В региона на Югоизточна Европа не се очаква в близко

В района на Югоизточна Европа не се чака в близко бъдеще да бъде понижено търсенето на електрическа енергия. Дори в противен случай – търсенето ще се усилва и за района на ЮИЕ ще доближи 40-45 твтч електрическа енергия годишно след 2030 година Това е почти колкото е потреблението на ток в България. Тази електрическа енергия няма от кое място сега да бъде доставена или най-малко този дефицит ще бъде обезщетен извънредно мъчно. Това изясни Ангелин Цачев, изпълнителен шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) по време на представянето на социологическото изследване за настройките измежду българите във връзка с нуклеарната енергетика. Проучването бе квалифицирано от организация „ Тренд “ по поръчка на 3eNews и Българския атомен конгрес „ Булатом “. Още по тематиката АЕЦ 1 март 2023 „ Страната ни е част от общия енергиен европейски пазар ние към този момент не може да преглеждаме страната като затворен пазар. Ние би трябвало да преглеждаме опциите на целия район на Югоизточна Европа – от Унгария до Гърция. В проучването, направено от Компас Лексикон и Еф Ти Ай (най-големия съветник на ЕК) се демонстрира, че според от излизането от употреба на въглищните централи и това ще стане 2030 – 2035 година. Или както е заложено в Плана за възобновяване до 2038 година Но действително дефицита в целия район ще бъде от порядъка на 40 – 45 ТВтч на година. Този дефицит ще бъде обезщетен извънредно мъчно, защото мрежите и свързаността с останалите елементи на Европа не разрешават сходни големи количества сила да бъдат пренесени до нашите ширини, разяснява Цачев. „ Отделно би трябвало да бъдем наясно, че вноса на такова огромно количество сила ще докара до напълно разнообразни цени в целия район. По-важна е визията на консултантите, които са се постарали в това да посочат по какъв начин може да бъде обезщетен целия този дефицит и извода, който те са създали в проучването си е, че с цел да бъде преодолян дефицита в ЮИЕ е належащо количеството на създадената сила от нуклеарни централи да нарасне най-малко до 100 ТВтч на година. А това значи, че в района ни би трябвало да има построени най-малко 13 хиляди МВт мощности, които да създават беземисионна базова сила “, разтълкува проучването Цачев. Той напомни, че има условия за създаване на нуклеарни централи в района – сега има четири страни, които имат нуклеарни централи, като единствено България има две лицензирани нуклеарни площадки. Тоест, ние имаме сериозен и неповторим късмет за развиване на бранша и основаване на предимство в района при производството на електрическа енергия. В проучване, направено предходната година по поръчка на Европейска комисия, демонстрира, че до 2030 година в България ще има 200 000 електрическия автомобил. Потребената от тях електрическа енергия ще бъде от порядъка на 600 000 - 700 000 мегаватчаса. До 2040 година се чака в страната да има 2 милиона електрическия автомобил с годишна консумация от 7 гигаватчаса, а през 2050 година ще имаме 3,5 млн. електрическия автомобил. За тях към този момент ще са нужни 13-14 гигаватчаса. Това дава опция за работа на най-малко два блока на нуклеарна централа, защото те ще създават общо към 15 гигаватчаса годишно. Експертите напомнят, че с изключение на стремително развиване на електромобилния парк у нас ще се развиват и водородни технологии и електролизатори. За всички тези технологии са нужни големи количества чиста сила, каквито за момента не е ясно по какъв начин ще се произведат у нас и на Балканите. Вариант ли са батериите като метод за предпазване на сила? За предпазване на индустриална сила батериите не дават нужните резултати, счита Цачев. При инсталиране на един мегават йонно-литиеви акумулатори се употребява 60 % от потенциала. Разреждането на батерията до нула % редуцира извънредно доста живота й. Не може да се приказва, че този тип акумулатори ще работят 10 години и с три хиляди цикъла на зареждане, безапелационен бе Цачев. Единствените технологии, които могат да се употребяват за предпазване на сила в този момент, са ПАВЕЦ и системите с компресиран въздух, сподели той.  Възможностите на страната са съществени и страната би трябвало да се концентрира върху такива планове, тъй като балансирането на ВЕИ е съществено предизвикателство. 6000 мегавата мощности на акумулатори за предпазване на сила не могат да решат казуса,смята шефът на ЕСО. Именно при систематичния оператор към този момент са постъпили заявки за присъединение на над 35 000 мегавата нови ВЕИ мощности. Само 30 % от тях да се реализират- това са 10 000 мегавата и създадената от тях сила неведнъж ще надвиши потенциала на батериите от 6000 мегаватчаса, изяснява Цачев. Трябват ни системи за предпазване на сила, само че с много по-голям потенциал – може би 50 000 – 60 000 мегаватчаса. Това може да се реализира, главно посредством ПАВЕЦ и системи за компресиран въздух, счита експертът. Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката, уточни, че визията за развиване на електрическата енергия стъпва на моделиране за създаване на нуклеарни централи. Това не е единствено концепция, има и аналитична база и ние можем да кажем, че са ни нужни нови мощности. Осъзнаваме, че би трябвало да развием тази визия за развиване на електрическата енергия в цялостна енергийна тактика, включваща визията за топлоенергията и за прилагане на природен газ, сподели Ива Петрова. Анализите са правени от необятен кръг специалисти и остава да се изчистят прогнозите за развиване на търсенето на електрическа енергия, добави тя. Показаните резултата, че 66 % от хората поддържат нуклеарната енергетика и развиването на беземисионните базови мощности за мен приказва първо, че в действителност българския народ се осведоми, демонстрира интерес във връзка с сигурността и адекватността на енергийната система в тези години на преход до 2050 година, когато би трябвало да се декарбонизира енергийната система. Важно е несъмнено да се задълбочи и да се получи още повече информация тъй като виждаме, че във връзка с сигурност, цена на електрическата сила от нуклеарните централи хората не са осведомени, изясни Цачев по време на представянето. Той показа мнението на Булатом, че незапознаването на обществото с опциите на нуклеарната енергетика е вследствие на една от последните 15 години дезинформация, която вървеше във връзка с АЕЦ и оставането им в сянка. „ Но мисля, че всички тези неща могат да бъдат поправени и Министерство на енергетиката е като определяща политиката в региона на енергетиката е ведомството, което би трябвало да предприеме нужните стъпки в тази тенденция “, изясни шефът на ЕСО.