В самия център на Севлиево се издига един от символите

В самия център на Севлиево се издига един от знаците на града - храмът „ Свети Пророк Илия ". Трудно е да се откри тъкмо от по кое време датира той, само че евентуално е съществувал на това място още в края XVII или самото начало на XVIII век. Това е най-старият храм в Севлиево, съобщи кореспондент на БГНЕС.

В архитектурно отношение черквата " Св. оракул Илия ” съставлява солидна, трикорабна базилика с притвор и една апсида. Олтарната част включва централна, полукръгла апсида, богато осветена и доста по-ниска от общото тяло на църквата. На източната стена в олтара са вместени пет дребни полукръгли ниши. Първоначално черквата е имала единствено вътрешен притвор (нартекс), отграден от наоса с шест дребни колони. По-късно е добавен външен притвор (екзонартекс), употребен за църковни канцеларии. Храмът е овенчан с два купола, лежащи върху високи барабани. Единият се издига над междинния транспортен съд, а другият - над емпорията (балкон), която заема западната част на постройката.

Според османските данъчни регистри през 1642 година българското население е 17 %, следва спад и през 1751 година то е 13 %. За добре функзионираща християнска община към средата на XVIII в. свидетелства фактът, че по това време в града има четирима свещеници. При остарялата църква „ Св. оракул Илия “ е имало два метоха – на Зографския и на Рилския манастир. Към метоха на Зографската обител към средата на XVIII в. поражда първото килийно учебно заведение, в което атонски духовници обучавали локалните българчета на четмо и писмо.

В средата на ХVІІІ век активността на църковната община е засвидетелствана с надпис върху икона, подарена на Зографския манастир „ Свети Никола ” на 5 март 1749 година от севлиевски поклонници, водени от църковния епитроп.

През първата четвърт на ХІХ век, присъединяване на църковната общественост във всички области на публичния живот се отразява в Парусията на църквата „ Свети Пророк Илия ”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга и заведена през октомври 1824 година, непокътната е във фонда на Историческия музей и е част от непрекъснатата експозиция. Севлиевци се грижели за материалното благоденствие на църквата и в Записната книга е маркирано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази /складови помещения/, 2 фурни, голям брой църковни книги, мебелировка и одежди и няколко хиляди гроша.

През 1834 година остарялата севлиевска черква „ Свети Пророк Илия ” е актуализирана напълно. От остарялата черква и до през днешния ден са непокътнати 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година. За новия красиво направен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от така наречен ”царски ред ” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов извършил поръчката за някои от иконите от „ горния ред ”.

Олтарът е обособен от наоса с превъзходен резбован иконостас, чието авторство е противоречиво. Според някои откриватели той е дело на поп Константин от Трявна и резбарите Йонко Марангозчията и неговия наследник Никола Матеев от Ново село (дн. квартал на гр. Априлци). Според други, иконостасът е направен от македонски майстори от Дебър, а съгласно Димитър Друмев, резбар е бил поп Койо Витанов от Трявна, само че съществуват и други догатки. Но от който и да е бил направен, едно е несъмнено - иконостасът е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални претекстове, птици и пана с древен подиуми, с великолепие, за което думите не са способни да опишат. Днес иконостасът е разгласен за живописен монумент на културата от национално значение. Иконостасът е разгласен за народен монумент на културата.

В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на университетски художници и превъзходно добавя хубостта на куполи, арки и пандантиви. След профилирани реставрационни действия по стенописите и част от иконите при започване на ХХІ век, остарелият Божи храм в Севлиево още веднъж блесна с цялата си непреходна хубост. /БГНЕС