Българско участие в уникалната мисия на НАСА на астероида Бену
В революционната задача на НАСА на метеорита Бену, с помощта на която галактическият транспортен съд Озирис-Рекс донесе на Земята проби от галактическото тяло, има и българско присъединяване. В тях учените се надяват да открият отговори за произхода на живота. Капсулата с пробите се приземи сполучливо през вчерашния ден в щата Юта. Наши учени се оказаха измежду най-активните доброволци в задачата, траяла 7 години.
Бену е най-известният евентуално рисков метеорит. Предполага се, че капсулата е съумяла да събере най-малко половин кг материал от него. Учените се надяват скоро да стартират да разбулват загадката за възникването на живота на Земята.
„ Този метеорит носи следи от ранната еволюция на Слънчевата система - събития, които са се случвали преди 4,5 милиарда години, когато занапред са се оформяли планетите. Ние знаем много неща за късната еволюция, за динозаврите, за еволюцията на хората, само че приказваме за неща, които са се случили още по-назад във времето. ” - изясни редакторът на Cosmos.bg доктор Светослав Александров.
Осъзнавайки значимата роля на задачата, той се включва в нелеката задача да означи всеки един камък и кратер на метеорита на база сниманите фотоси. Картографирането е неотложно, с цел да се избере безвредно място за втурване.
„ Самата повърхнина на метеорита след идване в орбита се оказа, че е извънредно рискова, осеяна с разнородни скали, остри, които биха могли да увредят галактическия уред. Аз съм картографирал над 250 фотоси и се оказа, че учените са подбрали няколко места за кацане - едно главно и две дублиращи, като аз съм работил върху главното. ” – показа Александров.
За приноса си той получава особено отличие от НАСА.
Други наши учени, като астронома доцент Веселка Радева, вземат участие в следенето на метеорита в Слънчевата система. „ Самата задача започва 2016 година. През 2018-а включиха мен да следя метеорити от научната стратегия и самия метеорит Бену. Нашата задача беше да дефинираме точните координати на Бену, с цел да можем да насочваме сондата, която трябваше да стигне и да вземе проба, другояче имаше риск просто да се разминем с метеорита. ” - споделя тя.
Освен опознаване на предишното, доцент Радева чака и пробив в бъдещето: „ Астероидите са част от бъдещето на земната цивилизация. В околните 50-100 години ще стартират галактически кораби да доближават до метеорити, с цел да се развие така наречен астероидна минна индустрия и да се употребяват метеоритите вместо да използваме ресурсите на нашата планета. ”
Днешната задача на Бену може да се окаже потребна и в края на идващия век - чака се метеоритът да премине рисково покрай Земята през 2182 година, евентуално задоволително близо, с цел да се удари.
Данните, събрани от " Озирис-Рекс ", може да оказват помощ при всяко изпитание за отклонение на метеорита.
Бену е най-известният евентуално рисков метеорит. Предполага се, че капсулата е съумяла да събере най-малко половин кг материал от него. Учените се надяват скоро да стартират да разбулват загадката за възникването на живота на Земята.
„ Този метеорит носи следи от ранната еволюция на Слънчевата система - събития, които са се случвали преди 4,5 милиарда години, когато занапред са се оформяли планетите. Ние знаем много неща за късната еволюция, за динозаврите, за еволюцията на хората, само че приказваме за неща, които са се случили още по-назад във времето. ” - изясни редакторът на Cosmos.bg доктор Светослав Александров.
Осъзнавайки значимата роля на задачата, той се включва в нелеката задача да означи всеки един камък и кратер на метеорита на база сниманите фотоси. Картографирането е неотложно, с цел да се избере безвредно място за втурване.
„ Самата повърхнина на метеорита след идване в орбита се оказа, че е извънредно рискова, осеяна с разнородни скали, остри, които биха могли да увредят галактическия уред. Аз съм картографирал над 250 фотоси и се оказа, че учените са подбрали няколко места за кацане - едно главно и две дублиращи, като аз съм работил върху главното. ” – показа Александров.
За приноса си той получава особено отличие от НАСА.
Други наши учени, като астронома доцент Веселка Радева, вземат участие в следенето на метеорита в Слънчевата система. „ Самата задача започва 2016 година. През 2018-а включиха мен да следя метеорити от научната стратегия и самия метеорит Бену. Нашата задача беше да дефинираме точните координати на Бену, с цел да можем да насочваме сондата, която трябваше да стигне и да вземе проба, другояче имаше риск просто да се разминем с метеорита. ” - споделя тя.
Освен опознаване на предишното, доцент Радева чака и пробив в бъдещето: „ Астероидите са част от бъдещето на земната цивилизация. В околните 50-100 години ще стартират галактически кораби да доближават до метеорити, с цел да се развие така наречен астероидна минна индустрия и да се употребяват метеоритите вместо да използваме ресурсите на нашата планета. ”
Днешната задача на Бену може да се окаже потребна и в края на идващия век - чака се метеоритът да премине рисково покрай Земята през 2182 година, евентуално задоволително близо, с цел да се удари.
Данните, събрани от " Озирис-Рекс ", може да оказват помощ при всяко изпитание за отклонение на метеорита.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ