Сърцето ме заболя, когато видях, че детето няма пари за флумастерите. Тогава ми хрумна една идея
В оня ден се върнах вкъщи с възприятие на изпълнен дълг. На душата ми беше доста топло и уютно. Ненапразно бях живяла през днешния ден, бяха направила положително дело!
Ето какво се случи:
Младо момиче с бебе в количка и момче на към 5-6 години се разхождаха из супермаркета. Бяха доста зле облечени и в кошницата бяха взети единствено най-необходимите евтиини артикули.
Изведнъж момчето спря до витрината с писалищен материали, а майката с количката отиде по-нататък.
Детето заставам дълго време, разглеждайки разноцветни моливи, писалки и други такъми. После взе ярка кутия с маркери, притисна ги към гърдите си, подуши ги и ги върна назад на рафта.
– Съжалявам, слънчице, само че нямаме пари за това – чу той зад себе си.
Майката се беше върнала за сина си. Момчето единствено безшумно кимна с глава и последва майка си.
Аз стоях наоколо. Избирах моливи за своя наследник. Когато чух цялата история, сърцето ме заболя от тъга. Не можех да остана безучастна.
Взех кошница и нахвърлих всевъзможни писалищен материали в нея. Не забравих да вземе онази кутия с маркери, която момчето преди малко беше погледнало.
Настигнах майката и децата й на касата. Наистина желаех да дам всичко това на момчето, само че не знаех по какъв начин да го направя, с цел да не обидя младата майка.
И тогава на разум ми пристигна гениална концепция.
Приближих се до момчето и споделих:
– Здравей! Казвам се Виктория. Работя като админ в този супермаркет. Днес имаме съревнование за най-хубава детска шапка и твоето малко мече го завоюва. Поздравявам те! Ето, вземи това, това е твоят подарък за спечелването на премията.
Момчето се смути. Не знаеше какво да прави и дали може да вземе подарък от чужд човек. Той погледна майка си. Тя кимна одобрително с глава. От очите й започнаха да се стичат сълзи.
Момчето сграбчи кошницата и я притисна към себе си.
