Екзакта: При избори днес - ГЕРБ взимат 23.7%, БСП - 20.1%, ДПС - 6.1%, ОП - 5.5%
В отговор на въпроса „ Ако парламентарните избори бяха през днешния ден, за коя партия/коалиция бихте дали своят вот?”, 23.7% от българите показват ГЕРБ, а 20.1% – Българска социалистическа партия. Електоралното въздействие на Движение за права и свободи възлиза на 6.1%, а на Оперативна програма е 5.5%. За Демократична България биха дали своят вот 2%. Воля, АБВ и Република България биха получили по 1%. За други партии биха дали своят вот 5.1%, а 34.2% декларират, че няма да гласоподават.
Това демонстрират данни от национално представително проучване на „ Екзакта рисърч”. Делът на българите, които не желаят предварителни избори възлиза на 50%. За нови избори се афишират 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите гласоподаватели, които желаят предварителен избор – от 53% на 64%. Като гласоподаватели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст сред 40 и 60 години, както и поданици на градовете регионални центрове. Няма промени в обичайния профил на гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на тези на Оперативна програма. За нова партия през октомври биха дали своят вот 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия гладко нараства от началото на 2018 година Вторичният разбор демонстрира, че една нова партия към този момент има електорален запас основно измежду симпатизантите на извънпарламентарните обединения.
По време на Българското европредседателство кабинетът и Народното събрание концентрираха към себе си високи публични упования. Понастоящем резултатите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия въздействат значително върху публичните настройки. Политическото говорене и политическите дейности на Българска социалистическа партия радикализират левия електорат. Вече 91% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия дават отрицателни оценки за работата на държавното управление. На другия полюс остават преценките на гласоподавателите на ГЕРБ - 83% от тях утвърждават работата на кабинета. В сходна среда на гневно опълчване все по-трудно може да си пробие път някакво положително политическо решение (от който и да идва).
През октомври Българската православна черква е институцията с най-голям рейтинг измежду българите – утвърждават я 50%. Армията и полицията заемат идващите места по утвърждение, надлежно с социална поддръжка от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо отрицание от армията – 47% към 27%.
С 3% понижава утвърждението към държавното управление за последните месеци. През октомври държавното управление е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%. В началото на октомври записваме спад от 7% на публичното доверие към работата на Народното събрание. Българският парламент е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции.
Понастоящем прокуратурата е одобрявана от 18%, а неодобряващите я са 60%, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.Съдът резервира без промени своя рейтинг от началото на годината – 14% утвърждение и 65% отрицание.
В актуалното проучване се записва спад на доверието към ръководителите на главните държавни институции. Президентът Румен Радев, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% утвърждение през последните месеци и прибавя 7% отрицание. В началото на октомври 60% от българите утвърждават президента, а 28% не го утвърждават. Критични настроения към президента има измежду хора на възраст сред 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 28% от българите, а отрицателни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й пораства измежду гласоподавателите на ГЕРБ и през октомври доближава до 73%, до момента в който измежду левите гласоподаватели тя е ниска – едвам 8%.
Най-одобряваните ръководители на парламентарни групи остават Корнелия Нинова и Цветан Цветанов, въпреки че губят по 2 % утвърждение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на надлежно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо – към 60%.
Работата на националния омбудсман Мая Манолова е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко спрямо април 2018 г.).
През октомври за следващ път рейтингът на премиера Бойко Борисов е по-висок от този на държавното управление. Министър-председателят е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му възлиза на 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта.
Подкрепата за работата на множеството министри понижава през октомври по отношение на края на Европредседателството. През октомври най-одобрявани са министрите: Томислав Дончев (с 37% одобрение), Красимир Карачанов (с 35% одобрение), Красен Кралев (с 33% одобрение), Лиляна Павлова (с 28% одобрение), Екатерина Захариева (с 28% одобрение) и Владислав Горанов (с 27% одобрение). В същото време, точно по отношение на някои от водещите имена в Министерски съвет записваме и най-голям спад на утвърждение. Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Красимир Каракачанов губят сред 6% и 8% утвърждение. Министърът, чието отрицание пораства най-вече за последните месеци е Румен Порожанов – със 17%. Това се дължи най-много на всеобщите преценки за несправяне с чумата по животните. Най-ниско утвърждение записваме за министрите Емил Караниколов, Нено Димов и Румен Порожанов. Все още е рано да бъдат коментирани новите имена в кабинета.
Това демонстрират данни от национално представително проучване на „ Екзакта рисърч”. Делът на българите, които не желаят предварителни избори възлиза на 50%. За нови избори се афишират 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите гласоподаватели, които желаят предварителен избор – от 53% на 64%. Като гласоподаватели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст сред 40 и 60 години, както и поданици на градовете регионални центрове. Няма промени в обичайния профил на гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на тези на Оперативна програма. За нова партия през октомври биха дали своят вот 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия гладко нараства от началото на 2018 година Вторичният разбор демонстрира, че една нова партия към този момент има електорален запас основно измежду симпатизантите на извънпарламентарните обединения.
По време на Българското европредседателство кабинетът и Народното събрание концентрираха към себе си високи публични упования. Понастоящем резултатите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия въздействат значително върху публичните настройки. Политическото говорене и политическите дейности на Българска социалистическа партия радикализират левия електорат. Вече 91% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия дават отрицателни оценки за работата на държавното управление. На другия полюс остават преценките на гласоподавателите на ГЕРБ - 83% от тях утвърждават работата на кабинета. В сходна среда на гневно опълчване все по-трудно може да си пробие път някакво положително политическо решение (от който и да идва).
През октомври Българската православна черква е институцията с най-голям рейтинг измежду българите – утвърждават я 50%. Армията и полицията заемат идващите места по утвърждение, надлежно с социална поддръжка от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо отрицание от армията – 47% към 27%.
С 3% понижава утвърждението към държавното управление за последните месеци. През октомври държавното управление е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%. В началото на октомври записваме спад от 7% на публичното доверие към работата на Народното събрание. Българският парламент е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции.
Понастоящем прокуратурата е одобрявана от 18%, а неодобряващите я са 60%, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.Съдът резервира без промени своя рейтинг от началото на годината – 14% утвърждение и 65% отрицание.
В актуалното проучване се записва спад на доверието към ръководителите на главните държавни институции. Президентът Румен Радев, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% утвърждение през последните месеци и прибавя 7% отрицание. В началото на октомври 60% от българите утвърждават президента, а 28% не го утвърждават. Критични настроения към президента има измежду хора на възраст сред 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 28% от българите, а отрицателни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й пораства измежду гласоподавателите на ГЕРБ и през октомври доближава до 73%, до момента в който измежду левите гласоподаватели тя е ниска – едвам 8%.
Най-одобряваните ръководители на парламентарни групи остават Корнелия Нинова и Цветан Цветанов, въпреки че губят по 2 % утвърждение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на надлежно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо – към 60%.
Работата на националния омбудсман Мая Манолова е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко спрямо април 2018 г.).
През октомври за следващ път рейтингът на премиера Бойко Борисов е по-висок от този на държавното управление. Министър-председателят е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му възлиза на 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта.
Подкрепата за работата на множеството министри понижава през октомври по отношение на края на Европредседателството. През октомври най-одобрявани са министрите: Томислав Дончев (с 37% одобрение), Красимир Карачанов (с 35% одобрение), Красен Кралев (с 33% одобрение), Лиляна Павлова (с 28% одобрение), Екатерина Захариева (с 28% одобрение) и Владислав Горанов (с 27% одобрение). В същото време, точно по отношение на някои от водещите имена в Министерски съвет записваме и най-голям спад на утвърждение. Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Красимир Каракачанов губят сред 6% и 8% утвърждение. Министърът, чието отрицание пораства най-вече за последните месеци е Румен Порожанов – със 17%. Това се дължи най-много на всеобщите преценки за несправяне с чумата по животните. Най-ниско утвърждение записваме за министрите Емил Караниколов, Нено Димов и Румен Порожанов. Все още е рано да бъдат коментирани новите имена в кабинета.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ