Огнян Гърков: Германия преди ключовите избори за Бундестага
В предшестващите парламентарни избори през 2017 година изборната интензивност бе 76,2 %. Спечели Християн-демократичният съюз ХДС/ХСС, воден от Меркел с 33%, следван от социалдемократите (ГСДП) на Мартин Шулц с 20,5%. ХДС/ХСС и ГСДП сформираха ръководеща коалиция. Останалите 4 парламентарни партии останаха в съпротива, по реда на класирането си в изборите и с одобрените си политически „ епитетни характеристики”: евроскептичната и антиемигрантска Алтернатива за Германия (АзГ) с 12,6%; либералите на Свободната демократическа партия с 10,7%, „ ултралявата” Левица/Левите с 9,2% и партията на Зелените (Съюз 90/Зелени) с 8,9%.
След изборите за Бундестага (Долната камара на парламента) през 2017 година 709-те мандати в най-многобройния еднокамерен орган в демократичния свят бяха разпределени както следва: ХДС/ХСС – 245 места, ГСДП 152, АзГ 86, СвДП 80, Левицата 69 и Зелените 67 кресла. Теоретично Бундестагът би могъл да бъде и по-многоброен. Средната възраст на депутатите е към 50 години.
Изборни прогностични изследвания на настоящите преференции към 21.09.т.г.
В последните социологически изследвания на изборните желания немските социалдемократи с 25% против 22% преференции изпреварват ХДС/ХСС на Меркел с нов водач и кандидат-канцлер Армин Лашет. Различните социологически организации правят оценка разликата сред двата политически противника на 5-6 %. Според прогнозите Зелените чакат осезаемо възстановяване на резултатите на 15-18%, а напролет даже за месеци бяха водещи. Близки до резултатите от 2017 година чакат останалите парламентарно показани партии: либералите (СвДП) сред 11 и 13%, Алтернативата (11-12%), Левицата (6-7%).
Звучи нереално, само че съгласно немски и чешки организации и медии до 40% от гласоподавателите не са се решили към 22-24 септември за кого да гласоподават.
Надпреварата сред ХДС/ХСС и ГСДП е оспорвана на финиша. СНОЩИ Агенция „ Фокус” базирайки се на изследване на Института по демоскопия „ Аленсбах” по поръчка на немския народен всекидневник ФАЦ, в случай че поръчката не е тенденциозна, сестринският партиен съюз ХДС/ХСС и претендента им за канцлер Лашет можели да разчитат на 25%, ГСДП и претендента им за канцлер Шолц на 26%. Зелените и канцлер-кандидатката Бербок – на 16%, СвДП – на 10,5%, АзГ – на 10%, Левите на 5%.
Според изследване на социологическия институт „ Форса” ГСДП ще реализира 25% от гласовете, ХДС/ХСС 22%, Зелените 17%, СвДП 13%, АзГ 10%, Левите 6%.
Избирателна система
Немската изборна система е относително комплицирана. Гражданите от 299 изборни региони дават по 2 гласа: един на претендента, втория на партия или коалиция. Бундестага по този начин следва да одобри 598 депутати, само че по отношение на разпоредбите този орган през последните десетилетия се разрастна доста.
Пряко определените претенденти автоматизирано получават мандат, за партийните гласове се ползва пропорционална система. Проблем поражда когато партия получи повече места чрез директно определени претенденти, в сравнение с пропорционалната система им присъжда. Така пораждат така наречен надвисящи мандати. Останалите партии получават компенсиращи мандати, с цел да се резервира съотношението от втората група гласове.
Кореспондентско гласоподаване
Може да бъде гласувано по кореспондентен път, без пояснения. В изборите могат да вземат участие и немци, които по време на провеждането на изборите са били краткосрочно в чужбина, или са имали опасения от епидемията на ковид.
Избори от чужбина
Немците, живеещи дълготрайно в чужбина, можеха най-късно до 5 септември да изискат документално от администрацията на последното си местоживеене да им бъдат изпратени документи за изборите.
Възможни обединения след изборите
Предвид на настоящите желания е много правдоподобно този път държавно управление да бъде формирано от 3 политически субекта, макар че за Германия е извънредно извънредно. Такива опити бяха извършени и след изборите през 2017 година заради отсъствието на афинитет на част от управленията на ХДС и ГСДП към нова „ разкрачена” коалиция, само че Меркел съумя да наложи с самообладание и непримиримост убеждението си, че немският гласоподавател (= Суверенът, по демагогията на наши прехранващи се с политика деятели) е изрекъл своята воля и „ партийните клечки” би трябвало да надмогнат персоналните си егоцентризми и партийни антипатии, и да намерят политически компромис.
За разлика от родната процедура в последно време!
Предвид разликите в стратегиите и отношението към екстремизма съдружният капацитет на „ десничарската” АзГ и „ левичарската” Левица на практика е нулев. Въпреки че мнозина предизвестяват за допустимо съдействие на ГСДП с Левицата, техните стратегии се разграничават доста. Но най-голямата спънка е участието, ролята и фактическото битие на НАТО. А Левицата има по Алианса сходна позиция с Комунистическата партия на Чехия и Моравия и други аналогични или национално настроени партии, т.е. за излизане от организацията.
Възможни обединения все още са: ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените; ХДС/ХСС, СвДП и Зелените; ХДС/ХСС, ГСДП и СвДП; ГСДП, СвДП и Зелените.
Новият немски канцлер
Новият канцлер бива предлаган въз основа на резултатите официално от президента и за неговия избор би трябвало да бъде подсилен от безусловно болшинство в Бундестага. Бъдещият правоприемник на Ангела Меркел съгласно последните изследвания на публичното мнение, се обрисува да бъде сегашният вицеканцлер и министър на финансите Олаф Шолц (63 г.), номинант на ГСДП. Без да е вълнуващ политик, с чара на своите партийни прародители Вили Бранд, Херберт Венер или Хелмут Шмит, Шолц се показва като претендент на статуквото, на последователността. ГСДП остава непопулярна например за по-младите генерации заради насочеността на обществената политика към по-възрастното население, а не към по-актуалните проблеми на младежта като опазването на климата, обезпечаването на жилищна повърхност на търпими цени и достъпът до обучение, дигитализацията. Силата на Шолц и ГСДП е в рецесията на християндемократите след водачеството на Меркел.
Плътно идващ Шолц съперник е новият ръководител на ХДС Армин Лашет, министър-председател на най-голямата немска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Именно той се натъкна на значима непопулярност, рефлектирала в обвинявания за спада на преференциите към Съюза. Не че госпожа Меркел блестеше над него с политическа или персонална харизматичност, само че тя въпреки всичко въплъщаваше витален опит от двете някогашни Германии до Обединението – от Германска демократична република и Германска федерална република. Дори недоброжелателните й критици са я наричали в коридорите „ сивата мишка”. Лашет е умел управленец-бюрократ, постоянно в сянката на Меркел, само че не слабохарактерен. Той подлагаше на критика канцлерката и кабинета ѝ като незадоволително амбициозни в политиката си в Европейския съюз и е по-толерантен към Русия. Но по време на рецесията с бегълците през 2015 година твърдо застана зад политиката на канцлерката на отворените порти и си печели прозвището „ телохранителят на Меркел “ измежду съпартийците си. Лашет се появи в нашите медии и стана обект на рецензии, когато най-голямата касапница в ръководената от него провинция стана огнище на болестта с COVID-19 и той позволи, че болестта е импортирана от български и румънски (цигани)-работници. Армин Лашет получи поддръжката на Волфганг Шойбле и други авторитетни политици от управлението на Съюза. По всичко наподобява и измежду контролиращите Германия до 2099 година посредством Канцлер-акта оттатък Атлантика и съумя да изтласка от водачество в ХДС достойните съперници Анегрет Крамп-Каренбауер и Фридрих Мерц. Маркус Зьодер, ръководителят на сестринската на ХДС партия в Бавария ХСС, също отстъпи кандидат-канцлерството на ХДС. Засега Лашет надбягва чаровната кандидат-канцлерка на Зелените Аналена Бербок, председателка на Съюз 90/Зелените. Съюз 90 има съществени шансове за доста положително показване и на районните избори в Берлин, които ще се състоят също на 26 септември. Екопрограмите и битката срещу климатичните промени са сериозен претекст за присъединяване във федералните и столичните избори, където съгласно електронни медии към 24 т.м. по здрач 35% от гласоподавателите не се били решили да вземат участие в изборите, за кого и коя партия.
В предизборната акция на Зелените е ангажирана Грета Тунберг, взела участие в мощна проява през вчерашния ден в Берлин. Кандидат за Камарата на представителите на Берлин от Зелените е и етническата българка-емигрантка от 1997 година Тонка Войан/Tonka Wojahn.
Според Ройтерс, шансът на ХДС да се коалира със Зелените може да бъде подкопан от внимателната позиция на Лашет по отношение на затварянето на въглищните централи.
По обичаи от 80-те години на м.в. Зелените имат по-скоро афинитет, включително програмно към ГСДП, а СвДП към ХДС/ХСС.
Около 900 хиляди души от имащите право на глас в Германия имат турски корени. През 2017 година Ердоган ги прикани да не гласоподават за ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените като врагове на Турция. Според Илмаз Топку (Дойче Велле), и в този момент се засилват от Анкара турско-германски конгреси и обществени медии със същите внушения. „ Немските турци” биват призовавани да гласоподават за по-малки, извънпарламентарни партии като Съюза на немските демократи (протурска регионална), тъй като ХДС/ХСС и СвДП не са другари на исляма и Турция. Зелените, Левите и ГСДП също и другарували с опозицията на Ердоган. Целта на пропагандата от Анкара е дълготрайно обмисляне на държанието на изборите за Бундестаг и за Европейски парламент, както и при тези на локално ниво. В немската агитка на Партията на справедливостта и развиването на Ердоган някогашният ръководител на Зелените (2008-2018 г.) и народен представител в Бундестага Джем Йоздемир е зложелател, а роденият в Германия футболист Месут Йозил другар на Турция.
И най-после: Меркел до зимата канцлер? Очертава се изборите да доведат до пъстра картина в Бундестага, нужда от много време за сформиране на държавно управление и не е ясно дали новогодишното приветствие няма да бъде четено още веднъж от Ангела Меркел, този път като длъжностен канцлер.
доктор Огнян Гърков,
След изборите за Бундестага (Долната камара на парламента) през 2017 година 709-те мандати в най-многобройния еднокамерен орган в демократичния свят бяха разпределени както следва: ХДС/ХСС – 245 места, ГСДП 152, АзГ 86, СвДП 80, Левицата 69 и Зелените 67 кресла. Теоретично Бундестагът би могъл да бъде и по-многоброен. Средната възраст на депутатите е към 50 години.
Изборни прогностични изследвания на настоящите преференции към 21.09.т.г.
В последните социологически изследвания на изборните желания немските социалдемократи с 25% против 22% преференции изпреварват ХДС/ХСС на Меркел с нов водач и кандидат-канцлер Армин Лашет. Различните социологически организации правят оценка разликата сред двата политически противника на 5-6 %. Според прогнозите Зелените чакат осезаемо възстановяване на резултатите на 15-18%, а напролет даже за месеци бяха водещи. Близки до резултатите от 2017 година чакат останалите парламентарно показани партии: либералите (СвДП) сред 11 и 13%, Алтернативата (11-12%), Левицата (6-7%).
Звучи нереално, само че съгласно немски и чешки организации и медии до 40% от гласоподавателите не са се решили към 22-24 септември за кого да гласоподават.
Надпреварата сред ХДС/ХСС и ГСДП е оспорвана на финиша. СНОЩИ Агенция „ Фокус” базирайки се на изследване на Института по демоскопия „ Аленсбах” по поръчка на немския народен всекидневник ФАЦ, в случай че поръчката не е тенденциозна, сестринският партиен съюз ХДС/ХСС и претендента им за канцлер Лашет можели да разчитат на 25%, ГСДП и претендента им за канцлер Шолц на 26%. Зелените и канцлер-кандидатката Бербок – на 16%, СвДП – на 10,5%, АзГ – на 10%, Левите на 5%.
Според изследване на социологическия институт „ Форса” ГСДП ще реализира 25% от гласовете, ХДС/ХСС 22%, Зелените 17%, СвДП 13%, АзГ 10%, Левите 6%.
Избирателна система
Немската изборна система е относително комплицирана. Гражданите от 299 изборни региони дават по 2 гласа: един на претендента, втория на партия или коалиция. Бундестага по този начин следва да одобри 598 депутати, само че по отношение на разпоредбите този орган през последните десетилетия се разрастна доста.
Пряко определените претенденти автоматизирано получават мандат, за партийните гласове се ползва пропорционална система. Проблем поражда когато партия получи повече места чрез директно определени претенденти, в сравнение с пропорционалната система им присъжда. Така пораждат така наречен надвисящи мандати. Останалите партии получават компенсиращи мандати, с цел да се резервира съотношението от втората група гласове.
Кореспондентско гласоподаване
Може да бъде гласувано по кореспондентен път, без пояснения. В изборите могат да вземат участие и немци, които по време на провеждането на изборите са били краткосрочно в чужбина, или са имали опасения от епидемията на ковид.
Избори от чужбина
Немците, живеещи дълготрайно в чужбина, можеха най-късно до 5 септември да изискат документално от администрацията на последното си местоживеене да им бъдат изпратени документи за изборите.
Възможни обединения след изборите
Предвид на настоящите желания е много правдоподобно този път държавно управление да бъде формирано от 3 политически субекта, макар че за Германия е извънредно извънредно. Такива опити бяха извършени и след изборите през 2017 година заради отсъствието на афинитет на част от управленията на ХДС и ГСДП към нова „ разкрачена” коалиция, само че Меркел съумя да наложи с самообладание и непримиримост убеждението си, че немският гласоподавател (= Суверенът, по демагогията на наши прехранващи се с политика деятели) е изрекъл своята воля и „ партийните клечки” би трябвало да надмогнат персоналните си егоцентризми и партийни антипатии, и да намерят политически компромис.
За разлика от родната процедура в последно време!
Предвид разликите в стратегиите и отношението към екстремизма съдружният капацитет на „ десничарската” АзГ и „ левичарската” Левица на практика е нулев. Въпреки че мнозина предизвестяват за допустимо съдействие на ГСДП с Левицата, техните стратегии се разграничават доста. Но най-голямата спънка е участието, ролята и фактическото битие на НАТО. А Левицата има по Алианса сходна позиция с Комунистическата партия на Чехия и Моравия и други аналогични или национално настроени партии, т.е. за излизане от организацията.
Възможни обединения все още са: ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените; ХДС/ХСС, СвДП и Зелените; ХДС/ХСС, ГСДП и СвДП; ГСДП, СвДП и Зелените.
Новият немски канцлер
Новият канцлер бива предлаган въз основа на резултатите официално от президента и за неговия избор би трябвало да бъде подсилен от безусловно болшинство в Бундестага. Бъдещият правоприемник на Ангела Меркел съгласно последните изследвания на публичното мнение, се обрисува да бъде сегашният вицеканцлер и министър на финансите Олаф Шолц (63 г.), номинант на ГСДП. Без да е вълнуващ политик, с чара на своите партийни прародители Вили Бранд, Херберт Венер или Хелмут Шмит, Шолц се показва като претендент на статуквото, на последователността. ГСДП остава непопулярна например за по-младите генерации заради насочеността на обществената политика към по-възрастното население, а не към по-актуалните проблеми на младежта като опазването на климата, обезпечаването на жилищна повърхност на търпими цени и достъпът до обучение, дигитализацията. Силата на Шолц и ГСДП е в рецесията на християндемократите след водачеството на Меркел.
Плътно идващ Шолц съперник е новият ръководител на ХДС Армин Лашет, министър-председател на най-голямата немска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Именно той се натъкна на значима непопулярност, рефлектирала в обвинявания за спада на преференциите към Съюза. Не че госпожа Меркел блестеше над него с политическа или персонална харизматичност, само че тя въпреки всичко въплъщаваше витален опит от двете някогашни Германии до Обединението – от Германска демократична република и Германска федерална република. Дори недоброжелателните й критици са я наричали в коридорите „ сивата мишка”. Лашет е умел управленец-бюрократ, постоянно в сянката на Меркел, само че не слабохарактерен. Той подлагаше на критика канцлерката и кабинета ѝ като незадоволително амбициозни в политиката си в Европейския съюз и е по-толерантен към Русия. Но по време на рецесията с бегълците през 2015 година твърдо застана зад политиката на канцлерката на отворените порти и си печели прозвището „ телохранителят на Меркел “ измежду съпартийците си. Лашет се появи в нашите медии и стана обект на рецензии, когато най-голямата касапница в ръководената от него провинция стана огнище на болестта с COVID-19 и той позволи, че болестта е импортирана от български и румънски (цигани)-работници. Армин Лашет получи поддръжката на Волфганг Шойбле и други авторитетни политици от управлението на Съюза. По всичко наподобява и измежду контролиращите Германия до 2099 година посредством Канцлер-акта оттатък Атлантика и съумя да изтласка от водачество в ХДС достойните съперници Анегрет Крамп-Каренбауер и Фридрих Мерц. Маркус Зьодер, ръководителят на сестринската на ХДС партия в Бавария ХСС, също отстъпи кандидат-канцлерството на ХДС. Засега Лашет надбягва чаровната кандидат-канцлерка на Зелените Аналена Бербок, председателка на Съюз 90/Зелените. Съюз 90 има съществени шансове за доста положително показване и на районните избори в Берлин, които ще се състоят също на 26 септември. Екопрограмите и битката срещу климатичните промени са сериозен претекст за присъединяване във федералните и столичните избори, където съгласно електронни медии към 24 т.м. по здрач 35% от гласоподавателите не се били решили да вземат участие в изборите, за кого и коя партия.
В предизборната акция на Зелените е ангажирана Грета Тунберг, взела участие в мощна проява през вчерашния ден в Берлин. Кандидат за Камарата на представителите на Берлин от Зелените е и етническата българка-емигрантка от 1997 година Тонка Войан/Tonka Wojahn.
Според Ройтерс, шансът на ХДС да се коалира със Зелените може да бъде подкопан от внимателната позиция на Лашет по отношение на затварянето на въглищните централи.
По обичаи от 80-те години на м.в. Зелените имат по-скоро афинитет, включително програмно към ГСДП, а СвДП към ХДС/ХСС.
Около 900 хиляди души от имащите право на глас в Германия имат турски корени. През 2017 година Ердоган ги прикани да не гласоподават за ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените като врагове на Турция. Според Илмаз Топку (Дойче Велле), и в този момент се засилват от Анкара турско-германски конгреси и обществени медии със същите внушения. „ Немските турци” биват призовавани да гласоподават за по-малки, извънпарламентарни партии като Съюза на немските демократи (протурска регионална), тъй като ХДС/ХСС и СвДП не са другари на исляма и Турция. Зелените, Левите и ГСДП също и другарували с опозицията на Ердоган. Целта на пропагандата от Анкара е дълготрайно обмисляне на държанието на изборите за Бундестаг и за Европейски парламент, както и при тези на локално ниво. В немската агитка на Партията на справедливостта и развиването на Ердоган някогашният ръководител на Зелените (2008-2018 г.) и народен представител в Бундестага Джем Йоздемир е зложелател, а роденият в Германия футболист Месут Йозил другар на Турция.
И най-после: Меркел до зимата канцлер? Очертава се изборите да доведат до пъстра картина в Бундестага, нужда от много време за сформиране на държавно управление и не е ясно дали новогодишното приветствие няма да бъде четено още веднъж от Ангела Меркел, този път като длъжностен канцлер.
доктор Огнян Гърков,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ