Как котките стават символ на Петербург и Ермитажа
В Петербург честват деня на котките два дни поред.
Първо празнуват ермитажните, които живеят в мазетата и охраняват музейните шедьоври от плъхове. След това празникът е на улиците и е отдаден на градските котараци и котки.
„Е, хайде, влизайте, щом сте дошли“, като че ли казва добре поддържан черен котарак с бели лапи и демонстрира своите владения – доста дълги коридори в подземието с топли тръби и дребни прозорчета към двора. Котаракът Лушка и многочислените му сътрудници работят в Ермитажа. Те имат доста значима задача – да предотвратят появяването на мишки и плъхове в Зимния замък, тъй като в противоположен случай музейните полезности могат да пострадат.
Веднъж годишно Ермитажът отваря своите подземия и ви кани да се запознаете с котките, които живеят в тях. Това се случва в Деня на ермитажната котка – в края на май или началото на юни.
Защо има котки в Ермитажа?
ЛушкаАнна Сорокина
Котките са на публична работа тук от времето на императрица Елисавета Петровна. През 1745 година тя издава декрет, с който от Казан в Санкт Петербург да бъдат докарани тридесет от най-големите и бойни котки. Те охраняват мазетата и по време на нашествието на Наполеон, и по време на революцията, и през руската ера. В предишното против плъхове са се употребявали химикали, само че единствено живи „плъхоловци“ в действителност са се справяли със задачата си.
По време на блокадата на Ленинград котките изчезват от града и старинните къщи се напълват с плъхове. Застрашени са освен шедьоврите на Ермитажа, само че и животът на хората, тъй като плъховете изяждат храната и придвижват рискови заболявания.
Legion Media
Властите се обръщат към жителите на районите на страната, които не се обхванати от войната, с молба да оказват помощ на Ленинград да възвърне популацията на котките. Най-големите „пунктове за събиране“ са в Ярославъл (250 км северно от Москва) и Тюмен (над 2000 км източно от Москва): 5000 същински сибирски котки дойдат в Ленинград през 1943 година с един трен. В центъра на Тюмен даже има площад с монументи, отдадени на това събитие. Може би потомците на същите тези сибиряци към момента служат в Ермитажа. А музейните служащи в един глас, че тук плъхове в никакъв случай не са били виждани – самата миризма ги плаши.
Игор Руссак/Sputnik
Трудно е да се пресметне какъв брой котки има тук през днешния ден, тъй като те не седят на едно място, а непрекъснато оглеждат мазетата (а това са към 20 км) или пък се „съвещават“ в двора, където единствено те и техническият личен състав имат достъп.
Директорът на музея Михаил Пиотровски единствено преди няколко години, че е сложил „лимит“ от петдесет котки, а „излишъка“ предава в положителни ръце. Служителите на музея обаче допълват, че котките са още повече, защото някои идват при тях единствено да хапнат (купички със суха храна има съвсем на всеки ъгъл), а по-късно се занимават с котешкия си бизнес. „Ако котка пристигна при нас от улицата, ние не я гоним“, споделят чиновниците.
Познават котките по муцуната
Анна Сорокина
„Познаваме всички непрекъснати ермитажни котки с поглед“, описват те в подземието. „А някои от чиновниците знаят и имената им“. Големият черно-бял котарак Маврик прекъсва „работна среща“ с петниста Шарлот и снежнобелия Макар на стълбите, незабавно щом чува името си. „Какъв добър домакински котарак, нали Маврик?“, гали го служителка.
„Обитаемите изби са по целия периметър на Зимния замък. По-голямата част е заета от „работни зони“, където котките се разхождат свободно и живеят личния си живот, а част е предоставена на Котешката къща.
„Тук имаме котки на лекуване или на диета – ето на Женева ѝ беше предписана специфична храна и, с цел да не взема храна от други, ние я поставихме тук“.
Анна Сорокина
Преди да бъде настанена в мазето раираната Женева е живеела със също раираната Варя в дома на служителка на Ермитажа, само че когато стопанката умряла, роднините не поискали да се занимават с котките. Служители на музея споделят, че се пробват да намерят дом за такива котки допустимо най-скоро, защото те са привикнали с хората.
Анна Сорокина
Преди да ги дадем, те се имунизират и в случай че тези котенца са над 7 месеца, тогава се стерилизират. Някои котки, които не са намерили стопани, се озовават след мазето в котешкото кафене „Републиката на котките“ близо до музея. То е учредено от ветеринарния доктор на Ермитажа Анна Кондратиева през 2011 година, а апропо от наскоро тя е и щастливата притежателка на котарака-гадател Ахил.
Александър Галперин/Sputnik
Котките са главният знак на Петербург
„Републиката на котките“ също има собствен празник и това е Денят на петербургските котараци и котки, който се отбелязва незабавно след Деня на ермитажната котка. За един ден Конногвардейският бул. се трансформира в КОТКОгвардейски и се изпълва с котки от най-различни породи. Тук се събират както домашни котки със своите хора, по този начин и професионални развъдчици, които показват редки цветове. На празника идват и доброволци, които оферират на котки и на хора да се намерят едни други.
Александър Галперин/Sputnik
Котаракът Димок (в превод от съветски Димчо) е елементарен сив друмник, който в миналото е намерил своите хора, художничката Анна и нейния другар. Сега умерено върви на каишка и даже отива на отмора с компанията. „Много му хареса да пътува и обича новите прекарвания. Както е и при хората – някои обичат да поддържат връзка, а други – да си стоят у дома и да гледат телевизия“, споделят те.
ДимокАнна Сорокина
Тук курилският бобтейл Лъки „се разхожда“ на рамото на своя човек Елисавета, а на поляната търси най-вкусната трева бенгалът Симба – той наподобява заплашителен, само че в действителност от самото начало се оглежда, с цел да разбере с кого си бъбри стопанинът му и дали го хвали задоволително.
ЛакиАнна Сорокина
„Като цяло идеологът на събитието още през 2005-а беше художникът Дмитрий Шагин от креативната група „Митки“, споделя Олга Титович, прессекретар на „Републиката на котките“. „Котките са знаци на уют, добрина, а също така те са и раирани, а „Митки“ също са на райета, тъй че гостите идват на празника, облечени във морски фланелки – телняшки. Когато „Републиката на котките“ отвори, ние подхванахме традицията и започнахме да организираме огромен градски празник всяка година. Вярваме, че котките сплотяват спортисти, предприемачи и изобретателни хора – всички“.
БенгалАнна Сорокина
На самото събитие „Републиката“ не подарява котки, а предлага умишлен метод към избора на вашия домакински тигър. „Котките имат потребност от човек, а индивидът има потребност от котка, а ние сме нещо като организация за запознанства“, споделя Олга. „В последна сметка, когато помагаш на котка, не се знае на кого помагаш повече, на котката или на себе си“.
Анна Сорокина
създател:
източник: bg.rbth.com
Първо празнуват ермитажните, които живеят в мазетата и охраняват музейните шедьоври от плъхове. След това празникът е на улиците и е отдаден на градските котараци и котки.
„Е, хайде, влизайте, щом сте дошли“, като че ли казва добре поддържан черен котарак с бели лапи и демонстрира своите владения – доста дълги коридори в подземието с топли тръби и дребни прозорчета към двора. Котаракът Лушка и многочислените му сътрудници работят в Ермитажа. Те имат доста значима задача – да предотвратят появяването на мишки и плъхове в Зимния замък, тъй като в противоположен случай музейните полезности могат да пострадат.
Веднъж годишно Ермитажът отваря своите подземия и ви кани да се запознаете с котките, които живеят в тях. Това се случва в Деня на ермитажната котка – в края на май или началото на юни.
Защо има котки в Ермитажа?
ЛушкаАнна Сорокина
Котките са на публична работа тук от времето на императрица Елисавета Петровна. През 1745 година тя издава декрет, с който от Казан в Санкт Петербург да бъдат докарани тридесет от най-големите и бойни котки. Те охраняват мазетата и по време на нашествието на Наполеон, и по време на революцията, и през руската ера. В предишното против плъхове са се употребявали химикали, само че единствено живи „плъхоловци“ в действителност са се справяли със задачата си.
По време на блокадата на Ленинград котките изчезват от града и старинните къщи се напълват с плъхове. Застрашени са освен шедьоврите на Ермитажа, само че и животът на хората, тъй като плъховете изяждат храната и придвижват рискови заболявания.
Legion Media Властите се обръщат към жителите на районите на страната, които не се обхванати от войната, с молба да оказват помощ на Ленинград да възвърне популацията на котките. Най-големите „пунктове за събиране“ са в Ярославъл (250 км северно от Москва) и Тюмен (над 2000 км източно от Москва): 5000 същински сибирски котки дойдат в Ленинград през 1943 година с един трен. В центъра на Тюмен даже има площад с монументи, отдадени на това събитие. Може би потомците на същите тези сибиряци към момента служат в Ермитажа. А музейните служащи в един глас, че тук плъхове в никакъв случай не са били виждани – самата миризма ги плаши.
Игор Руссак/Sputnik Трудно е да се пресметне какъв брой котки има тук през днешния ден, тъй като те не седят на едно място, а непрекъснато оглеждат мазетата (а това са към 20 км) или пък се „съвещават“ в двора, където единствено те и техническият личен състав имат достъп.
Директорът на музея Михаил Пиотровски единствено преди няколко години, че е сложил „лимит“ от петдесет котки, а „излишъка“ предава в положителни ръце. Служителите на музея обаче допълват, че котките са още повече, защото някои идват при тях единствено да хапнат (купички със суха храна има съвсем на всеки ъгъл), а по-късно се занимават с котешкия си бизнес. „Ако котка пристигна при нас от улицата, ние не я гоним“, споделят чиновниците.
Познават котките по муцуната
Анна Сорокина „Познаваме всички непрекъснати ермитажни котки с поглед“, описват те в подземието. „А някои от чиновниците знаят и имената им“. Големият черно-бял котарак Маврик прекъсва „работна среща“ с петниста Шарлот и снежнобелия Макар на стълбите, незабавно щом чува името си. „Какъв добър домакински котарак, нали Маврик?“, гали го служителка.
„Обитаемите изби са по целия периметър на Зимния замък. По-голямата част е заета от „работни зони“, където котките се разхождат свободно и живеят личния си живот, а част е предоставена на Котешката къща.
„Тук имаме котки на лекуване или на диета – ето на Женева ѝ беше предписана специфична храна и, с цел да не взема храна от други, ние я поставихме тук“.
Анна Сорокина Преди да бъде настанена в мазето раираната Женева е живеела със също раираната Варя в дома на служителка на Ермитажа, само че когато стопанката умряла, роднините не поискали да се занимават с котките. Служители на музея споделят, че се пробват да намерят дом за такива котки допустимо най-скоро, защото те са привикнали с хората.
Анна Сорокина Преди да ги дадем, те се имунизират и в случай че тези котенца са над 7 месеца, тогава се стерилизират. Някои котки, които не са намерили стопани, се озовават след мазето в котешкото кафене „Републиката на котките“ близо до музея. То е учредено от ветеринарния доктор на Ермитажа Анна Кондратиева през 2011 година, а апропо от наскоро тя е и щастливата притежателка на котарака-гадател Ахил.
Александър Галперин/Sputnik Котките са главният знак на Петербург
„Републиката на котките“ също има собствен празник и това е Денят на петербургските котараци и котки, който се отбелязва незабавно след Деня на ермитажната котка. За един ден Конногвардейският бул. се трансформира в КОТКОгвардейски и се изпълва с котки от най-различни породи. Тук се събират както домашни котки със своите хора, по този начин и професионални развъдчици, които показват редки цветове. На празника идват и доброволци, които оферират на котки и на хора да се намерят едни други.
Александър Галперин/Sputnik Котаракът Димок (в превод от съветски Димчо) е елементарен сив друмник, който в миналото е намерил своите хора, художничката Анна и нейния другар. Сега умерено върви на каишка и даже отива на отмора с компанията. „Много му хареса да пътува и обича новите прекарвания. Както е и при хората – някои обичат да поддържат връзка, а други – да си стоят у дома и да гледат телевизия“, споделят те.
ДимокАнна Сорокина
Тук курилският бобтейл Лъки „се разхожда“ на рамото на своя човек Елисавета, а на поляната търси най-вкусната трева бенгалът Симба – той наподобява заплашителен, само че в действителност от самото начало се оглежда, с цел да разбере с кого си бъбри стопанинът му и дали го хвали задоволително.
ЛакиАнна Сорокина
„Като цяло идеологът на събитието още през 2005-а беше художникът Дмитрий Шагин от креативната група „Митки“, споделя Олга Титович, прессекретар на „Републиката на котките“. „Котките са знаци на уют, добрина, а също така те са и раирани, а „Митки“ също са на райета, тъй че гостите идват на празника, облечени във морски фланелки – телняшки. Когато „Републиката на котките“ отвори, ние подхванахме традицията и започнахме да организираме огромен градски празник всяка година. Вярваме, че котките сплотяват спортисти, предприемачи и изобретателни хора – всички“.
БенгалАнна Сорокина
На самото събитие „Републиката“ не подарява котки, а предлага умишлен метод към избора на вашия домакински тигър. „Котките имат потребност от човек, а индивидът има потребност от котка, а ние сме нещо като организация за запознанства“, споделя Олга. „В последна сметка, когато помагаш на котка, не се знае на кого помагаш повече, на котката или на себе си“.
Анна Сорокина създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ