В Перник бе открита паметна плоча на Иван Вазов
В Перник бе открита паметна плоча, отдадена на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Събитието се състоя пред постройката на ВиК – Перник, където се е намирала къщата, в която писателят е живял от 1873 до 1875 година
На откриването, което съответствува със 170-та годишнина от рождението на Вазов участваха зам.-кметът на община Перник Стефан Кръстев, регионалният шеф Емил Костадинов, наследници на Стойовия жанр и доста перничани.
„ Няма българин, който да не знае кой е Иван Вазов. Няма българско дете, което най-малко един път да не е прочело "Аз съм българче ". Затова съм извънредно щастлив, че Перник стана част от честванията на годишнината от рождението на Патриарха на българската литература “, сподели Стефан Кръстев.
Той добави, че Вазов свързва живота си с Перник, посвещава не един ред на тогавашното малко село, в което живее няколко години. „ Тази паметна плоча ще припомня на бъдните генерации за това, че Иван Вазов е бил и ще бъде част от Перник “, съобщи зам.-кмета на Перник.
От общината припомниха, че Иван Вазов има своя пернишки интервал в творчеството си, а дните му прекарани в Перник са може би най- безгрижните в дългия му живот. Перник има привилегията да бъде обвързван с младия Вазов. Пребиваването на младия стихотворец в Перник оставя дълбоки следи в неговия нравствен мир. Той мощно се привързва към Перник и сърдечно го обиква. Затова и връзката му с Перник остава вечно жива.
"В Перник престоях година и половина. Тоя интервал е от огромно значение за развиването ми. Тук аз пристигнах за първи път в по-близко прикосновение с чужденци и разширих доста своите кръгозори, като изучавах два непознати езика. Но което е по-важно, в Перник имах случай да се сближа за първи път с елементарния български народ, със селянина, и да изуча неговия обичай, неговите нрави и традиции, в измежду една девствена природа. Пернишкият интервал в моя живот бе доста работлив и от огромно значение за моето творчество ", споделя самия Вазов.
170 години от рождението на Иван Вазов
През есента на 1873 година младият стихотворец идва в Перник и се настанява в къщата на чорбаджията Стойо, ситуирана тук, в подножието на крепостта „ Кракра “. В дома на заможния перничанин Вазов остава там до края на пребиваването си – пролетта на 1875 година Строителството на железницата притегля тук експерти от разнообразни националности: италианци, хървати, белгийци, немци, французи, англичани. Колоритният граовски акцент се смесва с разнообразни европейски езици. Поетът преводач се сприятелява с инженера Жулиен и със фамилията на белгиеца Бош.
Младият създател е дишал въздуха на тогавашното село Перник, разхождал се е по калдъръмените улици, откривал е хубостта на момите, въздишал е по тях, пишел е стихове. Силно усещане са правили на Вазов „ гиздавите носии” на пернишките дами и техните поетични имена: Струмка, Млада, Разделина.
Качвал се е на крепостта, носеща името на Кракра Пернишки. „ Там по цели часове мечтаех и се вглъбявах в предишното на България, живеейки с призраците на това героично време”- споделя Вазов. Малко би трябвало на поетическото му въображение, с цел да се втурне във вихъра на борбите и да роди през 1874 година поемата „ Самуил или мечтания на Перник “, в която възпява „ успехите на Кракра и Самуил”. Самият Вазов отбелязва, че „ най-голямата облага, която имал от Перник”, е сюжетът на поемата „ Трайко и Риза”, построен върху действителна история, на която бил очевидец.
През пернишкия интервал Вазов основава и няколко пътеписа, написани увлекателно и живо. Това са „ Вискер планина “, „ Погановският манастир “ и „ До Радомир “. Връзката на Иван Вазов с Перник остава вечно жива и доказателство за това е, че след години той се връща в Пернишкия край, воден от носталгия към своята младост. Показателен в това отношение е разказът му „ След двайсет години “. Героят, чиито първообраз е самият Вазов, потегля по пътищата на Перник, с цел да срещне спомените си.
Той се покатерва по крепостните стени на Кракра, навестява дома, в който в миналото е живял, търси къщата на Стурмка, която е харесвал в младостта си и се е вълнувал от хубостта й. Спомня си за „ звънливите викове на младостта”. Потъва в тъга, тъй като научава, че Струмка е умряла и с тъга възкликва: „ Моята първа, възхитителна любов”. За нас този роман е изключително скъп освен с точната картина на живота в Перник в края на 19-ти век, а и с автобиографичните сведения, които създателят дава за себе си в другояче доста оскъдния от към обстоятелства негов престой в Перник.
Община Перник
Инициативата за слагането на паметния знак е на Стойовия жанр. Те основават Инициативен комитет, чиито ръководител е Румен Иванов, създател на книгата „ Забравените кметове на Перник”. Начинанието е подкрепена и от локалното Славянско сдружение, носещо името на класика на българската литература. „ Перник отдава дължимото на Вазов”- по този начин можем да неречем днешното събитие, чиято по- огромна цел е да върне в историческата памет на перничани споменът за класика на българската литература и да го съобщи на идващите генерации.
Община Перник
На откриването, което съответствува със 170-та годишнина от рождението на Вазов участваха зам.-кметът на община Перник Стефан Кръстев, регионалният шеф Емил Костадинов, наследници на Стойовия жанр и доста перничани.
„ Няма българин, който да не знае кой е Иван Вазов. Няма българско дете, което най-малко един път да не е прочело "Аз съм българче ". Затова съм извънредно щастлив, че Перник стана част от честванията на годишнината от рождението на Патриарха на българската литература “, сподели Стефан Кръстев.
Той добави, че Вазов свързва живота си с Перник, посвещава не един ред на тогавашното малко село, в което живее няколко години. „ Тази паметна плоча ще припомня на бъдните генерации за това, че Иван Вазов е бил и ще бъде част от Перник “, съобщи зам.-кмета на Перник.
От общината припомниха, че Иван Вазов има своя пернишки интервал в творчеството си, а дните му прекарани в Перник са може би най- безгрижните в дългия му живот. Перник има привилегията да бъде обвързван с младия Вазов. Пребиваването на младия стихотворец в Перник оставя дълбоки следи в неговия нравствен мир. Той мощно се привързва към Перник и сърдечно го обиква. Затова и връзката му с Перник остава вечно жива.
"В Перник престоях година и половина. Тоя интервал е от огромно значение за развиването ми. Тук аз пристигнах за първи път в по-близко прикосновение с чужденци и разширих доста своите кръгозори, като изучавах два непознати езика. Но което е по-важно, в Перник имах случай да се сближа за първи път с елементарния български народ, със селянина, и да изуча неговия обичай, неговите нрави и традиции, в измежду една девствена природа. Пернишкият интервал в моя живот бе доста работлив и от огромно значение за моето творчество ", споделя самия Вазов.
През есента на 1873 година младият стихотворец идва в Перник и се настанява в къщата на чорбаджията Стойо, ситуирана тук, в подножието на крепостта „ Кракра “. В дома на заможния перничанин Вазов остава там до края на пребиваването си – пролетта на 1875 година Строителството на железницата притегля тук експерти от разнообразни националности: италианци, хървати, белгийци, немци, французи, англичани. Колоритният граовски акцент се смесва с разнообразни европейски езици. Поетът преводач се сприятелява с инженера Жулиен и със фамилията на белгиеца Бош.
Младият създател е дишал въздуха на тогавашното село Перник, разхождал се е по калдъръмените улици, откривал е хубостта на момите, въздишал е по тях, пишел е стихове. Силно усещане са правили на Вазов „ гиздавите носии” на пернишките дами и техните поетични имена: Струмка, Млада, Разделина.
Качвал се е на крепостта, носеща името на Кракра Пернишки. „ Там по цели часове мечтаех и се вглъбявах в предишното на България, живеейки с призраците на това героично време”- споделя Вазов. Малко би трябвало на поетическото му въображение, с цел да се втурне във вихъра на борбите и да роди през 1874 година поемата „ Самуил или мечтания на Перник “, в която възпява „ успехите на Кракра и Самуил”. Самият Вазов отбелязва, че „ най-голямата облага, която имал от Перник”, е сюжетът на поемата „ Трайко и Риза”, построен върху действителна история, на която бил очевидец.
През пернишкия интервал Вазов основава и няколко пътеписа, написани увлекателно и живо. Това са „ Вискер планина “, „ Погановският манастир “ и „ До Радомир “. Връзката на Иван Вазов с Перник остава вечно жива и доказателство за това е, че след години той се връща в Пернишкия край, воден от носталгия към своята младост. Показателен в това отношение е разказът му „ След двайсет години “. Героят, чиито първообраз е самият Вазов, потегля по пътищата на Перник, с цел да срещне спомените си.
Той се покатерва по крепостните стени на Кракра, навестява дома, в който в миналото е живял, търси къщата на Стурмка, която е харесвал в младостта си и се е вълнувал от хубостта й. Спомня си за „ звънливите викове на младостта”. Потъва в тъга, тъй като научава, че Струмка е умряла и с тъга възкликва: „ Моята първа, възхитителна любов”. За нас този роман е изключително скъп освен с точната картина на живота в Перник в края на 19-ти век, а и с автобиографичните сведения, които създателят дава за себе си в другояче доста оскъдния от към обстоятелства негов престой в Перник.
Община Перник Инициативата за слагането на паметния знак е на Стойовия жанр. Те основават Инициативен комитет, чиито ръководител е Румен Иванов, създател на книгата „ Забравените кметове на Перник”. Начинанието е подкрепена и от локалното Славянско сдружение, носещо името на класика на българската литература. „ Перник отдава дължимото на Вазов”- по този начин можем да неречем днешното събитие, чиято по- огромна цел е да върне в историческата памет на перничани споменът за класика на българската литература и да го съобщи на идващите генерации.
Община Перник Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ