В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

Забелязали ли сте какъв брой непознати думи употребявате всеки ден? Някои от тях са разбираеми и минават под радара, други може да озадачават и всички тези разнородни вариации постоянно заемат мястото на други родни думи. Малко е необичайно, изключително откакто знаем, че българският език е един от най-богатите и умерено може да се мери с всеки различен актуален. Не инцидентно Иван Вазов слага в дребния си джоб персони като Шекспир, въпреки и за самия англичанин да се приказва, че зад името участват най-малко няколко души.

Интересен факт е, че до момента в който през днешния ден приемането на непознати термини наподобява освен смешно, само че и неуместно, можем да видим една доста персонална битка на интелектуалците директно след Освобождението. Мнозина се пробват да прокарат линията на самостоятелност и най-много да оказват помощ за възобновяване на езика. След като Османската империя съумява да разпростре своето въздействие в Европа, виждаме, че даже те нямат задоволително думи за наименоването на всичко забелязано.

Ето за какво се получава и някакъв чудноват хибриден език, който остава своите следи и дълго по-късно. В квартал „ Подуяне “ покрай бул. „ Генерал Владими Вазов “ ще открием една дребна улица с името „ Иван Богоров “. Именно неговата история ще разгледаме в този материал, тъй като това е един от хората, които се борят интензивно против непознатото въздействие и по-конкретно против изкривяването на говоримия и добре прочут език. Животът на Иванчо Андреев Богоев стартира с малко несъгласия.

Някои източници показват, че е роден в Карлово, други считат, че е от Калофер. Важното е, че градовете са известни с даването на задоволително възрожденци. Историята на Богоев (понякога се среща и като Богоров) е много впечатляваща и през XIX век ще бъде един от сериозните пътешественици. За начало учи във Великата национална школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград. Там следва стъпките на Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни.

Снимка: By Scroch – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11590736

След това учи в Ришельовския колеж в Одеса. Заминава за Лайпциг, където учи химия, а в Париж приключва медицина. Живял е в Цариград, Пловдив и Букурещ. Преподавал е в Стара Загора и Шумен, поканен е в Славянския конгрес в Москва. Иван Богоев е един от забавните пътешественици и постоянно пътува сред Букурещ, Свищов, Търново, Габрово и изворник. Накрая се открива в Стара Загора. През цялото време се стреми да убеди своите съграждани да насочат децата си към български език, вместо модерния гръцки.

В Стара Загора (тогава Ески Зара) се изправя против главен конкурент в гръцкия преподавател, радващ се на съществено ученическо наличие. През 1844 година на 26-годишна възраст издава „ Първата българска граматика “. В Лайпциг издава и първият български вестник „ Българский орел “ по образеца на Константин Фотинов, който е създател на първото българско списание „ Любословие “. След като приключва медицина, Богоев съумява да се откри в Пловдив и работи като доктор, само че все пак не се отхвърля от главните хрумвания за борба в името на езика и книжовността.

Под тепетата стартира да издава списание „ Журнал за просвета, занаяти и търговия “. Следващи изявления са „ Книжовище и прочитание “, „ Селски доктор “, „ Упътване за български език “ и „ Чисто-българска наковалня за красноречие “. По време на Руско-турската война служи като преводач. До тук можем да видим, че приказваме за човек, който има свободна специалност и опция да остане безразличен, без да се тормози от възможни последствия. Въпреки това работи напълно в тази тенденция и всяка негова книга, всеки материал и обява, е изписан напълно с български книжновни думи.

Това е едно от условията му, само че другото по-важно е, че са нужни читатели, затова Богоев се занимава доста съществено с опциите да сътвори още по-добри литературни писания, с които да притегля вниманието. Към огромна част от трудовете ще добави и нещо още по-важно – той е създател на първите български пътеписи, изпреварвайки доста от съвременниците си.

Алеко Константинов и Иван Вазов ще бъдат доста обратно в тази дисциплинираност. Българският литератор, въпреки и да работи най-вече като доктор, продължава да се гледа с подигравка и мнозина не схващат каква е същинската му борба. Въпреки това даже самият Вазов заявава, че са нужни повече такива хора, които самоуверено да стряскат и отрезвяват тези, които пропущат едно от най-важните си качества – да създадават литература на чист език. В следствие Иван Богоев ще се трансформира в почетен член на Българска академия на науките. Иван Богоев умира на 1 ноември 1892 година в София. До края на живота си се е считал за вманиачен, друг и даже безумец, само че резултатът е повече от видим, книгите постепенно и несъмнено стартират да трансформират своя образ.

Заглавна фотография: By Litev – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62543830