Бачковският манастир - един от най-старите храмове на Балканите
В подранилото пролетно време стотици поклонници извършиха Бачковския манастир край Асеновград, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Бачковският манастир „ Успение Богородично ” се намира на южния завършек на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е учреден през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил подаяние за построяването му, като дълго време манастирът е бил грузински. От основаването му е непокътната двуетажната костница, която се намира на към 400 м от него.
Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е построена зимната черква на манастира „ Свети Архангели ”, тъй че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Манастирът е оживял при турското настъпление в края на 14 век. Смята се, че след завладяването на столицата Търново и рухването на България под османско робство, в него е бил заточен последният български патриарх Евтимий Търновски, а при започване на 15 век тук работят неговите възпитаници. Този факт трансформира Бачковския манастир във значима реликва за българите.
Най-голямата реликва на манастира е старинната чудотворна икона на Света Богородица, дарена от двама грузински монаси през 1311. Тя е със сребърен и златен обков и се съхранява в основната манастирска черква „ Успение на Пресвета Богородица “. Счита се, че е творба на св. деятел и евангелист Лука. Хиляди вярващи посещават всяка година манастира, с цел да се помолят на чудотворната икона.
Изграждането на нови манастирски здания стартира в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е построено и източното крило с укрепената основна врата. През 1601 година е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна столова с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 година е изографисана сцената „ Изнасянето на чудотворната икона ”.
Главната манастирска черква „ Успение на Пресвета Богородица “ е вдигната през 1604 върху основите на остарялата църквата от времето на създателя Григорий Бакуриани. Тя е издигната по пример на светогорските триконхални храмове. В нея се пази един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи (от 17 век). Точно до основния храм се намира античната църквата „ Св. Архенгели “. Твърди се, че тя е издигната от император Алексий I Комнин. Според археологически данни е строена преди 13 век и вероятно актуализирана през 14 в. от цар Иван-Александър.
През 1833 година стопанският двор бил уголемен и застроен с нови здания. В интервала 1834 – 1837 година е издигната третата черква, отдадена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 - 1853 г.) я изписва в интервала 1838 – 1840 година, а през 1841 година той украсява и преддверието на църквата „ Св. Архангели ”.
В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени произведения, датиращи от ХVІ - ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата конструкция на позлатения иконостас и царските двери в основната черква. В съборната черква са заровени българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.
На приземния етаж в южното крило на манастира може да се прегледа остарялата столова, в която монасите са се хранели в продължение на епохи. Тя е построена при започване на 17 век по едно и също време с основната черква. Запазена е мраморна маса, която съгласно надпис върху нея е направена през 1601. Помещението е изписано с неповторими фрески, които могат да бъдат съпоставени единствено с най-хубавите светогорски мостри и с живописта в трапезарията на основния атонски манастир Великата лавра „ Св. Атанасий “.
Храмът впечатлява със стенописите си, дело на Захари Зограф. През 40-те години той изписва вътрешността и открития притвор на храма. В обширното изображение на Страшния съд той добавил измежду грешниците портретите на някои от тогавашните пловдивски първенци. Сред тях за пръв път прави и собствен стенописен автопортрет.
Върху северната стена на манастирската столова се намира най-голямата панорамна стенописна комбинация в България - „ Посещение на посетители на манастирския празник “. Тя е изрисувана през 1846 от живописеца Алекси Атанасов и съставлява разгъната гледка на Бачковския манастир. Той изобразява редица параклиси и свети места в покрайнините на манастира, някои от които съществуват до през днешния ден. Манастирът има личен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и мостри на църковното изкуство от разнообразни времена. Забележителен е сребърният дискос /метален поднос, върху който се поставяли дарения, бел. ред./, подарен през 1644 от Теодосий от Пещера и направен от чипровския занаятчия Петър.
В манастирската библиотека на Бачковския манастир се пазят скъпи ръкописи и редки старопечатни евангелия - през 30-те години на 20 век в манастира бяха открити 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които съставляват същинска литературна съкровищница.
Манастирът е мъжки, настоящ и предлага настаняване, само че сега е затворен за гости, които желаят да пренощуват там. Ще бъде отворен още веднъж след Цветница, като разполагаем на искащите са стаи с по няколко кревати, както и първокласни жилища на цена от 100 лева на вечер.
Храмовият празник на Бачковския манастир е на 15 август.
Традиционно, пътят от паркинга до манастира е посипан с дребни магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени произведения и други сувенири./БГНЕС
