В събота тленните останки на патриарх Неофит ще бъдат положени

В събота тленните остатъци на патриарх Неофит ще бъдат положени в столичната черква " Света Неделя " до гроба на екзарх Йосиф, каквото е било желанието на Неофит приживе.

Църквата " Света Неделя " е един от емблематичните храмове в София, отдаден на света великомъченица Неделя. Именно там е поискал да бъде заровен починалият български патриарх и Софийски митрополит Неофит. Тленните му остатъци ще бъдат положени в черквата след литийно шествие от катедралния храм " Св. Александър Невски ", съобщи кореспондент на БГНЕС.

Знак за последователност е полагането на патриарх Неофит до гроба на Екзарх Йосиф.

Освен глава на Българската православна черква, приживе дядо Неофит беше и митрополит на София. Именно " Света Неделя " е катедралата на Софийската света митрополия, което изяснява и желанието на патриарха там да бъде неговият гроб. Желание, което бе почетено от Светия синод.

Последният дом на Неофит I е място, тясно обвързвано с неговото израстване в църковната подчиненост - в катедралния храм той е ръкоположен от патриарх Максим за йеромонах, а по-късно е възведен и в архимандритско достолепие. В " Света Неделя " той отслужва и първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия и патриарх на 10 март 2013 година

Кадър от 2014 година Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит възглавява вечернята за Всеоптощението.

От южната страна на храма е заровен екзарх Йосиф I, който умира през 1915 година, и който управлява църквата на границата сред 19 и 20-ти век. В този смисъл погребението на Неофит там е знак за последователност в самата Църква. Екзарх Йосиф има и огромни заслуги за опазване на единството на Българската православна черква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.

Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е заровен от северната страна на храма.

От южната страна на храма е заровен екзарх Йосиф I.

Двете най-известни църкви носещи името „ Св. Неделя “ в България, строени по време на османското господство, са дело на брациговски дюлгери. Първата е в Батак и е станала сцена на зверствата по време на Априлското въстание, а втората в София, където с кървясъл атентат през 1925 година са убити 193 души.

" Св. Неделя " е един от духовните бисери на столицата.

Днес на едноименен площад в центъра на столицата се издига величественият катедрален храм на Софийската света митрополия - " Света Неделя ". Той е отдаден на св. великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и почтено изповядване на Христовата религия красивата девственица била грубо измъчвана, а по-късно наказана на посичане с меч. На 7 юли 289 година в град Никомидия (Мала Азия) Бог приел чистата й душа, преди мечът на палача да пролее почтената й кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал " Похвала на светата великомъченица Неделя ".

През 1578 година немският странник Стефан Герлах посещава София и дава лист на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото наименование " Кириаки ", наречена още черква " Иисус Христос " или " Господня черква ". Гръцката дума " Кириаки " значи " Господня " ( " черква " ), само че също по този начин и " неделя ". Предполага се, че в началото храмът е бил отдаден на Господа, само че след това е приел името " Неделя ", което се е разбирало в смисъл " Св. Неделя ".

През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и " Свети Крал ", защото в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 година по време на чумна зараза Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир " Св. Кирил и Методий " (наричан и " Св. Крал " ). Впоследствие те били пренесени поредно в ротондата " Св. Георги ", в храма " Св. Безплътни сили " (или " Св. Архангели " ), в митрополитската черква " Св. Марина ". Вероятно при започване на XVIII в. храм " Св. Неделя " станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.

Древното минало на катедралата е забулено в неопределеност. Вероятно храмът е бил издигнат през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена структура. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били построени от камък. Неизвестно за какво единствено " Св. Неделя " останала дървена и в този си тип храмът просъществувал чак доникъде на XIX в.

БГНЕС/Архив

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов възвишен катедрален храм. Събирането на даренията почнало напролет на 1853 година. На 25 април 1856 година въодушевените софиянци почнали да събарят остарялата и прогнила черква " Св. Неделя ". На 7 май същата година било осъществено водоосвещение и почнали изкопаването на основите на новия храм.

През лятото на 1856 година почнал същинският градеж на постройката. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и широчина 19 метра. Ръководител на градежа бил пещерският занаятчия Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 година новата черква била пред довеждане докрай, само че потърпевша от мощно земетресение. Възстановяването на вредите погълнало много непредвидени средства. До есента на 1860 година по градежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания сред градските първенци поради обвинявания в заграбване на църковни пари и работата замряла. Наложило се занаятчия Петър Казов да приключи градежа, като сложил на храма краткотраен покрив.

През 1863 година софийските първенци вземат решение да доизкарат църквата " Св. Неделя " и подписват контракт с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, заречен да приключи църквата до Димитровден. Той отстранява краткотрайния покрив, усилва височината на зидовете с няколко метра, слага три купола с две дребни камбанарийки в западния завършек на покрива, а от север, запад и юг построява каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.

През есента на 1863 година градежът на новата черква е приключен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 година резбарят Антон Станишев създава иконостаса. Част от иконостасните икони изписва огромният живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се прави през 1867 година на огромния общославянски празник 11 май. Поради неналичието на архиерей службата се води от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет свещеници и доста дякони. Вероятно освещаването става с полагане на авансово осветлен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над двадесет хиляди души, сред които и доста посетители от епархията.

На 15 октомври 1872 година архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е определен и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той идва в София на 3 март 1873 година и поема ръководството на смутената епархия. Освещаването на централния трон е осъществено от него на 12 август 1877 година.

При краткотрайното съветско ръководство (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с друга величина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 година се построява нова камбанария в южната част на храмовия двор.

В края на XIX век по отношение на огромните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство взема решение да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен тип на храма. Проектирането е предоставено през 1898 година на младия български проектант Никола Лазаров. Без да бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е осъществено грандиозно преустрояване. От западната страна на храма построяват величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били сложени пет нови купола - един огромен централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след контролиране равнището на близките улици. Били построени необятни стълбища откъм север, запад и юг. За цялостното обновяване на храма били изхарчени 136 000 златни лв..

На 20 юни 1915 година почива екзарх Йосиф I. Той е заровен от южната страна на храма, наоколо до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е заровен от северната страна на храма.

На 16 април 1925 година катедралата става сцена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на Българска комунистическа партия провежда нечовечен терористичен акт - слагат взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен военачалник Коста Георгиев в храма участвали всички министри, доста генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и доста жители. Очаквало се и идването на цар Борис III, който малко просрочен. Опелото правил персонално Софийският митрополит Стефан, когато мощен гърмеж унищожава огромна част от покрива и част от южната храмова стена. Убити са общо 193 души, а ранени - към 500.

След този кървясъл терористичен акт църковното настоятелство разпорежда още веднъж на проектант Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът стартира през юни 1927 година При извършения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 година е построен един съвсем нов, голям централно-куполен храм с дължина - 30 метра, широчина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оживелият двуредов позлатен иконостас.

Олтарната част на новия храм била доста разширена, като още веднъж били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и архидякон Стефан (все още неосветен). Пред този южен трон е сложена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В непосредственост до нея се намира дърворезбеният архиерейски престол, направен от Иван Травницки. В западната част на храма били ситуирани притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 година, две направени в Сърбия и една отлята в България.

Храмът е тържествено осветлен на 7 април 1933 година Стенописната декорация е направена от 1971 до 1973 година от живописен екип с началник Николай Ростовцев.

През 1992-1994 година е осъществен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 година външната фасада на храма е изчистена изцяло. През 2002 година в камбанарията е инсталирано устройство за автоматизирано пердашене на камбаните.

БГНЕС/Архив

Централната локация на храм " Св. Неделя " го прави прелъстителен както за вярващите и благочестиви софиянци, по този начин и за туристи. Храмът е един от духовните бисери на столицата, притежател на многовековна традиция и цялостен с духовни съкровища. /БГНЕС