Манол Глишев: Как да продължим? frognews.bg
В никакъв случай не съм светец. Призовавал съм към обществени дейности, които никога не могат да се нарекат мирни. И към момента имам вяра в печалната потребност от тях. Но това е едно. Докато шокиращата история с макетния нож от Стара Загора е нещо напълно друго.
Как ще продължи обществото ни? Накъде ще отидем? Вече не можем да се преструваме, че не знаем. Всички сме наясно, че в България се прави ужасяващо, ежедневно закононарушение. И то не някакво нереално закононарушение като открадването на някакви си няколко милиарда евро, от които зависи нещо толкоз неясно като бъдещето ни, а напълно очевидно, миришещо на прясна човешка кръв закононарушение – систематичен физически тормоз над хиляди дами.
Всеки има своите демони. Но каквито и демони да има човек, то неговата нежна нормалност се стъписва пред четиристотинте шева, с които може би е избавен един осемнайсетгодишен, още съвсем детски живот. И това не е изолиран случай. Знаем за трафика на млади девойки от небогати региони. Знаем за трагичната им орис – не работа и брак в чужбина, а насилствена проституция, т.е. ежедневие на унижения и най-после (страшно е даже да се каже) търговията с органи. Изглежда, че жестокото закононарушение на Георги Николаев също не е някаква частна история на безумна ревнивост, а част от чудовищна просвета на сутеньорство и санкции.
Да предположим, че ти, който четеш този текст, си националист. Малко евентуално е, само че да го предположим. Че си мачо. Традиционалист от русофилски вид. О, да, не се прави, че не знаеш защо приказвам. Охранител без искания за разсъдък. Турбоправославен, въпреки и в никакъв случай нестъпвал в черква. Да речем, че на ръката ти написа „ Свобода или гибел “. Че на гърба ти са татуирани паралелно Левски, Христос и Хитлер. Може и Путин, може и Ботев, ти не правиш разлика. Че носиш нож или верига, че постоянно и безсмислено се биеш и от време на време се друсаш. Та не ти ли хрумва, че това немислимо отношение към младите дами на нашата страна е спомагателна рана върху тялото на Отечеството – че с унижението, смазването, убиването на девойки се лишава бъдещето на самата наша обща, свещена България? Че даже и да не вярваш в лиготии като персоналните права, в свободата (без смърт), във въздържанието, то най-малко от националистическа позиция би трябвало да милееш даже за тези, които съгласно теб и компанията ти са някаква лесна плячка, просто някакви си там кифли? Просто тъй като те са тези, които могат да родят бъдещите български деца, които да станат мачовци като самия теб? Че осакатявайки момиче, ти предаваш България?
Не, несъмнено. На този вид хора първо не би им било допустимо да стигнат до този текст. Второ, този вид хора е непокорен на никакво превъзпитание… с изключение на посредством пердах. Всяка обосновка, всеки опит за различен контакт те възприемат като уязвимост. Разяснения може да има единствено след директно сблъскване.
И тъкмо тук е моят апел към нас, които се имаме за естествени хора и демократи. Към нас, които вървим пред Съдебната палата и на вятъра считаме, че като сме се събрали петдесет хиляди души, сме създали нещо същинско, съществено и значимо. Нека не си фантазираме, че с нещо сме впечатлили татуирания вид нискочели примитиви с макетните ножове. Не сме. Нека не си фантазираме, че по този начин наречената ни страна ще направи нещо за нашите сестри, дами, дъщери и майки. Забравете за страната и нейната роля. Виждаме всеки ден, че полицията, съдът и прокуратурата са отявлено на страната на резачите на жива човешка плът като този Николаев. Защото николаевците употребяват насилието, с цел да вършат пари и сервират част от парите назад на полицията, а и на други батковци нагоре по хранителната верига. Съответно полицията, съдът и прокуратурата се смеят над нашите манифестации, шествия, подписки и възмущения. И не престават да вземат участие в пиршеството с млада плът. На слайсове.
Не си въобразявайте елементарен излаз, съграждани. И не си въобразявайте, че става дума за ревнивост, когато в действителност нещастието пред очите ни се дължи на проведена престъпност, ориентирана особено против женската половина от популацията.
Добре, само че какво да се направи? Как да се спре, по какъв начин да се изкорени тази просвета на рязането, стригането, унижаването, побоя, изнасилването?
Има метод. И той е непримиримостта. Дори жестокостта. Николаевският вид би трябвало да бъде незабавно физически спиран с каквито и да е средства, когато го забележим да работи. Защото той работи и на улицата. Но той има нож! Пистолет! Да, има. Трябва и ние да имаме. Дотам сме се докарали. Трябва и ние да сме подготвени със напълно небългарското решение да се намесваме, когато стане нещо. И споделям това не от чиста съвест, не тъй като ми е елементарно, не тъй като вярното и вярното постоянно е на моя страна, а тъй като всяка дивотия си има граници. И някои граници не могат да се минават. Свинете би трябвало да бъдат поставяни на място – в случай че ще и с подръчни, неприятни, спонтанни средства. Веднага. Фанатично. Без въпроси. Самозащитата е право и обвързване, а не някакъв каприз.
Защото такова нещо като страна у нас просто не съществува.
А от брутално, безсмислено, непредизвикано принуждение у нас страдат освен дамите. На него сме изложени всички, които просто си гледаме всекидневния живот и не сме трафиканти, наркодилъри, защита на бардаци, маскирани като нощни заведения и по този начин нататък. Всеки може да бъде атакуван и пребит или погубен от привилегировани охранителчета, прокурорски синчета и други чоковци. Човекът, пребит от „ избавител “ на плажа, не е жена. Но отново е човек, нали? И пребиването отново е станало у нас, на българска територия. Територия, която очевидно е превзета от някакви орки и би трябвало да бъде безусловно отвоювана.
България има потребност от мачизъм. Но от другия вид, защитнически мачизъм. Всички приказки на правозащитници, фенове на образованието и превъзпитанието, на всички доброволци, психолози и по този начин нататък – тези прелестни приказки са за след това. За след фактическото отвоюване на България. Искате да отбраните дамите на страната ни? Защитете всекиго. Защитете и мъжете, защитете горите и животните, защитете себе си. Защитавайте се, жители. Всеки себе си и един другиго. Ние като общество би трябвало занапред да си възстановим стоманения дух, който в миналото е държал селския непрокопсаник, принудител и алкохолик в изолираност, дори в смут на края на къщите.
И на изпроводяк… когато мислите по тези тематики, другари и съседи – не намразвайте мъжката част от популацията. Защото и този риск съществува.
За Frognews
Манол Глишев
Как ще продължи обществото ни? Накъде ще отидем? Вече не можем да се преструваме, че не знаем. Всички сме наясно, че в България се прави ужасяващо, ежедневно закононарушение. И то не някакво нереално закононарушение като открадването на някакви си няколко милиарда евро, от които зависи нещо толкоз неясно като бъдещето ни, а напълно очевидно, миришещо на прясна човешка кръв закононарушение – систематичен физически тормоз над хиляди дами.
Всеки има своите демони. Но каквито и демони да има човек, то неговата нежна нормалност се стъписва пред четиристотинте шева, с които може би е избавен един осемнайсетгодишен, още съвсем детски живот. И това не е изолиран случай. Знаем за трафика на млади девойки от небогати региони. Знаем за трагичната им орис – не работа и брак в чужбина, а насилствена проституция, т.е. ежедневие на унижения и най-после (страшно е даже да се каже) търговията с органи. Изглежда, че жестокото закононарушение на Георги Николаев също не е някаква частна история на безумна ревнивост, а част от чудовищна просвета на сутеньорство и санкции.
Да предположим, че ти, който четеш този текст, си националист. Малко евентуално е, само че да го предположим. Че си мачо. Традиционалист от русофилски вид. О, да, не се прави, че не знаеш защо приказвам. Охранител без искания за разсъдък. Турбоправославен, въпреки и в никакъв случай нестъпвал в черква. Да речем, че на ръката ти написа „ Свобода или гибел “. Че на гърба ти са татуирани паралелно Левски, Христос и Хитлер. Може и Путин, може и Ботев, ти не правиш разлика. Че носиш нож или верига, че постоянно и безсмислено се биеш и от време на време се друсаш. Та не ти ли хрумва, че това немислимо отношение към младите дами на нашата страна е спомагателна рана върху тялото на Отечеството – че с унижението, смазването, убиването на девойки се лишава бъдещето на самата наша обща, свещена България? Че даже и да не вярваш в лиготии като персоналните права, в свободата (без смърт), във въздържанието, то най-малко от националистическа позиция би трябвало да милееш даже за тези, които съгласно теб и компанията ти са някаква лесна плячка, просто някакви си там кифли? Просто тъй като те са тези, които могат да родят бъдещите български деца, които да станат мачовци като самия теб? Че осакатявайки момиче, ти предаваш България?
Не, несъмнено. На този вид хора първо не би им било допустимо да стигнат до този текст. Второ, този вид хора е непокорен на никакво превъзпитание… с изключение на посредством пердах. Всяка обосновка, всеки опит за различен контакт те възприемат като уязвимост. Разяснения може да има единствено след директно сблъскване.
И тъкмо тук е моят апел към нас, които се имаме за естествени хора и демократи. Към нас, които вървим пред Съдебната палата и на вятъра считаме, че като сме се събрали петдесет хиляди души, сме създали нещо същинско, съществено и значимо. Нека не си фантазираме, че с нещо сме впечатлили татуирания вид нискочели примитиви с макетните ножове. Не сме. Нека не си фантазираме, че по този начин наречената ни страна ще направи нещо за нашите сестри, дами, дъщери и майки. Забравете за страната и нейната роля. Виждаме всеки ден, че полицията, съдът и прокуратурата са отявлено на страната на резачите на жива човешка плът като този Николаев. Защото николаевците употребяват насилието, с цел да вършат пари и сервират част от парите назад на полицията, а и на други батковци нагоре по хранителната верига. Съответно полицията, съдът и прокуратурата се смеят над нашите манифестации, шествия, подписки и възмущения. И не престават да вземат участие в пиршеството с млада плът. На слайсове.
Не си въобразявайте елементарен излаз, съграждани. И не си въобразявайте, че става дума за ревнивост, когато в действителност нещастието пред очите ни се дължи на проведена престъпност, ориентирана особено против женската половина от популацията.
Добре, само че какво да се направи? Как да се спре, по какъв начин да се изкорени тази просвета на рязането, стригането, унижаването, побоя, изнасилването?
Има метод. И той е непримиримостта. Дори жестокостта. Николаевският вид би трябвало да бъде незабавно физически спиран с каквито и да е средства, когато го забележим да работи. Защото той работи и на улицата. Но той има нож! Пистолет! Да, има. Трябва и ние да имаме. Дотам сме се докарали. Трябва и ние да сме подготвени със напълно небългарското решение да се намесваме, когато стане нещо. И споделям това не от чиста съвест, не тъй като ми е елементарно, не тъй като вярното и вярното постоянно е на моя страна, а тъй като всяка дивотия си има граници. И някои граници не могат да се минават. Свинете би трябвало да бъдат поставяни на място – в случай че ще и с подръчни, неприятни, спонтанни средства. Веднага. Фанатично. Без въпроси. Самозащитата е право и обвързване, а не някакъв каприз.
Защото такова нещо като страна у нас просто не съществува.
А от брутално, безсмислено, непредизвикано принуждение у нас страдат освен дамите. На него сме изложени всички, които просто си гледаме всекидневния живот и не сме трафиканти, наркодилъри, защита на бардаци, маскирани като нощни заведения и по този начин нататък. Всеки може да бъде атакуван и пребит или погубен от привилегировани охранителчета, прокурорски синчета и други чоковци. Човекът, пребит от „ избавител “ на плажа, не е жена. Но отново е човек, нали? И пребиването отново е станало у нас, на българска територия. Територия, която очевидно е превзета от някакви орки и би трябвало да бъде безусловно отвоювана.
България има потребност от мачизъм. Но от другия вид, защитнически мачизъм. Всички приказки на правозащитници, фенове на образованието и превъзпитанието, на всички доброволци, психолози и по този начин нататък – тези прелестни приказки са за след това. За след фактическото отвоюване на България. Искате да отбраните дамите на страната ни? Защитете всекиго. Защитете и мъжете, защитете горите и животните, защитете себе си. Защитавайте се, жители. Всеки себе си и един другиго. Ние като общество би трябвало занапред да си възстановим стоманения дух, който в миналото е държал селския непрокопсаник, принудител и алкохолик в изолираност, дори в смут на края на къщите.
И на изпроводяк… когато мислите по тези тематики, другари и съседи – не намразвайте мъжката част от популацията. Защото и този риск съществува.
За Frognews
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ