Защо инвестициите в иновации в Югоизточна Европа са недостатъчни
В рамките на Европейски Съюз Балканите са измежду страните, които влагат минимум в научни проучвания и нововъведения. Европейските фондове имат позитивен принос, само че разликата с Европа към момента се уголемява. Причините за това са доста. Доклад на Европейската комисия по отношение на политиките на доближаване на Европейски Съюз, оповестен предишния февруари, разкрива, че макар намаляващата икономическа разлика сред повече и по-слабо развитите райони на Европа разликите в равнищата на нововъведения нарастват. Това се отнася най-много за Югоизточна Европа, се споделя в разбор на European Data Journalism Network.
Причините за това са доста, само че се свеждат най-много до неналичието на задоволително вложения в научноизследователска и развойна активност, както и до слабостите на иновационните екосистеми в по-слабо развитите райони на Европейски Съюз.
Преглед на нововъведенията в Югоизточна Европа
Един от главните индикатори за премерване на равнището на нововъведения на дадена територия в Европейски Съюз е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство. Районите с най-високи стойности са домакини на централите на най-големите европейски интернационалните компании.
България и Румъния са на дъното на класацията, сочи Реклама
В случая с патентите разликата сред повече и по-слабо развитите райони на Европейски Съюз е явна. През интервала 2016-2017 година Румъния, Хърватия, България и Гърция са записали надлежно приблизително едвам 1, 2, 3 и 4 патента на милион поданици. Около най-населените градове на тези страни не са записали повече от 25 патента на милион поданици като се изключи района на Атина (59).
Контрастът със Западна Европа е явен - Дания има приблизително 246 патента на милион поданици, Германия - 212, а Швеция - 180, до момента в който междинната стойност за Европейски Съюз е 111. Сред южните страни се открояват единствено Словения и Кипър, като и двете записват приблизително по 48 патента на милион поданици, двойно по-малко от междинното число за Европа.
Регионалният водач
В Югоизточна Европа Словения влага най-вече в научноизследователска и развойна активност, като към 63% от вложенията идват от частния бранш. През 2020 година словенското държавно управление насочи 1% от обществените разноски в научноизследователска и развойна активност в съпоставяне със приблизително 1.4% за Европейски Съюз. Инвестициите в научноизследователска и развойна активност от страна на словенските компании възлизат на 1.6% от Брутният вътрешен продукт, което е даже по-високо от междинното за Европа (1.5%).
Правителствата и фирмите на останалите страните в региона влагат в нововъведения много под междинното за Европейски Съюз като се изключи гръцкия и хърватския обществен бранш. През последните 5 - 10 години обаче има лек, само че постоянен растеж на вложенията съвсем на всички места, като се изключи България и Румъния.
Реклама
Случаят в България е изключително сериозен - през 2017 година съвсем 32% от вложенията идват от задгранично финансиране и едвам 24% от държавни средства.
Причините
Изоставането на страните от Югоизточна Европа в региона на нововъведенията съвсем постоянно се дължи на незадоволителни или неефективни вложения, освен от националните държавни управления. Друг проблем е лимитираният потенциал за асимилиране на наличните европейски средства. Проучване на OBCT сочи, че множеството страни в Югоизточна Европа не съумяват да изразходват парите, отпуснати от Европейски Съюз.
В това отношение най-добре се оправя България, където са изразходвани 53% от европейските средства, предопределени за научни проучвания и нововъведения, в Румъния - 48%, в Словения - 46%, в Гърция - 44%, а в Хърватия - едвам 23%. Освен че държавните управления и локалните органи постоянно влагат незадоволително средства, частният бранш в района също влага незадоволително в научноизследователска и развойна активност.
Липса на фрагменти
От 90-те години на предишния век от страните е имало голямо " приключване на мозъци " и към момента се борят да задържат служащи с високи умения. Още повече че сред 2005 година и 2016 година се следи спад на приключилите в страните, които са част от Европейския съюз. Във всички югоизточни страни в границите на съюза като се изключи Словения и Гърция процентът на работещите в региона на научноизследователската и развойната активност е доста по-нисък от междинния за Европа.
Причините за това са доста, само че се свеждат най-много до неналичието на задоволително вложения в научноизследователска и развойна активност, както и до слабостите на иновационните екосистеми в по-слабо развитите райони на Европейски Съюз.
Преглед на нововъведенията в Югоизточна Европа
Един от главните индикатори за премерване на равнището на нововъведения на дадена територия в Европейски Съюз е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство. Районите с най-високи стойности са домакини на централите на най-големите европейски интернационалните компании.
България и Румъния са на дъното на класацията, сочи Реклама
В случая с патентите разликата сред повече и по-слабо развитите райони на Европейски Съюз е явна. През интервала 2016-2017 година Румъния, Хърватия, България и Гърция са записали надлежно приблизително едвам 1, 2, 3 и 4 патента на милион поданици. Около най-населените градове на тези страни не са записали повече от 25 патента на милион поданици като се изключи района на Атина (59).
Контрастът със Западна Европа е явен - Дания има приблизително 246 патента на милион поданици, Германия - 212, а Швеция - 180, до момента в който междинната стойност за Европейски Съюз е 111. Сред южните страни се открояват единствено Словения и Кипър, като и двете записват приблизително по 48 патента на милион поданици, двойно по-малко от междинното число за Европа.
Регионалният водач
В Югоизточна Европа Словения влага най-вече в научноизследователска и развойна активност, като към 63% от вложенията идват от частния бранш. През 2020 година словенското държавно управление насочи 1% от обществените разноски в научноизследователска и развойна активност в съпоставяне със приблизително 1.4% за Европейски Съюз. Инвестициите в научноизследователска и развойна активност от страна на словенските компании възлизат на 1.6% от Брутният вътрешен продукт, което е даже по-високо от междинното за Европа (1.5%).
Правителствата и фирмите на останалите страните в региона влагат в нововъведения много под междинното за Европейски Съюз като се изключи гръцкия и хърватския обществен бранш. През последните 5 - 10 години обаче има лек, само че постоянен растеж на вложенията съвсем на всички места, като се изключи България и Румъния.
Реклама
Случаят в България е изключително сериозен - през 2017 година съвсем 32% от вложенията идват от задгранично финансиране и едвам 24% от държавни средства.
Причините
Изоставането на страните от Югоизточна Европа в региона на нововъведенията съвсем постоянно се дължи на незадоволителни или неефективни вложения, освен от националните държавни управления. Друг проблем е лимитираният потенциал за асимилиране на наличните европейски средства. Проучване на OBCT сочи, че множеството страни в Югоизточна Европа не съумяват да изразходват парите, отпуснати от Европейски Съюз.
В това отношение най-добре се оправя България, където са изразходвани 53% от европейските средства, предопределени за научни проучвания и нововъведения, в Румъния - 48%, в Словения - 46%, в Гърция - 44%, а в Хърватия - едвам 23%. Освен че държавните управления и локалните органи постоянно влагат незадоволително средства, частният бранш в района също влага незадоволително в научноизследователска и развойна активност.
Липса на фрагменти
От 90-те години на предишния век от страните е имало голямо " приключване на мозъци " и към момента се борят да задържат служащи с високи умения. Още повече че сред 2005 година и 2016 година се следи спад на приключилите в страните, които са част от Европейския съюз. Във всички югоизточни страни в границите на съюза като се изключи Словения и Гърция процентът на работещите в региона на научноизследователската и развойната активност е доста по-нисък от междинния за Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ