Гришо свалял Маша месеци
В нов фрагмент от автобиографията си Мария Шарапова разкрива детайлности за връзката й с Григор Димитров.
Публикуваме целия фрагмент от текста, поместен в TwitLonger&
През октомври 2012 година, когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, ревизирах телефона си и имаше известие от Макс (Макс Айзенбъд – мениджърът на Шарапова). „Благодаря“, написах назад, както всякога.
10 минути по-късно получих второ известие, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не би трябвало ли да спи? В известието пишеше: „Григор Димитров желае номера ти“. Погледнах телефона сюрпризирана, а може би и разчувствана? Прибрах назад телефона в джоба си и се разхладих се за малко на колелото, а след това се разтягах 15 минути до момента в който треньорът ми говореше за мача. Но мозъкът ми не бе с него, което не е нещо ново, тъй като Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, приказва прекомерно доста след мач, повече от нужното. Извадих още веднъж телефона си и видях, че имам ново известие от Макс. Беше същото: „Григор Димитров желае номера ти“. Защо Макс изпраща две известия? Да не би да мисли, че обсегът в Пекин е неприятен? Отговорих: „За какво?“. Макс отвърна: „За какво? Ти глупава ли си?“ Проверих името на Григор в Google, с цел да видя на какъв брой години е. Беше ли въобще пълновръстен? 21. Едва. „Дай му имейла ми“.
Спомням си по какъв начин виждам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън – високо, кльощаво, с усмивка на лицето, която демонстрира, че знае, че наподобява добре. Спомням си, че споделих на моя треньор: „Добре, че той не е от моето потомство, това щеше да бъде рисково. Опасно разсейващо.“ След няколко разменени имейла, Григор изиска номера ми. Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето Блекбери. След това телефонният ми номер. Съобщенията ни се трансфораха в телефонни диалози, телефонни диалози се трансфораха във видео диалози. Беше простичко и същинско. Не се замислях прекалено много до момента в който след един от нашите диалози, той ме набра още веднъж след 30 секунди и ми сподели: „Съжалявам, само че ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?“ Не знаех какво е мястото му в ранглистата към този миг.
Нашите скайп диалози продължиха. Майка ми стартира да ги назовава лечебни сесии, тъй като в края на всеки един от тях постоянно бях усмихната. Нещо в програмата на Григор ме озадачи – той отиваше в Париж прекомерно рано за шампионат на закрито. Не го разбрах. Защо ще играе преди главната скица да стартира? Набързо отворих приложението „Резултати на живо“, което демонстрира резултатите в действително време от всеки тенис шампионат, който се играе по света, в това число и схемите на шампионата. Прекарах прекалено много време на NBA.com през трите ми години със Саша (Вуячич), търсейки изиграни минути, % на точки. Не бях подготвена за нещо сходно, не толкоз скоро. Но ето, че се случи.
Проверих главната скица. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си припомням, беше, че следях резултатите от квалификациите. Всичко беше от разстояние, до момента в който една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и голям плюшен мечок. През идващите няколко седмици прекарахме доста време дружно. След дни той ме попита дали желая да съм му гадже. Хвана ме неподготвена. Не бях подготвена това. Той сподели, че ще чака до момента в който съм подготвена. „Кой е този човек“, се запитах. Погледнах го ненадейно: Защо този хубав мъж, който може да смъкна всяка, чака жена, която не е подготвена за връзка? „Добре “, споделих аз. „ Но не знам по кое време ще съм подготвена. Може да минат месеци.“ „Добре“, сподели той. „Ще очаквам. Знам какво желая и това си ти“. Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах по какъв начин той пораства, победи, претърпява разочарования, възвръща се. Нагоре и надолу. Толкова обичах да го виждам по какъв начин играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го по какъв начин тренира. Само аз, най-хубавата ми другарка Естел, той и неговият спаринг сътрудник в безоблачен калифорнийски ден, който ми подсещаше на всичко друго, само че не и на Коледа.
Гледах по какъв начин се изкачва по ранглистата. Гледах го по какъв начин отива от ужасни хотели на автомагистралата в Мадрид, хотелите, които даже плъховете заобикалят, до апартамент в „Четири сезона“ в Париж, Карлайл в Ню Йорк. Гледах го по какъв начин от дете, което не искаше да даде малко повече пари за по-висока класа в самолета до Австралия, до мъж, който лети с частен аероплан, обезпечен от новия му приятел-милиардер. След един от моите мачове в Бризбейн, той даде на всички от моя екип бели фланелки с записка, пожелавайки си един ден да има екип като тях. И преди да се разделим, той го направи. Гледах го по какъв начин се развива като персона, човек, взима лични решения. Гледах по какъв начин се трансформира в мъж.
Наричаха Григор идващият Роджър Федерер, идващият това, идващият това. Той е стигал до осмо място в света и има толкоз огромен капацитет. Ударите му са красиви. Начинът, по който удря топката, по-късно се приплъзва, даже на твърди кортове, е въодушевява. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е заложба, само че и проклинание. Въплътено е в него, би трябвало освен да завоюва, само че и да го направи по хубав метод. Трябва да бъде съвършено или не го желае въобще. Трябва да е необикновено или го не помни. Ето за какво към момента не е разгърнал целия си капацитет. Какво разделя великите играчи от положителните играчи? Добрите играчи печелят постоянно, когато всичко е наред. Великите играчи печелят, даже когато нищо не е наред, даже когато мачът не е толкоз хубав. Това е, когато не са велики. Защото никой не може да бъде популярен всеки ден. Можеш ли да го направиш в неприятните дни, когато се чувстваш като изцяло отпаднал и резервоарът е празен? Това е въпросът.
Била съм покрай съвършенство в няколко късметлийски следобеда – мога да ги изброя на едната си ръка. Но нормално е въпрос на схващане по какъв начин да печеля с това, което имам. Има толкоз доста мачове, които съм спечелила, просто като измисля по какъв начин да се промъкна. На Григор му следва да научи по какъв начин да го прави. Сякаш в случай че не е елементарно, в случай че не е съвършено, той не желае да го прави.
Григор Димитров и Мария Шарапова
Наскоро Григор ми сподели, до момента в който говорихме по телефона, откакто бе стигнал полуфиналите на Аустрелиън Оупън, че едно от най-лошите неща в живота е да притежаваш вярното нещо в неверния миг. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме дружно преди Уимбълдън през 2015. Той бе достигнал полуфиналите през предходната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири в този момент от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън приготвя за предходните шампионати. Набързо разлисти страниците на книгата до момента в който откри моя фотография, в неговата ложа, гледайки неговия мач.
Той ме погледна, печален, мисля, че видях сълзи в очите му. „Виждаш ли това? Това е всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми.“ Тогава, в този миг, прочувственото привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, също и той, че не можем да бъдем дружно в този миг от живота ми.
Трябваше да се концентрирам, да се приготвям за моите лични мачове, моите лични триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден, единствено тъй като бях изгубила рано в тези шампионати. Хубавият спомен за него бе неприятен за мен. Това, което значеше всичко за него, се бе случило единствено тъй като бях изгубила. Както споделя той, може да притежаваш вярното нещо, само че в неуместно време.
Публикуваме целия фрагмент от текста, поместен в TwitLonger&
През октомври 2012 година, когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, ревизирах телефона си и имаше известие от Макс (Макс Айзенбъд – мениджърът на Шарапова). „Благодаря“, написах назад, както всякога.
10 минути по-късно получих второ известие, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не би трябвало ли да спи? В известието пишеше: „Григор Димитров желае номера ти“. Погледнах телефона сюрпризирана, а може би и разчувствана? Прибрах назад телефона в джоба си и се разхладих се за малко на колелото, а след това се разтягах 15 минути до момента в който треньорът ми говореше за мача. Но мозъкът ми не бе с него, което не е нещо ново, тъй като Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, приказва прекомерно доста след мач, повече от нужното. Извадих още веднъж телефона си и видях, че имам ново известие от Макс. Беше същото: „Григор Димитров желае номера ти“. Защо Макс изпраща две известия? Да не би да мисли, че обсегът в Пекин е неприятен? Отговорих: „За какво?“. Макс отвърна: „За какво? Ти глупава ли си?“ Проверих името на Григор в Google, с цел да видя на какъв брой години е. Беше ли въобще пълновръстен? 21. Едва. „Дай му имейла ми“.
Спомням си по какъв начин виждам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън – високо, кльощаво, с усмивка на лицето, която демонстрира, че знае, че наподобява добре. Спомням си, че споделих на моя треньор: „Добре, че той не е от моето потомство, това щеше да бъде рисково. Опасно разсейващо.“ След няколко разменени имейла, Григор изиска номера ми. Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето Блекбери. След това телефонният ми номер. Съобщенията ни се трансфораха в телефонни диалози, телефонни диалози се трансфораха във видео диалози. Беше простичко и същинско. Не се замислях прекалено много до момента в който след един от нашите диалози, той ме набра още веднъж след 30 секунди и ми сподели: „Съжалявам, само че ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?“ Не знаех какво е мястото му в ранглистата към този миг.
Нашите скайп диалози продължиха. Майка ми стартира да ги назовава лечебни сесии, тъй като в края на всеки един от тях постоянно бях усмихната. Нещо в програмата на Григор ме озадачи – той отиваше в Париж прекомерно рано за шампионат на закрито. Не го разбрах. Защо ще играе преди главната скица да стартира? Набързо отворих приложението „Резултати на живо“, което демонстрира резултатите в действително време от всеки тенис шампионат, който се играе по света, в това число и схемите на шампионата. Прекарах прекалено много време на NBA.com през трите ми години със Саша (Вуячич), търсейки изиграни минути, % на точки. Не бях подготвена за нещо сходно, не толкоз скоро. Но ето, че се случи.
Проверих главната скица. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си припомням, беше, че следях резултатите от квалификациите. Всичко беше от разстояние, до момента в който една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и голям плюшен мечок. През идващите няколко седмици прекарахме доста време дружно. След дни той ме попита дали желая да съм му гадже. Хвана ме неподготвена. Не бях подготвена това. Той сподели, че ще чака до момента в който съм подготвена. „Кой е този човек“, се запитах. Погледнах го ненадейно: Защо този хубав мъж, който може да смъкна всяка, чака жена, която не е подготвена за връзка? „Добре “, споделих аз. „ Но не знам по кое време ще съм подготвена. Може да минат месеци.“ „Добре“, сподели той. „Ще очаквам. Знам какво желая и това си ти“. Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах по какъв начин той пораства, победи, претърпява разочарования, възвръща се. Нагоре и надолу. Толкова обичах да го виждам по какъв начин играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го по какъв начин тренира. Само аз, най-хубавата ми другарка Естел, той и неговият спаринг сътрудник в безоблачен калифорнийски ден, който ми подсещаше на всичко друго, само че не и на Коледа.
Гледах по какъв начин се изкачва по ранглистата. Гледах го по какъв начин отива от ужасни хотели на автомагистралата в Мадрид, хотелите, които даже плъховете заобикалят, до апартамент в „Четири сезона“ в Париж, Карлайл в Ню Йорк. Гледах го по какъв начин от дете, което не искаше да даде малко повече пари за по-висока класа в самолета до Австралия, до мъж, който лети с частен аероплан, обезпечен от новия му приятел-милиардер. След един от моите мачове в Бризбейн, той даде на всички от моя екип бели фланелки с записка, пожелавайки си един ден да има екип като тях. И преди да се разделим, той го направи. Гледах го по какъв начин се развива като персона, човек, взима лични решения. Гледах по какъв начин се трансформира в мъж.
Наричаха Григор идващият Роджър Федерер, идващият това, идващият това. Той е стигал до осмо място в света и има толкоз огромен капацитет. Ударите му са красиви. Начинът, по който удря топката, по-късно се приплъзва, даже на твърди кортове, е въодушевява. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е заложба, само че и проклинание. Въплътено е в него, би трябвало освен да завоюва, само че и да го направи по хубав метод. Трябва да бъде съвършено или не го желае въобще. Трябва да е необикновено или го не помни. Ето за какво към момента не е разгърнал целия си капацитет. Какво разделя великите играчи от положителните играчи? Добрите играчи печелят постоянно, когато всичко е наред. Великите играчи печелят, даже когато нищо не е наред, даже когато мачът не е толкоз хубав. Това е, когато не са велики. Защото никой не може да бъде популярен всеки ден. Можеш ли да го направиш в неприятните дни, когато се чувстваш като изцяло отпаднал и резервоарът е празен? Това е въпросът.
Била съм покрай съвършенство в няколко късметлийски следобеда – мога да ги изброя на едната си ръка. Но нормално е въпрос на схващане по какъв начин да печеля с това, което имам. Има толкоз доста мачове, които съм спечелила, просто като измисля по какъв начин да се промъкна. На Григор му следва да научи по какъв начин да го прави. Сякаш в случай че не е елементарно, в случай че не е съвършено, той не желае да го прави.
Григор Димитров и Мария Шарапова Наскоро Григор ми сподели, до момента в който говорихме по телефона, откакто бе стигнал полуфиналите на Аустрелиън Оупън, че едно от най-лошите неща в живота е да притежаваш вярното нещо в неверния миг. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме дружно преди Уимбълдън през 2015. Той бе достигнал полуфиналите през предходната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири в този момент от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън приготвя за предходните шампионати. Набързо разлисти страниците на книгата до момента в който откри моя фотография, в неговата ложа, гледайки неговия мач.
Той ме погледна, печален, мисля, че видях сълзи в очите му. „Виждаш ли това? Това е всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми.“ Тогава, в този миг, прочувственото привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, също и той, че не можем да бъдем дружно в този миг от живота ми.
Трябваше да се концентрирам, да се приготвям за моите лични мачове, моите лични триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден, единствено тъй като бях изгубила рано в тези шампионати. Хубавият спомен за него бе неприятен за мен. Това, което значеше всичко за него, се бе случило единствено тъй като бях изгубила. Както споделя той, може да притежаваш вярното нещо, само че в неуместно време.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ