Това е единственият български Крал, но гърците го описват като Средновековен Хитлер
В националната история на съвсем всяка страна има владетели, които за съвременниците си са били същински злодеи.
" Средновековни Хитлери " има в съвсем всяка страна в друг интервал, като след епохи от дистанцията на времето и неналичието наизуст за породените премеждия на елементарните хора подвизите им постоянно се героизират.
Цар Калоян е един от най-известните и важни български царе.
Основоположник на Втората българска страна след братята си Петър и Асен.
Единствения български държател с католическата титла крал.
Интересно е обаче какво мислят съвременниците му.
Трудно е при оскъдната информация от източниците от това време да се добие някаква точна визия. Освен, че съвсем липсват източници всички са пречупени съгласно ползите на владетелите в това време.
И въпреки всичко обстоятелствата сочат единомислещо, че той води война на изтребване в Тракия.
От края на април 1204 г Йоаница стартира хищнически походи из Тракия и Беломорието, като завладява редица градове, унищожава ги до основи, а популацията избива или води в иго в Бесарабия.
Заради невижданите жестокости франките и гърците назовават Калоян (в превод положителния Иван,а не хубавия Иван) с прозвището Злото куче, или Скилойоанис (Кучеиван). И по този начин, Йоаница завзема и унищожава Димотика, Серес, Солун, а през юни взема решение да превземе и Филипопол.
А ето по какъв начин разказва рухването на Филипопол византиецът Хониат:
" Тогава Йоанис изпрати своята войска пред Филипопол и не заставам дълго, когато тези от града му се предадоха и той им даде обещание да им обеспечи живота. И когато го посрещнаха с респект, той подреди да убият най напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, други да сварят, а на други да отрежат главите, а всичките останали той подреди да срутят целия град – и кулите и стените, а дворците и богатите високи къщи да разрушат и изгорят. И на другия ден всички бяха оковани във вериги и отведени като плебеи. Така бе погубен благородния град Филипопол, които беше един от трите най-красиви градове на Константинополската империя. ”
„ Отдавна той (Йоаница) беше злобен на тоя град и тьрсеше единствено мотив да го завладее, като мощно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „ мьж от кьрвища ”; и тогава душата му беше мощно пламнала от варварска горделивост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов шеф и отбльскваха нападенията му. Градьт бе опустошен до основи, обьрнат в мощни отломки, само че едно нещо поразяваше феновете – на висок прът, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му... ”
Над 40,000 поданици на Филипопол са отведени в иго, а избягалите към 10’000 най-вече попеликани основават населено място на към 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където през днешния ден е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание против Калоян, който след разгрома на Филипопол се заврьща там, „ кьдето санкционирал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени типове смьрт... ” За зверската свирепост на Калоян са писали доста негови сьвременници:
„... в никакъв случай окото не е виждало, ухото не е чувало и не е дохождало на хорското сьрце това, което докара нашествието на Йоаница... письци, крясъци и плачове заглушаваха всичко, цели многочислени градове потьваха в преизподнята на пъкъла... и тук влекат в плен; на друго место грабят; тук хвьрлени на улицата заклани деца; там закопават изнемощели старци... ”
Съдбата на Филипопол евентуално е щял да последва и Солун.
През 1207 г. цар Калоян още веднъж се насочва с огромна войска към Солун и обсажда града. В хода на обсадата обаче царят умира. За гибелта му съществуват разнообразни хипотези: за естествена гибел или че е погубен от първия си военачалник – куманския войвода Манастър. Възможно е също Калоян да става жертва на скрит план, в който взе участие и брачната половинка му, куманката Анна-Анисия (Целгуба).
" Средновековни Хитлери " има в съвсем всяка страна в друг интервал, като след епохи от дистанцията на времето и неналичието наизуст за породените премеждия на елементарните хора подвизите им постоянно се героизират.
Цар Калоян е един от най-известните и важни български царе.
Основоположник на Втората българска страна след братята си Петър и Асен.
Единствения български държател с католическата титла крал.
Интересно е обаче какво мислят съвременниците му.
Трудно е при оскъдната информация от източниците от това време да се добие някаква точна визия. Освен, че съвсем липсват източници всички са пречупени съгласно ползите на владетелите в това време.
И въпреки всичко обстоятелствата сочат единомислещо, че той води война на изтребване в Тракия.
От края на април 1204 г Йоаница стартира хищнически походи из Тракия и Беломорието, като завладява редица градове, унищожава ги до основи, а популацията избива или води в иго в Бесарабия.
Заради невижданите жестокости франките и гърците назовават Калоян (в превод положителния Иван,а не хубавия Иван) с прозвището Злото куче, или Скилойоанис (Кучеиван). И по този начин, Йоаница завзема и унищожава Димотика, Серес, Солун, а през юни взема решение да превземе и Филипопол.
А ето по какъв начин разказва рухването на Филипопол византиецът Хониат:
" Тогава Йоанис изпрати своята войска пред Филипопол и не заставам дълго, когато тези от града му се предадоха и той им даде обещание да им обеспечи живота. И когато го посрещнаха с респект, той подреди да убият най напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, други да сварят, а на други да отрежат главите, а всичките останали той подреди да срутят целия град – и кулите и стените, а дворците и богатите високи къщи да разрушат и изгорят. И на другия ден всички бяха оковани във вериги и отведени като плебеи. Така бе погубен благородния град Филипопол, които беше един от трите най-красиви градове на Константинополската империя. ”
„ Отдавна той (Йоаница) беше злобен на тоя град и тьрсеше единствено мотив да го завладее, като мощно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „ мьж от кьрвища ”; и тогава душата му беше мощно пламнала от варварска горделивост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов шеф и отбльскваха нападенията му. Градьт бе опустошен до основи, обьрнат в мощни отломки, само че едно нещо поразяваше феновете – на висок прът, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му... ”
Над 40,000 поданици на Филипопол са отведени в иго, а избягалите към 10’000 най-вече попеликани основават населено място на към 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където през днешния ден е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание против Калоян, който след разгрома на Филипопол се заврьща там, „ кьдето санкционирал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени типове смьрт... ” За зверската свирепост на Калоян са писали доста негови сьвременници:
„... в никакъв случай окото не е виждало, ухото не е чувало и не е дохождало на хорското сьрце това, което докара нашествието на Йоаница... письци, крясъци и плачове заглушаваха всичко, цели многочислени градове потьваха в преизподнята на пъкъла... и тук влекат в плен; на друго место грабят; тук хвьрлени на улицата заклани деца; там закопават изнемощели старци... ”
Съдбата на Филипопол евентуално е щял да последва и Солун.
През 1207 г. цар Калоян още веднъж се насочва с огромна войска към Солун и обсажда града. В хода на обсадата обаче царят умира. За гибелта му съществуват разнообразни хипотези: за естествена гибел или че е погубен от първия си военачалник – куманския войвода Манастър. Възможно е също Калоян да става жертва на скрит план, в който взе участие и брачната половинка му, куманката Анна-Анисия (Целгуба).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ