Надя Танева: Няма начин да няма начин!
В най-трудните мигове й оказва помощ, че е положителен човек. С усмивка подхожда към всичко, въпреки че хората нормално я търсят, настроени отрицателно - когато системата им е лишила нещо или не им разрешава друго.
Животът от време на време кривва в толкоз непредвидена посока, че никому не е хрумнало да проправи пътека нататък. Колкото и тежък да е пътят обаче, той може да бъде изработен най-малко малко по-лек. И няма метод да няма метод!
С това кредо към този момент 11 година шефката на Дирекция „ Социално подкрепяне “ в Пловдив Надя Танева се пробва да позволява всевъзможни проблеми. А като кандидат-депутат в листата на ГЕРБ има упоритостта да взе участие и в основаването на политиките в обществената сфера.
Когато преди 20 година взела тапия на лингвист от Пловдивския университет и родила първия си наследник, не подозирала, че ще прекрачи в друго професионално поле. След майчинството попаднала на публикация на фондация, която набирала личен състав с филантропично обучение - за първия колективен дом, след който след това у нас се развиха центровете за настаняване от фамилен вид. Танева се оказала един от 200 претенденти и измежду 15-имата финалисти. След 3 месеца образование постъпила като обществен служащ.
По това време у нас към момента не ставало и дума за закриване на обществените домове и нов вид услуги в общността. Първите деца учеха нас, ние - тях, спомня си Надя Танева. Още не били създадени методики и стандарти, приспособявали се модели от чужбина. Ежедневните срещи с децата и родителите и дребните победи на осиновяването са измежду спомените, които не избледняват.
И в този момент Танева си поплаква, когато получава фотоси на пораснали към този момент мъже и дами,
които на собствен ред са станали майки и татковци.
„ Разбрах, че това е моето предопределение. Когато видя дете да каже своето първо стихотворение, когато се срещне със фамилията си след дълга разлъка и сме съумели да го върнем още веднъж вкъщи, значи сме сторили положително “, споделя Надя Танева. За да става тя самата все по-добра в това, приключила втора магистратура - „ Управление на обществени действия “. Не я свъртяло и когато на бял свят се появил вторият й наследник - времето на майчинството употребила за трета - по логика на психиката. Щом се върнах на работа, бях сигурна, че това е моят път, спомня си шефката на обществените, която има и научна степен " лекар " след дисертация за обществената интеграция на хора с увреждания.
Всеки ден е предизвикателство, тъй като орисите са толкоз шарени, че не всеки път се вписват в въпросите, разказани в закона. Когато това се случи, Танева търси метод за поддръжка през общините и неправителствените организации. Така е обезпечаван и топъл обяд, и помощник на човек в потребност. Често някой влиза в кабинета и споделя: „ Взимам 200 лева пенсия, по какъв начин ще ми помогнете? “. Именно по тази причина е значимо
всеки в системата да познава цялостния набор услуги,
които оферират всички звена и организации. „ Социалната работа не е административна, тя изисква поддръжка, която е самостоятелна, и интегриран метод “, споделя Танева. И в тази политика на ГЕРБ вижда своята роля в основаването на бъдещи механизми, за които ще има решение за всеки човек с неповторима история.
Всеки може да се окаже в потребност от поддръжката на обществената сфера, уверена е Танева. Но постоянно напъните на хората в нея остават невидими. Самата тя изпитва най-голямо задоволство, когато някой се върне да благодари след време - даже към този момент да е не запомнила неговия случай. Наскоро майка пристигнала в приемното време с роза в ръка. В лицето зад маската - заради противоепидемичните ограничения, в първия миг Танева не познала дамата от фамилията, за което преди години се подвигна медиен звук. Детето тогава падна през прозореца. След обширно изследване на случая обществените служащи заключиха, че се касае за случай, и родителите бяха подкрепени в грижата за хлапето.
Има и моменти на „ провали “ - когато ти се желае да окажеш помощ, само че нямаш подпомагане от фамилията, признава Танева. Случвало се е сътрудниците й да сторят чудеса за човек на улицата, без персонална карта, без осигуровки и пенсия. С помощ от полиция и фондации са вадени документи и внасяни дължими суми. И таман когато е издействано настаняване,
индивидът се е отказвал, с цел да отиде отново на пейката
и да се жалва, че никой не му оказва помощ.
Как понася прочувствения товар всеки ден да се сблъсква с тежки житейски обстановки? „ Често съм си мислела, че по-лошо от това не може да има. Но животът ме опровергава и ме среща с още по-злощастни ориси “, споделя Танева. Никога не връща хора. А когато ги изпраща, не се крие от сътрудниците, до момента в който изтрива сълза. В дирекцията знаят за петте минути, които й трябват да остане уединено, с цел да се отърси от непознатата болежка и да търси решение с трезвия разум на професионалиста.
" По същия метод рева на едно и също място във филм, който съм гледала доста пъти ", усмихва се на себе си Надя Танева. В най-трудните мигове й оказва помощ, че е положителен човек. С усмивка подхожда към всичко, въпреки че нормално я търсят хора, настроени отрицателно - когато системата им е лишила нещо или не им разрешава друго.
Да помириш черното и бялото
В късите мигове за отмора Надя Танева съзерцава морето и оставя гладката му простор да „ отмие “ напрежението. Обича тишината на природата. Нови сили й дават децата й - огромният наследник е към този момент на 22 година и учи право, дребният е на 16 година Една хубава рокля и чаша вино с приятелки вършат останалото. Помага и сбирката от орхидеи по целия перваз на кабинета, които пощуряват да цъфтят през май.
Който добре работи, му се поставя и добре да се радостни, има вяра Надя Танева и повежда цялата работа на национални танци.
А във връзка днешния празник Благовещение, на който Дева Мария получава богатствата новина, че ще роди Спасителя, пожелава на всяка майка да отгледа живот, опирайки се на християнските и човешките добродетели.
Спокойствие в нейния женски свят внася обичаното синьо, въпреки че по-често протяга ръка към тоалети в черно и алено. „ Обичам яркото и контраста - споделя тя. - В живота е по този начин - в никакъв случай не е единствено черно или бяло, само че постоянно има метод да се помирят крайностите. “
Лекарство от другия завършек на света
Историята на Венцислав Стоянов е доказателство по какъв начин максимата „ Няма метод да няма метод “ в действителност работи. Мъжът е татко на 29-годишния Мартин, който е прикрепен на легло от дълги години след пристъп и кома. Състоянието му станало още по-тежко след гибелта на майка му от онкозаболяване. Оттогава някогашният боен е неразделно до сина си.
Разбрал, че шефката на обществените е невероятен човек, още когато с встъпването си в служба поканила на среща фондацията „ Различни, само че равни “, хора с увреждания и техните фамилии. „ Разкажете ми, с цел да ви оказа помощ “, споделила им Танева. Оттам нататък подкрепяла във всичко организацията и била непрекъснат посетител на празниците.
Случаят срещнал Венцислав с нея по-късно, когато се оказало невероятно да откри лекарството ривотрил за сина си. Механизмите на обществената помощ нямало по какъв начин да стигнат до решение. И Танева потърсила опция - в. „ Марица “ описа тогава историята, а българи от целия свят пратиха над 200 опаковки, които фамилията подели с още 15 нуждаещи се.
„ За този човек влизам в огъня! “, зарича се през днешния ден Венцислав, не на смешка.
„ Дори да нямаш час, това момиче минава по коридора и те пита защо чакаш. Не единствено усмихната и добра, а се мъчи да помогне “, споделя и Цана Бочева. Тя е неработоспособен и обществените я познават. Често върви за отоплителни помощи, обществена оценка, интеграционни добавки. „ Обичам тази жена, тъй като постоянно откликва -казва тя. - Там, където се е наканила да отиде, доста ще им е от изгода. И дано си остане същата! “
Животът от време на време кривва в толкоз непредвидена посока, че никому не е хрумнало да проправи пътека нататък. Колкото и тежък да е пътят обаче, той може да бъде изработен най-малко малко по-лек. И няма метод да няма метод!
С това кредо към този момент 11 година шефката на Дирекция „ Социално подкрепяне “ в Пловдив Надя Танева се пробва да позволява всевъзможни проблеми. А като кандидат-депутат в листата на ГЕРБ има упоритостта да взе участие и в основаването на политиките в обществената сфера.
Когато преди 20 година взела тапия на лингвист от Пловдивския университет и родила първия си наследник, не подозирала, че ще прекрачи в друго професионално поле. След майчинството попаднала на публикация на фондация, която набирала личен състав с филантропично обучение - за първия колективен дом, след който след това у нас се развиха центровете за настаняване от фамилен вид. Танева се оказала един от 200 претенденти и измежду 15-имата финалисти. След 3 месеца образование постъпила като обществен служащ.
По това време у нас към момента не ставало и дума за закриване на обществените домове и нов вид услуги в общността. Първите деца учеха нас, ние - тях, спомня си Надя Танева. Още не били създадени методики и стандарти, приспособявали се модели от чужбина. Ежедневните срещи с децата и родителите и дребните победи на осиновяването са измежду спомените, които не избледняват.
И в този момент Танева си поплаква, когато получава фотоси на пораснали към този момент мъже и дами,
които на собствен ред са станали майки и татковци.
„ Разбрах, че това е моето предопределение. Когато видя дете да каже своето първо стихотворение, когато се срещне със фамилията си след дълга разлъка и сме съумели да го върнем още веднъж вкъщи, значи сме сторили положително “, споделя Надя Танева. За да става тя самата все по-добра в това, приключила втора магистратура - „ Управление на обществени действия “. Не я свъртяло и когато на бял свят се появил вторият й наследник - времето на майчинството употребила за трета - по логика на психиката. Щом се върнах на работа, бях сигурна, че това е моят път, спомня си шефката на обществените, която има и научна степен " лекар " след дисертация за обществената интеграция на хора с увреждания.
Всеки ден е предизвикателство, тъй като орисите са толкоз шарени, че не всеки път се вписват в въпросите, разказани в закона. Когато това се случи, Танева търси метод за поддръжка през общините и неправителствените организации. Така е обезпечаван и топъл обяд, и помощник на човек в потребност. Често някой влиза в кабинета и споделя: „ Взимам 200 лева пенсия, по какъв начин ще ми помогнете? “. Именно по тази причина е значимо
всеки в системата да познава цялостния набор услуги,
които оферират всички звена и организации. „ Социалната работа не е административна, тя изисква поддръжка, която е самостоятелна, и интегриран метод “, споделя Танева. И в тази политика на ГЕРБ вижда своята роля в основаването на бъдещи механизми, за които ще има решение за всеки човек с неповторима история.
Всеки може да се окаже в потребност от поддръжката на обществената сфера, уверена е Танева. Но постоянно напъните на хората в нея остават невидими. Самата тя изпитва най-голямо задоволство, когато някой се върне да благодари след време - даже към този момент да е не запомнила неговия случай. Наскоро майка пристигнала в приемното време с роза в ръка. В лицето зад маската - заради противоепидемичните ограничения, в първия миг Танева не познала дамата от фамилията, за което преди години се подвигна медиен звук. Детето тогава падна през прозореца. След обширно изследване на случая обществените служащи заключиха, че се касае за случай, и родителите бяха подкрепени в грижата за хлапето.
Има и моменти на „ провали “ - когато ти се желае да окажеш помощ, само че нямаш подпомагане от фамилията, признава Танева. Случвало се е сътрудниците й да сторят чудеса за човек на улицата, без персонална карта, без осигуровки и пенсия. С помощ от полиция и фондации са вадени документи и внасяни дължими суми. И таман когато е издействано настаняване,
индивидът се е отказвал, с цел да отиде отново на пейката
и да се жалва, че никой не му оказва помощ.
Как понася прочувствения товар всеки ден да се сблъсква с тежки житейски обстановки? „ Често съм си мислела, че по-лошо от това не може да има. Но животът ме опровергава и ме среща с още по-злощастни ориси “, споделя Танева. Никога не връща хора. А когато ги изпраща, не се крие от сътрудниците, до момента в който изтрива сълза. В дирекцията знаят за петте минути, които й трябват да остане уединено, с цел да се отърси от непознатата болежка и да търси решение с трезвия разум на професионалиста.
" По същия метод рева на едно и също място във филм, който съм гледала доста пъти ", усмихва се на себе си Надя Танева. В най-трудните мигове й оказва помощ, че е положителен човек. С усмивка подхожда към всичко, въпреки че нормално я търсят хора, настроени отрицателно - когато системата им е лишила нещо или не им разрешава друго.
Да помириш черното и бялото
В късите мигове за отмора Надя Танева съзерцава морето и оставя гладката му простор да „ отмие “ напрежението. Обича тишината на природата. Нови сили й дават децата й - огромният наследник е към този момент на 22 година и учи право, дребният е на 16 година Една хубава рокля и чаша вино с приятелки вършат останалото. Помага и сбирката от орхидеи по целия перваз на кабинета, които пощуряват да цъфтят през май.
Който добре работи, му се поставя и добре да се радостни, има вяра Надя Танева и повежда цялата работа на национални танци.
А във връзка днешния празник Благовещение, на който Дева Мария получава богатствата новина, че ще роди Спасителя, пожелава на всяка майка да отгледа живот, опирайки се на християнските и човешките добродетели.
Спокойствие в нейния женски свят внася обичаното синьо, въпреки че по-често протяга ръка към тоалети в черно и алено. „ Обичам яркото и контраста - споделя тя. - В живота е по този начин - в никакъв случай не е единствено черно или бяло, само че постоянно има метод да се помирят крайностите. “
Лекарство от другия завършек на света
Историята на Венцислав Стоянов е доказателство по какъв начин максимата „ Няма метод да няма метод “ в действителност работи. Мъжът е татко на 29-годишния Мартин, който е прикрепен на легло от дълги години след пристъп и кома. Състоянието му станало още по-тежко след гибелта на майка му от онкозаболяване. Оттогава някогашният боен е неразделно до сина си.
Разбрал, че шефката на обществените е невероятен човек, още когато с встъпването си в служба поканила на среща фондацията „ Различни, само че равни “, хора с увреждания и техните фамилии. „ Разкажете ми, с цел да ви оказа помощ “, споделила им Танева. Оттам нататък подкрепяла във всичко организацията и била непрекъснат посетител на празниците.
Случаят срещнал Венцислав с нея по-късно, когато се оказало невероятно да откри лекарството ривотрил за сина си. Механизмите на обществената помощ нямало по какъв начин да стигнат до решение. И Танева потърсила опция - в. „ Марица “ описа тогава историята, а българи от целия свят пратиха над 200 опаковки, които фамилията подели с още 15 нуждаещи се.
„ За този човек влизам в огъня! “, зарича се през днешния ден Венцислав, не на смешка.
„ Дори да нямаш час, това момиче минава по коридора и те пита защо чакаш. Не единствено усмихната и добра, а се мъчи да помогне “, споделя и Цана Бочева. Тя е неработоспособен и обществените я познават. Често върви за отоплителни помощи, обществена оценка, интеграционни добавки. „ Обичам тази жена, тъй като постоянно откликва -казва тя. - Там, където се е наканила да отиде, доста ще им е от изгода. И дано си остане същата! “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ