идея на някогашния министър председател Ахмет Давутоглу „ Нула проблеми със съседите “, обвързвана с панислямизма, беше сменена от концепцията на пенсионирания адмирал Джем Гурдениз „ Мави Ватан “ („ Синята татковина “ ”), въз основа на целта за обезпечаване на морско предимство на Турция в редица водни пространства, в границите на 462 хиляди квадратни километра.
Въз основа на горното наподобява, че курсът към Realpolitik, с отменяне на възприетите до момента идеологически клишета и насоки, ще остане определящ в турската политика, като най-оптимален, поради дълготрайната всеобхватна цел на управляващите за трансформиране на близкоизточната страна в възходящ център на геополитическо въздействие.
По-специално, това се отнася до включването на Турция в интернационалните транспортни и логистични маршрути/коридори, най-актуалният от които е турско-иракският план с присъединяване на Катар и ОАЕ „ Път на развиването “, предопределен да свърже Персийския залив с Полуостров Фау (с изход на море до Индия) с Европа и плануван за реализиране още до 2028 година От позиция на геостратегическо значение, планът с приблизителна стойност от към 17 милиарда $ е разказан от Anadolu Agency като „ Новия път на коприната “.
Също по този начин би било заслужено да се означи нарасналата роля, преди всичко, на такива световни и районни центрове на мощ като Китай и Индия. От районните приказваме за Саудитска Арабия и Иран с тяхното отменяне на идеологическите правила, съпроводено с подготвеност за обновяване и създаване на районен разговор значително от нулата.
Важно е и присъединяване на страните от района в планове, в които се състезават за Турция, като коридора Индия-Близък изток-Европа, интернационалния транспортен кулоар „ Персийски залив-Черно море ” и ITC Север-Юг. Докато Европа се стреми да откри сурогат на съветския директен потенциал, на фона на продължаващите военни интервенции на ЦАХАЛ в Газа, йеменското бунтовническо придвижване хуси Ансар Аллах блокира протока Баб ел Мандеб от Суецкия канал и това са единствено най-острите сюжети от непрекъснатата районна военна рецесия.
В този смисъл неотдавнашното решение на Анкара да отсрочи срещата на Ердоган с президента Байдън в Съединените щати изцяло отразява външнополитическите трансформации в района. Въпреки явно отрицателната обстановка в двустранните връзки сред Анкара и Вашингтон, нуждата турските управляващи да привлекат поддръжката на сътрудници в светлината на изгубените локални избори и неподходящата икономическа обстановка, Ердоган отхвърля да се срещне с водача на Западния свят и го направи по лична самодейност. Външните аргументи, които са подтикнали „ султана “ да работи по този метод, може да са в плоскостта както на близкоизточния спор, по този начин и на вътрешната политика и стопанска система.
Така решението на Конгреса от 20 април да отпусне 26,4 милиарда $ помощ на ционисткия режим сложи турския водач в извънредно неловко състояние в ислямския Изток. Пропрезидентската ПСР от дълго време се нарежда като главен бранител на вярващите на всички места, да не приказваме за поверителните контакти с Хамас.
Властите желаят непременно да избегнат обвиняванията в променчивост от гласоподавателите и ръкуването с политик, който оказва помощ на „ враговете на мюсюлманите “, т.е. Израел, е изпълнено с компликации. Що се отнася до вътрешната политика, дано напомним, че неотдавна турската страна стачкува пред Държавния департамент за виковете за „ нарушавания на човешките права “ в Турция, прочувствената реакция на която от страна на Анкара не беше мъчно да се планува.
По този метод някогашните съюзи на Турция със Съединените щати в границите на НАТО никога не са гаранция за стабилизиране на двустранните връзки. По-скоро, в противен случай, трансформациите в Близкия изток карат турските стратези да премислят смисъла и наличието на връзките с Вашингтон. Сънливият Джо обаче очевидно не е подготвен да им вдъхне „ ново качество “. Съответно, турците неизбежно ще би трябвало да извърнат своя „ антизападен ” дрейф в нов курс, доказвайки самостоятелния си темперамент освен с думи, само че на първо място с действителни каузи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31148Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед19344Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед51617„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед28755Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед32679Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132113Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91487Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84587Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед75355Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически изменничества
Източник: pogled.info
Характерът на последните събития в района на Близкия изток и изключително в Източното Средиземноморие (историческия Левант), динамичността на развиването на междудържавните връзки сред Турция и нейните съседи показват поправените подходи на турската външна политика.
В момента турското политическо управление интензивно влиза в контакти, договаря и даже търгува с оръжия с тези, които единствено преди няколко години заплашваше, натоварвайки ги с неласкави прилагателни зад тила си и даже демонстрирайки подготвеност да скъса връзките си. По-специално това се отнася за Египет и Гърция.
С известна доза догатки можем да кажем, че преди 2016-2017 година, т.е. преди опита за прелом и референдума за конституцията, държавното управление на Реджеп Тайип Ердоган сложи акцент върху исляма във външнополитическия си инструментариум, обръщайки се към трансграничната концепция за ислямска еднаквост и взаимност.
Ако единствено допреди няколко години ислямската религия изглеждаше надали не като лайтмотив на интернационалното позициониране на Турция, през днешния ден (включително риторично) се отдава желание на един качествено друг курс. Най-точно може да се опише като Realpolitik в нейния „ комбиниран-балансиран ” формат.
Докато към момента избира самодейна външна политика, в която концепцията за ислямската еднаквост и светоглед играе значима роля, турското управление е все по-принудено да балансира. В частност, когато взаимодейства с играчи от Близкия изток, той би трябвало да се преценява с техните идеологически характерности и желания, демонстративно да ги взема под внимание - до цялостен отвод да наложи своя дневен ред, в който е турският прочит на исляма и държавата- историческия път на Турция, които се показват като пример, към който би трябвало да се стремим (поне за ислямските страни и народи).
Пример е съдействието на турските разследващи служби с египетските сътрудници по въпроса за „ Мюсюлманските братя “ (организация, неразрешена в Русия), макар идеологическата непосредственост с тях. С други думи, идеологическата непосредственост на режимите към този момент не е решаващият фактор или „ задвижващият ремък ” на двустранните връзки.
Нещо повече, това изказване за прехода на републиката от панислямизъм към реалполитика в интернационалната политика е правилно както във връзка с непосредствените съседи на републиката, по този начин и във връзка с съседите на Турция в района.
Отбелязаните промени в методите се дължат на няколко основни фактора, които доста способстваха в случай че не за преосмислянето на ролята и дилемите на Ак-Сарай на интернационалната сцена, то във всеки случай доведоха до видимо преразглеждане на инструментите и практиките на реализиране на интернационалния курс на страната.
Става дума за неподходящите за турската страна резултати от Арабската пролет, която в началото я въодушеви със забележителен възторг, когато Анкара се оказа на практика изолирана от редица авторитетни районни играчи. Ръководството на страната загуби свободата на маневриране в неустойчив район.
Второто събитие, което доста промени характера на турската външна политика, беше опитът за прелом през юли 2016 година Вътрешнополитическите процеси през идващите години доведоха до усилване на националистическото и условно „ държавно-националистическо ” течение във външнополитическите ведомства, в Народното събрание, както и в неправителствените организации, разпространяващи турската „ мека мощ ”.
В същото време забележимото преди този момент въздействие на ислямските секти и ордени (тарикати) върху същите тези институции, които образуваха външната политика, избледня на назад във времето и беше до избрана степен обезвредено.
Третото събитие, което накара Анкара да преразгледа външнополитическите си принадлежности, беше отрицателният резултат от приемането на измененията в конституцията през 2017 година Промяната на държавната форма на ръководство от парламентарна към президентска, макар очевидното обединение на държавния и партийния уред (една от поправките в главния закон към този момент разрешава съчетаването на президентски и партийни постове), макар концентрацията на властта в едни ръце, въобще не докара до признание на подобен монопол от страна на гласоподавателите.
От една страна, резултатът от всеобхватния надзор на управляващите върху дневния ред беше нулев заради, нагледно казано „ победи на ръба “. През 2017 година последователите на смяната на държавната форма на ръководство са единствено с малко над 3% повече от броя на гласувалите срещу (съответно 51,4% против 48,6%). Последните резултати от президентските избори през 2023 година от същата поредност от „ победи “ са на ръба – 52% за Ердоган против съвсем 48% за Кълъчдароглу, и то след втория тур. Резултати от локалните избори през 2019 и 2024 година също са добре известни.
Има рецесия на представителството. Нарастването на протестния капацитет и вътрешната опозиция на „ дълбоката страна “ (оттук и проблемите с контролируемостта на системата), съчетани с неподходяща икономическа обстановка (хиперинфлация, недостиг на платежния баланс и др.), принудиха президента Ердоган и неговата партия от ден на ден да се вглеждат в публичното мнение, коригирайки целите, да не приказваме за нуждата, при положение на слаби позиции, да координира интернационалната си политика с съдружния си сътрудник - ръководителят на MHP Девлет Бахчели.
В голям брой изявления и изявленията водачът на националистите и втори човек в ръководещата „ национална ” коалиция неведнъж си позволяваше или свободни тълкования на политиката на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването, или разминаване с нея. Често имаше диаметрално противоположни оценки в методите на съдружниците - да вземем за пример това се отнасяше до оценките на близкоизточната рецесия, двустранните връзки сред Турция и Съединени американски щати и ролята на страната в НАТО (Швеция, Финландия).
В същото време концентрацията на властта в едни ръце докара до повишени (или нереализирани) упования на последователите и на първо място това се отнася до „ нуклеарния “ електорат на президента Ердоган. Всъщност той не съумя да извърши доста от предизборните си обещания и не съумя да показа отговорността за неуспехите с никого.
На първо място, това се отнася за „ Програма 2023 “ в нейната икономическа част. Нещо повече, търсенето на гласоподавателите за други представители на политическия ислям ясно се появи и се прояви: партиите Гелечек, ДЕВА. Дебют на YRP. Проислямската партия Yeniden Refah направи най-голямата изненада на последните общински избори, като завоюва 6,18% от гласовете на общинските избори и 7% в общинския съвет.
Симптоматично е, че точно през 2016 година външнополитическата идея на някогашния министър председател Ахмет Давутоглу „ Нула проблеми със съседите “, обвързвана с панислямизма, беше сменена от концепцията на пенсионирания адмирал Джем Гурдениз „ Мави Ватан “ („ Синята татковина “ ”), въз основа на целта за обезпечаване на морско предимство на Турция в редица водни пространства, в границите на 462 хиляди квадратни километра.
Въз основа на горното наподобява, че курсът към Realpolitik, с отменяне на възприетите до момента идеологически клишета и насоки, ще остане определящ в турската политика, като най-оптимален, поради дълготрайната всеобхватна цел на управляващите за трансформиране на близкоизточната страна в възходящ център на геополитическо въздействие.
По-специално, това се отнася до включването на Турция в интернационалните транспортни и логистични маршрути/коридори, най-актуалният от които е турско-иракският план с присъединяване на Катар и ОАЕ „ Път на развиването “, предопределен да свърже Персийския залив с Полуостров Фау (с изход на море до Индия) с Европа и плануван за реализиране още до 2028 година От позиция на геостратегическо значение, планът с приблизителна стойност от към 17 милиарда $ е разказан от Anadolu Agency като „ Новия път на коприната “.
Също по този начин би било заслужено да се означи нарасналата роля, преди всичко, на такива световни и районни центрове на мощ като Китай и Индия. От районните приказваме за Саудитска Арабия и Иран с тяхното отменяне на идеологическите правила, съпроводено с подготвеност за обновяване и създаване на районен разговор значително от нулата.
Важно е и присъединяване на страните от района в планове, в които се състезават за Турция, като коридора Индия-Близък изток-Европа, интернационалния транспортен кулоар „ Персийски залив-Черно море ” и ITC Север-Юг. Докато Европа се стреми да откри сурогат на съветския директен потенциал, на фона на продължаващите военни интервенции на ЦАХАЛ в Газа, йеменското бунтовническо придвижване хуси Ансар Аллах блокира протока Баб ел Мандеб от Суецкия канал и това са единствено най-острите сюжети от непрекъснатата районна военна рецесия.
В този смисъл неотдавнашното решение на Анкара да отсрочи срещата на Ердоган с президента Байдън в Съединените щати изцяло отразява външнополитическите трансформации в района. Въпреки явно отрицателната обстановка в двустранните връзки сред Анкара и Вашингтон, нуждата турските управляващи да привлекат поддръжката на сътрудници в светлината на изгубените локални избори и неподходящата икономическа обстановка, Ердоган отхвърля да се срещне с водача на Западния свят и го направи по лична самодейност. Външните аргументи, които са подтикнали „ султана “ да работи по този метод, може да са в плоскостта както на близкоизточния спор, по този начин и на вътрешната политика и стопанска система.
Така решението на Конгреса от 20 април да отпусне 26,4 милиарда $ помощ на ционисткия режим сложи турския водач в извънредно неловко състояние в ислямския Изток. Пропрезидентската ПСР от дълго време се нарежда като главен бранител на вярващите на всички места, да не приказваме за поверителните контакти с Хамас.
Властите желаят непременно да избегнат обвиняванията в променчивост от гласоподавателите и ръкуването с политик, който оказва помощ на „ враговете на мюсюлманите “, т.е. Израел, е изпълнено с компликации. Що се отнася до вътрешната политика, дано напомним, че неотдавна турската страна стачкува пред Държавния департамент за виковете за „ нарушавания на човешките права “ в Турция, прочувствената реакция на която от страна на Анкара не беше мъчно да се планува.
По този метод някогашните съюзи на Турция със Съединените щати в границите на НАТО никога не са гаранция за стабилизиране на двустранните връзки. По-скоро, в противен случай, трансформациите в Близкия изток карат турските стратези да премислят смисъла и наличието на връзките с Вашингтон. Сънливият Джо обаче очевидно не е подготвен да им вдъхне „ ново качество “. Съответно, турците неизбежно ще би трябвало да извърнат своя „ антизападен ” дрейф в нов курс, доказвайки самостоятелния си темперамент освен с думи, само че на първо място с действителни каузи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31148Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед19344Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед51617„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед28755Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед32679Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132113Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91487Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84587Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед75355Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически изменничества
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ