Инсталация на контейнер с дрехи се появи в центъра на София
В разгара на пролетното разчистване все по-честа панорама стават изхвърлените облекла и обувки към контейнерите за общ отпадък. Така е, тъй като ние хората чисто човешки вършим естествена асоциация сред значими за нас моменти, мемоари, страсти и обичаните ни остарели облекла, които по една или друга причина към този момент не носим. Хората скрито се надяват, че някой в потребност може да си ги хареса, давайки им късмет за нов живот. Истината обаче е, че просто нямаме визия какво друго бихме могли да създадем с ненужния текстил в дрешниците си.
С цел да комуникира тази липса на осведоменост, в центъра на София се появи причудлива апаратура на резервоар, цялостен с облекла. Тази необикновена акция провокира голям брой въпроси в минувачите, които вършиха фотоси и показваха разнородни реакции. Някои се пробваха да станат част от идеята като оставят персонални облекла в него, други се снимаха и разясниха в обществените мрежи с разнообразни догадки и хипотези.
Кампанията е инициирана от Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка, отправяйки към хората подробна информация на техния уебсайт за опциите за преработване и екологичните проблеми, които безразборното изхвърляне на текстил провокира в средата към нас.
Ето и главните данни:
в България се генерират съвсем 100 000 тона боклуци на годишна база от остарели облекла и обувки;
текстилът, попаднал в сметищата за общи боклуци гние с години - синтетичните нишки не се разграждат, а вълнените при разграждането си в природата създават метан, който е главен провинен за световно затопляне;
облеклата от не биоразградими материи остават на бунището повече от 200 години;
старите обувки се разлагат за близо 10 години, а гумените им или синтетични подметки - сред 50 и 80 години;
боите и химикалите, употребявани в производството на текстила, замърсяват почвата със мощно отровни или рискови химични съединения;
към 40% от облеклата в дрешниците ни са носени рядко или в никакъв случай.
Единствената опция на тези плашещи статистики е съзнателното разбиране на обстоятелството, че облеклата не са отпадък. Чрез специфичните контейнери и начинания за събиране на непотребен текстил, облеклата могат да бъдат наново използвани или да бъдат целеустремено рециклирани, само че единствено в случай че не са изхвърлени в контейнерите за общ боклук. Промяната на статистиката зависи от информираността и дейностите на всеки един от нас.
С цел да комуникира тази липса на осведоменост, в центъра на София се появи причудлива апаратура на резервоар, цялостен с облекла. Тази необикновена акция провокира голям брой въпроси в минувачите, които вършиха фотоси и показваха разнородни реакции. Някои се пробваха да станат част от идеята като оставят персонални облекла в него, други се снимаха и разясниха в обществените мрежи с разнообразни догадки и хипотези.
Кампанията е инициирана от Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка, отправяйки към хората подробна информация на техния уебсайт за опциите за преработване и екологичните проблеми, които безразборното изхвърляне на текстил провокира в средата към нас.
Ето и главните данни:
в България се генерират съвсем 100 000 тона боклуци на годишна база от остарели облекла и обувки;
текстилът, попаднал в сметищата за общи боклуци гние с години - синтетичните нишки не се разграждат, а вълнените при разграждането си в природата създават метан, който е главен провинен за световно затопляне;
облеклата от не биоразградими материи остават на бунището повече от 200 години;
старите обувки се разлагат за близо 10 години, а гумените им или синтетични подметки - сред 50 и 80 години;
боите и химикалите, употребявани в производството на текстила, замърсяват почвата със мощно отровни или рискови химични съединения;
към 40% от облеклата в дрешниците ни са носени рядко или в никакъв случай.
Единствената опция на тези плашещи статистики е съзнателното разбиране на обстоятелството, че облеклата не са отпадък. Чрез специфичните контейнери и начинания за събиране на непотребен текстил, облеклата могат да бъдат наново използвани или да бъдат целеустремено рециклирани, само че единствено в случай че не са изхвърлени в контейнерите за общ боклук. Промяната на статистиката зависи от информираността и дейностите на всеки един от нас.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ