Колко ще струва безплатният обществен транспорт в Люксембург?
В рамките на два часа може да прекосите Люксембург с автомобил. Но същото време може да ви отнеме в час пик просто да стигнете до работа поради големите тапи.
В опит да се оправи с казуса, в края на предходната година Люксембург разгласи, че целият публичен превоз ще бъде безвъзмезден от 1 март 2020 година - и то освен за жителите на страната, само че и за още 175 хиляди души, които живеят в някоя от прилежащите страни и работят в Люксембург, както и още 1,2 милиона туристи всяка година, написа BBC.
Какво ще реализира мярката?
През последните четири десетилетия популацията на Люксембург се е нараснало с съвсем 140 хиляди души. Хората в работоспособна възраст са се нараснали от 161 хиляди през 1998 година до 427 хиляди през 2018 година, посредством и на растежа от 168% на жителите на други страни, които работят в страната.
Днес дребната страна има най-големият брой пътнически коли на глава от популацията, като тази цифра включва и служебните коли, регистрирани там и употребявани от чужденците, които работят там. Над 60% от хората употребяват колите си, с цел да стигнат до работа, а едвам 19% публичния превоз.
И въпреки всичко намаляването на тапите и изчистването на въздуха не са главните мотори зад смяната, споделя министърът на подвижността Франсоа Бош.
" Това е главно обществена мярка. Целта е да спрем увеличаващата се разлика сред бедните и богатите. За хората с ниски заплати разноските за превоз имат значение. Затова е по-лесно да създадем публичният превоз безвъзмезден за всички ".
Люксембург е богата страна - има най-високата междинна заплата от всички страни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, а минималната заплата към този момент е €2 000. Но бедността се усилва: най-бедните 10% живеят със приблизително €1 011 на месец, съгласно формалната статистика. 13% от работещите и съвсем 10% от пенсионерите са в риск от беднотия.
Безплатният публичен превоз е единствено част от ограниченията, които неотдавна определеното държавно управление желае да вкара през 2019 година Останалите включват повишение на минималната работна заплата, промени в пенсиите и финансова помощ за приемане на обучение.
Освен това праивтелството ще влага в развиване на публичния превоз, като усили потенциалът му с 20% до 2025 година Модернизирането на жп-мрежите и останалите ограничения ще костват €2,2 милиарда до 2023.Това звучи скъпо - изключително като си напомним, че приходите от билети ще изчезнат изцяло. Но публичният превоз по този начин или другояче към този момент е мощно субсидиран. Билет за 2 часа коства €2, а целодневен - €4. Освен това всички под 20-годишна възраст, студентите под 30-годишна възраст и други пътуват гратис.
Годишните доходи от билети от €41 милиона покриват едвам 10% от оперативните разноски от €491 милиона. Затова и цената на въвеждането на мярката надалеч няма да е огромна.
Не всички обаче са въодушевени от концепцията. Икономистът Мишел-Едуард Рубен показва, че е по-добре средствата да бъдат употребявани за дотации за наем или евтини жилища. Констанс Кар от University of Luxembourg е на същото мнение: " Безплатният обществен превоз е комплициран въпрос и не билетите са казусът ". Тя показва, че високите цени на жилищата са основният проблем, който кара хората да се местят по-далеч тук-там, където жилищата са по-евтини.
Люксембург не е първата страна, която пробва да направи публичният превоз безвъзмезден. Столицата на Естония Талин вкара мярката през януари 2013 година, а френският град Дюнкерк през септември на м.г. След месеца кметът на френския град уточни, че по някои направления броят на возещите се се е покачил с 50%, а в някои случаи и с 85%.
Но един непредвиден непряк резултат се появи след проучването в Талин. Средното време за пътешестване е намаляло с 10%, което подсказва, че хората употребяват рейсовете, с цел да вършат пътувания, които другояче са правили пешком или с колело.
В последна сметка отчетът уточни, че е имало повече пътувания с публичния превоз, само че няма никакви данни, че опциите за претовареност са се подобрили за жителите на града. /money.bg
В опит да се оправи с казуса, в края на предходната година Люксембург разгласи, че целият публичен превоз ще бъде безвъзмезден от 1 март 2020 година - и то освен за жителите на страната, само че и за още 175 хиляди души, които живеят в някоя от прилежащите страни и работят в Люксембург, както и още 1,2 милиона туристи всяка година, написа BBC.
Какво ще реализира мярката?
През последните четири десетилетия популацията на Люксембург се е нараснало с съвсем 140 хиляди души. Хората в работоспособна възраст са се нараснали от 161 хиляди през 1998 година до 427 хиляди през 2018 година, посредством и на растежа от 168% на жителите на други страни, които работят в страната.
Днес дребната страна има най-големият брой пътнически коли на глава от популацията, като тази цифра включва и служебните коли, регистрирани там и употребявани от чужденците, които работят там. Над 60% от хората употребяват колите си, с цел да стигнат до работа, а едвам 19% публичния превоз.
И въпреки всичко намаляването на тапите и изчистването на въздуха не са главните мотори зад смяната, споделя министърът на подвижността Франсоа Бош.
" Това е главно обществена мярка. Целта е да спрем увеличаващата се разлика сред бедните и богатите. За хората с ниски заплати разноските за превоз имат значение. Затова е по-лесно да създадем публичният превоз безвъзмезден за всички ".
Люксембург е богата страна - има най-високата междинна заплата от всички страни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, а минималната заплата към този момент е €2 000. Но бедността се усилва: най-бедните 10% живеят със приблизително €1 011 на месец, съгласно формалната статистика. 13% от работещите и съвсем 10% от пенсионерите са в риск от беднотия.
Безплатният публичен превоз е единствено част от ограниченията, които неотдавна определеното държавно управление желае да вкара през 2019 година Останалите включват повишение на минималната работна заплата, промени в пенсиите и финансова помощ за приемане на обучение.
Освен това праивтелството ще влага в развиване на публичния превоз, като усили потенциалът му с 20% до 2025 година Модернизирането на жп-мрежите и останалите ограничения ще костват €2,2 милиарда до 2023.Това звучи скъпо - изключително като си напомним, че приходите от билети ще изчезнат изцяло. Но публичният превоз по този начин или другояче към този момент е мощно субсидиран. Билет за 2 часа коства €2, а целодневен - €4. Освен това всички под 20-годишна възраст, студентите под 30-годишна възраст и други пътуват гратис.
Годишните доходи от билети от €41 милиона покриват едвам 10% от оперативните разноски от €491 милиона. Затова и цената на въвеждането на мярката надалеч няма да е огромна.
Не всички обаче са въодушевени от концепцията. Икономистът Мишел-Едуард Рубен показва, че е по-добре средствата да бъдат употребявани за дотации за наем или евтини жилища. Констанс Кар от University of Luxembourg е на същото мнение: " Безплатният обществен превоз е комплициран въпрос и не билетите са казусът ". Тя показва, че високите цени на жилищата са основният проблем, който кара хората да се местят по-далеч тук-там, където жилищата са по-евтини.
Люксембург не е първата страна, която пробва да направи публичният превоз безвъзмезден. Столицата на Естония Талин вкара мярката през януари 2013 година, а френският град Дюнкерк през септември на м.г. След месеца кметът на френския град уточни, че по някои направления броят на возещите се се е покачил с 50%, а в някои случаи и с 85%.
Но един непредвиден непряк резултат се появи след проучването в Талин. Средното време за пътешестване е намаляло с 10%, което подсказва, че хората употребяват рейсовете, с цел да вършат пътувания, които другояче са правили пешком или с колело.
В последна сметка отчетът уточни, че е имало повече пътувания с публичния превоз, само че няма никакви данни, че опциите за претовареност са се подобрили за жителите на града. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ