В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните

В очакване на справедливия преход: опциите за промяна на минните райони е разбор, който прави Божидар Иванов, градски и обществен откривател, с опит в интернационалните сравнителни проучвания на градско и районно обмисляне и политики в платформата. Има докторска степен по градско и районно обмисляне и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. Изследователските му ползи са в сферите на устойчивото градско развиване, концепции за обмисляне, регенерация на територии, градски политики, районно обмисляне, стопанска система и качество на живот. Извеждането от употреба на минните комплекси и Топлоелектрическа централа в България е част от цялостната дълготрайна политика на Европейски Съюз за реализиране на климатична индиферентност за понижаване на отрицателните резултати от човешката активност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на Европейски Съюз за осъществяване на обективен преход – цялостна промяна на районите, за подкрепяне на локалните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии от време на време затварят ненадейно и непланирано. Преходът в Европейски Съюз е подсигурен със обилни запаси и дълъг интервал. Добри практики от Германия и Люксембург демонстрират, че е допустимо минно-зависими територии да бъдат трансформирани сполучливо като част от повсеместен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на жителите и останалите заинтригувани страни в тези процеси е извънредно значимо и належащо, с цел да могат те да припознаят и основат дълготрайната визия.  Една от дилемите пред България в идващите десетилетия е прекъсване на производството на електрическа сила от изкопаеми горива, по-конкретно – от въглища. За страната ни това значи последователно понижаване и вероятно затваряне на огромни минни и енергийни комплекси в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.  Защо е нужна тази смяна? 
През 2019 година, при започване на мандата на актуалната ЕК (ЕК) под управлението на Урсула фон дер Лайен, Европейският Съюз (ЕС) си слага за съществена цел да реализира климатична индиферентност до 2050 година За да бъде реализирана тази цел, е належащо да бъдат понижени въглеродните излъчвания от промишленост, превоз и произвеждане на сила от изкопаеми горива. Тези стопански браншове са главният източник на въглеродни излъчвания, които водят до замърсяване на околната среда и оказват въздействие върху климата. В резултат на дългогодишното им потребление в международен мащаб, климатът се трансформира и това води до по-голяма неустойчивост и непредвидимост, повишаване на температурите и все по-чести рискови климатични феномени като стихии и поройни дъждове. Вследствие на тях от ден на ден региони страдат от наводнения, горски пожари или бедствия. В допълнение, в регионите наоколо до огромни индустриални мощности или огромни градове, има по-голямо замърсяване на атмосферния въздух, което има своите последици върху човешкото здраве.  Тъй като в България информацията за климатичните промени постоянно е незадоволителна или е показана по подвеждащ метод, за огромна част от хората климатичните цели на Европейски Съюз наподобяват далечни, неразбираеми и външни, принуждаващи страната ни да реализира промени, които не ни засягат. Поради това, проектите за затварянето на мините и въглищните централи се виждат само като решение, което ще навреди на страната ни. Още повече, тези проекти се показват като външна насила, която ще донесе само негативи, изключително в регионите, които ще бъдат наранени най-силно. Причината за тези подвеждащи послания е, че дебатът по отношение на климатичните промени и нужните дейности, които би трябвало да предприемем, с цел да отговорим на тях или да се подготвим за следствията от тях, е просрочен и постоянно става жертва на популистки подходи. Недостатъчната информация за задачите на Европейски Съюз и изкривеното показване на нуждата от тези упоритости водят до формулирането на подвеждаща информация и пропуща значими детайли от плануваното реализиране на Зелената договорка. В проектите за Зелената договорка има доста значим детайл, обвързван с регионите, подвластни от въглища и изкопаеми горива, и това е концепцията за справедлив преход. Още през 2019 година ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен подчертава върху нуждата реализирането на Зелената договорка да не е на цената на лишаване на поминъка на общностите, които зависят от замърсяващите производства.  Идеята за обективен преход изисква дълготрайно обмисляне
на последователното затваряне на мини и въглищни мощности, задълбочено гражданско присъединяване и включване на всички заинтригувани страни, въвеждането на разнообразни схеми, които да подкрепят регионите, които зависят от замърсяващите производства, както и допълващи ограничения, които да понижат отрицателните резултати върху популацията в тези региони.  Всяка страна членка би трябвало да приготви реализирането на този обективен преход в районите, чиито минни или енергийни мощности от изкопаеми горива ще бъдат изведени от употреба. Подготовката за реализирането на този преход следва да бъде разказана в Плана за обективен преход, квалифициран за всеки един регион, обект на политиката. Плановете за обективен преход са извънредно значими принадлежности, които, в случай че бъдат готови и написани вярно, изключително с присъединяване на жителите в избраните региони, могат да доведат до цялостна и положителна промяна на районите, подвластни от изкопаеми горива. Идеята на тази промяна не е само извеждането от употреба на мощности или затварянето на мини, а осъществяването на повсеместен стопански преход на избрания район по метод, който освен да не навреди на хората, живеещи там, а да им помогне и да подсигури техния занаят в дълготраен проект. В допълнение, проектите за обективен преход адресират и рекултивацията и трансформацията на самата територия, която сега се заема от мини или от топлоелектрически централи.  Цялостната икономическа и териториална промяна на минни райони не е оригиналност и се е случвала в разнообразни страни в Европа и света.
Тези преходи не са лесни и изискват старания за схващане на всяка характерна обстановка, както и дълготраен небосвод на обмисляне, който да разреши хората да схванат какво се чака да се случи с съответния район. Още по-важно е въвличането на жителите в проектите и реализирането им и то е от основно значение за сполучливото им осъществяване. Поради дълготрайните резултати върху околната среда, сполучливата рекултивация на териториите и тяхното изчистване е също сериозно значим детайл в процесите по промяна.  Интересен образец е преходът от въглища на Лайпциг, Германия Интересен образец е районът на Лайпциг в Германия. Около града, в продължение на дълги години по време на социалистическия интервал на Германска демократична република, се добиват лигнитни въглища. Една от мините – Цвенкау, през днешния ден е запълнена с вода и е зона за отмора и водни интензивности като част от верига изкуствени езера към града, наречени Нойзеенланд (Neuseenland). Затварянето на мините и рекултивацията на терени в региона на Лайпциг е част от цялостната структурна промяна на града и района след рухването на Берлинската стена. В този интервал градът губи доста огромна част от популацията си заради рухването на границата със Западна Германия и с изключение на, че съществени стопански браншове затварят, доста хора го напущат. Пред Лайпциг остава задачата да открие нова икономическа база, както и да реализира физическа промяна на територията си. Като част от дълготрайното обмисляне на града, преобразуването на мините в езера се включва като част от проекта и се реализира като дълготраен план за рекултивация и изчистване на минните терени. В допълнение към езерата, Лайпциг поставя и старания за възобновяване на крайбрежни гори към река Елстер, която минава през града.