Иван Маджаров, БЛС: В някои области на страната всеки втори лекар е на над 60-годишна възраст
" В някои области в страната над 50 на 100 от лекарите са на над 60-годишна възраст ", сподели доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз (БЛС) по време на показване на данни от „ Здравен барометър “.
„ Здравен барометър “ е гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България, основана по самодейност на проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Климент Охридски ", оповестява Българска телеграфна агенция.
От 33 077 лекари, регистрирани в БЛС, 11% са на над 70-годишна възраст, а 27% са на над 60-годишна възраст, добави той.
Нямаме справедлив способ за оценка на потребностите от хоспитализации, сподели още доктор Маджаров. По думите му все още цялата система е учредена на декларативен принцип от докладите, направени от лечебните заведения. „ Ако създадем болница в пустинна зона, ще отчетем, че има хоспитализации даже и в нея “, сподели още той. По думите му би трябвало да се обективизират потребностите от хоспитализации както и качеството на болничната помощ.
Нужно е да се обърне огромно внимание на профилактиката, като за задачата са нужни акции от страна на Министерството на здравеопазването както и помощта на фармацевтите, добави доктор Маджаров. По време на представянето на данните от „ Здравен барометър “ проф. Вълчев уточни, че единствено една трета от средствата за опазване на здравето са ориентирани към профилактика. Близо 70% от българите не считат, че би трябвало да посетят лекаря си за профилактичен обзор, уточни още доктор Маджаров.
В Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина не са регламентирани действия по промоция на здравето и действия, свързани с рационална лекарствена приложимост, макар многочислените наши оферти, сподели Димитър Маринов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Високият Данък добавена стойност върху медикаментите се отразява и върху равнището на доплащане от страна на пациента, което в България е доста високо, означи проф. Асена Сербезова, част от екипа на „ Здравен барометър “. По думите ѝ единствено още две страни имат толкоз високо равнище на Данък добавена стойност върху медикаментите. От 2014 година до момента над три хиляди медикаменти са напуснали българския пазар. Българските пациенти, страдащи от редки заболявания, имат достъп до 29 на 100 от всички позволени за приложимост в Европейски Съюз медикаменти за редки заболявания, добави тя.
Още не е ясно за какво Националната здравноосигурителна каса покрива 25 на 100 от цената на всеобщите медикаменти и за какво никой не подхваща дейности в тази тенденция, а за редките болести даваме доста пари, сподели проф. Петко Салчев от Националния център по публично здраве и разбори.
Все още огромна част от диагностиката се прави в лечебните заведения и защото там тя е по-скъпа, ние плащаме най-малко пет пъти повече за нея, а тези средства могат да се употребяват за друго, сподели доцент Антон Тонев, консултант на министъра на опазването на здравето. От данните за фрагментите в здравната система е видно, че има области, в които половината от лекарите са на възраст 55-64 години, което значи, че след 10 години половината лекари в тях ще изчезнат, добави доцент Тонев. По думите му казусът с фрагментите би трябвало да се прегледа на управническо равнище.
Сега има здравно номадство – лекари работят в няколко лечебни заведения, сподели шефът на болница „ Пирогов “ доктор Валентин Димитров. По думите му различен проблем е неналичието на медицински сестри. Създаването на нови структури като лечебни заведения за мен е огромна опасност, която ще води до по-лошо опазване на здравето, тъй като нямаме фрагменти, с които да можем да осигурим работата на здравните заведения, сподели още доктор Димитров.
Във форума вземат участие представители на БЛС, Българския фармацевтичен съюз, Националния център по публично здраве и разбори, и разнообразни лечебни заведения
„ Здравен барометър “ е гражданска самодейност за от време на време наблюдаване, разбор и оценка на положението, развиването, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазване на здравето в България, основана по самодейност на проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Климент Охридски ", оповестява Българска телеграфна агенция.
От 33 077 лекари, регистрирани в БЛС, 11% са на над 70-годишна възраст, а 27% са на над 60-годишна възраст, добави той.
Нямаме справедлив способ за оценка на потребностите от хоспитализации, сподели още доктор Маджаров. По думите му все още цялата система е учредена на декларативен принцип от докладите, направени от лечебните заведения. „ Ако създадем болница в пустинна зона, ще отчетем, че има хоспитализации даже и в нея “, сподели още той. По думите му би трябвало да се обективизират потребностите от хоспитализации както и качеството на болничната помощ.
Нужно е да се обърне огромно внимание на профилактиката, като за задачата са нужни акции от страна на Министерството на здравеопазването както и помощта на фармацевтите, добави доктор Маджаров. По време на представянето на данните от „ Здравен барометър “ проф. Вълчев уточни, че единствено една трета от средствата за опазване на здравето са ориентирани към профилактика. Близо 70% от българите не считат, че би трябвало да посетят лекаря си за профилактичен обзор, уточни още доктор Маджаров.
В Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина не са регламентирани действия по промоция на здравето и действия, свързани с рационална лекарствена приложимост, макар многочислените наши оферти, сподели Димитър Маринов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Високият Данък добавена стойност върху медикаментите се отразява и върху равнището на доплащане от страна на пациента, което в България е доста високо, означи проф. Асена Сербезова, част от екипа на „ Здравен барометър “. По думите ѝ единствено още две страни имат толкоз високо равнище на Данък добавена стойност върху медикаментите. От 2014 година до момента над три хиляди медикаменти са напуснали българския пазар. Българските пациенти, страдащи от редки заболявания, имат достъп до 29 на 100 от всички позволени за приложимост в Европейски Съюз медикаменти за редки заболявания, добави тя.
Още не е ясно за какво Националната здравноосигурителна каса покрива 25 на 100 от цената на всеобщите медикаменти и за какво никой не подхваща дейности в тази тенденция, а за редките болести даваме доста пари, сподели проф. Петко Салчев от Националния център по публично здраве и разбори.
Все още огромна част от диагностиката се прави в лечебните заведения и защото там тя е по-скъпа, ние плащаме най-малко пет пъти повече за нея, а тези средства могат да се употребяват за друго, сподели доцент Антон Тонев, консултант на министъра на опазването на здравето. От данните за фрагментите в здравната система е видно, че има области, в които половината от лекарите са на възраст 55-64 години, което значи, че след 10 години половината лекари в тях ще изчезнат, добави доцент Тонев. По думите му казусът с фрагментите би трябвало да се прегледа на управническо равнище.
Сега има здравно номадство – лекари работят в няколко лечебни заведения, сподели шефът на болница „ Пирогов “ доктор Валентин Димитров. По думите му различен проблем е неналичието на медицински сестри. Създаването на нови структури като лечебни заведения за мен е огромна опасност, която ще води до по-лошо опазване на здравето, тъй като нямаме фрагменти, с които да можем да осигурим работата на здравните заведения, сподели още доктор Димитров.
Във форума вземат участие представители на БЛС, Българския фармацевтичен съюз, Националния център по публично здраве и разбори, и разнообразни лечебни заведения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ