Изпадането – неизбежно!
В събота Саутхемптън дефинитивно трябваше да се помири със ориста си. " Светците " изпаднаха от Висшата лига, откакто към този момент и математически не могат да се спасят, даже и да завоюват оставащите си мачове до края на сезона. Симпатичният тим от южния бряг, който в последните години не стопира да създава футболисти, които след това да продава на по-големите тимове, имаше отблъскващ сезон.
Треньорски рокади, слаба форма на водещите играчи, неприятен шанс във значими моменти, победа против евентуалния първенец Манчестър Сити в шампионата за Купата на Лигата (парадоксално или не след няколко седмици може да се окаже, че точно Саутхмептън е повода " жителите " да не завоюват куадрупъл) и изпадане в края на сезона. Болезнено. Но като приказваме за изпадане, дано ви опиша историята на Херман Хрейдарсон и Нейтън Блейк (за него ще си поприказваме във втората част на тази статия).
Имената им евентуално към този момент не ви приказват нищо, даже и да следите в елементи шампионата на Острова. Тези двамата са притежатели на един необикновен връх, с който вероятно едва ли се гордеят. Гордият исландец Хрейдарсон направи забележителна кариера в Англия – завоюва Купата на Футболната Асоциация, беше избиран за състезател номер 1 на третото равнище на британския футбол – Лига 1, изигра общо 522 мача на Албиона за 15 години, като носеше екипа на 7 разнообразни тима – Кристъл Палас, Брентфорд, Уимбълдън, Ипсуич, Чарлтън, Портсмут и Ковънтри. С пет от тях той се подвизаваше и във Висшата лига сред 1997 и 2010. Футболист на годината в родината си в три случая – през 1997, 2000 и 2007. Всички тези данни обаче стават тотално ирелевантни, когато ви загатна най-известния факт за лицето Херман Хрейдарсон – той е индивидът, който е изпадал най-вече пъти от Висшата лига – 5. Точно по този начин – пет! Навярно си мислите, че сходен феномен е неосъществим, само че, убеждавам ви, и сходни аномалии са вероятни. Ето по какъв начин:
Кристъл Палас, 1998 : в зората на кариета си Хрейдарсон стартира да прави усещане в Исландия с фланелката на ИБВ. За петте си сезона там с него в редиците си отборът се трансформира в главен състезател на локалната сцена, като даже печели купата за първи път от 1979. В тези години към средата на 90-те Херман става и национал на страната си, като изиграва първия си дуел против Кипър през юни 1996. На 1 август 1997 Хрейдарсон, който към този момент е привлякъл вниманието на преди малко качилия се във Висшата лига Кристъл Палас, подписва с отбора от " Селхърст Парк " и поема към Англия. Централният защитник играе в 30 от мачовете на новия си тим във Висшата лига, само че Палас печели едвам 8 от 38-те си дуела. На всичкото от горната страна лондончани са и с най-слабата защита в дивизията, допускайки 71 гола с помощта на провали като 2:5 от Болтън и 2:6 от Челси. През февруари отборът влиза в зоната на изпадащите и... повече не излиза от нея. Кристъл Палас и Херман Хрейдарсон изпадат. Не минава доста време и исландецът напуща тима, присъединявайки се към Брентфорд в третото равнище на британския футбол за рекордни за тези времена сума за " пчеличките " от 750 хиляди паунда.
Уимбълдън, 2000: Очевидно бранителят е играел отлично по ниските етажи на британската футболна пирамида, откакто през октомври 1999 още веднъж се завръща на бял кон във Висшата лига, приемайки офетата на Уимбълдън за 2.5 млн. паунда. По принцип всеки би трябвало да е горделив, в случай че е бил част от " Лудата тайфа ", само че едва ли Хрейдарсон се е чувствал изключително удобно, при все това и този му отбор позволява гол след гол – общо 74 за акцията в шампионата. На пръв взор Уимбълдън не е застрашен от изпадане, само че в последните 3 седмици от сезона поредицата от неприятни резултати докарват неприятности на състава. Изненадваща победа на Брадфорд над Ливърпул в последния кръг значи единствено едно – Уимбълдън и Херман Хрейдарсон изпадат. Втори път за три сезона за исландеца.
Ипсуич, 2002: Три месеца след изпадането с " Лудата тайфа ", бранителят още веднъж осъщестява трансфер и подписва със спечелелия промоция Ипсуич. Промоция за Висшата лига, несъмнено. И всичко се развива по проект, даже повече от прелестно за „ трактористите “ при завръщането им в елита. Те финишират на пета позиция, изпреварвайки обичайни тимове за тази дивизия като Нюкасъл, Челси, Евертън и Тотнъм. Треньорът на Ипсуич Джордж Бърли взема решение да употребява исландската си покупка на нова позиция – ляв бек, тъй като му се коства, че там е по-полезен. И първоначално всичко върви отлично. Но синдромът на втория сезон удря мощно Ипсуич. Нокаут. След като прекарва 12 седмици в топ 3 на класирането през 2000/2001, отборът е закотвен за 26 седмици измежду последните 3 в таблицата на идващия сезон. Два разгрома от Ливърпул – 0:5 и 0:6 са измежду редиците загуби, предопределили ориста на Ипсуич – отборът изпада в края на сезон 2001/2002, в който даже играе европейски мачове. За Хрейдарсон това не е нещо ново – трето изпадане в границите на пет години. С трети друг тим.
Чарлтън, 2007: Не сме завършили. Далеч сме в действителност още от финала на тази история. През 2003 Хрейдарсон отива в четвърти тим от Висшата лига в кариерата си – Чарлтън. В контракта му попада уговорка, че в случай че лондончани не изпаднат в края на сезона, предходният му клуб – Ипсуич – ще получи спомагателни 100 000 паунда към прехвърлянето. Тук историята е много по-благосклонна. Исландецът се трансформира в главен състезател за следващия си отбор от британската столица. И всичко на " The Valley " върви гладко – Чарлтън финишира на седмо, единадесето и тринадесето място в първите три сезона на бранителя във Висшата лига с този тим. През 2007/2008 обаче всичко се обръща с краката нагоре. Трима мениджъри се сменят през сезона отпред на отбора (сред които и някогашният консултант и треньор на стадион " Българска войска " Алан Пардю), бомбастичните прехвърляния на хора като Джими Флойд Хасълбенк и Джими Траоре не оказват помощ и в последна сметка Чарлтън завършва с случката си при най-хубавите и изпада. За исландския ляв бек това е краят на престоя му в този клуб и четвърто изпадане.
Портсмут, 2010: Херман, стой към този момент, де. Вече деец във Висшата лига, Хрейдарсон подписва с юга... 12 дни след изпадането си с Чарлтън. С Хари Реднап в ролята на управител на отбора " Помпи " е приключил предходния сезон на деветото място и гледа самоуверено към бъдещето. Портсмут влиза в серия от 11 следващи мача без загуба, в аналите остава и мачът против Рединг, приключил 7:4 с осем гола през второто полувреме. На 17 май 2008 тимът печели Купата на Футболната Асоциация, което е абсолютният разцвет в кариерата на героя на нашия роман. Същият играе в 39 мача през сезона паралелно до сътрудниците си в защитата Силван Дистен, Сол Кембъл и Глен Джонсън. Вкарва и три гола, което е най-високата летва, която е достигал по този индикатор. През втория сезон в състава обаче всичко стартира да пропада. Реднап напуща, с цел да стане управител на Тотнъм. Порстмут оцелява, само че към този момент е късно вредите да бъдат поправени. През 2009/2010 звездите на отбора са разпродадени поради финансови усложнения, а колапсът води до февруари 2010, когато Порстмут изпада в администрация, откакто не съумява да си откри нов притежател. През цялата акция тимът е на дъното в класирането и по никакъв начин не е учудващо, че Порстмут и Херман Хрейдарсон изпадат. За исландеца това е пети и финален, само че и рекорден сходен случай.
Самият исландец евентуално не е бил отговорен за футболните си злополуки, въпреки да е бил част от защити, които са допускали голове. Много голове. Неговата разтуха е, че този " връх " не е негова персонална благосъстоятелност. И би трябвало да благодари на Нейтън Блейк, за който ще ви опиша напълно скоро.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Треньорски рокади, слаба форма на водещите играчи, неприятен шанс във значими моменти, победа против евентуалния първенец Манчестър Сити в шампионата за Купата на Лигата (парадоксално или не след няколко седмици може да се окаже, че точно Саутхмептън е повода " жителите " да не завоюват куадрупъл) и изпадане в края на сезона. Болезнено. Но като приказваме за изпадане, дано ви опиша историята на Херман Хрейдарсон и Нейтън Блейк (за него ще си поприказваме във втората част на тази статия).
Имената им евентуално към този момент не ви приказват нищо, даже и да следите в елементи шампионата на Острова. Тези двамата са притежатели на един необикновен връх, с който вероятно едва ли се гордеят. Гордият исландец Хрейдарсон направи забележителна кариера в Англия – завоюва Купата на Футболната Асоциация, беше избиран за състезател номер 1 на третото равнище на британския футбол – Лига 1, изигра общо 522 мача на Албиона за 15 години, като носеше екипа на 7 разнообразни тима – Кристъл Палас, Брентфорд, Уимбълдън, Ипсуич, Чарлтън, Портсмут и Ковънтри. С пет от тях той се подвизаваше и във Висшата лига сред 1997 и 2010. Футболист на годината в родината си в три случая – през 1997, 2000 и 2007. Всички тези данни обаче стават тотално ирелевантни, когато ви загатна най-известния факт за лицето Херман Хрейдарсон – той е индивидът, който е изпадал най-вече пъти от Висшата лига – 5. Точно по този начин – пет! Навярно си мислите, че сходен феномен е неосъществим, само че, убеждавам ви, и сходни аномалии са вероятни. Ето по какъв начин:
Кристъл Палас, 1998 : в зората на кариета си Хрейдарсон стартира да прави усещане в Исландия с фланелката на ИБВ. За петте си сезона там с него в редиците си отборът се трансформира в главен състезател на локалната сцена, като даже печели купата за първи път от 1979. В тези години към средата на 90-те Херман става и национал на страната си, като изиграва първия си дуел против Кипър през юни 1996. На 1 август 1997 Хрейдарсон, който към този момент е привлякъл вниманието на преди малко качилия се във Висшата лига Кристъл Палас, подписва с отбора от " Селхърст Парк " и поема към Англия. Централният защитник играе в 30 от мачовете на новия си тим във Висшата лига, само че Палас печели едвам 8 от 38-те си дуела. На всичкото от горната страна лондончани са и с най-слабата защита в дивизията, допускайки 71 гола с помощта на провали като 2:5 от Болтън и 2:6 от Челси. През февруари отборът влиза в зоната на изпадащите и... повече не излиза от нея. Кристъл Палас и Херман Хрейдарсон изпадат. Не минава доста време и исландецът напуща тима, присъединявайки се към Брентфорд в третото равнище на британския футбол за рекордни за тези времена сума за " пчеличките " от 750 хиляди паунда.
Уимбълдън, 2000: Очевидно бранителят е играел отлично по ниските етажи на британската футболна пирамида, откакто през октомври 1999 още веднъж се завръща на бял кон във Висшата лига, приемайки офетата на Уимбълдън за 2.5 млн. паунда. По принцип всеки би трябвало да е горделив, в случай че е бил част от " Лудата тайфа ", само че едва ли Хрейдарсон се е чувствал изключително удобно, при все това и този му отбор позволява гол след гол – общо 74 за акцията в шампионата. На пръв взор Уимбълдън не е застрашен от изпадане, само че в последните 3 седмици от сезона поредицата от неприятни резултати докарват неприятности на състава. Изненадваща победа на Брадфорд над Ливърпул в последния кръг значи единствено едно – Уимбълдън и Херман Хрейдарсон изпадат. Втори път за три сезона за исландеца.
Ипсуич, 2002: Три месеца след изпадането с " Лудата тайфа ", бранителят още веднъж осъщестява трансфер и подписва със спечелелия промоция Ипсуич. Промоция за Висшата лига, несъмнено. И всичко се развива по проект, даже повече от прелестно за „ трактористите “ при завръщането им в елита. Те финишират на пета позиция, изпреварвайки обичайни тимове за тази дивизия като Нюкасъл, Челси, Евертън и Тотнъм. Треньорът на Ипсуич Джордж Бърли взема решение да употребява исландската си покупка на нова позиция – ляв бек, тъй като му се коства, че там е по-полезен. И първоначално всичко върви отлично. Но синдромът на втория сезон удря мощно Ипсуич. Нокаут. След като прекарва 12 седмици в топ 3 на класирането през 2000/2001, отборът е закотвен за 26 седмици измежду последните 3 в таблицата на идващия сезон. Два разгрома от Ливърпул – 0:5 и 0:6 са измежду редиците загуби, предопределили ориста на Ипсуич – отборът изпада в края на сезон 2001/2002, в който даже играе европейски мачове. За Хрейдарсон това не е нещо ново – трето изпадане в границите на пет години. С трети друг тим.
Чарлтън, 2007: Не сме завършили. Далеч сме в действителност още от финала на тази история. През 2003 Хрейдарсон отива в четвърти тим от Висшата лига в кариерата си – Чарлтън. В контракта му попада уговорка, че в случай че лондончани не изпаднат в края на сезона, предходният му клуб – Ипсуич – ще получи спомагателни 100 000 паунда към прехвърлянето. Тук историята е много по-благосклонна. Исландецът се трансформира в главен състезател за следващия си отбор от британската столица. И всичко на " The Valley " върви гладко – Чарлтън финишира на седмо, единадесето и тринадесето място в първите три сезона на бранителя във Висшата лига с този тим. През 2007/2008 обаче всичко се обръща с краката нагоре. Трима мениджъри се сменят през сезона отпред на отбора (сред които и някогашният консултант и треньор на стадион " Българска войска " Алан Пардю), бомбастичните прехвърляния на хора като Джими Флойд Хасълбенк и Джими Траоре не оказват помощ и в последна сметка Чарлтън завършва с случката си при най-хубавите и изпада. За исландския ляв бек това е краят на престоя му в този клуб и четвърто изпадане.
Портсмут, 2010: Херман, стой към този момент, де. Вече деец във Висшата лига, Хрейдарсон подписва с юга... 12 дни след изпадането си с Чарлтън. С Хари Реднап в ролята на управител на отбора " Помпи " е приключил предходния сезон на деветото място и гледа самоуверено към бъдещето. Портсмут влиза в серия от 11 следващи мача без загуба, в аналите остава и мачът против Рединг, приключил 7:4 с осем гола през второто полувреме. На 17 май 2008 тимът печели Купата на Футболната Асоциация, което е абсолютният разцвет в кариерата на героя на нашия роман. Същият играе в 39 мача през сезона паралелно до сътрудниците си в защитата Силван Дистен, Сол Кембъл и Глен Джонсън. Вкарва и три гола, което е най-високата летва, която е достигал по този индикатор. През втория сезон в състава обаче всичко стартира да пропада. Реднап напуща, с цел да стане управител на Тотнъм. Порстмут оцелява, само че към този момент е късно вредите да бъдат поправени. През 2009/2010 звездите на отбора са разпродадени поради финансови усложнения, а колапсът води до февруари 2010, когато Порстмут изпада в администрация, откакто не съумява да си откри нов притежател. През цялата акция тимът е на дъното в класирането и по никакъв начин не е учудващо, че Порстмут и Херман Хрейдарсон изпадат. За исландеца това е пети и финален, само че и рекорден сходен случай.
Самият исландец евентуално не е бил отговорен за футболните си злополуки, въпреки да е бил част от защити, които са допускали голове. Много голове. Неговата разтуха е, че този " връх " не е негова персонална благосъстоятелност. И би трябвало да благодари на Нейтън Блейк, за който ще ви опиша напълно скоро.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ