"Финалът" от Дейвид Балдачи
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от новия трилър на Дейвид Балдачи " Финалът ". Той е възложен на редакцията от издателство " Обсидиан ".
Специален сътрудник Атли Пайн се радва на отлична кариера във ФБР, само че организира и персонално следствие - търси своята близначка Мърси, отвлечена от вкъщи им, когато двете са единствено на шест. Изчезването ѝ разрушава фамилията, а родителите на Атли я изоставят без никакво пояснение.
След безпределно и трудно търсене в този момент тя е на крачка от разкриването на истината за случилото се преди трийсет години. Нещо повече, Атли попада на доказателства, че Мърси е оживяла и е избягала от похитителите си. И евентуално е жива.
Пътят към разрешаването на загадката обаче е цялостен с непредвидени трудности. При бягството си Мърси е оставила най-малко един мъртвец след себе си. А има и други. Кой стои зад тези убийства? Каква загадка заплашва да унищожи всички участници в покруса, разиграла се в предишното? Атли Пайн се изправя пред най-голямата заплаха, с която в миналото се е сблъсквала. А тя може да ѝ коства всичко...
Дейвид Балдачи е създателят на " Комарджията ", " Градът на фантазиите ", " Дневна светлина ", " Мъжът от влака в 6:20 " и още 40 трилъра, преведени на 46 езика в над 80 страни.
Из " Финалът " от Дейвид Балдачи
1
ФиналътС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Атли Пайн наблюдаваше деликатно по какъв начин очуканият ковчег се демонстрира от гроба, в който бе лежал съвсем две десетилетия, и се издига сантиметър по сантиметър към повърхността. Никой не чака сходно нещо от един ковчег или от заровеното в него тяло. Те не би трябвало да видят дневна светлина. Те би трябвало да останат на дъното на ямата, в която са били заровени, най-малко до момента в който умиращото слънце не се трансформира в свръхнова и не унищожи всичко на тази планета.
Днешният ден обаче не бе елементарен.
Това май се отнася за цялата година.
Атли Пайн подвигна взор към черната гарга, която грачеше пронизително от клона на хилавото борче, надвиснало над разкопания гроб. Птицата очевидно си въобразяваше, че през днешния ден я чака обяд в кутия, и започваше да губи самообладание.
Аз трийсет години нямам самообладание да науча истината, намерения си младата жена.
Атли Пайн бе специфичен сътрудник от ФБР. Висока метър и осемдесет, и то боса, тя имаше мускулеста, атлетична фигура, плод на дългогодишни тренировки по повдигане на тежести - първо за спортна популярност, а след това, с цел да отговори на високите условия на сложната специалност, която си бе избрала. Някои сътрудници прекарваха цялата си кариера в Бюрото, без да отлепят гъз от стола, вперили очи в компютърните екрани пред себе си. Или стояха в кабинетите си и командваха полевите сътрудници, които работеха на терен. Пайн не бе нито от едните, нито от другите.
Местоназначението ѝ беше Аризона, покрай Гранд Каньон. Отговаряше за голям по повърхност регион, освен това, тя бе единственият федерален сътрудник там. Това ѝ харесваше. Тя мразеше бюрокрацията и служителите, които единствено местеха папки от едно бюро на друго и следваха куп спъващи работата им правила. Включително във връзка с главната им задача - да приберат неприятните зад решетките. Което бе смисълът на работата във ФБР, най-малко за нея.
В момента Атли Пайн се намираше във Вирджиния и водеше персонално следствие. То бе шансът ѝ да разплете най-големите загадки в живота си. Придружаваше я Каръл Блум, административната ѝ помощничка в Бюрото.
Двете издирваха Мърси, близначката на Атли, която бе отвлечена от детската им стая в Андерсънвил, Джорджия, когато двете девойки бяха единствено на шест. Похитителят едвам не бе умъртвил Атли, която бе оживяла само с помощта на шанса и - както подозираше тя - на упоритото си отвращение да почине. Оттогава не бе виждала Мърси. Тази покруса бе разрушила фамилията ѝ и бе наложила тъмен отпечатък върху целия ѝ живот.
Атли и Каръл бяха наблюдавали Мърси до Крофордвил, градче в Талиаферо, най-затънтения и най-слабо популации окръг в цяла Джорджия. Там Мърси бе получила името Ребека Аткинс и бе държана затворена до бягството си преди доста години. Сега тази диря бе изстинала като ледник в морга.
Джо Аткинс, един от похитителите на Мърси, бе открит погубен единствено ден след бягството ѝ. Съпругата му, Дезире, бе изчезнала по същото време. Пайн бе научила, че самото похищение е осъществено от мъж на име Ито Винченцо. Той бе брат на Бруно, мафиот, поискал да си отмъсти на майката на Атли, Джулия. Тя бе работила като осведомител на управляващите по време на сполучлива интервенция против няколко мафиотски семейства в Ню Йорк през 80-те години на предишния век. А членовете на проведената престъпност не обичат да лежат зад решетките. Те незабавно подвигат мерника на всеки изменник. Семейство Винченцо несъмнено имаше зъб на семейство Пайн. По самодейност на своя брат наемен палач Ито Винченцо се бе опитал да ликвидира и четиримата Пайн - майката, бащата и двете девойки. И за малко да успее.
Неотдавна Бюрото бе оповестило Мърси за търсене, включвайки в бюлетина си нейна фотография, взета от охранителната камера в деня, в който се бе измъкнала от спонтанния си затвор. Атли се надяваше, в случай че Мърси е жива, да види обявлението и да се свърже с нея. Но защото това не се случи, тя реши да тръгне по друга диря.
Преди години майка ѝ бе уведомила Атли, че татко ѝ, Тим Пайн, се е самоубил. Впоследствие Атли бе научила, че Тим не е неин биологичен татко. Това бе Джак Лайнбери, който едвам не бе умрял по време на нападение против Атли Пайн, обвързвано със случай, който нямаше нищо общо с издирването на Мърси. Разкритието, че Джак е неин татко, я бе шокирало, само че информацията, която бе разкрила след това, се бе оказала също толкоз шокираща, в случай че не и повече. Което бе повода да пристигна тук.
Знам, че всички фамилии се сблъскват с проблеми и неблагополучия, само че моето сякаш е международен първенец в това отношение.
Ковчегът най-сетне се издигна на повърхността. Служителите го отнесоха настрана и го оставиха на тревата. Металният му корпус бе очевидно повреден от влагата и дългогодишния престой в земята. Атли се запита какъв брой ли добре се е запазило наличието му.
Криминалистите пристъпиха напред, подвигнаха капака и трансферираха останките в чувал за трупове. После затвориха ципа и придвижиха чувала в черен микробус, който незабавно потегли нанякъде. Атли имаше мощни съмнения кой лежи в този гроб. Подозренията обаче не бяха задоволителни, не и за сътрудник на ФБР или за опечалена щерка. Именно това постановяваше ексхумацията. ДНК анализът бе нещо напълно друго, нещо изрично и неоспоримо. Той щеше да разкрие чии остатъци лежат в ковчега.
Тя в никакъв случай не бе посещавала този гроб във Вирджиния заради простата причина, че майка ѝ я бе излъгала за мястото, където се бе самоубил татко ѝ. Освен това Джулия бе декларирала, че е кремирала тялото на Тим и е разпръснала праха му на незнайно място. Лъжи, лъжи и единствено неистини. Но очевидно всички бяха лъгали Атли Пайн за предишното ѝ.
Сега тя бе уверена, че останките в гроба принадлежат на Ито Винченцо. Той явно бе разкрил Тим Пайн и бе опитал да му отмъсти, само че вместо това бе намерил гибелта си.
От диалозите с майка си Атли бе останала с убеждението, че родителите ѝ са се развели заради непреодолими несъгласия, подбудени от възприятие на виновност, обвързвано с изгубването на Мърси. Сега тя знаеше, че Тим бе инсценирал личната си гибел, а скоро по-късно Джулия бе изоставила щерка си. Всъщност Джулия Пайн се бе включила към някогашния си брачен партньор и двамата дружно бяха потънали вдън земя.
Зарязахте ме напълно сама. Благодаря ви, мамо и баща. Оказахте се страхотни родители!
2
Атли Пайн хвърли взор към Каръл Блум. Прехвърлила шейсетте, отгледала шест деца, дългогодишната служителка на ФБР се бе трансформирала в нещо като нейна втора майка, замествайки, доколкото е допустимо, онази, която я бе изоставила.
Сега тя отвърна умерено на погледа на Атли, която бе пъхнала ръце надълбоко в джоба на джинсите си и гледаше намръщено, като че ли цялото ѝ чело се бе трансформирало в една-единствена дълбока гънка.
- Кога ще разберем дали това е Ито Винченцо? - попита Блум.
- Да се надяваме, че ще стане в границите на два дни... най-вече. Дадох им проба от неговата ДНК.
- Откъде я взе?
- От телата на сина му и внука му. При тези условия установяването на фамилно подобие е лесна работа.
- Да, несъмнено - отвърна Блум. - Това е единственият метод да установим, че представител на семейството Винченцо се е озовал в този гроб.
Двете се върнаха в колата и потеглиха.
- Какво ще вършим в този момент? - попита Блум.
- Разполагаме с известно време, защото Бюрото ни пусна в отпуска. И то публично.
- Това бе най-малкото, което шефовете можеха да създадат за теб, откакто двамата с сътрудник Пулър разкрихте оня случай в Ню Йорк.
Джон Пулър бе боен следовател. Двамата с Пайн бяха обединили старания, с цел да разбият мрежа за изнудване, обхванала най-високите равнища на ръководството на страната. В хода на следствието Пулър бе прострелян, само че към този момент се възстановяваше.
- Ти също взе участие в тази интервенция, Каръл. И едвам не изгуби живота си единствено тъй като аз се издъних.
- Но в последна сметка ти ми избави живота.
- След като го изложих на непотребен риск - въздъхна Пайн. Докато напускаха територията на гробището, тя добави: - Ако Мърси разбере, че я търсям, може да се свърже с нас. Това би бил идеалният сюжет.
- Ами в случай че не го направи?
- Това би могло да значи, че тя... не е жива. - Пайн погледна Блум. - Приела съм тази опция, Каръл.
И то от дълго време. Знам, че Мърси е била жива, когато е избягала от семейство Аткинс. Но от този момент може да се е случило какво ли не.
- Едва ли двамата Аткинс са положили каквито и да било старания, с цел да я образоват или... - Гласът на Блум заглъхна и тя изгледа несигурно шефката си.
- Честно казано, тя в действителност приличаше на дивачка - отсече Пайн. - Не съм сигурна по какъв начин би могла да се впише в обществото, най-малкото в обикновено общество. А хората, които живеят в периферията на цивилизацията и не могат да разчитат на помощ, нерядко стават жертва на употреба. - Тя погледна през прозореца и добави тъмно: - Онази Мърси, която видях на видеото, може да бъде експлоатирана.
- Но тя е мощна, издръжлива и изобретателна, сътрудник Пайн. Мърси оцеля при семейство Аткинс, надхитри ги и избяга.
- А Джо Аткинс умря с нож в гърба - отвърна Пайн.
- Вече ти споделих мнението си по въпроса. Той си го е заслужил.
- Не диспутирам за това, Каръл. Казвам единствено, че в случай че Мърси го е умъртвила, в случай че е склонна към принуждение, годините след бягството може да са били сложни за нея. Може да е направила и други неща.
- Опасяваш се да не е наранила други хора ли?
- По-вероятно е Мърси да е станала жертва на принуждение - сподели Пайн.
- Което ме връща на първичния въпрос. Какво ще вършим в този момент?
- Видели са я за последно край Крофордвил, Джорджия. В нощта, когато се е измъкнала... или по този начин най-малко наподобява.
- Какво искаш да кажеш с " по този начин най-малко наподобява "? - попита Блум.
- Дезире Аткинс е изчезнала безследно. Според мен има три вероятни сюжета - Пайн стартира да ги отмята с пръсти. - Тя е умъртвила брачна половинка си и е избягала. Мърси е умъртвила Дезире и е избягала. Дезире е умъртвила Мърси и е избягала.
- Но за какво Дезире ще убива мъжа си?
- Защото е откачена садистка да вземем за пример. Ние чухме изстрел на оня запис и предположихме, че Джо Аткинс стреля по Мърси. Ами в случай че Дезире е държала оръжието? Ако тя е стреляла? Ако Джо се е опитал да я спре? Той може да е измъкнал оръжието от ръцете ѝ, а тя да го е промушила с ножа, нали по този начин?
- Но за какво Джо ще желае Мърси да се измъкне? Не виждам никаква логичност. Излезе ли истината на бял свят, и двамата Аткинс ще загазят хубавичко
- Казвам единствено, че е допустимо, а не евентуално. Ами в случай че Дезире е умъртвила Мърси и Джо се е уплашил и е решил да се обади в полицията? Тогава Дезире може да го е намушкала и да е избягала с тялото на Мърси. В подобен случай не знам по какъв начин би могла да го качи в пикапа. Дезире е дребничка, а Мърси изглеждаше над метър и осемдесет. И евентуално е с трийсет-трийсет и пет кг по-тежка. След като разбрахме какво се е случило там, полицията претърси региона с кучета. Не откриха тела, което значи, че изключваме сходна опция. Ами в случай че Джо ѝ е оказал помощ да се отърве от натрупа на Мърси, а след това е почнал да съжалява, малтретиран от скрупули? И тогава Дезире е забила ножа в гърба му?
Блум се замисли.
- Или, както ти загатна, Мърси може да е умъртвила и двамата Аткинс. Тя е оставила тялото на Джо, само че е отнесла останките на Дезире и ги е погребала някъде.
- Възможно е. Но това значи, че Мърси е знаела да кара.
- Не се колебая, че елементарно би могла да се оправи с ръководството на пикапа.
Пайн поклати глава.
- Онзи модел от записа е с ръчни скорости. Не мога да си показва по какъв начин някой... изключително човек, държан затворен в продължение на години, ще успее да подкара каквато и да било кола. Особено с ръчни скорости. Не и в толкоз напрегната обстановка. А и не мога да си показва Джо или Дезире да са научили Мърси да кара.
- Какво искаш да кажеш тогава?
Дневна светлинаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Искам да кажа, Каръл, че съгласно мен Дезире е избягала с пикапа. И мисля, че е била сама.
- Избягала е, тъй като всичко е свършило ли?
- Да - кимна Пайн. - И с цел да отговоря на първичния ти въпрос какво ще вършим, мисля да се върнем в Джорджия и да се опитаме да поемем по една диря, която е изстинала доста от дълго време.
- Ами Джак Лайнбери? Няма ли да се отбиеш при него, до момента в който си в Джорджия?
Атли Пайн не отговори.
Тя изпитваше смесени усеща към своя биологичен татко. Последната им намира се бе трансформирала в същинска злополука. Тя не очакваше идната да мине по-добре. Но в последна сметка виновността бе негова, а не нейна. Така става, когато всяка изречена дума се оказва неистина.
" Дневна светлина " на Дейвид Балдачи (откъс)
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Специален сътрудник Атли Пайн се радва на отлична кариера във ФБР, само че организира и персонално следствие - търси своята близначка Мърси, отвлечена от вкъщи им, когато двете са единствено на шест. Изчезването ѝ разрушава фамилията, а родителите на Атли я изоставят без никакво пояснение.
След безпределно и трудно търсене в този момент тя е на крачка от разкриването на истината за случилото се преди трийсет години. Нещо повече, Атли попада на доказателства, че Мърси е оживяла и е избягала от похитителите си. И евентуално е жива.
Пътят към разрешаването на загадката обаче е цялостен с непредвидени трудности. При бягството си Мърси е оставила най-малко един мъртвец след себе си. А има и други. Кой стои зад тези убийства? Каква загадка заплашва да унищожи всички участници в покруса, разиграла се в предишното? Атли Пайн се изправя пред най-голямата заплаха, с която в миналото се е сблъсквала. А тя може да ѝ коства всичко...
Дейвид Балдачи е създателят на " Комарджията ", " Градът на фантазиите ", " Дневна светлина ", " Мъжът от влака в 6:20 " и още 40 трилъра, преведени на 46 езика в над 80 страни.
Из " Финалът " от Дейвид Балдачи
1
Атли Пайн наблюдаваше деликатно по какъв начин очуканият ковчег се демонстрира от гроба, в който бе лежал съвсем две десетилетия, и се издига сантиметър по сантиметър към повърхността. Никой не чака сходно нещо от един ковчег или от заровеното в него тяло. Те не би трябвало да видят дневна светлина. Те би трябвало да останат на дъното на ямата, в която са били заровени, най-малко до момента в който умиращото слънце не се трансформира в свръхнова и не унищожи всичко на тази планета.
Днешният ден обаче не бе елементарен.
Това май се отнася за цялата година.
Атли Пайн подвигна взор към черната гарга, която грачеше пронизително от клона на хилавото борче, надвиснало над разкопания гроб. Птицата очевидно си въобразяваше, че през днешния ден я чака обяд в кутия, и започваше да губи самообладание.
Аз трийсет години нямам самообладание да науча истината, намерения си младата жена.
Атли Пайн бе специфичен сътрудник от ФБР. Висока метър и осемдесет, и то боса, тя имаше мускулеста, атлетична фигура, плод на дългогодишни тренировки по повдигане на тежести - първо за спортна популярност, а след това, с цел да отговори на високите условия на сложната специалност, която си бе избрала. Някои сътрудници прекарваха цялата си кариера в Бюрото, без да отлепят гъз от стола, вперили очи в компютърните екрани пред себе си. Или стояха в кабинетите си и командваха полевите сътрудници, които работеха на терен. Пайн не бе нито от едните, нито от другите.
Местоназначението ѝ беше Аризона, покрай Гранд Каньон. Отговаряше за голям по повърхност регион, освен това, тя бе единственият федерален сътрудник там. Това ѝ харесваше. Тя мразеше бюрокрацията и служителите, които единствено местеха папки от едно бюро на друго и следваха куп спъващи работата им правила. Включително във връзка с главната им задача - да приберат неприятните зад решетките. Което бе смисълът на работата във ФБР, най-малко за нея.
В момента Атли Пайн се намираше във Вирджиния и водеше персонално следствие. То бе шансът ѝ да разплете най-големите загадки в живота си. Придружаваше я Каръл Блум, административната ѝ помощничка в Бюрото.
Двете издирваха Мърси, близначката на Атли, която бе отвлечена от детската им стая в Андерсънвил, Джорджия, когато двете девойки бяха единствено на шест. Похитителят едвам не бе умъртвил Атли, която бе оживяла само с помощта на шанса и - както подозираше тя - на упоритото си отвращение да почине. Оттогава не бе виждала Мърси. Тази покруса бе разрушила фамилията ѝ и бе наложила тъмен отпечатък върху целия ѝ живот.
Атли и Каръл бяха наблюдавали Мърси до Крофордвил, градче в Талиаферо, най-затънтения и най-слабо популации окръг в цяла Джорджия. Там Мърси бе получила името Ребека Аткинс и бе държана затворена до бягството си преди доста години. Сега тази диря бе изстинала като ледник в морга.
Джо Аткинс, един от похитителите на Мърси, бе открит погубен единствено ден след бягството ѝ. Съпругата му, Дезире, бе изчезнала по същото време. Пайн бе научила, че самото похищение е осъществено от мъж на име Ито Винченцо. Той бе брат на Бруно, мафиот, поискал да си отмъсти на майката на Атли, Джулия. Тя бе работила като осведомител на управляващите по време на сполучлива интервенция против няколко мафиотски семейства в Ню Йорк през 80-те години на предишния век. А членовете на проведената престъпност не обичат да лежат зад решетките. Те незабавно подвигат мерника на всеки изменник. Семейство Винченцо несъмнено имаше зъб на семейство Пайн. По самодейност на своя брат наемен палач Ито Винченцо се бе опитал да ликвидира и четиримата Пайн - майката, бащата и двете девойки. И за малко да успее.
Неотдавна Бюрото бе оповестило Мърси за търсене, включвайки в бюлетина си нейна фотография, взета от охранителната камера в деня, в който се бе измъкнала от спонтанния си затвор. Атли се надяваше, в случай че Мърси е жива, да види обявлението и да се свърже с нея. Но защото това не се случи, тя реши да тръгне по друга диря.
Преди години майка ѝ бе уведомила Атли, че татко ѝ, Тим Пайн, се е самоубил. Впоследствие Атли бе научила, че Тим не е неин биологичен татко. Това бе Джак Лайнбери, който едвам не бе умрял по време на нападение против Атли Пайн, обвързвано със случай, който нямаше нищо общо с издирването на Мърси. Разкритието, че Джак е неин татко, я бе шокирало, само че информацията, която бе разкрила след това, се бе оказала също толкоз шокираща, в случай че не и повече. Което бе повода да пристигна тук.
Знам, че всички фамилии се сблъскват с проблеми и неблагополучия, само че моето сякаш е международен първенец в това отношение.
Ковчегът най-сетне се издигна на повърхността. Служителите го отнесоха настрана и го оставиха на тревата. Металният му корпус бе очевидно повреден от влагата и дългогодишния престой в земята. Атли се запита какъв брой ли добре се е запазило наличието му.
Криминалистите пристъпиха напред, подвигнаха капака и трансферираха останките в чувал за трупове. После затвориха ципа и придвижиха чувала в черен микробус, който незабавно потегли нанякъде. Атли имаше мощни съмнения кой лежи в този гроб. Подозренията обаче не бяха задоволителни, не и за сътрудник на ФБР или за опечалена щерка. Именно това постановяваше ексхумацията. ДНК анализът бе нещо напълно друго, нещо изрично и неоспоримо. Той щеше да разкрие чии остатъци лежат в ковчега.
Тя в никакъв случай не бе посещавала този гроб във Вирджиния заради простата причина, че майка ѝ я бе излъгала за мястото, където се бе самоубил татко ѝ. Освен това Джулия бе декларирала, че е кремирала тялото на Тим и е разпръснала праха му на незнайно място. Лъжи, лъжи и единствено неистини. Но очевидно всички бяха лъгали Атли Пайн за предишното ѝ.
Сега тя бе уверена, че останките в гроба принадлежат на Ито Винченцо. Той явно бе разкрил Тим Пайн и бе опитал да му отмъсти, само че вместо това бе намерил гибелта си.
От диалозите с майка си Атли бе останала с убеждението, че родителите ѝ са се развели заради непреодолими несъгласия, подбудени от възприятие на виновност, обвързвано с изгубването на Мърси. Сега тя знаеше, че Тим бе инсценирал личната си гибел, а скоро по-късно Джулия бе изоставила щерка си. Всъщност Джулия Пайн се бе включила към някогашния си брачен партньор и двамата дружно бяха потънали вдън земя.
Зарязахте ме напълно сама. Благодаря ви, мамо и баща. Оказахте се страхотни родители!
2
Атли Пайн хвърли взор към Каръл Блум. Прехвърлила шейсетте, отгледала шест деца, дългогодишната служителка на ФБР се бе трансформирала в нещо като нейна втора майка, замествайки, доколкото е допустимо, онази, която я бе изоставила.
Сега тя отвърна умерено на погледа на Атли, която бе пъхнала ръце надълбоко в джоба на джинсите си и гледаше намръщено, като че ли цялото ѝ чело се бе трансформирало в една-единствена дълбока гънка.
- Кога ще разберем дали това е Ито Винченцо? - попита Блум.
- Да се надяваме, че ще стане в границите на два дни... най-вече. Дадох им проба от неговата ДНК.
- Откъде я взе?
- От телата на сина му и внука му. При тези условия установяването на фамилно подобие е лесна работа.
- Да, несъмнено - отвърна Блум. - Това е единственият метод да установим, че представител на семейството Винченцо се е озовал в този гроб.
Двете се върнаха в колата и потеглиха.
- Какво ще вършим в този момент? - попита Блум.
- Разполагаме с известно време, защото Бюрото ни пусна в отпуска. И то публично.
- Това бе най-малкото, което шефовете можеха да създадат за теб, откакто двамата с сътрудник Пулър разкрихте оня случай в Ню Йорк.
Джон Пулър бе боен следовател. Двамата с Пайн бяха обединили старания, с цел да разбият мрежа за изнудване, обхванала най-високите равнища на ръководството на страната. В хода на следствието Пулър бе прострелян, само че към този момент се възстановяваше.
- Ти също взе участие в тази интервенция, Каръл. И едвам не изгуби живота си единствено тъй като аз се издъних.
- Но в последна сметка ти ми избави живота.
- След като го изложих на непотребен риск - въздъхна Пайн. Докато напускаха територията на гробището, тя добави: - Ако Мърси разбере, че я търсям, може да се свърже с нас. Това би бил идеалният сюжет.
- Ами в случай че не го направи?
- Това би могло да значи, че тя... не е жива. - Пайн погледна Блум. - Приела съм тази опция, Каръл.
И то от дълго време. Знам, че Мърси е била жива, когато е избягала от семейство Аткинс. Но от този момент може да се е случило какво ли не.
- Едва ли двамата Аткинс са положили каквито и да било старания, с цел да я образоват или... - Гласът на Блум заглъхна и тя изгледа несигурно шефката си.
- Честно казано, тя в действителност приличаше на дивачка - отсече Пайн. - Не съм сигурна по какъв начин би могла да се впише в обществото, най-малкото в обикновено общество. А хората, които живеят в периферията на цивилизацията и не могат да разчитат на помощ, нерядко стават жертва на употреба. - Тя погледна през прозореца и добави тъмно: - Онази Мърси, която видях на видеото, може да бъде експлоатирана.
- Но тя е мощна, издръжлива и изобретателна, сътрудник Пайн. Мърси оцеля при семейство Аткинс, надхитри ги и избяга.
- А Джо Аткинс умря с нож в гърба - отвърна Пайн.
- Вече ти споделих мнението си по въпроса. Той си го е заслужил.
- Не диспутирам за това, Каръл. Казвам единствено, че в случай че Мърси го е умъртвила, в случай че е склонна към принуждение, годините след бягството може да са били сложни за нея. Може да е направила и други неща.
- Опасяваш се да не е наранила други хора ли?
- По-вероятно е Мърси да е станала жертва на принуждение - сподели Пайн.
- Което ме връща на първичния въпрос. Какво ще вършим в този момент?
- Видели са я за последно край Крофордвил, Джорджия. В нощта, когато се е измъкнала... или по този начин най-малко наподобява.
- Какво искаш да кажеш с " по този начин най-малко наподобява "? - попита Блум.
- Дезире Аткинс е изчезнала безследно. Според мен има три вероятни сюжета - Пайн стартира да ги отмята с пръсти. - Тя е умъртвила брачна половинка си и е избягала. Мърси е умъртвила Дезире и е избягала. Дезире е умъртвила Мърси и е избягала.
- Но за какво Дезире ще убива мъжа си?
- Защото е откачена садистка да вземем за пример. Ние чухме изстрел на оня запис и предположихме, че Джо Аткинс стреля по Мърси. Ами в случай че Дезире е държала оръжието? Ако тя е стреляла? Ако Джо се е опитал да я спре? Той може да е измъкнал оръжието от ръцете ѝ, а тя да го е промушила с ножа, нали по този начин?
- Но за какво Джо ще желае Мърси да се измъкне? Не виждам никаква логичност. Излезе ли истината на бял свят, и двамата Аткинс ще загазят хубавичко
- Казвам единствено, че е допустимо, а не евентуално. Ами в случай че Дезире е умъртвила Мърси и Джо се е уплашил и е решил да се обади в полицията? Тогава Дезире може да го е намушкала и да е избягала с тялото на Мърси. В подобен случай не знам по какъв начин би могла да го качи в пикапа. Дезире е дребничка, а Мърси изглеждаше над метър и осемдесет. И евентуално е с трийсет-трийсет и пет кг по-тежка. След като разбрахме какво се е случило там, полицията претърси региона с кучета. Не откриха тела, което значи, че изключваме сходна опция. Ами в случай че Джо ѝ е оказал помощ да се отърве от натрупа на Мърси, а след това е почнал да съжалява, малтретиран от скрупули? И тогава Дезире е забила ножа в гърба му?
Блум се замисли.
- Или, както ти загатна, Мърси може да е умъртвила и двамата Аткинс. Тя е оставила тялото на Джо, само че е отнесла останките на Дезире и ги е погребала някъде.
- Възможно е. Но това значи, че Мърси е знаела да кара.
- Не се колебая, че елементарно би могла да се оправи с ръководството на пикапа.
Пайн поклати глава.
- Онзи модел от записа е с ръчни скорости. Не мога да си показва по какъв начин някой... изключително човек, държан затворен в продължение на години, ще успее да подкара каквато и да било кола. Особено с ръчни скорости. Не и в толкоз напрегната обстановка. А и не мога да си показва Джо или Дезире да са научили Мърси да кара.
- Какво искаш да кажеш тогава?
- Искам да кажа, Каръл, че съгласно мен Дезире е избягала с пикапа. И мисля, че е била сама.
- Избягала е, тъй като всичко е свършило ли?
- Да - кимна Пайн. - И с цел да отговоря на първичния ти въпрос какво ще вършим, мисля да се върнем в Джорджия и да се опитаме да поемем по една диря, която е изстинала доста от дълго време.
- Ами Джак Лайнбери? Няма ли да се отбиеш при него, до момента в който си в Джорджия?
Атли Пайн не отговори.
Тя изпитваше смесени усеща към своя биологичен татко. Последната им намира се бе трансформирала в същинска злополука. Тя не очакваше идната да мине по-добре. Но в последна сметка виновността бе негова, а не нейна. Така става, когато всяка изречена дума се оказва неистина.
" Дневна светлина " на Дейвид Балдачи (откъс) Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ